СДРУЖЕНИЕ „ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ–БЪЛГАРИЯ“
ДЕСЕТ ГОДИНИ ПРАВИТЕЛСТВЕНА ПОЛИТИКА НА ЕТНИЧЕСКИ ПРИВИЛЕГИИ, ПРЕДИЗВИКВАЩА ДИСКРИМИНАЦИЯ, РАСИСТКИ НАСТРОЕНИЯ И КСЕНОФОБИЯ
Народното събрание прие на 30.09.2003г.
(ДВ бр.86) Закон за защита срещу дискриминация. С този акт преднамерено са
създадени и нормативни условия за предизвикване и стимулиране в нашето общество
на расистки и ксенофобски настроения. Те произтичат главно от липсата в закона на
забрана за създаване дискриминационни
предпочитания (привилегии) в полза на лица или групи от населението на основата
на етническа, верска или друга принадлежност, която е прилагана целенасочено във
вреда на преобладаващата българска народност.
Вече десет години откакто с присъщата им безотговорност
законодателите са приели, а изпълнителната и съдебната власт осъществяват
основни положения в този нормативен акт, които противоречат на международните
правни норми и на конституционните
изискване за равенство на всички български граждани пред нормативните
разпоредби. Поставената цел с допуснатите извращения е пределно ясна: да бъде
дестабилизирано националното единство на нашия народ и да бъде ерозирана
българската държавност. При това, петоколонци, безродни космополити и други проводници
на чуждо влияние внушават чрез медийни манипулации, че вината за създаваните конфликтни ситуации като
последица от допустимите по силата на споменатия закон предпочитания (привилегии)
на етническа и верска основа, е изцяло на лоялните български граждани - патриоти.
Към тях са предявявани също обвинения за обществена нетърпимост към чуждите на
българския народ разбирания за расово и верско превъзходство и срещу прояви на религиозен екстремизъм.
Това принципно становище на сдружение
„Хелзинкски наблюдател-България“ е публично застъпвано още през 2002г. въз основа
на приетата на 21.12.1965г. от ООН, и ратифицирана от България Международна
конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и на други
правни актове. В тях се изтъква, че всяка доктрина за превъзходство –
включително на предпочитания или привилегии. основана на расова дискриминация,
омраза, сегрегация и деление, е ненаучна, морално осъдима, социално несправедлива
и опасна. Трябва да се изтъкне, че чл. 1 на Конвенцията постановява: “терминът „расова дискриминация“ означава всяко
различие, изключване, ограничение или предпочитание на основата на раса,
цвят,потекло или национален или народностен произход, което има за цел или
резултат да унищожи или увреди признанието, ползуването или упражняването на
равна основа на правата на човека и основни свободи в политическата,
икономическата, социалната, културната или която и да е друга област на
обществения живот.“ А съгласно общоприетите
правни норми (вкл. Решение 7/1992г. на Конституционния съд), държавата е
задължена да направи всичко необходимо за добросъвестното изпълнение на своите
задължения, произтичащи от признатите принципи и норми на международното право.
Всяко непривеждане на националното законодателство към тези задължения –
каквото е случаят със споменатия закон, се счита за нарушение на международното
право.
Аналогично на това наше мнение е изразеното от
Консултативния съвет по законодателството към 39-то НС становище (вх.№ 253-25-49/19.11.2002г.)
по проектозакона за предотвратяване на дискриминацията. Консултативният съвет
констатира, че “Законопроектът не съдържа правна уредба на общото родово и
ключово понятие, върху което се изгражда понятието - дискриминация. Вместо това
той се заема да дава легални, неясни и словесно претрупани определения на
отделни видове и форми на дискриминацията. Този подход има съществени
недостатъци защото така всъщност се подменят проблемите.“. И по-нататък: „Има разминаване в кръга на
критериите,които могат да доведат до въвеждане ограничения или установяване
привилегии т.е. за създаване на дискриминация.“ Консултативният съвет по
законодателството констатира също: „В
стремежа си да уредят правила срещу дискриминацията, някои текстове по същество
установяват и провеждат дискриминация.“ ! А в заключение, изразява мнение, че
на този етап законопроектът се нуждае от основно преработване“ !
Видно от приетия с подкрепата на ДПС и
НДСВ текст, привеждането на закона в съответствие с изискванията на
международните правни норми не се е състояло.
От изложеното становище на Консултативния
съвет по законодателството на 39-то НС и аналогичното мнение на сдр. „Хелзинкски
наблюдател-България“, съпоставени с липсата в Закона за защита срещу
дискриминация на забрана за предоставяне на преимущества (привилегии) на расова
и религиозна основа, става пределно ясно, че осъществяваната в тази насока престъпна
политика е във вреда на лоялните български граждани, нарушава международното
право и не зачита основни конституционни принципи. Примерите в това отношение
са значими, ежедневни и повсеместни.
Особено предизвикателство
представлява допуснатото и продължаващо присвояване от цигански (ромски) кланове на градоустройствено
нерегулирани държавни, общински и частни терени, използвани за незаконно изграждане
на гета (махли) предимно с бараки и други неподходящи за нормално обитаване постройки.
Липсата на строителна документация води до нелегално електроснабдяване, отсъствие
на узаконено водоснабдяване, смето-събиране и други комунални услуги, заплащането
на които става за сметка на редовните данъкоплатци и предизвиква справедливо
негодувание, омраза, ксенофобия и конфликти. Наред с необосновани претенции,
този етнос се ползва с допусканите от властите предимства (привилегии) за което
виновните управници и длъжностни лица не са понесли досега никаква наказателна отговорност!
Противно на многостранните и
двустранни договорености, в нарушение на националното законодателство и
интересите на страната, повече от 15 години власт-имащите продължават да предоставят привилегии на установилите се в Република Турция изселници от небългарска
народност, придобили по своя воля и
свободен избор турско гражданство, на които без законово основание се „запазва“
предишното българско гражданство. Тази равна на национално предателство дискриминационна
политика не само нарушава суверенитета на България, но е пробив в сигурността
на държавите-членки на Европейския съюз. „Запазването“ на българското им гражданство
може да се определи единствено като престъпен акт. При това, спасилите се от
зверствата на османските поробители и намерили убежище в Бесарабия, Молдова,
Банат и други страни български бежанци, а също и останалите в границите на
Турската империя - в Тракия и Македония наши сънародници, са несправедливо
пренебрегнати и подложени на асимилация. Запазили през вековете своята
привързаност към прародината и народностната си идентичност българи, които имат
според международните правни стандарти ( т.н. „обосновани разлики“) са лишени
от неотменното си право на българско гражданство по закон. Несправедливо и обидно е нашите изстрадали сънародници да
бъдат дискриминирани като им се дава „право“ на натурализация. Провежданата години
наред политика за ограничаване завръщането на българските бежанци и за
устройването у нас предимно на лица от други раси и с чужда народностна
идентичност доказва залегналите в закона срещу дискриминацията антинационални
стремежи.
Не по-малка проява на дискриминация - в случая
спрямо нашите пенсионери, е извършваното в последните 15 години неправомерно
изплащане на български пенсии на територията на Република Турция. Загубите за
държавната хазна и бюджета на НОИ възлизат на повече от милиард лева и
продължат да растат.
Като че ли няма български държавник –
президент, министър, депутат или отговорен служител, който въз основа на
стотиците медийни публикации и изпратените им по изложените теми анализи, да
проявят стремеж за защита на националните интереси. Логичното обяснение в случая
се свежда до липсата на обществена
нагласа за търсене отговорност за извършените срещу българския народ и
държавност деяния.
и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Милко Бояджиев
СЕКРЕТАР: (п) Румен Воденичаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар