СДРУЖЕНИЕ
“ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ –БЪЛГАРИЯ”
ДО ПРЕЗИДЕНТА
НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
(към
вх.№ 91-01-222/10.05.2003г.)
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕИТ
Г-Н
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
(към
вх.№24-33/020.56/10.05.2003г.)
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 40-то Н.С.
Г-Н
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
(към
вх.№ ПГ-3194.101/10.05.2003г.)
ОТНСНО ПРИЛАГАНЕТО НА
РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ
ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ
МАЛЦИНСТВА.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ
ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 4О-то Н.С.,
На състоялото се на 5 април 2006т. 961-во
заседание, Комитетът на министрите на
Съвета на Европа прие Резолюция Рез/СМН/2006/3 относно осъществяването в
България на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. В своите заключения Комитетът
на министрите се позовава на първоначалния доклад на правителството на България
от 9 април 2003г. Бихме искали да отбележим, че в изпратеното по този повод до
Вас писмо от 10.05.2003г. се постарахме да изложим някои съображения, съответстващи
на международните правни стандарти, националното ни законодателство и на доказани
исторически факти в очакване те да бъдат взети под внимание и застъпвани при
по-нататъшните обсъждания в рамките на Съвета на Европа.
След
оповестяването на споменатата резолюция от 5 април 2006г., сдружение
“Хелзинкски наблюдател - България” внимателно анализира решенията на Комитета на министрите и съпътстващите го документи, при което бяха отчетени някои принципни
положения, свеждащи се в основни линии до следното.
- Като изпълнителен орган на
Съвета на Европа, Комитетът на министрите обсъжда и съгласува при съблюдаване на
правилата за субсидиарността политическите аспекти на изискващи общоевропейски
решения проблеми във формата на препоръки или конвенции, а също на декларации и
резолюции. В този порядък на проведената на 9 и 10 октомври 1993 г. във Виена
среща, държавните и правителствените ръководители на страните-членки
постановиха изработване на Рамкова конвенция за защита на национални малцинства.
- Поради противоречивите интереси на
държавите, през изминалите 50 години се оказа невъзможно
намиране на изгодно за всички определение на понятието “национално малцинство”.
Възприет е обаче прагматичен подход основан на създадените в Европа исторически
превратности. Има се предвид откъсване
на национални територии - ведно с коренното им население, и присъединяването им
към други държави . Също наличие на конституционни уредби или действащи
международни договори, с които да се урежда статут на национални малцинства –
респ. на принадлежащите към тях лица.
- В правния мир на съвременните европейски
държави и регионални институции – включително на Съвета на Европа, Европейския
съюз и други, се третира само проблема за “националните малцинства” във
възприетия на споменатата Виенска среща смисъл.
- Своеволната и необоснована употреба на
термина “малцинство” в неговия аритметично-количествен смисъл трябва да се
възприема като заплаха на устройствения модел на европейскага държавност и
открито поставяне под въпрос на утвърдения с 200-годишна давност принцип на
егалитаризма, гарантиращ равенство пред
закона на всички граждани т.е. неприлагането на двойни стандарти.
- Международните договорености в областта на
човешките измерения не допускат прокламираните на всеки индивид универсални права и свободи да ограничават или да са насочени против
националния суверенитет, единството и териториалната цялост на държавата. Разпоредбата на чл. 21 на Рамковата конвенция
е залегнала в приетата от Народното събрание на 26.02.2000 г. със закона за нейната ратификация Придружителна
декларация. В нея се изтъква: “Ратифицирането и прилагането на Рамковата
конвенция за защита на националните малцинства по никакъв начин не дава право
на дейност, нарушаваща териториалната цялост и суверенитета на единната
българска държава, нейната вътрешна и международна сигурност.”
- Според международните стандарти – Конвенцията
за премахване на всички форми на расова дискриминация – респ. преамбюла, чл.1
ал.1 буква “е”, също на чл. 2 на приетата с Резолюция 36/55 декларация, на Резолюция 1904/53 и на други документи, всяка
докгрина, теория или практика на диференциране, изключване, ограничение или
предпочитание на основата на цвят, раса, на етническа или национална
принадлежност, вероизповедание или език, които имат за цел или резултат да
попречат на упражняването на правата на човека и основните свободи в която и да
е сфера на обществения живот, е ненаучна, морално осъдима, социално несправедлива,
опасна и дори престъпна.
В съвременния цивилизован свят указаните различия нямат правно значение, не би трябвало
да създават проблеми, не се нуждаят от “балансиране”, Те не регламентират общностни
колективни права, задължения или отговорности. На тази основа не може да се
допуска разграничаване, обособяване и противопоставяне на населението. Държавите
са задължени да потискат такива стремежи, а не да ги поощряват. Колкото и да е
нескромно, но отстоявайки международно-правните принципи сме принудени да
приемем, че някои от залегналите в Резолюция СМН/2006/3 на Съвета на Европа заключения
са били продиктувани по-скоро от конюнктурни политически съображения, отколкото
от утвърдените правила в областта на човешките измерения.
В тази насока бихме искали да отбележим
пренебрегването на постигнатото на Виенската среща на държавни и правителствени
ръководители на страните - членки общо съгласие (приложение ІI на Декларацията от 10.10.1993г.) за трансформиране политическите ангажименти в
правни задължения. То важи и за
възприетия прагматичен подход по смисъла на понятието “национално малцинство”, Наличието му се предопределя от историческите
катаклизми. В Рамковата конвенция не са допуснати никакви заместващи го
определения (малцинства, общности и т.п.), изхождащи от аритметично - количествени данни. Очевидните последици от подобни
преднамерени тълкувания са противопоставянето на населението в България по
расови и верски признаци, последвано от дестабилизация и дезинтеграция на
държавата ни. Този похват противоречи на международните договорености, като Заключителния акт от срещата в Хелзинки
(1975г.), Парижката харта за една нова Европа (1990г.), Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи (1950г) и Протокол 12 към нея, Конференцията по
човешките измерения – разд.ІV (1991г.), Доклада на експерти на ОССЕ – разд.9
(1991г.), текста на Договора за Европейския съюз и Хартата на ЕС по правата на
човека (2008г.).
В споменатата резолюция на Комитета на
миниснтрите (СМН/2006/3) се съдържа
препоръка България да предприеме съответни мерки, отчитайки коментариите и
мнението на Консултативния комитет. Ние застъпваме гледището, че в случая
мнението на Консултативния комитет е несъвместимо с международните стандарти, а
и със споменатата резолюция на Комитета на министрите. Несъответствието между
тях предполага изясняване позицията на Съвета на Европа по
чувствителната и водещите до конфликтни ситуации твърдения за наличие в
България на регламентирани етническо македонско, турско, ромско, „помашко“
национално–религиозно “ и други “малцинства”, общности и т.п. Принадлежността
към тях се определя субективно, според изразеното от Консултативния комитет
мнение, а не съобразно обективните критерии за идентефициране съществуващите
различия. Известно е при това, че не всички етнически,у културни, езикови или
религиозни различия винаги водят до наличие на национални малцинства.
Позоваването на “традиции” не може да
означава приемане противоречиви на националното законодателство практики, които
остават обект на ограничения, произтичащи от изискванията на обществения ред.
Позволяваме си да изтъкнем, че в Резолюция
1514 на Общото събрание на ООН се утвърждава че: “Всеки опит за частично или пълно
разрушаване на национално единство и териториалната цялост на държавата е несъвместимо с целите и
Устава на ООН”.
Рамковата конвенция не е ратифицирана от
някои от държавите-членки, на които са предоставени равни политически компетенции
по всички свързани с националните малцинства въпроси. С този акт те не са поели
задължения по осъществяване правата на принадлежащи към тях свои граждани,
както и за осигуряване европейски контрол по спазването им. Вероятно това е
една от причините в текста на Резолюцията от 5.04.2006 г. да се прилага двойнствен
стандарт, както и за поставянето на България в неравностойно положение спрямо
нератифициралите Рамковата конвенция
държави-членки на Съвета на Европа.
Позволяваме си да привлечем внимание върху
препоръките на ПАСЕ: 1492 (2001г.) и 1623 (2003г.), в които се изтъква като
абсолютно необходимо условие за равнопоставено сътрудничество в общността на
европейските нации, ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на
националните малцинства от всички държави-членки на Съвета на Европа.
Не може да бъди прието за коректно
внушението и акцентирането в мнението на Консултативния комитет за наличие в
България на малцинства или общности на самоопределили се за етнически
“македонци”или за турци, помаци (изповядващи исляма българи) и други български
граждани, на които конституционно са осигурени всички културни и религиозни
права и свободи Подобни твърдения са в разрез с договореностите в рамките на ООН,
ОССЕ, Съвета на Европа. Комитетът по
правата на човека оповести през 1994г. Общ коментар 26/50, с който категорично
се отхвърлят подобни интерпретации. В приетата
на 48 сесия (1996 г) от Комитета за премахване всички форми на расова
дискриминация Препоръка ХХІ се констатира, че някои етнически и религиозни групи
ги използват за предявяване на нелегитимно право на отцепване. Безпокойство
предизвикват някои коментари на Консултативния комитет, подтикващи към
действия срещу суверенитета, единството на нацията и териториалната цялост на
държавата ни.
Изложените в мнението на Консултативния комитет
твърдения за дискриминация на ромите
в България намираме твърде едностранчиви и пресилени. Такава
позиция създава предпоставки за насаждане на расова сегрегация, на омраза и
насилие. Пренебрегват се изискванията на
чл.29 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл.58 от българската
Конституция относно задълженията на гражданите към обществото, в което
единствено е възможно развитие на личността, спазването на морала, на
обществения ред и законите. Тъкмо тези изисквания не са зачитани и се отричат
от преобладаващата част от ромското население. Създадена е твърде погрешна
представа за права без задължения, произтичаща от присъщата за ромите ценностна
система, която противоречи на утвърдения в европейските страни начин на живот и
норми на поведение. Настоящата ситуация
има предимно социално-битов характер. Невъзможно е нейното преодоляване без
промяна в образованието, начина на мислене, както и в обществените нагласи на
това население за негово пряко участие –
включително чрез доброволна асимилация и интегриране, за което е абсолютно
необходимо добронамерено съдействие от Съвета на Европа.
Би било уместно да бъде зачетено
изразеното в Обяснителния доклад към Европейската конвенция за гражданството
становище на Международния съд на ООН със седалище в Хага. В него съдът дава определение на понятието
“гражданство” като юридическа връзка между лицето и държавата (без оглед на етнически произход) на основание на
социалния факт на привързаност и действителна солидарност на съществуване,
интереси и чувства, свързани с
реципрочност на права и задължения. Считаме за несъвместими с даденото от
Хагския съд определение на проявите на “самоопределили се” за ислямски етнос
мюсюлмани, на “македонци” по националност и други, притежаващи български
документи за самоличност лица, демонстриращи при това липса на солидарност и
социална привързаност към българската нация, отсъствие на общи интереси и
чувства, с които те биха доказали присъщото на истинските български граждани
обвързване на задължения и права.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА Н.С.,
В
изложеното в писмото ни от 10.05.2003г. становище се постарахме да докажем въз
основа на съхранени от времето на Османската империя документи, че така наричаните “етнически турци” са потомци на насила
потурченото през многовековното османско робство коренно население на
Балканския полуостров. Възразихме на твърдението за “право на етническо
самоопределение”, което според Международния пакт за граждански и политически
права принадлежи само на народите, но не
и за малцинства или общности. Отделната личност не може своеволно да определя
етническата си принадлежност, а единствено на базата на обективни критерии,
отнасящи се до нейната идентичност.
България има особено географско положение на
границата на европейската християнска цивилизация с ислямския свят (дар юл
ислам). На това се дължи отдаваното особено значение и болезнената
чувствителност към проявите на религиозната експанзия и налагането на чужди
имперски интереси.
Българските власти са задължени да зачитат
имплементиращите становища и да прилагат решенията на Конституционния съд.
Според всички тях липсва юридически задължително, обвързващо Република България
определение на понятието “национално малцинство”. Такова определение не може да
бъде извлечено по тълкувателен път от действащите международни актове, като например Международния пакт за граждански и
политически права. Волята на страните по Рамковата конвенция е да предоставят
формулирането на критериите и определяне смисъла на термина “национални
малцинства” на преценката на всяка договаряща държава. Само при наличие на
юридически признато национално малцинство и след съответно определение на това
понятие от компетентния орган на страната може да се обсъжда легитимно принадлежността, задълженията и правата на едно
лице към така установено национално малцинство. (Решение на КС №2/
18.02.1998г.)
Очевидно Комитетът на министрите на Съвета
на Европа – респ неговия Консултативен
комитет, не може при неспазване принципа
на субсидиарност неправомерно да присвоява правомощия като определя и налага
наличие на малцинства, национални малцинства, етнически групи, което по
същество е в суверенните правомощия на законодателния орган на Република
България.
Зачитането на териториалната цялост и
единство е основополагащо начало в международното право и основен
конституционен принцип. Всяка дейност, насочена към териториална автономия или
какъвто и да е стремеж от такъв характер засягат по смисъла на Рамковата
конвенция държавното устройство и суверенитета на държавата. При това, правните
измерения на националното единство на българския народ като политически субект,
се определят от точното прилагане на основните конститузионни принципи.
В този смисъл трябва да се третира
конституционната недопустимост на политически партии на етническа, расова или
верска основа. Разпоредбата има охранителна функция и цели да защити държавата
и държавната власт от екстремните последици, които да произтекат от развитието
на процеса на етническо, расово или верско противопоставяне.(Решение на КС
№4/1992г.) Достатъчно е да се посочи, че уредбата на чл.11 ал. 4 от
Конституцията съответства на международно признатото и законодателно уреденото
право на държавата да въвежда ограничения в сферата на политическата дейност в
защита на териториалната цялост и
политическата независимост.(чл.21и 23 на ЕКПЧОС)
В условията на традиционно усложнената
верска и етническа обстановка в съседни на България държави, ограниченията на
чл.11 ал.4 от Конституцията също е в интерес на националната или обществената
сигурност по смисъла на чл. 14 на ЕКПЧОС.
В Обяснителния доклад към Рамковата
конвенция (т.97) се посочва, че наблюдението върху прилагането й трябва да е
прозрачно, като в това отношение е силно препоръчително да се организира
обществено обсъждане на подготвяните периодични правителствени доклади, както и
публикуването на докладите и други актове, които са резултат от това
наблюдение. Ето защо се обръщаме към Вас с молба това наше изложение и писмото
от 05.10.2003г. бъдат взети под внимание. Бихме се радваме ако в предстоящите
действия за изготвяне на периодичните правителствени доклади относно
прилагането в България на Рамковата конвенция за защита на националните
малцинства бъдем привличани в качество на гражданска организация..
10 октомври 2006г. С УВАЖЕНИЕ,
и.д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(п.) Милко Бояджиев
(п.) Милко Бояджиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар