ВМЕСТО ПОЖЕЛАНИЕ ЗА НОВАТА 2015-та ГОДИНА до ББ, ЦЦ и ЦИК

СДРУЖЕНИЕ „ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ“

                                                              ДО  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

                                                                      МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
                                                                      Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
                                                                       към МС вх.№ 18.00-245/23.09.2014г.
                                                                                     на изх. № 18.00.245/26.09.2014г.
                                                                                     към МС вх.№ 18.00-245/20.10.2014г.   
                                                             ДО   ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
                                                                      43-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
                                                                      Г-ЖА  ЦЕЦКА ЦАЧЕВА                     
                                                   КОПИЕ:   ЦЕНТРАЛНА
                                                                     ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ
                                                                     към вх. № НС 22-34/25.09.2014г.
                                                                                 към вх. № НС 22-34/20.10.2014г.

ОТВОРЕНО ПИСМО

ВМЕСТО ПОЖЕЛАНИЕ ЗА НОВАТА 2015-та ГОДИНА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕМИЕР,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 43-то Народно събрание

           И през настъпващата 2015-та година предстои провеждане на национални избори, което изисква своевременната им подготовка и организиране – включително на изменение и допълнение на сега действащия Изборен кодекс. В тази връзка се връщаме към изложенията  на сдружение „Хелзинкски наблюдател-България“, направени по повод проведените на 5.10.2014г. избори на депутати в 43-то НС. Съдържащите се в тях констатации и добронамерено изготвените предложения, отправяни до съответните институции и ведомства, не бяха взети под внимание, въпреки тяхната обоснованост и обществена значимост. Позволяваме си това тяхно отношение да оценим като граничеща с невежество посредственост, безотговорност и корупция. Тази оценка е съвместима с Решение № 24 от 7.12.1976г.на Европейския съд по правата на човека относно свободата на изразяване: „Според чл. 10 (2) тази свобода е приложима не само по отношение на „информации“ или „идеи“, които се приемат благосклонно, считат се за безобидни по съдържание, но и спрямо такива, които са обидни, шокиращи или разстройват държавата или която и да е част от обществото.“  

      С настоящото писмо се обръщаме към Вас със настоятелно искане да предприемете действени мерки за преодоляване на ширещото се по тази тематика словоблудство от добре  платения, но негоден изборен апарат, допринесъл също много за вкарването на народа и държавата ни в политическото, икономическо и социално тресавище и който, според широко застъпваното обществено мнение,трябва да бъде радикално прочистен от проводници на партийни влияния.

Излаганите от нас констатации, виждания и предложения могат да се мотивират в основни линии със следните обстоятелства и правни стандарти:

1. Предстоящите в близко бъдеще национални избори;

2. Решения на Международния съд по правата на човека (Страсбург) и на Конституционния съд;

3. Мнения и предложения в доклади на наблюдателите от ОССЕ и Съвета на Европа;

   Съгласно § 27 от Истамбулската декларация на ОССЕ, държавите-участнички са се ангажирали да укрепват способностите на НПО да дават пълноценен принос за развитието на гражданското общество и правата на човека и основните свободи.

     В допълнение към анализа „Продължават изборните машинации“ и писмата до служебния премиер № 18.00-245 от 25.09. и 20.10.2014г. (които прилагаме) ще посочим някои положения в доклада на мисията на ОССЕ за наблюдение на изборите през м. октомври 2011 година.

(стр.15) „Въпреки, че ЦИК упражнява надзор върху провеждането на изборите, тя на практика няма отговорности по отношение на избирателните списъци. Избирателните списъци се извличат от националния регистър на населението, поддържан от ГРАО  по постоянен адрес на избирателите. Според последното преброяване през  2011г., населението на България е било 7364570. Броят на гласоподавателите на президентските избори бе 6910491. Съотношението между общия брой на населението и пълнолетните лица предизвиква обаче загриженост.“ Според същите данни, 17 процента от населението е на възраст под 18 години! т.е. около 350 хиляди български граждани.

(стр.33) „Както бе препоръчано през 2009г., може да се помисли за преразглеждане на процеса за регистрация на избирателите чрез цялостен преглед за да се решат въпросите, свързани с големия брой на избирателите в избирателните списъци спрямо общия брой на населението. Необходимо е да се изяснят отговорностите на съответните институции, които работят по поддържането и актуализирането на избирателните списъци.“ А с доклад на Специалната комисия на Парламентарната асамблея, Съветът на Европа съветва българските власти (доклад №12796 т.56/24.11.2011г.) да помислят за изготвяне на специални регистри на избирателите от местните власти вместо да се използва общия регистър на населението,

      За всеки е ясно, че важна предпоставка за провеждане на честни избори – независимо  дали гласуването е задължително или не, дали става посредством бюлетини, електронно или машинно, наличието на коректно съставени избирателни списъци е абсолютно наложително!  

    Що се касае до забраната на политическите партии за участие на етническа, расова или верска осова в изборния процес следва да се вземе под внимание изразеното в Решение № 4/1992г. становище на Конституционния съд, че „целта на чл. 11 (4) на Конституцията е да не се допусне функционирането на политически партии, изграждащи своите програмни цели на основата на политическата воля само на собствен кръг от членове, поддръжници или гласоподаватели и действащи в структурите на държавната власт само в съответствие с тази воля.“ В този смисъл разпоредбите на чл. 11(4) имат защитни функции, както по отношение на конституционния ред на страната, така и по отношение на защитата на държавната власт.

    Също и чл. 13 (4) забранява религиозните общности и институции, както и верските убеждения, да бъдат използвани за политически цели, която  забрана в изборния процес обаче често безнаказано е пренебрегвана. 

       В анализа на сдружение „Хелзинкски наблюдател-България“ под заглавие „Продължават изборните манипулации“, въз основа на международноправни документи, двустранни договори и националното ни законодателство е аргументирана недопустимостта и нелегитимността на „запазване“ предишното българско гражданство на лица от небългарски поизход, установили се по своя воля в Турция и придобили по собствен избор турско гражданство. Провежданата в тази насока политика на българските власти може да се оцени като национално предателство, чието формално начало бележи срещата на бившия президент Желю Желев на 15 юли 1994г. в Анкара. За случая е информирано държавното ни ръководство с приложения към писмо от 30.07.2010г. анализ „Лобизъм, безроден либерализъм или... д-р Желю Желев“, по което и до сега няма никаква реакция от страна на съответните институции. Следва да се отбележи, че нелегитимното „запазване“ на българско гражданство на тези лица е не само в нарушение на задълженията на България по Договора за Еропейския съюз по  охраната на външните граници на Общността. Отваря се широка пробойна за неправомерно снабдени с български документи трафиканти, нелегални емигранти, терористи и други подривни елементи и се явява пречка за участието на България в „Шенген“. Нарушават се също редица международни стандарти и нормативни  разпоредби – включително по изплащането на български пенсии в Турция, с което до този момент държавният бюджет е предумишлено ощетен с близо един милиард лева за сметка на  бедстващите български граждани и пенсионери. 
     В разрез с предоставяните колективни привилегии на изселилите се в Турция и противозаконно снабдени с български документи за самоличност лица от небългарски произход, антинародните неолиберални правителствата по време на „демократичния преход“ не предприеха належащите законодателни мерки за уреждане автоматично по закон, а не по „натурализация“ (!), правото на нашите сънародници и потомците им - бежанци от времето на османо-турското владичество, да придобиват българско гражданство – включително правото за участие в национални избори. Прилаганият двойствен подход представлява по своята същност расова дискриминация по отношение на непритежавалите поради исторически катаклизми българско гражданство сънародници, които са запазили векове наред, въпреки репресиите и асимилацията, своята народностна идентичност, култура, вяра, език и традиции и биха желали при създадени подходящи условия да се завърнат в своята прародина. Лесно е да се разкрият пораженческите причини за пренебрегването на международните стандарти и нарушаването на човешките им права от притежаващите власт управленци – включително за уреждането със закон на безпрепятствено участие в изборния процес. 

     С пожелание за изпълнение на клетвената декларация по чл. 75(2) „ да спазваме Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се водим от интересите на народа“ оставаме:

                                                        
                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:     
                                                                                        ( Милко Бояджиев)
                                                                       СЕКРЕТАР:
                                                                                         (Румен Воденичаров)

ПРИЛОЖЕНИЯ: 1. анализ „Продължават изборните манипулации“
                              2. анализ „Лобизъм, безроден либерализъм или....д-рЖелю Желев“
                              3. анализ „Стига политическо словоблудство“
                              4. Анализ „Неправомерното „запазване“ на българското гражданство на изселниците в Турция“
                              5. писма до МС вх.№ 18.00-245 от 25.09.2014г. и от 10.20.2014г.

е-mail: rum_vod@yahoo.com   

ДО

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

към № 18.00-245/23.09.2014г

на № 18.00.245/26.О9.2014г

                                                 КОПИЕ:

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

към № НС 22-34/27.09.2014г.

Относно: ОПОРОЧАВАНЕТО НА ИЗБОРИТЕ ЗА 43-то Н.С.

В отворено писмо до служебния премиер проф. д-р Георги Близнашки с вх. № 18-00.245 от 23.09.2014г.се постарахме добронамерено и съвестно да привлечем внимание върху някои значими проблеми на изборния процес у нас. Те са предмет и на отправяните от сдружение. „Хелзинкски наблюдател - България“ през изминалите 24 години десетки изложения до върховните държавни институции, както и на множество публикации в медиите.

Вместо обосновано отношение към изложените в нашето писмо факти, обстоятелства и конкретни бележки, бяхме препратени към проведените разисквания в подпомагащия правителството в подготовката на изборите консултативен Граждански борд – респ. неговата рубрика в правителствената иннтернет страница. При това,съдържащата се в нея информация не съответства на декларираните принципи за пълна прзрачност и публичност. Предизвиква дълбоки съмнения твърдението, че са разяснени причините, водещи до разминавания между броя на гласоподавателите в изборните списъци и този на населението според годишниците на НСИ. Данните на МВР за броя и статуса на документите за самоличност на българските граждани у нас и на намиращите се в чужбина не само са несъвместими с мониторинга на изборния процес. Тяхното анализиране по-скоро идва да потвърди, че действителният брой на легитимните гласоподаватели не надхвърля 5.4 -5.6 мил. т.е. умишлено е завишен с 1.5 – 1.7 милион имена. Защото в посочените от МВР към 1.09.2014г. 6769364 лица с валидна лична карта са включени около 350 хил. на възраст 14 - 18 години, на близо 500 хил. изселници, притежаващи неправомерно български документи за самоличност (обявени от турското правителство за бежанци), на такива с изтекъл срок, откраднати или на починали в чужбина (над 200 хил.), на заменени поради смяна на адрес, на име, загубени и пр. Няма аргументирано отношение по многократно изразеното мнение на наблюдателите на ОССЕ за наличието на тези различия, както и констатациите на ЦИК за броя на т.н. .„мъртви души“. Очевидно се пренебрегва препоръката им за ревизиране на избирателните списъци и опасението, че съществуващото положение може да доведе до злоупотреби. Все по-широко разпространената криминална покупко-продажба на гласове и корпоративен вот доказват валидността на дипломатично изразеното указание на представителите на ОССЕ, важащо във висша степен за проведените на 5.10.2014г. парламентарни избори. Липсва и необходимото критично отношение на оторизирания административен апарат по начина за определяне на границите на изборните райони и най-вече на броя на мандатите, изчислявани въз основа на преднамерено раздутите данни на НСИ по преброяване на населението. Този по същността си импотентен подход, който е неадекватен и на изложените в нашето отворено писмо анализи, не се повлия рационално от спецификата на проблемите, нито от направените в докладите на наблюдателите от ОССЕ препоръки. Ето защо Вашата реплика от 26.09.2014г. по темата за актуализиране на избирателните списъци би следвало да се оценява като обективен атестат за граничеща с невежество посредственост, арогантна безотговорност, политическа корупция. Моля тази критична оценка да се възприема съобразно становището на Европейския съд по правата на човека съгласно негови решения от 7.12.1976г., 8.07.1986г., 23.05.1991г., както и на Решение №7/1996г. на Конституционния съд.

Тази оценка важи и във връзка с многократно поставяния – включително и в нашето писмо от 23.09.2014г., значим за настоящето и бъдащето на България проблем за реда и условията за провеждането на национални (в случая на парламентарни) избори на територията на Турция. Те се осъществяват при явно пренебрегване на международни правни норми, нарушаване на действащи двустранни договори, с фрапантно незачитане националното законодателство и независимостта на държавата ни. Не се взема под внимание препоръката в доклада на ОССЕ (2009г.): „Процедурите в чужбина би трябвало да бъдат допълнително регулирани за да се включат защитни мерки срешу евентуално гласуване повече от един път.“ По същият повод, в Бюлетина на ЦИК по изборите за 39-то НС се настоява при усъвършенстване на нормативната уредба да се вземат предвид проблемите, свързани с реда за гласуваниятя на българските граждани в чужбина и законосъобразното отчитане на тези гласувания. На първо място те са породени от неправомерното „запазване“ на предишно българско гражданство на лица от небългарски произход, легално напуснали страната и установили се на местожителство в Република Турция, които по своя воля свободно са избрали турско поданство. В допълнение и потвърждение на изложените в писмото ни от 23.09.2014г. факти и обстоятелства искаме да привлечем внимание върху някои правни стандарти,отнасящи се пряко или косвено до случая Както бе вече изтъкнато, върховният съдебен орган на ООН определи като основна същност на гражданството „един социален факт на привързаност, на действителна солидарност на съществуване, на интереси и на чувства, свързани с реципрочност на права и задължения.“ Следователно, юридическата връзка на гражданина трябва да съвпада с ефиктивната връзка  на лицето с държавата. Тази номативна уредба е залегнала в чл.7 на Европейската конвенция за гражданството, касаеща автоматичната загуба на гражданство по закон или по инициатива на държавата в определените в него случаи. Например: доброволно придобиване на друго гражданство; укриване на чуждо гражданство; липсата на постоянна връзка на лицето с държавата; дейност срещу нейните интереси; работа в полза на чужди тайни служби и други. При това, становищата на международните съдилища и разпоредбите на действащите договори са задължителни за страните, а нарушаването им се счита за углавно престъпление. В същия смисъл е изразеното от Конституционния съд в Решение № 15/1995г. становище: „Наличието и на друго гражданство освен българско означава наличие на публичноправна връзка на лицето с чужда държава. Тази връзка се изразява в права и задължения,които могат да бъдат в конфликт със задълженията към българската държава.“ Когато интересите на две държави се различават и политиките им се противостоят, трудно би могло едно лице с две гражданства да служи лоялно на два противоположни интереса. Израз на изключителната компетентност на държавата по въпросите на гражданството и правото на участие в избори е съблюдаването на националия суверенитет, както е указано в Решение 15/1995г. на КС. Затова едностранните дейстия на турската държава по „запазване“ предишното гражданство на изселниците и участието им в национални избори е нарушение на суверенитета на нашата страна. Тези действия противоречат на разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на бежанците, Европейската конвенция за гражданството и други международни стандарти – включително на правилото за гласуването на притежаващи две гражданства лица (извън границите на ЕС) в страната по постоянно местоживеене – равнопоставено и без да бъдат дискриминирани притежаващите само едно гражданство.

Според двустранните договорености между България и Турция от 1913г., 1925г.,1969г., чиято валидност е потвърдени през 1992г., е залегнал принципът за единственост на гражданството. Този принцип е валиден и при наличието на двустранни спогодби за изселване, размяна на население и устяновяване, които иначе губят смисъл.

Излишно е да се позоваваме отново на националното ни законодаделство, като Изборният кодекс, Закона за българското гражданство, Закона за българските документи за самоличност или решенията на Конституционния съд. Проблемът е в арогантното безнаказано нарушаване на всички равнища от властващите политически прослойки от най-нискостоящи изпълнители до ръководители на върховните държавни институции – президенти, премиери, министри и надолу по стълбата на иерархията. Налице са достатъчно факти и документи, но те са прикривани със страх от репресии, насаждане на безразличие и отсъствие на правосъдие и справедливост.

Моля за Вашето отношение по настоящето изложение.

                                                                                                                      Милко Бояджиев

ДО

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

проф. д-р  ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ

О  Т  В  О  Р  Е  Н  О    П  И  С  М  О
от Милко Н. Бояджиев
сдр. “Хелзинкски наблюдател - България“ (рег. Соф. гр.съд 1990г)

УВАЖАЕМИ ГОСПДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Повод за настоящото писмо е прокламираното от Вас разбиване на мита за наличие на над милион имена на т.н. „мъртви души“ в списъците на гласоподавателите включително тези на насрочените за 5.10.2014г. парламентарни избори.

Позволявам си в тази връзка да помоля да защитите публично това твърдениe, като изясните следните факти и обстоятелства:

* Мит ли са констатациите в поредица доклади на наблюдателите на ОССЕ до правителството и НС за наличието без логично основание имена на гласоподаватели, несъответстващи на броя на населението на страната. Като пример се отбелязва, че при проведените на 5.07.2009г. избори, броят на включените в изборните списъци гласоподаватели – над 6.9 милиона, е висок в сравнение с цялото население, оценявано на 7.6 милиона.

* Мит ли е мнението, изразеното в доклад на наблюдателите на ОССЕ (1990г.), че държавата не може да осигури пълни и точни изборни списъци.

* Неуместна ли е препоръката им за създаване на постоянна общинска изборна администрация, аналогична на практиката в европейските държави, която целогодишно поддържа и актуализира изборните списъци – без да се обвързват и влияят от други статистически изследвания. При това, както е във Великобритания, те се ревизират в края на всяка календарна година, когато главата на всяко семейство декларира гражданското състояние на лицата над 18 години  с оглед отразяване настъпилите промени.

* Мит ли са данните в официалните бюлетини на ЦИК относно фактическото съотношение между броя на регистрираните избиратели и населението на страната. Така например, докато при проведените през 1990г. за ВНС избори броят на лицата с право на глас са 6.4 млн. при население общо на страната 8.65 мпн., то през 2001г. при население 7.98 млн. т.е. 670 хил. по-малко, регистрираните гласоподаватели за 38-то ОНС са 6.92 млн. т.е. – с 520 хил. понече. Тези алогични разминавания са повод в бюлетин на ЦИК да се изтъкне, че „както при изборите за 38-то ОНС през 1997г., наличието на близо 7 мил- избиратели в страната е нереалистично.“ Също в официален бюлетин на ЦИК се констатира, че в изборните списъци са вписани имена на 700 – 900 хиляди на т.н. „мъртви души“.

* Дали изразеното от наблюдателите на ОССЕ мнение, че е очевидна нуждата да се ревизират изборните списъци както и категоричната констатация, че съществуващото положение може да доведе до злоупотреби, са неоснователни и следва да бъдат пренебрегвани.

* Мит ли е констатацията на наблюдателите от ОССЕ (във връзка с президентските избори през 1996г.) относно  факта, че изборните списъци в България са изготвяни от административния апарат въз основа на регистрите на населението, а не самостоятелно.

* Известно ли е при това, че определянето на границите на избирателните райони и броят на мандатите на депутатите във всеки от тях се оределят само въз основа на данните от картите за преброявне на населението, които с оглед това обстоятелство се попълват умишлено некоректно в подчинение на местните административни власти и на религиозното влияние в някои региони. Защото колкото по-роздути са те, толкова по-голям е припадащият им се брой депутатски мандати.

* Мит ли е наличието на данни в официалните бюлетини на ЦИК за фактическото съотношение между броя на населението и гласоподавателите в отделните избирателни райони които показват, че докато за страната е 60-65%, в споменатите райони (въпреки изборния туризъм) е традиционно наполовина – около 35%. Това обстоятелство не идва ли още веднаж да докаже наличието в тях на недействителни гласоподаватели в изборните списъци. Намалява се също отчитаната общо за страната изборна активност с 10-15%, която реално би възлязла на 70-80%.

* Вземат ли се под внимание публично изказаните резерви и основателните съмнения на доскорошния председател на НСИ за реалния брой на населението на страната, които меродавни източници, като Световната здравна организация, ЦРУ и др.,определят за завишен с около 400 хил. души. Изводът е, че обявените от ЦИК през периода след 1990г. резултати са манипулирани, а изборите в цялост – съмнително честни и демократични.

От изключително значение за обществено-политическия живот у нас, за настоящето и бъдещето на България, се явява редът и условията за провеждане националните избори на територията на други страни. Нарушаането на суверенитета и независимостта на държавата ни от външни сили и под натиска на техни лобита се осъществява с пренебрегване на международните правни норми, на действащи двустранни договори, с незачитане на националното ни законодателство и открита намеса във вътрешните работи на страната, третирайки България като поставен под попечителство географски регион. Мит ли е дипломатично изразената в доклада на наблюдателите на ОССЕ  по повод проведените на 5 юли 2009г. парламентарни избори препоръка: „Процедурите в чужбина би трябвало да бъдат допълнително регулирани, за да включат защитни мерки срещу евентуално гласуване повече от един път. Във връзка с това, в официалния Бюлетин на ЦИК за изборите за 39-то НС се настоява при осъвършенстване нормативната уредба да се вземат предвид проблемите, свързани с реда за гласуване на българските граждани в чужбина и законосъобразното отчитане на тези гласувания. Те са породени на първо място от неправомерното „запазване“ на българско гражданство на изселили се легално лица от небългарски произход, както и техни потомци, установили се постоянно по своя воля в Република Турция и придобили по свой избор чуждо гражданство на страна, която не е член на Европейския съюз. При това държава, с която имаме сключени двустранни договори за установяване или за изселване на население, които изискват спазване принципа за единственост на гражданството. Следва да се итъкте и обстоятелството, че понастоящем в Турция има близо 500 хил. турски граждани, декларирали своя турски произход, но притежаващи в нарушение на чл.25 на Българската Конституция, на Закона за българското гражданство (чл. 2, 10, чл 12 и § 3) както и чл. 10.4, чл.12(1),чл.28,чл. 32(1), § 1, 2ж, от Закона за българските документи за самоличност, като лични карти и задгранични паспорти на български граждани. С такива нелегетимни документи и в противоречие на чл.7 и чл.8 от Европейската конвенция за гражданството, посочените чужденци участват - без да подлежат на съдебен контрол, в провежданите български национални избори на територията на другата държава. Те са не само пряка заплаха за националната ни сигуност, но представляват и широка пробойна във външната граница на Евройския съюз с възможностите за проникване на ислямски терористи и други подривни елементи. Нарушавани са разпоредбите на Договора за Европейския съюз (чл.3/2, чл. 4/1,) и Договора за функционирането на Европеюския съюз (чл.67/2, чл. 77) които изискват подходящи мерки по отношение на контрола на лицата и по ефективното наблюдение при преминаване външните граници на Европейския съюз. Отговорността за това остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава-членка – в случая на България.

Предизвиква недоумение пренебрегването на важни международни правни стандарти като становището на Международния съд на ООН (1955г.) за гражданството. В него съдът го определя като „юридическа връзка между лице и държава, имаща за основание един социален факт на привързаност, действителна солидарност, на съществуване, на интереси и на чувства, свързани с  реципрочност на права и задължения.“ Посоченото определение е потвърдено от Европейската конвенция за гражданството При това, тълкувателните становища на международните съдилища са задължителни за призналите юрисдикцията им държави. Защото техните постановления не само решават конкретни дела, но в по-общ план изясняват, охраняват и развиват приетите норми.  Всеки случай на неприлагане на тези норми се счита за нарушение на международното право. Мит ли е незачитането на споменатата, а и на други международно-правни норми с нелегитимното „запазване“ на българско граждансто на изселниците от небългарски произход, установили се по своя воля в Турция и придобили по свой избор и въз основа на нарушаващи националния суверенитет на България едностранни нормативни актове на турската държава!

Противоположно на предоставяните на изселниците расови привилегии са провежданата от правителствата през т.н. „демократичен преход“ политики към запазилите при най-тежки условия българската си идентичност и народностно съзнание потомци на бежанци и страдалци от времето на турско-османското робство, които вследствие исторически катаклизми живеят в съседни или по-далечни страни и географски области – Украйна, Молдова, Бесарабия, Македония, в Западните покрайнини, Беломорска Тракия, Банат и пр., Поради явното негативно и демагогско отношение те са лишени от правото си да придобиват по закон (а не по натурализация) българско гражданство и равнопоставено да участват в изборния процес у нас или по местоживеене в чужбина. Защото съгласно международно утвърденото разбиране, юридическото съдържание на термина „български произход“ в чл. 25 (2) на Конституцията се отнася и до етническите българи, които са нямали и нямат българско гражданство. В съответствие с Европейската конвенция за гражданство, разликата между лице с български етнически произход, което иска да бъде считано за български гражданин и българските граждани са обосновани разлики и следователно съответстват на споменатата конвенция!

Моля за Вашето отношение:

19.09.2014г.

писмо за липсата на каквито и да са законови основания за запазването на статус на български граждани на лицата от небългарски произход, които по лична инициатива са се изселили на територията на Република Турция и са придобили по своя воля и свободен избор турско гражданство и неправомерното изплащане в Република Турция на български пенсии.

СДРУЖЕНИЕ „ХЕЛЗИНКСКИ  НАБЛЮДАТЕЛ - БЪЛГАРИЯ“

                                                           ДО  ПРЕЗИДЕНТА  НА
                                                                        РЕПУБЛИКА  БЪЛГАРИЯ
                                                                   г-н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
вх.№63-00-51                                             към № 63-00-12/13.02.2012г.
от 24.06.2013г.                                           на № 94-00-1505/8.05.2012г.
                                                                                     към № 63-00-51/10.05.2013г„
                                                                 ДО  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  НА
                                                                         МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
                                                                     г-н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ
вх.№ 08.10-109                                            на № 08-10-133/18.10.2011г.
 от 24.06.2013г                                                            към № 08-10-109/10.05.2013г.
                                                           ДО  ВИЦЕПРЕМИЕРА  И     
                                                                   МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
                                                                   г-жа  ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА
вх.№ 66-00-105                                          към № 66-00-105.08/21.10.2009г.    
от24.06. 2013г.                                      ДО   МИНИСТЪРА НА ТРУДА  И
                                                                   СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
                                                                   г-н ХАСАН АДЕМОВ
вх. № 92-276                                                             към № 92-25-52/12.01.2011г.
от 24.06.2013                                             към № 92-276/10.05.2013г.       
                                                          ДО   МИНИСТЪРА  НА
                                                                   ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
                                                                  г-н КРИСТИАН ВЕГЕНИН
вх- № 03.242                                              към № 25-00-2/11.01.2011г.     
от 26.06.2013г.                                           към №               /  .05.2013г.
                                                          ДО  МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ
                                                                          г-н ПЕТЪР ЧОБАНОВ
вх.№ 94.00.1091                                                        към № 94-00-1091/21.10.2009т.
от 24.06.2013г.                                                           към № 94-00-1091/10.05.2013г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН  ПРЕМИЕР,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,

         С дълбоко убеждение в правотата, значимостта и актуалността на разработваните в продължение на 15 години становища на сдружение „Хелзинкски наблюдател – България“ искаме да привлечем  Вашето внимание, надявайки се да вземете отношение по изложените в тях проблеми. Едното становище се отнася до липсата на каквито  и да са законови основания за запазването на статус на български граждани на лицата от небългарски произход, които по лична инициатива са се изселили на територията на Република Турция и са придобили по своя воля и свободен избор турско гражданство. Второто становище засяга неправомерното изплащане в Република Турция на български пенсии.

Основат се на утвърдени международноправни стандарти, действащи

двустранни договори и националното ни законодателство. 

         Позоваваме се на Вашите уверения за коректен диалог и зачитане на мнението на гражданското общество с оглед защита интересите на българския народ и държава. 

      За обсъждане на нашите аргументи държим на Ваше разположение съответните документи и водените на тези теми преписки, които сме готови да предоставим при надлежно обсъждане.

      ПРИЛОЖЕНИЕ:   две  становища.


                                             С УВАЖЕНИЕ:   

                                                          и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                                                                                                Милко Бояджиев
                                                         СЕКРЕТАР:
                                                                                              Румен Воденичаров

         
 

ПРИЛАГАНЕТО НА РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА

СДРУЖЕНИЕ “ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ –БЪЛГАРИЯ”

                                   ДО  ПРЕЗИДЕНТА НА

                                              РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                 Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

                                                 (към вх.№ 91-01-222/10.05.2003г.)

                                    ДО  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

                                   МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕИТ

                                               Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

                                               (към вх.№24-33/020.56/10.05.2003г.)

                                      ДО  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 40-то Н.С.

                                              Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

                                              (към вх.№ ПГ-3194.101/10.05.2003г.)

                  ОТНСНО ПРИЛАГАНЕТО НА РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ

                  ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА.

 УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ, 

  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 4О-то Н.С.,

         На състоялото се на 5 април 2006т. 961-во заседание,  Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие Резолюция Рез/СМН/2006/3 относно осъществяването в България на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. В своите заключения Комитетът на министрите се позовава на първоначалния доклад на правителството на България от 9 април 2003г. Бихме искали да отбележим, че в изпратеното по този повод до Вас писмо от 10.05.2003г. се постарахме да изложим някои съображения, съответстващи на международните правни стандарти, националното ни законодателство и на доказани исторически факти в очакване те да бъдат взети под внимание и застъпвани при по-нататъшните обсъждания в рамките на Съвета на Европа.        

След оповестяването на споменатата резолюция от 5 април 2006г., сдружение “Хелзинкски наблюдател - България” внимателно анализира решенията на Комитета на министрите и съпътстващите го документи, при което бяха отчетени някои принципни положения, свеждащи се в основни линии до следното.

- Като изпълнителен орган на Съвета на Европа, Комитетът на министрите обсъжда и съгласува при съблюдаване на правилата за субсидиарността политическите аспекти на изискващи общоевропейски решения проблеми във формата на препоръки или конвенции, а също на декларации и резолюции. В този порядък на проведената на 9 и 10 октомври 1993 г. във Виена среща, държавните и правителствените ръководители на страните-членки постановиха изработване на Рамкова конвенция за защита на национални малцинства.

 - Поради противоречивите интереси на държавите,  през  изминалите 50 години се оказа невъзможно намиране на изгодно за всички определение на понятието “национално малцинство”. Възприет е обаче прагматичен подход основан на създадените в Европа исторически превратности. Има се предвид  откъсване на национални територии - ведно с коренното им население, и присъединяването им към други държави . Също наличие на конституционни уредби или действащи международни договори, с които да се урежда статут на национални малцинства – респ. на принадлежащите към тях  лица.

 - В правния мир на съвременните европейски държави и регионални институции – включително на Съвета на Европа, Европейския съюз и други, се третира само проблема за “националните малцинства” във възприетия на споменатата Виенска среща смисъл.

 - Своеволната и необоснована употреба на термина “малцинство” в неговия аритметично-количествен смисъл трябва да се възприема като заплаха на устройствения модел на европейскага държавност и открито поставяне под въпрос на утвърдения с 200-годишна давност принцип на егалитаризма, гарантиращ  равенство пред закона на всички граждани т.е. неприлагането  на двойни стандарти.

 - Международните договорености в областта на човешките измерения не допускат прокламираните на всеки индивид универсални права и свободи да  ограничават или да са насочени против националния суверенитет, единството и териториалната цялост на държавата. Разпоредбата на чл. 21 на Рамковата конвенция е залегнала в приетата от Народното събрание на 26.02.2000 г. със закона за нейната ратификация Придружителна декларация. В нея се изтъква: “Ратифицирането и прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства по никакъв начин не дава право на дейност, нарушаваща териториалната цялост и суверенитета на единната българска държава, нейната вътрешна и международна сигурност.”

 - Според международните стандарти – Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация – респ. преамбюла, чл.1 ал.1 буква “е”, също на чл. 2 на приетата с Резолюция 36/55 декларация,  на Резолюция 1904/53 и на други документи, всяка докгрина, теория или практика на диференциране, изключване, ограничение или предпочитание на основата на цвят, раса, на етническа или национална принадлежност, вероизповедание или език, които имат за цел или резултат да попречат на упражняването на правата на човека и основните свободи в която и да е сфера на обществения живот, е ненаучна, морално осъдима, социално несправедлива, опасна и дори престъпна.

В съвременния цивилизован свят указаните различия нямат правно значение, не би трябвало да създават проблеми, не се нуждаят от “балансиране”, Те не регламентират общностни колективни права, задължения или отговорности. На тази основа не може да се допуска разграничаване, обособяване и противопоставяне на населението. Държавите са задължени да потискат такива стремежи, а не да ги поощряват. Колкото и да е нескромно, но отстоявайки международно-правните принципи сме принудени да приемем, че някои от залегналите в Резолюция СМН/2006/3 на Съвета на Европа заключения са били продиктувани по-скоро от конюнктурни политически съображения, отколкото от утвърдените правила в областта на човешките измерения.

   В тази насока бихме искали да отбележим пренебрегването на постигнатото на Виенската среща на държавни и правителствени ръководители на страните - членки общо съгласие (приложение ІI на Декларацията от 10.10.1993г.)  за трансформиране политическите ангажименти в правни задължения. То важи  и за възприетия прагматичен подход по смисъла на понятието “национално малцинство”,  Наличието му се предопределя от историческите катаклизми. В Рамковата конвенция не са допуснати никакви заместващи го определения (малцинства, общности и т.п.),  изхождащи от аритметично - количествени  данни. Очевидните последици от подобни преднамерени тълкувания са противопоставянето на населението в България по расови и верски признаци, последвано от дестабилизация и дезинтеграция на държавата ни. Този похват противоречи на международните договорености,  като Заключителния акт от срещата в Хелзинки (1975г.), Парижката харта за една нова Европа (1990г.), Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (1950г)  и Протокол 12 към нея, Конференцията по човешките измерения – разд.ІV (1991г.), Доклада на експерти на ОССЕ – разд.9 (1991г.), текста на Договора за Европейския съюз и Хартата на ЕС по правата на човека (2008г.).

   В споменатата резолюция на Комитета на миниснтрите (СМН/2006/3)  се съдържа препоръка България да предприеме съответни мерки, отчитайки коментариите и мнението на Консултативния комитет. Ние застъпваме гледището, че в случая мнението на Консултативния комитет е несъвместимо с международните стандарти, а и със споменатата резолюция на Комитета на министрите. Несъответствието между тях  предполага изясняване  позицията на Съвета на Европа по чувствителната и водещите до конфликтни ситуации твърдения за наличие в България на регламентирани етническо македонско, турско, ромско, „помашко“ национално–религиозно “ и други “малцинства”, общности и т.п. Принадлежността към тях се определя субективно, според изразеното от Консултативния комитет мнение, а не съобразно обективните критерии за идентефициране съществуващите различия. Известно е при това, че не всички етнически,у културни, езикови или религиозни различия винаги водят до наличие на национални малцинства. Позоваването на “традиции” не  може да означава приемане противоречиви на националното законодателство практики, които остават обект на ограничения, произтичащи от изискванията на обществения ред.

   Позволяваме си да изтъкнем, че в Резолюция 1514 на Общото събрание на ООН се утвърждава че: “Всеки опит за частично или пълно разрушаване на национално единство и териториалната  цялост на държавата е несъвместимо с целите и Устава на ООН”.

    Рамковата конвенция не е ратифицирана от някои от държавите-членки, на които са предоставени равни политически компетенции по всички свързани с националните малцинства въпроси. С този акт те не са поели задължения по осъществяване правата на принадлежащи към тях свои граждани, както и за осигуряване европейски контрол по спазването им. Вероятно това е една от причините в текста на Резолюцията от 5.04.2006 г. да се прилага двойнствен стандарт, както и за поставянето на България в неравностойно положение спрямо нератифициралите  Рамковата конвенция държави-членки на Съвета на Европа.

   Позволяваме си да привлечем внимание върху препоръките на ПАСЕ: 1492 (2001г.) и 1623 (2003г.), в които се изтъква като абсолютно необходимо условие за равнопоставено сътрудничество в общността на европейските нации, ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства от всички държави-членки на Съвета на Европа.

   Не може да бъди прието за коректно внушението и акцентирането в мнението на Консултативния комитет за наличие в България на малцинства или общности на самоопределили се за етнически “македонци”или за турци, помаци (изповядващи исляма българи) и други български граждани, на които конституционно са осигурени всички културни и религиозни права и свободи Подобни твърдения са в разрез с договореностите в рамките на ООН, ОССЕ, Съвета на Европа. Комитетът по правата на човека оповести през 1994г. Общ коментар 26/50, с който категорично се отхвърлят подобни интерпретации. В приетата на 48 сесия (1996 г) от Комитета за премахване всички форми на расова дискриминация Препоръка ХХІ се констатира, че някои етнически и религиозни групи ги използват за предявяване на нелегитимно право на отцепване. Безпокойство предизвикват някои коментари на Консултативния комитет, подтикващи към действия срещу суверенитета, единството на нацията и териториалната цялост на държавата ни.

    Изложените в мнението на Консултативния комитет твърдения за дискриминация на ромите в България намираме твърде едностранчиви и пресилени. Такава позиция създава предпоставки за насаждане на расова сегрегация, на омраза и насилие. Пренебрегват се  изискванията на чл.29 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл.58 от българската Конституция относно задълженията на гражданите към обществото, в което единствено е възможно развитие на личността, спазването на морала, на обществения ред и законите. Тъкмо тези изисквания не са зачитани и се отричат от преобладаващата част от ромското население. Създадена е твърде погрешна представа за права без задължения, произтичаща от присъщата за ромите ценностна система, която противоречи на утвърдения в европейските страни начин на живот и норми на поведение. Настоящата ситуация има предимно социално-битов характер. Невъзможно е нейното преодоляване без промяна в образованието, начина на мислене, както и в обществените нагласи на това население за негово пряко  участие – включително чрез доброволна асимилация и интегриране, за което е абсолютно необходимо добронамерено съдействие от Съвета на Европа.

   Би било уместно да бъде зачетено изразеното в Обяснителния доклад към Европейската конвенция за гражданството становище на Международния съд на ООН със седалище в Хага. В него съдът дава определение на понятието “гражданство” като юридическа връзка между лицето и държавата (без оглед  на етнически произход) на основание на социалния факт на привързаност и действителна солидарност на съществуване, интереси и чувства, свързани с реципрочност на права и задължения. Считаме за несъвместими с даденото от Хагския съд определение на проявите на “самоопределили се” за ислямски етнос мюсюлмани, на “македонци” по националност и други, притежаващи български документи за самоличност лица, демонстриращи при това липса на солидарност и социална привързаност към българската нация, отсъствие на общи интереси и чувства, с които те биха доказали присъщото на истинските български граждани обвързване на задължения и права.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА  Н.С.,

     В изложеното в писмото ни от 10.05.2003г. становище се постарахме да докажем въз основа на съхранени от времето на Османската империя документи, че така наричаните  “етнически турци” са потомци на насила потурченото през многовековното османско робство коренно население на Балканския полуостров. Възразихме на твърдението за “право на етническо самоопределение”, което според Международния пакт за граждански и политически права  принадлежи само на народите, но не и за малцинства или общности. Отделната личност не може своеволно да определя етническата си принадлежност, а единствено на базата на обективни критерии, отнасящи се до нейната идентичност.

   България има особено географско положение на границата на европейската християнска цивилизация с ислямския свят (дар юл ислам). На това се дължи отдаваното особено значение и болезнената чувствителност към проявите на религиозната експанзия и налагането на чужди имперски интереси.   

   Българските власти са задължени да зачитат имплементиращите становища и да прилагат решенията на Конституционния съд. Според всички тях липсва юридически задължително, обвързващо Република България определение на понятието “национално малцинство”. Такова определение не може да бъде извлечено по тълкувателен път от действащите международни актове, като  например Международния пакт за граждански и политически права. Волята на страните по Рамковата конвенция е да предоставят формулирането на критериите и определяне смисъла на термина “национални малцинства” на преценката на всяка договаряща държава. Само при наличие на юридически признато национално малцинство и след съответно определение на това понятие от компетентния орган на страната може да се обсъжда легитимно   принадлежността, задълженията и правата на едно лице към така установено национално малцинство. (Решение на КС №2/ 18.02.1998г.)

   Очевидно Комитетът на министрите на Съвета на Европа – респ  неговия Консултативен комитет,  не може при неспазване принципа на субсидиарност неправомерно да присвоява правомощия като определя и налага наличие на малцинства, национални малцинства, етнически групи, което по същество е в суверенните правомощия на законодателния орган на Република България.

    Зачитането на териториалната цялост и единство е основополагащо начало в международното право и основен конституционен принцип. Всяка дейност, насочена към териториална автономия или какъвто и да е стремеж от такъв характер засягат по смисъла на Рамковата конвенция държавното устройство и суверенитета на държавата. При това, правните измерения на националното единство на българския народ като политически субект, се определят от точното прилагане на основните конститузионни принципи.   

    В този смисъл трябва да се третира конституционната недопустимост на политически партии на етническа, расова или верска основа. Разпоредбата има охранителна функция и цели да защити държавата и държавната власт от екстремните последици, които да произтекат от развитието на процеса на етническо, расово или верско противопоставяне.(Решение на КС №4/1992г.) Достатъчно е да се посочи, че уредбата на чл.11 ал. 4 от Конституцията съответства на международно признатото и законодателно уреденото право на държавата да въвежда ограничения в сферата на политическата дейност в защита на териториалната цялост и политическата независимост.(чл.21и 23 на ЕКПЧОС)

    В условията на традиционно усложнената верска и етническа обстановка в съседни на България държави, ограниченията на чл.11 ал.4 от Конституцията също е в интерес на националната или обществената сигурност по смисъла на чл. 14 на ЕКПЧОС.

      В Обяснителния доклад към Рамковата конвенция (т.97) се посочва, че наблюдението върху прилагането й трябва да е прозрачно, като в това отношение е силно препоръчително да се организира обществено обсъждане на подготвяните периодични правителствени доклади, както и публикуването на докладите и други актове, които са резултат от това наблюдение. Ето защо се обръщаме към Вас с молба това наше изложение и писмото от 05.10.2003г. бъдат взети под внимание. Бихме се радваме ако в предстоящите действия за изготвяне на периодичните правителствени доклади относно прилагането в България на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства бъдем привличани в качество на гражданска организация.. 

10 октомври 2006г.                С УВАЖЕНИЕ,

                                               и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                                                                                         (п.) Милко Бояджиев

протест До посланиците на великите сили против тяхната подкрепа на гей парада в София

СДРУЖЕНИЕ „ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ – БЪЛГАРИЯ“

(осн. и рег. 1990г)

ДО ПОСЛАНИКА НА

СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

Н. П. г-жа Мерсие Б. Райс

ДО ПОСЛАНИКА НА

Ф. Р. ГЕРМАНИЯ 

Н. П. г-н Матиас Хьопфнер

ДО ПОСЛАНИКА НА

ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА

Н. П. г-н Филип Отие

ДО ПОСЛАНИКА НА 

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Н. П. г-н Джонатан Аллен

ОТВОРЕНО ПИСМО

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,

Удивени и възмутени сме от Вашата официална подкрепа на проведения на 22.09.2013г. гей-парад „София прайд“, оказана с присъствие и изразените в писмено изложение преднамерени внушения. Очевидно манифестираните по този повод като правителствена политика прояви са били продиктувани от не дотам добронамерено отношение към суверенната българска държава и нейния народ, тъй като те са в явно нарушение на международното право и противоречат на Конституцията и на националното ни законодателство. Тази наша оценка съответства изцяло на възприетите от Организацията на обединените нации права и основни свободи на всяка човешка личност, както и на утвърдените от страните-членки на Европейския съюз, Съвета на Европа и ОССЕ договорености. Ето защо си позволяваме за коректност да припомним в случая някои от тях за което, надяваме се, не бихте възразили.

Преди всичко следва да се отбележи, че абсолютна свобода не е позната исторически, нито логически възможна. Това обстоятелство е отразено в разпоредбите на Международния пакт за граждански и политически права. Така, в чл.18 (3) за правото на всеки индивид да изповядва своята религия и убежденията си; в чл. 19 (3), б.“б“ относно свободата на словото; в чл.20 за правото на мирни събрания; в чл.22 за свобода на сдружаване, във всички тях са залегнали някои предвиждани със закон и свързвани със специални задължения и отговорности ограничения, които са необходими за защита на народното здраве, морала и правата и свободите на другите граждани. Тези ограничения са в съответствие и с чл.29 от Всеобщата декларация за правата на човека, според която всеки индивид има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободно и цялостно развитие на неговата личност. Също чл.чл. 3(5), 6(2) и 21 на Договора за Европейския съюз и чл. 52 от Хартата на основните права в ЕС, на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Конституционният съд в своите решения също утвърждава залегналите в международни договори и националното ни законодателство правни принципи.

Без да засягаме Вашето лично религиозно и морално пространство смеем да отбележим привързаността на православния български народ към изконните християнски ценности, които впрочем са неделима съставка на вековечното морално наследство на коренните европейски народи.

По повод нравствената същност на изявите на участниците в гей-парада би било уместно да се вникне в Посланието на апостол Павел към римляните. В неговата Глава 1 се казва по отношение на тогавашните езичници, които биха могли да бъдат отъждествявани с участващите в гей-парада сексуални реформатори и революционери (педерасти лесбийки и други подобни): (24) „И затова, според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота за да се безчестят телата им между самите тях. Защото дори и жените им промениха естествената употреба на тялото в противоестествена“. (27) „Така и мъжете, като изоставиха естествената употреба на жената разпалиха се в похотта си един към друг и като вършеха непристойни дела – мъже с мъже, приемаха в себе си отплатата, подобаваща на заблудата им“. „И така, предаде ги Бог на покварен ум да вършат това, което не подобава (28) изпълнени с всякаква неправда, блудство, нечестие,... (32) и които, като знаеха Божията наредба не само вършат такива неща, но и одобряват онези, които ги вършат“.

Трябва да се знае, че българските войни на хан Тервел разбиха през 717 г. по молба на византийския император обсадилите Константинопол араби-неверници и премахнаха заплахата от нахлуването им в Европа поне до 732г., когато в битката при Поатие Карл Мартел ги отхвърли окончателно отвъд Пиринеите. Българският народ понесе и своята петвековна жертвена участ пред олтара на Европа и отстоя православната си вяра и християнско ценностно мирозрение, за да бъде подложен в наши дни на присъщи за езичниците неправомерни внушения и аморални издевателства.

За представителите на посолството на САЩ тези прояви са обясними с утвърдената от Върховния съд държавна доктрина („Торнбърг“) за ограничаване суверенитета на другите държави в полза на САЩ. Според тази доктрина федерални закони могат за бъдат прилагани на територията на други страни дори без тяхно съгласие. Отказът от универсалността на правата на човека е аргументирана с виждането, че международното право не е някакъв катехизис от правила и държавата с доминиращи принципи може да се отклонява от него и да налага нови правила в международните отношения. Пораждат се съмнения доколко IV поправка на Конституцията е повече пречка за действия извън САЩ. Защото това право се полага само на американски граждани или притежаващи „здрави“ връзки със САЩ личности.

Отказът от всеобщата валидност на правата на човека и незачитането на държавния суверенитет се съдържат в прокламираната по време и след Студената война от тогавашния държавен секретар Джон Дълес политика, включително спрямо Българската държава. Тази основана на враждебност, омраза и насилие политика, чиито рецидиви срещаме и днес, е насочена към замяна на човешките ценности с фалшиви, с изтръгване на тяхната социална същност чрез насаждане и втълпяване в човешкото съзнание на култ към секса, насилието, садизма, предателството – с една дума всякаква безнравственост. Насочена е към незабелязано и активно осмиване на честността и почтеността, изтръгване на духовните корени, опошляване и унищожаване на народната нравственост. Главният залог е поставен върху младите, които да бъдат развращавани и превръщани в циници, простаци, космополити, хора с консуматорска психика на елементарни потребители. И това под девиза: „Защита правата на човека и гражданските свободи“!

Необходими са пояснения, във връзка с гей-парада и в други подобни случаи, доколко доктрината “Торнбърг“ и предишните указания на Държавния департамент продължават и понастоящем да са елемент на американската политика спрямо България и дали с прякото си участие в „София прайд “дипломатическите представители на правителствата на Германия, Франция и Великобритания ги подкрепят.

Необходимо е също да се изтъкне, че правителството на САЩ декларира резерва по чл. 20 на Международния пакт за граждански и политически права, изискващ забрана на всяко проповядване на омраза, подбуждащо към дискриминация, враждебност и насилие. Ето защо би било недопустимо, при липса на реципрочност, служители на Държавния департамент да се ангажират с твърдения, че върху участници в парада е проявявана омраза или дискриминация. Трябва да се отбележи също, че голям брой държави, като ФР Германия и Р. Франция, дипломатически представители, на които са участвали в гей-парада, своевременно са декларирали възражения относно тази резерва, третирайки я несъвместима с предмета и целите на пакта и следователно – невалидна за двустранните им отношения.

Изхождайки от изложените съображения, сдр. „Хелзинкски наблюдател – България“ очаква Вашето обосновано становище и би участвало в публично разискване по тази тема.

С уважение:

и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Милко Бояджиев)

25.09.2013г.