ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ - ЯВНИ ЗАБЛУДИ МАНИПУЛИРАТ ОФИЦИАЛНАТА СТАТИСТИКА

СДРУЖЕНИЕ “ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ“

ПРЕБРОЯВАНЕ   НА   НАСЕЛЕНИЕТО   В   БЪЛГАРИЯ   -

ЯВНИ   ЗАБЛУДИ   МАНИПУЛИРАТ   ОФИЦИАЛНАТА   СТАТИСТИКА

Представяме на Вашето внимание с молба за публично отношение изготвеното изложение от сдружение „Хелзинкски наблюдател - България” относно предстоящото преброяване на населението в България и свързаните с него законодателни актове и методологически указания.

Бихме искали да поясним в изпълнение на Конвенцията на ООН (Д.В. бр. 12/2012) за правата на хората с увреждания, че проектът на настоящото изложение е изготвен от (М. Б-ев), който съгласно решение на ТЕЛК № 0236/2002 е с 94,9% изгубена трудоспособност. Според разпоредбите на споменатата Конвенция – респ. чл. 29, държавата и обществото гарантират упражняването на права и възможности на хората с увреждания. Също така способстват активно за създаване и поддържане на среда, в която тези хора да участват в управлението на обществените дела пряко или чрез свои представители. Надявяме се, че споделяте и прилагате разпоредбите на Конвенцията.

Основната цел на световното преброяване на населението е събиране и обработка на нужната за държавните управления информация по актуалното състояние на демографските структури, (включително и в България), за проявяващите се социални и икономически процеси, както и условията, факторите, мотивите и причините за тяхното развитие.

У нас такива преброявания са извършвани след 1897г. по правило на всеки 10 години. Нормативната уредба, заедно с методическите указания по нейното прилагане, трябваше да отговарят на изискванията на Статистическата комисия на ООН, на Икономическата комисия за Европа и Евростат за надеждност, принципност, безпристрастност, както и на сравнимост на резултатите в международен аспект съобразно Регламент 763/9.07.2008 на Европейския Съюз. Особено важен е Регламент 322/97, който изрично не допуска преброяванията да се използват за политически спекулации или срещу националното единство и териториалната цялост на държавата. Това е формулирано и от Съвета на Европа в Парижката харта за една Нова Европа.

В Република България въпреки многократните изтъквания и напомняния, споменатите изисквания преднамерено са пренебрегвани и неспазвани. Тези опасения се основават на обстоятелството, че множеството критични публикации по повод преброяванията на населенито у нас през 1992, 2001 и 2011г. не бяха взети под внимание.

Като последица, важни демографски сведения не можеха да послужат на държавното управление, а бяха умело манипулирани, за да обслужват несвойствени цели и домогвания.

Общия брой на населението в България по данни на НСИ (изт. Справочник за 2008г.) е 7607 хил.души. Според Световната здравна организация (изт. – Годишник на ЦРУ 2008г., CIA-2008, ЕРБ ВОЗ, Европейска база данни ЗДВ,) към юни 2008г. то е възлизало на 7263 хил. Посоченото различие от близо 400 хил. души може да се обясни с включването в данните на НСИ (в нарушение на Регламент ЕС № 763/2008 – чл.2) на лица и с друго гражданство, живеещи в чужбина и подлежащи на преброяване по постоянен и настоящ адрес в съответната държава. Настъпилият у нас демографски срив, величината на който не би трябвало да се прикрива, проличава и в публикувани от ООН (2008г.) прогнози за населението в света, според които жителите на България през 2030г. ще бъдат едва 6469 хил. д.

Това обстоятелство налага разчетите на НСИ за броя на населението в България да се разглеждат с основателни съмнения предвид завишените данни  относно небългарската етническа принадлежност, изповеданието и езика на преброяваните.

Позовавайки се на информация от Съвета на Европа, Държавният департамент на Съединените щати в Доклада по правата на човека за 2009г. (изд. на 10.03.2010г.) посочва различаващи се от сведенията на НСИ данни. За неправомерно определяното в споменатия доклад “ромско малцинство” се твърди, че през 2001г. при население общо 7929 хил. души то е възлизало на 600 - 800 хил. души (т.е. 7-10%). Преброяването през 2001г. обаче посочва 371 хил. души или 4.6%. Съмнение предизвиква също нелогичното нарастване на броя на ромите (циганите), който от 18 хил. души през 1975г. (0.2%) се увеличава по данните на НСИ повече от 20 пъти за 25 години! Посочените “статистически” мешавици доказват въздействието на определени етно-политически фактори и религиозни структури посредством повлияни от тях преброители върху посочваните уж от самите преброявани статистически сведения. Необходим е действен контрол при декларирането им, като не се допуска субективно и безотговорно “самоопределение” към по-престижен в момента етнически произход или наличие на материална заинтересованост (т. нар. прозелетизъм) от принадлежност към определено вероизповедание. Държавата е длъжна да осигури безпристрастност, надеждност и поверителност на личните данни, както и да преследва нормативно преднамерените спекулации със статистическите сведения.

Наред с това, за 2001г. като ”етнически турци” са преброени 747 хил. български граждани при 731 хил. през 1975г. По време на този 25-годишен период в Р. Турция са се изселили 580 хил. д. Очевидно, предизвиканата от изселванията огромна “етническа” яма се запълва с включването в същата статистическа група на неправомерно писали се (“самоопределили” се) за етнически турци турчеещи се цигани и потурчваните изповядващи исляма българи по народност, а също и с негласно организираното вписване в картата за преброяване на изселили се, окончателно установени в друга държава лица. Изложените обстоятелства показват липса на задължителните за всички статистически сведения безпристрастност, надеждност, научна независимост и адекватност. По повод направените в споменатия доклад необосновани оценки е уместно да се вметне, че данните за демографската структурата на населението в САЩ се определят не според етническия произход, а само на расова основа.

В обществен интерес е да се знае как и доколко - в съпоставка с България, страни като Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Турция, публикуват статистическа информация относно споменатите три незадължителни (според ООН) характеристики. Задължение на НСИ е да направи и оповести сравнителни проучвания–съпоставяния на залегналите в споменатите и в други страни характеристики с тези на провежданите у нас преброявания. Така би проличал стремежът за използването на статистическите данни за обособяване, разграничаване и противопоставяне на населението в България на основата на споменатите три незадължителни характеристики.
За използването на недостоверни данни, отнасящи се до религиозните общности и верските убеждения на населението, е показателно твърдението на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи по време на международна религиозна конференция (април 2008 г.) в Истамбул (изт. www.orient.bg – 19.04.2010г.). Според главния мюфтия, броят на мюсюлманите в България е над 2.5 мил., докато по завишените с над 400 хил. души дани на НСИ те са 997 хил.! Тези тенденциозни твърдения са:

•  в нарушение на Конституцията (чл.13 ал.4), 
• водят до разпалване на вражда (чл.39 ал.2), 
• нарушават единството на нацията (чл. 44 ал.2), 
• заплашват териториалната цялост на държавата (чл.2 ал.3), 
• сигурността и обществения ред (чл.37 ал.2 и чл.41 ал.1). 

Съответни разпоредби би трябвало да залегнат в Закона за преброяване на населението и в Закона за статистиката с оглед гарантиране на безпристрастност и на надеждност на оповестяваните статистически данни, както и за налагане санкции в случаи на нарушаване на нормативните изисквания.

Според международните стандарти, при преброяване на населението се прилагат два вида характеристики. Задължителните включват сведения за гражданството (юридическата националност) на всяко лице. По данни на НСИ, притежаващите през 2001г. множество гражданства са едва 92 х.д. Обяснението е в стремежа за прикриване на неправомерното според чл.5 т.1 на действащия закон преброяване у нас на лицата с две гражданства, които живеят постоянно в чужбина. Чл. 5(1) т.7 на същия закон не изисква да се посочва изрично доколко преброяваното лице притежава друго освен българско гражданство. Следва да се изтъкне, че според изискванията на Статистическата служба на Европейските общности (76/59), “лицата с две или множество гражданства следва да го декларират. Отделно трябва да бъдат посочени лицата без гражданство.“ Това изискване налага спазване на липсващия контрол и санкциониране на евентуални нарушения, а също е предпоставка за предпазване от значително завишаване на броя на “самоопределили” се за принадлежащи към небългарски етнически произход лица, нацелено към постигането на определени политически стремежи. Липсата на тази задължителна характеристика в преброителната карта или нейното непопълване прави фактически невъзможна и съпоставката на декларираните лични данни с находящите се аналогичните сведения в МВР при издаване на български документи за самоличност.

При отсъствие в директивите на Европейския съюз на общи за страните статистически характеристики, в чл. 6(1) в действащия закон са залегнали сведения (т.т. 11, 12 и 13), събирането и публикуването на които не се осъществява от редица държави-членки съгласно принципа на субсидиарността. Основанието им е в нарушаване на прокламирания още от Великата френска революция егалитет (равнопоставеност) на гражданите посредством предоставяне на привилегии - индивидуални и колективни по етнически или друг признак. Съгласно оповестено на 17.05.1992г. становище на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията, фрагментацията на държавите може да бъде вредна за защитата на правата на човека, както и за мира и сигурността. А в Обща рекомендация ХХI(48) на Общото събрание на ООН се констатира: “Етническите и религиозни групи често се позовават на правото на самоопределение като основание за някакво набедено право на откъсване.“ И още: “Самоопределението като право е дадено само на народите!“ Би следвало НСИ да се съобрази и спази също становището на Конституционния съд в Решение №4/1992, което гласи: “Съхраняването на националното и държавно единство на България е основна ценност, защитавана от Конституцията.”

Същото важи за характеристиката “вероизповедание”. Касаещите религиозните убеждения или атеизъм сведения са от интимно естество и засягат неприкосновения вътрешен мир и достойнство на всяка отделна личност. Недопустимо е изявяването им под външен натиск с оглед на зле прикривани етно-религиозни стремежи. Следва да се изтъкне, че според НСИ (изт. “Преброяване на населението през 2001г.”, (данни за 1956, 1965, 1975 и 1985г не са публикувани) мюсюлманите в България са били 938 хил., а през 2001г. – 967хил. Видно е, че за период от 55 години броят на изповядващите исляма у нас е почти непроменен (увеличение с 30 хил.), като по същото време в чужбина са се изселили (по статистически сведения) над 500 хил. мюсюлмани. Обяснението е главно – наред с ислямизирането на част от ромите (около 50%), в неправомерно вписване в преброителните карти на изселили се в друга държава мохамедани. Трябва да се изтъкне, че отпусканите на вероизповеданията субсидии съгл. Приложение 3 към Закона за държавния бюджет, се определят по Закона за вероизповеданията (чл.21(3)) съобразно броя на изповядващите дадена религия (в случая - на мюсюлманите), броя на молитвените домове и пр. От това следва, че при наличие по реална оценка на 500-600 хил. вярващи, на Главното мюфтийство са отпускани (за 2009г–250 хил.лв.) относително повече средства от полагаемите се по закон.

Статистическите сведения по преброяване на населението са свързани с някои социологически и юридически проблеми като начинът на провеждане на национални избори, за същността на понятието гражданство и други.

Показателен пример за извършвани манипулации и използване на статистически сведения за политически цели е начинът за определяне границите на районите и на броя на мандатите при парламентарните избори. Защото според нормативите те не се разчитат съответно на броя на гласоподавателите, а въз основа раздутите данни от преброяването на населението. Чрез формираните по този начин статистически сведения се постигат предимства в някои избирателни райони в полза на партии с голямо влияние на етническа и религиозна основа. В доклади на международни наблюдатели уместно се изтъква нелогично големият брой на избирателите в страната – 6974 хил., спрямо този на населението – 7607 хил. според данните на НСИ и 7263 хил. - на ООН. Въпросните несъответствия означават, че списъците на регистрираните избиратели са завишени с над милион (според ЦИК 600-800 хил.) имена, „мъртви души“, което разкрива възможности за неконтролирано в редица секции “допълване” броя на пуснатите бюлетини. Наред с това, чрез преднамерено завишаване броя на населението в определени райони, се увеличават съответно мандатите при сравнително по-малък брой гласоподаватели и необяснимо нисък относителен дял на лицата под 18 години. Доказано е, че при окончателното определяне на резултатите от последните преброявания, НСИ си е позволил по свое усмотрение да „допълни“ данните от преброителните карти с десетки и дори стотици хиляди лица, както и за споменаваните три характеристики, с което те са били напълно компрометирани!

Не може да има обяснение за нелогичното съотношение между броя на населението на страната и регистрираните избиратели. В списъците за избиране на български представители на 25.05.2014г. са включени 6550 хил имена при население 6990 хил. души и издадени от МВР 5200 хил. валидни лични карти, което означава наличие в списъците на повече от милион и 300 хил. „мъртви души“. На изборите за ВНС през 1990 г. при население 8.66 млн., в избирателните списъци са включени 6.4 млн. имена. В 2001 г. при население 7.98 млн. в избирателните списъци за 39-то ОНС фигурират 6.92 млн. имена. Следователно при намаляване на населението с 680 хил. броят на гласоподавателите е увеличен с 520 хил. Според ЦИК в списъците са включени 800 хил. до 1 милион “мъртви души”, а всъщност те са близо 1.5 млн. Този факт разкрива изкуствено създаваните предпоставки за фалшифициране на изборните резултати. Това са главно изселници в Турция, които по своя воля и свободен избор са придобили ново гражданство и с това са загубили предишното си българско гражданство. Показателно за извършваните манипулации е обстоятелството, че въпреки прилива на неправомерно снабдявани с български документи за самоличност ”екскурзианти”, гласувалите в Силистренски, Шуменски, Разградски, Кърджалийски избирателни райони са 2 до 3 пъти по-малко в сравнение с регистрираните средно за страната гласоподаватели. Многократно ЦИК и медиите са констатирали завишения брой на мандатите в един, за сметка на друг избирателен район. Става така, че цената на един мандат за ДПС според броя на пуснатите бюлетини за 39-то ОНС в Кърджали е 10 839 бр. при средно общо 18 665 бр., Търговище 11 009 бр. срещу средно 20 237 бр., Добрич съответно 11 720 и 22 921. Така в тези и други избирателни райони за един мандат на ДПС са необходими на половина по-малко изборни бюлетини, отколкото за един мандат на представител на друга партия. За пет представители на етническата партия в Кърджали са необходими гласовете на 35 % от регистрираните и 58 % от гласувалите докато с 40 % от редовно пуснатите бюлетини нито един депутат не влиза в парламента. Това не са честни избори!

По данни на МВР, издадените по ЗБДС валидни лични карти са около 5.5 млн. (включително близо 400 хил. на деца между 14 и 18 г. възраст) при регистрирани в изборните списъци близо 7 млн. гласоподаватели което означава, че те съдържат имената на около 1.7 млн. „мъртви души“. Тази необяснима разлика е посочвана многократно в докладите на ОССЕ до правителството, в Бюлетини на ЦИК и в медиите. Наблюдателите на изборите дипломатично констатират, че броят на включените в списъците избиратели е твърде висок в сравнение с населението на страната и че тези неточности могат да доведат до потенциални злоупотреби. Наблюдателите изтъкват и очевидната нужда от ревизиране на изборните списъци с оглед избягване на злоупотреби. Още във връзка с изборите през 1996г. е изтъкнат примерът на Великобритания (Медоукрофт) и повечето европейски държави, където списъците са съставяни независимо от всякакви официални регистри. Осъвременяването им става ежедневно, като в края на годината главата на семейството декларира гражданското състояние на лицата над 18 год. – включително и за наличие на друго гражданство. Липсата на политическа воля у нас за справяне с проблема очевидно е продиктувана от стремежа за манипулиране изборните резултати. Нужно е включването в изборните списъци да става по постоянно местоживеене в продължение най-малко 9 месеца през годината, а не по несъстоятелна формална адресна регистрация. Недопустимо е също вписването в една секция на избиратели над логично допустимия брой лица, адресно регистрирани в една жилищна площ. Често собственици на имоти не подозират за десетките си виртуални „наематели“, включени на тази основа в списъците. Решаването на проблема не търпи повече отлагане.

Видно от публикуваните в Бюлетините на ЦИК данни, броят на определяните съгласно преброяването на населението мандати в някои райони е силно завишен. Докато средно за страната гласувалите са 60-65% от включените в списъците лица, то в дадени случаи те неизменно са 30-35%. В резултат на неправомерното вписване в преброителните карти и отчитани от НСИ лица, които са пребивавали в чужбина и не подлежат на преброяване у нас, полагащите се на тези райони мандати са увеличени почти двойно. Докладите на ОССЕ препоръчват анализиране на посоченото сведение. Счита се за уместна промяната в начина за определяне мандатите по райони, който да съответства на истинския брой на населението и реалното му участие в изборния процес като условие за редовността им.

От голямо значение за обществено - политическия живот на страната, за националната ни независимост, настоящето и бъдещето на България, е начинът, по който притежаващи българско гражданство и валидни лични документи сънародници участват в провеждане на националните избори на територията на друга държава. Трябва да се изтъкне, че всяка независима държава суверенно определя статута на своите граждани в съответствие с международните договори, по които тя е страна и своето национално законодателство. На тази основа статусът на българските граждани при участие в избори на територията на страни – членки на ЕС може да е различен. Следва обаче да се има предвид, че повечето от тях са ратифицирали Конвенцията за намаляване случаите на множество гражданства (от 1963г.), които едно лице притежава (без сключени на базата на брак). Нейният чл. 1. разпорежда, че придобилите по своя воля чрез натурализация, избор или възстановяване гражданство на друга държава, губят предишното гражданство. Това обстоятелство би трябвало да се отрази в картите за преброяване на населението. 
При това, на основата на европейското цивилизационно единство, общата ценностна система и развитието на интеграционните връзки, правото на Европейския съюз дава възможност със зачитане на националния суверенитет и при спазването на принципа за субсидиарност, предишното гражданство да бъде запазено в границите на Общността, чрез сключване на реципрочни двустранни договори. Представените наши предложения за сключване в рамките на ЕС на подобни договори е наложително. Без съмнение, бързото предприемане на правно обосновани и политически целесъобразни мерки в това отношение би довело до избягване на някои формални пречки и по-благоприятни условия за провеждането на избори в страни - членки на ЕС - без необходимост от законодателни промени.

От огромно значение предвид демографския срив у нас, както и за зачитане правата на живеещите от векове в близки и далечни географски области наши сънародници, които въпреки злочестата си участ са съхранили своята народностна идентичност, е особено наложително уреждане по закон (а не по „натурализация“) придобиването на българско гражданство. В съответствие с международните стандарти следва да бъде премахнато дискриминационното отношение на държавата ни към тях. Това би допринесло и за непосредственото им интегриране, чрез участие по нормативен ред в изборния процес. Няма разумна причина за пренебрегване препоръките на привлечените от НС експерти проф. Коянец от Италия и Р. Щерер от Швейцария, които в своите становища се позоваха на утвърдения в международното право принцип за „обоснованите разлики“, който ги поставя в равноправно положение с населяващите пределите на страната сънародници.

По време на т. нар „преходен период“, българските власти сами създадоха условия и предпоставки за ерозиране суверенитета, държавната независимост, сигурността и реда в страната. Основен подход за създаване на тази заплаха е участието в президентски, парламентарни и местни избори на живущи у нас или извън границите на Европейския съюз лица от небългарски народностен произход и техните потомци, които са напуснали безпрепятствено България, установили са се на постоянно местоживеене в чужбина и са придобили по своя инициатива и свободна воля гражданство на друга държава. Трябва да се изтъкне в случая, че "запазването" на българското гражданство е в противоречие със утвърдените правни стандарти, действащите двустранни договорености и националното ни законодателство. Това обстоятелство важи особено при наличието на междудържавни спогодби за изселване, за установяване или размяна на население, които постановяват спазване принципа за единственост на гражданството. По този повод следва да се зачете дадената от ОССЕ препоръка: "Процедурите в чужбина би трябвало да бъдат регулирани допълнително, за да включат защитни мерки срещу евентуално гласуване повече от един път." Следователно, Изборният кодекс следва да регламентира условия, които да дават на лице с два постоянни адреса в различни държави право да гласуват само, ако то живее постоянно в България 9 месеца през всяка календарна година т. е. при спазване принципа „един човек – един глас“. Наложително е, също, уреждането на условия за създаване на липсващия сега съдебен контрол при гласувания в чужбина. Поради тази причина често се допуска гласуване с невалиден паспорт или с лична карта в държава - нечленка на ЕС. Изобщо, наложително е властите у нас да насочат вниманието си върху многото значими проблеми по организиране и провеждане изборния процес в трети страни. Всяко тяхно подценяване вследствие невежество или липса на контрол води до фатални последици.

Важна предпоставка за честното и демократично провеждане на избори е спазването на върховенство на закона, както и стриктно прилагане на действащия у нас правов ред. Примерите за нарушаването им не са малко. Особено значение при осъществяването на изборния процес придобива незачитането от държавни органи и задължените лица на разпоредби, касаещи издаване и притежаване на български документи за самоличност - като чл. чл. 2, 10 и § 3 от ЗБГ и чл. 10 на ЗБДС във връзка с удостоверяване и на българско гражданство. Не може да се пренебрегва становището на Съда на ООН с постановените от него изисквания за социална привързаност, действителна солидарност на съществуване, на интереси и на чувства, свързани не само с права, но и с реципрочни задължения към народа и държавата. Запазването на българско гражданство на изселници от небългарска етническа принадлежност, които са се установили в друга държава и са придобили по собствена воля и избор чуждо гражданство се определя от международните стандарти за дискриминационна привилегия на расова основа. Този подход е прилаган преднамерено от “правителствата на прехода“ към останали вследствие историческите катаклизми без българско гражданство наши сънародници, Последиците от тази политика за резултатите на провежданите избори са престъпни. Защото тук няма следа от върховенство на закона, справедливост и защита на националните интереси.

Понятието “майчин език” не е възприето в международното право. България и повечето страни-членки на Европейския съюз не са ратифицирали Конвенцията за регионални и малцинствени езици (1992г.). Възприето е формулираната от международните институции незадължителна характеристика “език“ да се интерпретира по три различни начина – (вкл. като език, на който лицето се изразява най-добре или познания на език /езици/ на който даденото лице може да говори и пише). Би могло да се постави въпросът дали преброяваните лица владеят официалния български език? Би било също така уместно да се включи като характеристика показателят „грамотност“ т.е. способността лицето разбираемо да чете и пише прости мисли от ежедневния живот. Такова изискване е препоръчано от Статистическата служба на ЕО 184 (233) 1992г.

Поначало преднамереното включване на характеристики като т.т. 11, 12 и 13 на преброителните, трябва да се смята за подтикване към нарушаване на националното единство, както и подбуждане към сепаратизъм и подстрекаване към чужди стремежи за териториални придобивки. При това правата залегнали в чл. 20, параграф 2, буква Б от договора за функционирането на ЕС, както и в чл. 39 от Хартата на основните права се привеждат в действие посредством Директива 94/80/ЕО за общинските избори и директива 93/109/ЕО за изборите за ЕП.

Актът от 1976 г. обаче не урежда, а дава общи разпоредби относно изборната кампания. В съответствие с Акта от 1976г. тези аспекти от изборната процедура, които не се регламентират от Акта от 1976 г., се уреждат във всяка държава членка посредством националните разпоредби.

При тълкуване на съответните разпоредби на конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Европейският съд по правата на човека прие, че по принцип държавите имат право да уреждат използването на езици от страна на кандидатите и други лица по време на изборни кампании и ако е необходимо, да налагат определени, разумни ограничения. 

Данни по трите незадължителни характеристики са публикувани от Полша, Австрия, Словакия, Чехия, Румъния, но по силата на действащи международни договори. В Решение № 4/1992г. на Конституционният съд се изтъква: “Конституцията държи сметка за историческите обстоятелства, при които са се създали визираните в нея етнически и/или религиозни различия. Те са специфични за България и не са еднакви с тези в други страни от Централна и Източна Европа, в които този проблем е продукт главно на териториални прекроявания вследствие на войни.” И още нещо: “Съхраняването на националното и държавно единство на България е историческа задача и основна ценност.”!

Изясняването и уточняването на ползваните понятия е важна предпоставка за избягване на двойственост, неустойчивост и противоречия при интерпретацията на статистическите данни. Показателно е умишленото смесване на термините етническо “самоопределение”, “идентичност” и ”себе-идентичност”. Съгласно Пакта за граждански и политически права, Пакта за икономически, социални и културни права и други конвенционални документи на ООН, право на самоопределение като неопровержима норма (jus cogens), е дадено само на народите. Не и на малцинствени групи, общности или на отделните индивиди. Вписването на данни за принадлежност на преброяваното лице  към дадена “етническа група” въз основа на субективно “самоопределение” (чл. 6(1) т.11 от закона) означава отричане от неизменна по рождение и подлежаща на обективно идентифициране характеристика. Този акт на пренебрегване неотменимите индивидуални права на човека, чрез подмяната им с групови колективни права е пряка заплаха от засилване на сепаратистки стремежи.

От изложените обстоятелства и съпоставки произтичат конкретни проблеми, които се свеждат накратко до следните положения.

1.     Установяване реалния брой на населението в България при стриктно спазване на чл. 5(1), т.7 от действащия закон и търсене на съдебна отговорност за деклариране на неверни сведения. Задължително трябва да се подбере един критерии за определяне броя на населението в България: гражданство, месторождение, постоянно местоживеене и т.н. Пребиваващите постоянно и живеещи в чужбина не трябва да се включват в броя на населението в България.

2.     С оглед на демографския срив да се направят изменения и допълнения на Закона за българското гражданство с предоставяне право по закон (а не по “натурализация”) на доказали българския си произход (въз основа принципа за “обоснованите разлики”) наши сънародници от съседни и по-далечни страни, забегнали от османския гнет по време на турското робство, да придобиват без административни пречки българско гражданство. На желаещите да се преселят в границите на България сънародници да се създават необходимите битови, материални, социални, политически условия, като за целта се изиска безвъзмездна финансова подкрепа от ООН и Европейския съюз.

3.  Към задължителната характеристика “гражданство” в картата за преброяване на населението да се прибави нов ред: “наличие на друго гражданство, освен българско”. Следва да се изтъкне, че съгласно международните стандарти, двустранните договори между България и Турция и националното ни законодателство, е недопустимо “запазването” на предишно българско гражданство на изселилите се и получили по своя воля и избор турско гражданство лица. Издаването на български документи за самоличност на такива изселници е в нарушение на законите на страната.

4.     Необходимо е да се въведе характеристика за „степен на грамотност на български език” вместо вписването на незадължителните характеристики (т.т.11, 12 и 13) в картата за преброяване на населението.

5.      Незадължителната характеристика "етническа група” да отпадне!

6.     Незадължителната характеристика "вероизповедание" да отпадне! Защото данните могат да служат като основание за намеса на държавата и да се използват преднамерено и главно за външен контрол и политическо влияние. Нужната на държавното управление информация следва да се набира посредством независими източници.

7. Незадължителната характеристика "майчин език" не е възприета в международното право и ненужно дублира сведението “етнически произход”. Управленческо значение биха имали данните относно писменото и говоримо владеене на официалния български език (т.13).

8.     Нужно е включването в изборните списъци да става по постоянно местоживеене в продължение най-малко 9 месеца през годината, а не по несъстоятелна формална адресна регистрация

Не трябва да се допуска предстоящите преброявания на населението в България да се интерпретират в потвърждение на схващането на Марк Твен за трите сравнителни степени на лъжата:

 I. лъжа,

II. гнусна лъжа,

III. статистика!

С настоящото изложение бихме искали да привлечем вниманието на обществеността и специалистите статистици върху проблемите с преброяването на населението в България, свързано с предстоящите избори.

                            и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                                                           (п) Милко Бояджиев

                                        Секретар:

 (п) Румен Воденичаров

(Настоящото изложение е изготвено със съдействието на Георги Илиев)

07,08,2018 

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОТО ИЗПЛАЩАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ПЕНСИИ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ

СДРУЖЕНИЕ „ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ“ 
С  Т  А  Н  О  В  И  Щ  Е

ПО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОТО ИЗПЛАЩАНЕ НА

БЪЛГАРСКИ ПЕНСИИ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ

     Важна предпоставка за продължаващата икономическа и социална криза е създадената илюзорна представа за демократично избрано управление на страната, което при съществуващите политически условия у нас е изродено в незачитаща върховенството на закона управа на партийно–олигархичните прослойки. Основната грижа на доведените от действията на някои политици до отчайваща нищета и унижения български граждани сега е сведена предимно до тяхното физическо и духовно оцеляване.

Ярък пример в това отношение е незаконосъобразното изплащане на български пенсии на територията на Република Турция от крайно ограничения държавен бюджет и пенсионни фондове. Щетите за изминалите 14-15 години се разчитат по проверени данни на директно приведени 700 милиона лева и загуби от ДДС, измами поради липса на контрол, валутни разлики и пр. на други около 300 милиона. Общата сума възлиза на близо един милиард лева!
В писмо № 08.10-133 от 18.10.2011г. на Министерския съвет се твърди, че този определян за „акт с политическо значение“ е бил „условие за членство на нашата страна в НАТО“, на „израз на решимостта на България да се разграничи от т. нар.  “възродителен процес“ и за да „компенсира нарушенията на човешките права, извършени през този период.“. Наред с това обаче, управляващите продължават упорито да премълчават осъществявания по време на петвековното османско владичество геноцид над българския народ, който факт е изтъкван пред ОС на ООН през 1989г. Не се проявява решимост при отстояване договорените между двете страни компенсации за насила отнетите от турската държава имоти, както и за имуществото на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия.
Особено неблагоприятни са последствията от подписаното на 4.10.1998г. в Анкара „Споразумение между правителството на Република България и на правителството на Република Турция за изплащане на български пенсии в Република Турция“. Споразумението е било утвърдено от премиера Ив. Костов и министър М. Тагарински (без Министерския съвет да е бил упълномощаван) с Решение № 39 от 1.02.1999г. и с указанието МВнР да уведоми турската страна, че изискването на българското законодателство за влизането му в сила е изпълнено Това е направено с нота № 54.66-257/8.2.1999г. с позоваване на чл. 11 на Виенската конвенция за право на договорите, който урежда съгласието на държавата, да се дава по начина, по който е договорено. В чл. 9 на Споразумението е съгласувано това да се извърши според порядъка, посочен в националното законодателство. Споразумението обаче не е одобрено съгласно изискванията преди неговото подписване с оглед финансовите последици от приложението му, както и в нарушение на изискванията по чл. 5 (4), чл. 85 (1) т.т. 1, 4, 6, 7 и § 3 (1) на Конституцията. То не е внасяно по законно-установения ред за ратификация от НС и не е обнародвано. Поради това то е юридически нищожно, не е влязло в сила като част от вътрешния ред на страната и поначало не подлежи на изпълнение.
Уместно в случая е да бъде зачетено и становището на Конституционния съд, изразено в мотивите по неговото Решение № 9/1999г. относно иска за обявяване за противоконституционен Закона за ратификацията на Спогодбата между двете страни за сътрудничество в областта на енергетиката и на инфраструктурата. На основание чл. 149 (2) т. 2 от Конституцията, Съдът е направил по този повод  два  основни извода, които са приложими към всички международни договори, по които България е страна. Според първия, всеки договор с клаузи, които уреждат участие на българската страна в финансирането на предвижданите дейности, подлежи на ратифициране от Народното събрание. Защото ратификационният закон инкорпорира утвърдения международен договор във вътрешното право и задължава Народното събрание да осигури средствата за неговото изпълнение. Необходимите за целта финансови средства не са залагани целево в държавния бюджет, а заделянето им става за сметка и в ущърб на българските пенсионери! Съдът е приел за основа разбирането, че „противоконституционността на договора прави противоконституционен и акта за ратифицирането му.“
Вторият извод касае правомощието на Констуционния съд да се произнася по съответствие с Конституцията на съдържащи финансови задължения международни договори - както преди, така и след тяхната ратификация. Този извод потвърждава тезата, че Споразумението за изплащането на български пенсии в Република Турция не е отнасяно умишлено „по политическа целесъобразност“ за разглеждане и утвърждаване в Конституционния съд.
При това, въпросното Споразумение е в колизия с утвърдените в рамките на ООН и Съвета на Европа правни стандарти, с действащите двустранни договори и националното ни законодателство – включително по отношение „запазването“ на българско гражданство на лицата от небългарски произход, напуснали България след 1989г.,  установили се на постоянно местоживеене в Р. Турция и свободно избрали турско гражданство. Остава под въпрос доколко МВР спазва Закона за българските документи за самоличност (прим. на чл.чл. 2, 7, 9 (1) и (2), чл. 18, 27 (3)т.5, 28, на чл. 12 (1) и 5 от Правилника), издавайки им противно на действащи по време на изселването и понастоящем разпоредби лични карти и задгранични паспорти при положение, че са загубили по своя воля и инициатива предишното българско гражданство и прилежащите му права. Включително по изплащане на пенсии в чужбина, и то щом не изпълняват реципрочни задължения към нашата държава. Още повече при наличие на двустранни спогодби за установяване или изселване, при които спазването на принципа за „единственост на гражданството в съответствие с произхода“ е задължително. В противен случай те нямат смисъл!
Следва да се поясни, че България е ратифицирала и Европейската социална харта (ревизирана), но не се е обвързала с нейния чл. 12, част III т.е., социалното  осигуряване да се допуска само при наличие на сключени двустранни договори, които да уреждат то да става на реципрочна основа. Уместно е да се поясни, че съгласно ДЕО и Регламент 1408/71, законодателството на ЕС се прилага само на територията на Общността и не може да се прилага в трета страна. България не е приела също да предоставя право на социално осигуряване през периоди, когато даденото лице е работило на българска територия. По въпроса за сумирането на периоди на осигуряване в двете страни, взаимно-приемливо решение не може да бъде постигнато, въпреки настойчивите искания и закани от турски изселнически организации. Следва да се изтъкне обстоятелството,че въпросното Споразумение урежда дискриминационни предимства за изселниците в Турция, но без да дава каквито и да са аналогични възможности в полза на българската страна. С това се обезсилва чл. 2 на подписания в 1992г. Договор за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между България и Турция и утвърдената хронология за водене на преговори: имуществени, социални и хуманитарни въпроси, както и изразената обща решимост да съблюдават всички двустранни и многостранни договори, в които участват.

Съществуват опасения и явни основания за това, че стремежите на турските управници в областта на социалното осигуряване се прокарват години наред във вреда на българските данъкоплатци и пенсионери, и то не без съпричастието на ниво от висши държавни функционери до служители на МТСП, НОИ, както и други ведомства. Съвсем убедително това се изразява в замисъла, същността и текста на разпоредбите на въпросното споразумение.

Според чл. 1, негов субект са всички преселили се след 1.05.1989г. лица, без оглед на тяхното гражданство и основанията за претендиране на един или друг вид пенсии. Това определение фиксира не само притежаващите без законно основание български документи за самоличност турски граждани, но и други лица, чиито брой и „полагащи“ се суми не могат да бъдат точно определени, но които могат да се възползват от права по Закона за пенсиите или на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Не се прави нужното разграничаване между различните видове пенсии, по който въпрос съществуват противоречия. Нашата страна счита, че чл.12 на Изселническата спогодба от 1969г. важи само до компенсации за трудови злополуки, а турската - че касае всички видове пенсии. Тъй като съгласие не е постигнато, преговори не са водени и няма решение по същество. Споразумението от 4.10.1998г. обаче отразява изцяло исканията на турската страна за изплащане български пенсии за прослужено време и старост, за инвалидност и трудова злополука или професионално заболяване, както и на  наследствени пенсии. Следва да се изтъкне също и обстоятелството, че според съдържанието на чл. 2 и чл. 6, Споразумението не засяга някакви си „технически въпроси“, а се отнася до решаването на условия по отпускането на пенсии! Наред с това, чл. 7(3) изисква от получаващия пенсия или упълномощено от него лице, да изпраща всяка година през м. януари и м. юли на компетентния български орган–НОИ, заверена от дипломатическото ни представителство декларация, че правоимащият е жив. Чл.8 изисква турските компетентни органи да уведомяват за всички промени на фактически обстоятелства: смърт, смяна на името, адреса и др. Би могло уверено да се твърди, че посочените лица и органи не изпълняват тези договорни задължения. Същевременно МТСП и НОИ не проявяват нужната  настойчивост за изпълнението им. Друг сериозен проблем е липса на навременна обратна информация за изплатените суми. Би трябвало Турският осигурителен институт да изпраща ежемесечно на НОИ документалния списък на извършваните плащания. А ако съответното лице не се е явило, българската страна трябва да бъде уведомена и сумите възстановени. Това фактически не става, а разликите до преведените суми не се връщат и остават блокирани.

Поначало пенсии в чужбина не се изплащат, когато пенсионерът работи. Несъстоятелни са и твърденията (п. МС/29.12.2000г., п. МТСП/27.11.2001г.), че „Споразумението е с ограничен срок на действие, тъй като важи до влизането в сила на Спогодба за социално осигуряване“.  Вече минават 15 години от този „ограничен срок“. Липсва и всякакво намерение на турската държава да изпълни предикативното си задължение по изплащането на компенсации за отнетите имоти на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия. От смисъла на чл. 10 е видно, че споразумението е с отворен край. Срокът му на действие зависи от едно несигурно бъдещо събитие, което може изобщо да не се случи, а през това време българската страна все трябва да плаща и да плаща! Римското правило, че „договорите се сключват за да бъдат изпълнявани“ има и изключения.  Съгласно чл. 56 от Конвенцията за право на договорите,  щом споразумението не съдържа клауза за денонсиране или за оттегляне, както е в случая, българската страна има право едностранно да стори това.

Споразумението е подписано при условията на действащото законодателство – респ. на Закона за пенсиите. Съгласно неговите разпоредби, пенсии в чужбина се изплащат само въз основа международна спогодба в областта на социалното осигуряване със съответната държава. Видно обаче от чл. 10, такава спогодба между България и Турция няма! Сключването й, без да се спазва договорената последователност по отношение на българските искания за имуществени компенсации е нарушение на принципа за равнопоставеност, реципрочност и непоемане на задължения, които няма да се изпълняват.

Проблемите по изплащането на български пенсии в Турция съобразно националното ни законодателство е поставян многократно. По този повод, в писмо до Народното събрание № 01.00.106 от 30.06.1995, подписалият го председател на Министерския съвет заявява: „Държа да отбележа изрично, че специални разпоредби, отнасящи се до отделни категории лица и по–специално до изселилите се от България в Република Турция няма“. А в приложената към писмото юридическа справка е пояснено: „Последното изменение на Закона за пенсиите е направено със Закона за изменение на Закона за пенсиите, обнародван в „Държавен вестник“ бр. 49 от юни 1994г.  и се отнася до режима на работещите пенсионери,  уреден в чл. 50 от Закона за пенсиите в сила от 1 юни 1994г.  В ал. 3 на изменения чл.50 е уредено, пенсионерите на работа в чужбина да не получават пенсиите си, освен в случаите когато в спогодба, по която страна е Република България е предвидено друго. Република България няма сключена спогодба за социалното осигуряване с Република Турция.“ И нататък: „Съгласно чл. 21, буква „г“ от Правилника за прилагане Закона за пенсиите, на пенсионери – български граждани, които пребивават зад граница повече от шест месеца, пенсиите се спират с разпореждане на ръководителя на пенсионно осигуряване.“ В писмото се пояснява също, че съгласно чл. 22 от Правилника, пенсията се прекратява от органа по социално осигуряване и когато пенсионерът загуби българското си гражданство и не живее в страната.

Впрочем, Главно управление Социално осигуряване, с окръжно писмо под №224-00-21/10.08.1991г., разяснява прилагането на ПМС № 83/10.08.1991г. във връзка с изменение и допълнение Правилника по Закона за пенсиите. В него също се посочва, че изплащането на пенсии на български граждани – пенсионери, пребиваващи зад граница, се спира при изтичането на 6-тия месец от заминаването. Спряната пенсия се възобновява след завръщане в страната, но до 3 години ако лицето е пребивавало там за по-дълъг период. В писмо до председателя на НС № 02165/9.04.2001г., министърът на  МТСП изтъква, че „правото на пенсия се преценява изцяло и само по действащото българско законодателство при наличие на условията, предвидени до 2000 година по действащия Закон за пенсиите и от 1.1.2000 година по Кодекса за социалното осигуряване.  Предвид това, при отпускането на пенсиите се зачита само българският стаж.“!

С писмо № 02/08 от 4.06.2008г. до председателя на НС министърът на  МТСП, позовавайки се на сведения от посолството ни в Анкара информира за направени в турското законодателство промени, даващи възможност на работили в държави, с които Турция няма съответни спогодби, да докажат с документи прослужено време и да внесат суми за осигуровки при условие, че са турски граждани и живеят в Турция. На базата на тези вноски, лицата придобиват право на пенсия за старост. Разпоредбата се определя за част от вътрешното законодателство на Турция, която никоя чужда държава не би следвало да взема отношение или да я тълкува. И още: „всяка държава решава суверенно как да структурира пенсионната си система, в това число условията, при които ще се придобиват и ползват пенсионни права“ Твърди се относно избягването на възможността за получаване две пенсии за един и същ трудов стаж, че  “не съществува принцип или норма в правото, който  забранява ползване социални права за един и същ период на осигуряване, предоставяни от различни социални системи.“ Следвайки разбиранията на турската страна, от НОИ е създаден „ред“ за удостоверяване на българския осигурителен стаж за лицата, подали заявление за това. На териториалните поделения на НОИ е наредено да издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните разплащателни ведомости и на други документи, като гражданството на лицето не е условие за издаване или за отказ на такъв документ. Впоследствие много хиляди изселници получиха безпрепятствено въпросните книжа. Те, обаче, не са използвани съобразно посочените в турското законодателство цели, а обратното - за предявяване на нови необосновани претенции към българската държава за изплащане на пенсии за частичен трудов стаж в България.

Данните сочат, че през 2001г. броят на облагодетелстваните с български пенсии лица на територията на Турция е бил 26134 д. и изплатени директно 46 мил. 354 х. лв. През 2007г. за изминалите шест години те са намалели до 23219 д., а сумата е 34 мил. и 855 хил. Претенциите на турската държава се разчитат по прогнозни данни към края на 2013г. на 74 мил. лева за пенсии на около 36 хил. пенсионери и други 16 мил. лева за краткосрочни обезщетения на над 40 хил. „правоимащи“лица или общо към 90 – 100 мил. лева/годишно.

При продължаващата финансова криза, когато много болезнени социални нужди остават открити поради бюджетни ограничения, е несправедливо и меко казано неразумно, българската държава да облагодетелства в разрез с нормите на международното право, националното законодателство и на двустранните договорености, чужди държави и граждани на други страни.

Освен всичко това, при проучване на предоставените от НОИ чрез МТСП данни по отношение на „българските пенсионери“ в Р. Турция, възникват някои основателни опасения за тяхната достоверност. Според анализа, делът им на възраст под 60 години е възлизал през 2000-та година на 61.6%, а през 2009г. – на  21%, т.е. те са придобили пенсионни права за прослужено време и старост без да имат необходимата минимална възраст. Изисква се проверка доколко местните териториални поделения на НОИ са издавали въпросните удостоверения в съответствие със закона. По статистически сведения, през 2000-та година в България са починали 115 х. д., което означава коефициент на смъртност общо 14.1%. По данни на НОИ, починалите през периода 1999г. - 2010г. в Турция облагодетелствани лица са 7731 – 3.7%, При еднаква продължителност на живота в двете страни през периода - в България тя е 8.24% за лица над 60 год. или 6.46% - над 70 год. Следователно смъртността на „българските пенсионери“ в Турция е два-три пъти по-ниска! Това води до предположението, че роднини на починалите безконтролно източват НОИ и присвояват парите на нашите пенсионери или, че голям брой от тях вече са на 100-130 години! При сравнение на данните на НСИ и НОИ за средно-месечна величина на изплащаните български пенсии е по-ниска в Турция отколкото средната в България, което може да означава, че е висок делът на лицата, които имат само частично прослужено време. Належащо е НОИ да установи и информира обществото дали и доколко турската страна добросъвестно съобщава имената и броя на починалите и отпаднали от отчетност лица, за редовно изпращане на ведомостите, на шестмесечни декларации както и по изпълнението на другите задължения.

Настоящото становище цели не само да обоснове неправомерността при определянето и изплащането на български пенсии в Р. Турция, но и да защити интересите на българския народ и държава – в частност на пенсионерите, както и да провокира обсъждане на проблема на държавно равнище при спазване на принципа за върховенство на закона.

                                                               и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п)  Милко Бояджиев
                                                                    
                                                                                    СЕКРЕТАР:  (п)  Румен Воденичаров