Геноцидът над българите

БЪЛГАРСКИ СЕЛИЩА ЗАЛИЧЕНИ ЧРЕЗ ГЕНОЦИД

            Малко известно е, че в началото на 20 век в Османската империя живеят около 1.500.000 българи. Днес официалните данни, които Турция предоставя, са, че там  живеят 1000 българи. Този факт, както и настоящият справочник доказват заличаването на над хиляда български селища чрез добре планирани геноцидни практики. Тук няма да се спираме на самите практики. Ще посочим името на селото, когато е било българско, къде се намирало, как се казва днес (вкл. и транскрипция на съответния език), колко българи са били заличени от това селище. Списъкът е първи по рода си, затова има и бели полета, които тепърва ще се запълват от изследователите в Центъра за признаване геноцид над българите, по образец на Арменските и Еврейски центрове по света и в сътрудничество както с тях така и с Тракийския  Научен Институт. Македонския Научен Институт, БАНИ, БАН, Хелзинкски Наблюдател-България, Сдружение на Българските футболни привърженици и множество български общини и кметства, които вече признаха извършването на геноцид над Българи. Специални благодарности отправям към Димитър Шалапатов за неговия изследователски труд на същата тема и публикуваните от него статии и книги за „Българските християнски селища в Западна Беломорска Тракия. Настоящото изследване има по-обобщаващ, общ характер и цели признаването на Геноцид над българите, както и откриването на такава специалност във Висшите учебни заведения в България, подобно на редица университети по света, където се изучава науката за престъплението геноцид.

                    Ще дадем само пример как са били заличени през 1913 г. стотици от упоменатите в списъка села:

УЧАСТТА НА СЕЛОТО ОСМАНЛИ (ОДРИНСКО) (в-к Тракия , 1924 г. бр. 93, 2-ра стр. Георги Т. Николов) (В памет на опълченците от 58 полк)          ……..селото Османли, разположено между Хаскьой и Хавса, чисто българско от около 120 къщи.

          Селяните насъбрани около това място още с навлизането на турската конница изтръпнали бледи, очаквали да чуят присъдата си…. Глашатаят с висок и проточен глас заговаря на турски и тутакси превежда на български:  „Всеки глава на семейство е свободен с жената си и децата си, но в продължение само на два часа от минутата на съобщението да вземе каквото може и каквото иска от покъщнината си и от добитъка си и да напусне селото, стига да внесе определен дан от 70 турски лири. Който не стори това  и се опита да се укрие или избяга, в името на Алаха ще бъде жив изгорен заедно с опожаряване на селото…” Настъпва трогателният момент: с плач и писък и падане на колене от страна на бедните пред по-заможните и проглушава цялото село. Турците добавят своята милост:”Позволява се откупът на бедните от по-богатите.” Имало и по-богати и патриоти и всички почти били спасени от живо изгарянe……

              В село Българкьой (над 2000 життели) в началото на месец юли 1913 г. мъжкото население е разстреляно до Бородиновия мост. Труповете са залети с газ и изгорени. Имуществото е разграбено и опожарено. Жените и децата са отведени под конвой в Мала Азия, като по пътя са били изнасилвани и ограбвани.

           Тези събития са наричани смекчено Тракийски въпрос и имат исторически, политически, дипломатически и имуществени измерения. Международните договори за геноцид и престъпления срещу човечеството създават предпоставки за подпомагане на неговото решаване и по многостранен път – с участието на „външни” партньори. Всички говорят за геноцида над евреите! Много страни приеха декларации за арменския геноцид! Но все още се мълчи за първия от всички тях през миналия век – тракийският геноцид! Премълчаната потулвана българска и на Османската империя история! Затова ИСИХ и сдружение „Хелзинкски Наблюдател-България” ще заемат мястото на Център за проучване изследване и популяризиране на фактите довели до заличаването на стотици български селища, с цел признаване ГЕНОЦИДА извършен над предците ни. Вечна им памет!

                Геноцидът – политиката на унищожаване с насилствени средства и принудителна асимилация на народи, племена и религиозни общности е практикуван в продължение на векове от Османската империя. Един от тези народи е българският. Публикувани са много проучвания върху изтреблението на този народ с хилядолетна история и култура. Проучванията се основават на официални турски документи, на разкази на случайно спасили се от кланетата българи, на доклади на чуждестранни дипломати. Тези документи свидетелстват, че изтреблението по официално нареждане на правителството започва да се прилага системно, организирано, в широки мащаби след Берлинския конгрес през 1878 година и след публикуването на военната доктрина на военният теоретик, генерал-фелдмаршал, барон Вилхелм Леополд Колмар фон дер Голц, изложена в книгата му Das Volk in Waffen, 1883. Той е на служба при султан Абдул Хамид, наричан „кървавия султан”. Доктрината гласи „Един поданик никога няма да е добър войник, нито би защитавал родината си, ако не я счита за своя.”Така през 1890 г. са избити повече от 300 000 арменци. Българските жертви след Кресненско-Разложкото въстание и след Илинденско-Преображенското въстание са повече. Разобличавайки асимилаторската , шовинистична пантюркистка политика на младотурците в-к „Правда” в прой 76 от 1912 г. пише: „Техниятстремеж да потурчват славяните, арменците, еврейте, гърците, българите и други населчващи Османската империя, придоби още по-груб и упорит характер отколкото при Андул Хамид.”

            Поместената по-долу дълга статистическа справка на селища на българи, лишени насилствено от право на собственост, чрез системно прилагане на геноцидни практики доказва следните факти:

-                     Българската народност е преобладаваща из между всички други народности в етническият състав на Балканския полуостров до 1913 година;

-                            Областите Македония, Тракия, Беломорието, Одринско, Лозенградско и Цариградско са населени предимно с българско трудолюбиво и доста заможно население;

-             Днес статистиката на същите тези области и конкретно упоменати селища не отчита българско присъствие в своите списъци.

-                 Събитията през лятото на 1913 година в европейската част на на днешна Р Турция и, Македонияи днешна Северна Гърция напълно отговарят на описаните в чл. 2 от приетата от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г. с резолюция 260 А (III) КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД, ратифицираната от Р Турция, Р Гърция и Р. България,

През първата четвърт на 20-ти век защитата на правата на човека  още не е на дневен ред в ОН. Като се възползва от това Гърция организира първият концентрационен лагер на остров Трикери, където десетки хиляди български военнопленници и свещеници са оставени да умрат без вода и храна или биват хвърлени в морето. Авторът документирал това престъпление срещу човечеството, Владимир Сис е преследван и умира в затвора. 

Днес обаче, всички правозащитни организации са длъжни да защитят паметта на онова българско трудолюбиво население жертвало жирота си, за да остане вярно на вярата си. Признанието и почитта към предците ни очаква своето справедливо решение. Геноцидът днес е престъпление, което се преследва не по вътрешното право на една или друга държава, а по международното право като престъпление против човечеството, за което няма давност.

Грешката, граничеща с престъпление, на всички преговарящи от българска страна е, че са разглеждали бежанския въпрос в преговорите като имуществен, а не като национален.

По силата на международното право оцелелите тракийски български бежанци не са загубили правата върху имотите си и турската държава, която все по-упорито се рекламира като правоприемник на османската империя е отговорна и днес и трябва да им позволи да се завърнат по родните си места, да им възстанови по административен ред собствеността или да ги възмезди, като заплати стойността на отнетото имущество, лихвите върху дължимата сума за един век и ги обезщети за причинените страдания, лишения и пропуснати възможности.

От обсъжданията по време на изработването на Виенската конвенцията за правото на договори от 1969 година и последвалите дискусии на свързани с общите принципи на международното право (Jus cogens) въпроси в Комисията по международно право би могъл да се направи недвусмисления извод, че действия на държава или междудържавен договор, които нарушават общоприетите принципи на международното право – обичайни или кодифицирани – са недействителни и незаконни ipso jure ab initio (по право от самото начало).

В Източна и Западна Тракия не могат да се върнат прогонените тракийски българи, защото те не са между живите вече. Но техните потомци, живеещи в България или разпръснати по света, продължават да се надяват, че един ден ще се върнат по родните места на прогонените си родители. Земите не са променили характера си. Те очакват своите стопани!

Дълг на българската държава е да създаде условия за тяхното връщане по родните места и връщането на отнетото им имущество.

Съгласно член 2 от Конвенцията, престъплението геноцид, независимо дали е извършено в мирно или военно време, е престъпление срещу международното право и срещу човечеството и се състои в:

а) убиване на членове на групата; 

б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;

в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;

г) мерки за предотвратяване ражданията на групата;

д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.

„Групата“ в нашия случая са тракийските българи и срещу тях са извършени три от петте възможните самостоятелни действия, посочени в букви „а“, „б“ и „в“ от властите, управляващи Гърция и Турция през второто и трето десетилетие на ХХ век.

За да разсеем всякакви съмнения и колебания относно квалификацията на престъплението геноцид и неговата относимост към действията на гръцките и турски власти срещу тракийските българи, ще припомним, че през 1915 година Русия, Франция и Великобритания, в съвместна декларация, обвиниха Турция в извършването на престъпление срещу човечеството и цивилизацията и посочиха като отговорни за това всички членове на Османското правителство, замесени в масовите кланета и изтребление на арменците. Клането, изтреблението и прогонването на тракийските българи по нищо не се различава и не отстъпа на геноцида срещу арменците.

По отношение на тракийските българи, както в Източна Тракия от страна на Турция, така и в Западна Тракия от страна на Гърция, бяха извършени актове на геноцид и бяха нарушени техни основни неотменими права, като правото на живот, защита на човешката личност, на етническата им идентичност, правото на собственост, на сигурност в условията на мир и равноправно съществуване.

Опитите за саниране на тези нарушения на общопризнати норми на международното право, някои от които са обявени за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, чрез двустранни договори между заинтересованите страни, съгласно нормите на международното право са нищожни по начало и от тях не биха могли да произтекат никакви правни последици, нито би могла да се намали или изключи отговорността на държавата, извършила тези престъпления. Това е така защото отговорността за извършени престъпления срещу човечеството не се погасява по давност.

Решение е необходимо! Турция не може да продължи да съществува в ХХІ век със средновековните порядки и домогвания на Османската империя, към чието възраждане се стреми. Отговорност на същите „велики сили, които създадоха това чудовище, това раково образование на границата на два континента, е да наложат в Турция справедливост, ред, отговорност и порядки, съобразени с принципите и нормите за права и достойнство, според които биха искали да живеят народите пред ХХІ век.

До момента нито световната общественост, нито българската държава са направили необходимото да защитят правото на собственост, отнето чрез системно прилагане на геноцидни практики спрямо българското население описано по-долу в таблицата. Най преданите българи са избити, а най-слабите духом българи са асимилирани и българската държава не прави нужното за спасяването нито на живота, нито на имотите им. Прогонването на българите от описаните по-долу родни места е стратегическа цел на Османската империя и на Гърция в началото на 20-ти век с цел обезбългаряване и етно-религиозно хомогенизиране на стратегически райони. Прилагат се различни методи и средства, съобразени с конкретния момент, които варират и еволюират от икономически и административен натиск до масови насилия и геноцидни практики.

Ето защо считаме, че всички договори между България и страните участвали в геноцида, с предмет уреждането на последиците от извършените срещу българите от Западна Тракия и Македония престъпления, подписвани след Ньойския договор, без участие и за сметка на засегнатите, са нищожни.

 кб=къщи българи; 

кбе=къщи бълг. екзархисти; 

кбп=къщи бълг. патриархисти; 

кт=къщи турци; 

с=семейства; 

д=души

Български топоним	Вариант		Вилает		Илче (Околия)		Днешно турско име	Транскрипция	жертви
Абулахкьой			Беломорието					Адела
Аврен			Цариград		Силиврия		Akören	Акьорен	160 кб
Авренкьой	Евренкьой				Гюмурджина			Евринос	25 сем
Азатли - 400 д.	Асътли-80 с.		Одрин		Хавса			Азатлъ	35 кбп
Айвали	100кбп+				Люлебургас		100кб парапанк	Айвалъ	200кб
Акардере			Одрин		Одрин			до 1878 г.	5 кб
Акбунар	Бял кладенец		Одрин		Одрин		Sarayakpınar		772 души
Акбунар			Одрин		Одрин		+ католици/унияти	Чомлекакпънар	192кбе
Акбунар			Беломорието		Димотика			Аспиронери	80 кб
Аксиджим					Виза				50 кбп
Акче Ибрям чифлик			Одрин		Одрин				15 кб
Акънджали	парапанковци		Родосто/Текирдаг		Малгара			заличено	130 кб
Аладаг			Одрин		Мустафапаша/Свиленградско			Пъстрогор	100 кбе
Аличо пехливан			Одрин		Кипсела		Aliçopehlivan	Аличо пехливан
Алмаджик			Лозенград		Лозенград			Елмаджък	51 кбе
Алпулу			Лозенград		Бабаески				100 кбп
Алуфеджилер	40сем патр+53 сем турци				Гюмурджина
Апъртес-колиби					Виза				20 кбп
Аралъкбурну	патриархисти				Гюмурджина				74 сем
Арапли					Чорлу			заличено	30 кб
Армаш	Армаша		Родосто		Чорлу	Agirmese Çiftligi		заличено	60 кб
Арнауткьой		1830г-60кб		Одрин	Одрин		1878г.-45кб	заличено	41кбп
Арпач		178 души		Одрин	Хавса		Arpaç	Арпач	35 кбп
Асарли		50 сем. Патр		Одрин	Енос		Hisarlı	Хисарлъ	234 души
Аслан				Одрин	Хавса		Aslıhan	Аслъхан	154 кбп
Аслан				Одрин	Узункьопрю		Aslıhan	Аслъхан
Аткьой		35 сем+			Гюмурджина		30турски	заличено 1923г.
Ахмаджик				Лозенград	Лозенград		Ahmetçe
Ахмедпаша		Ахметпаша		Одрин	Малгара		Ahmetpaşa=25сем	Ахметпаша	60 кбе
Ахметбей					Люлебургас				100 кбп
Ахъркьой		40 сем.			Виза			Ахимехмет	50 кбп
Ахъркьой				Одрин	Одрин			Ахъ	66 кбе
Ахъркьой				Одрин	Софлийска кааза			Ахър	80 кбп
Ахъркьой					Гюмурджина			Арио Виса
Бабаески				Лозенград	бабаески				100 кб

Бадома	70 сем		Дедеагач		Потамос	105 кб
Бактун		Родосто	Хайребол	Baktin	Бактън
Балдърън	Балдъран		Гюмурджина		заличено
Балъкьой	210 сем		Дедеагач		Мелиа	240 кб
Баница		дем Сяр	заличено	Καρυαί	Карие
Башклисе			Димотика		Протоклиси	105 кб
Башлид	250 погърчени българи		Кешан		Пашайигит
Бейджилер		Цариград	Силиврия	Beyciler		80 кб
Бейкьой	20 кб		Дедеагач		Аристино	40 кб
Бейрямич		Родосто	Шаркьой			150кбп
Бекташли			Караагач		Милиа	125 кбп
Белград	парапанковци	Цариград	Чаталджа	Belgrat	Белграт	100 кб
Бесвиня	Бесвина	Преспа	Кореща	Σφήκα	Сфика	90 бк
Бештепе			Караагач		Пендафолос	65 кбп
Беятли			Гюмурджина		Пагоуриа	30сем
Блаца-396 души	Плаца-105с	Лозенград	Самоков	Sislioba(Pilaça)	Шишлиоба(Пуладжа)	135 кбе
Боснакьой	293 кбе	Одрин	Караагач	Bosna		293 сем.
Боялък			Дедеагач		Дремишли
Боюнли	1830г.-70кб	Одрин	Одрин	1878г.-70кб	Бюйюнлю	104кбе
Браги	Бараури	Одрин	Кешан	Barağı - 10 сем	Бараги	26 кбп
Братанково		Ксанти	Мустафчово	Γοργόνα	Горгона
Букрово		Родосто	Малгара			145 сем
Булаир		Чанаккале	Галиполи	Bolair	Болаир
Булгаркьой	510 кбе	Одрин	Кешан	Yenimuhacir	Йенимухаджир	2132 д.
Булгаркьой		Еврос	Димотика	Ελληνοχώρι	Елинохори	120 кб
Булустра	овчари до Габрово		Ксантийско		заличено
Бунаркьой	30 сем		Гюмурджина
Бунархисар	640 сем	Лозенград	Бунархисар	Pınarhisar	Пънархисар	700 кбе
Бурносуз		Лозенград	Бабаески	Yeşilova	Йешиловъ	25 сем.
Бурунсуз		Одрин	Хавса		Йешилова	32 кбп
Буюк Калъчли		Цариград	Силиври		Бюйюккълъчълъ	100 кб
Българска Левка		Одрин	Мустафапаша/Свиленградско		Левка	225 кбе
Боюк Сейменли			Чорлу		Сеймен	60 кб
Буюк Джамбазлар			Димотика		Докса	90 кб
Буюк Чаушли		Цариград	Силиврия		Бюйюк Чавушлу	120 кб
Буюк Челтик		Цариград	Силиврия		Челтик	80 кб
Бюйюк Татаркьой		Одрин	Одрин		Юйюклютатар	16 кбп
Бююкдюллюк		Одрин	Одрин		Бюйюкдьолюк	35кб
Бял кладенец	Акбунар	Одрин	Одрин	Sarayakpinar	Сарайакпънар
Вайсал		Одрин	Одрин		Вайсал	205кб
Варница		родосто	Шаркьой		Пърнар	20 кбп
Велика-МалкоТърновско	529 души	Малко Търново	Самоков	Balaban	Балабан	120 кбе
Виза		Лозенград	Виза	Vize	Визе	55 кбе
Вургари	Ургари	Малко Търново	Василико		Българи	120 кбп
Възгаш	Возгач	Одрин	Одрин-219 души	Uzgaç	Юзгач/Узгач	58 кбе
Габрово		Ксанти		Καλλιθέα	Калитеа	300 кб
Гебелер		Одрин	Одрин		Хабиллер	25 кбп
Гевгелер		Одрин	Одрин	до 1878г. - 60 кб		60кб
Гердели		Одрин	Хавса		Бюйюкгердели	73 кбп
Гечкенли	436 души	Одрин	Селиолу	Geçkinli	Гечкинли	154 кбе
Горна Канара		Лозенград	Ковчас	Yukarikanara	Юкаръканара	52 къщи
Голям Дервент		СОфлу	Дедеагач		Мега Дерио	500 кб
Голям Чалтък		Цариград	Силиврия	Çeltik	Чалтък
Голяма Доганджа	парапанковци		Караагач		Магали Доксипара	80 кб
Голямо Кадиево		Лозенград	Лозенград		Кадъкьой	150 кбе
Голямо чекмедже		Цариград	Голямо чекмедже	Büyükçekmece	Буюк чекмедже
Горно Кадиево	Голямо Кадиево	Лозенград	Лозенград	Kadıköy (YkariKadıköy)	Кадъкьой/Юкарикадъкьой	304 сем
Грабуна	Карабунар		Кешан		Чамлъджа	300 кбп
Гръче,Грънче	Граче	Костур	Нестрам	Πτελέα	Птелеа
Гьоктепе		Малко Търново			Звездец	100 къщи
Гьокчеали		Цариград	Чаталджа			55 кбе
Гьонсуз	40 сем.	Родосто/Текирдаг	Малгара	Gözsüz	Гьозсуз	51 кбп
Гюмюрджина	Гюмюлджина	Родопи	Гюмюрджина	Κομοτηνή	Комотини	50 сем
Даа Еникьой			Чорлу		Пънарджа	150 кб
Давудово	Давидково		Егридеренско	209 сем. помаци, 60 сем. екзархисти
Дамето	10 кб		Дедеагач		Палагиа	100 кб
Даякадън		Цариград	Чаталджа/Чорлу	Tayakadın	Таякадън	300 кб
Девлетиагач	1830-180кб	Лозенград	Ковчас	Devletliağaç	Девлетиагач	240 души
Дедеагач		Еврос	Дедеагач	Αλεξανδρούπολη	Александруполи	45 сем
Деирменкьой		Одрин	Хавса	1878г.-50кб	заличено
Делиелес		Еврос	Тригоно/Караагач	Elaia	Елеа	65 кб
Дели Юнус	Тракия Каршиламъсъ	Цариград	Чаталджа/Чорлу	Deliyunus	Делиюнус	180 кб
Демирдеш		Одрин				35 кб
Демирджали	Демирджихалил	Лозенград	Лозенград			30 кб
Демирханлия		Одрин	Одрин		Демирханлъ	70 кбе

Демирханлия		Одрин	Одрин			Демирханлъ			70 кбе
Денизлер			Гюмурджина			Пелагиа			50 сем
Дервент	320 сем	Еврос	Дедеагач	Άβαντας		Авантас			410 кб
Дервишка могила		Одрин	Мустафапаша/Свиленградско			Дервишка могила			142 кбе
Дерекьой		Малко Търново							256 кбе
Дерекьой			Гюмурджина			Пандросос			80 сем
Деркос		Цариград	Чаталджа	Durusu (Terkos)		Дурусу (Теркос)			200 кб
Дерменикьой			Чорлу			Дегирмен			400 кб
Дертли Мустафабей чифлик		Одрин	Одрин	1830г-10кб		1878г-5кб			-
Димитрикьой		Одрин	Мустафапаша/Свиленградско			Димитровче			100кбп
Димотика		Еврос	Димотика	Διδυμότειχο		Дидимотихо			400 кб
Доганджа		Лозенград	Бабаески			Кючукдоганджа			64 кбп
Доганджа		Родосто/Текирдаг	МАлгара			Магали Доксипара			180 кбп
Доганджа християни		Одрин	Софлийска кааза			Мерич			152 кбп
Доган Хисар	400 сем	Еврос	Дедеагач	Αισύμη		Есими			620 кб
Дойранлар			Егридеренско	100 семейства
Докузюк	88сем/423д	Лозенград	Бабаеска кааза			Докузьюйюк			105 кбе
Долна Канара		Лозенград	Ковчас	Aşağıkanara		Ашагъканара			46 къщи
Долукьой	Долът	Родосто/Текирдаг	Малгара	Dolu		Долу			160 кбп
Долхан		Одрин	Одрин						10 кб
Доуджарос	парапанковци		Караагач			Рициа			59 кб
Дуванджево		Одрин	Одрин			Будакдоганджа			102 кбе
Евренли 210сем.	Св. Георги	Лозенград	Виза	Evrenli		30патр/180гърци			140 кб
Евренджик			Виза						150 кбп
Евренкъой 90сем	Авренкьой	Гюмурджина				Евренос			35 кб
Евренкъой						Нефели
Криви дол/Криводол	Егри дере	Драма	Просечен	Καλλιθέα-172 сем		Калитея-400д.			124 кб
Едига, Ядига	Армаан	Лозенград	Лозенград	Armağan		Армаган			60 кб
Екмекчи		Одрин	Одрин	1830 г. - 5 кб
Елбасан	парапанковци	Цариград	Чаталджа			парапанковци			50 кб
Елчели	Елчеле	Одрин	Одрин	Elçili		Елчили			17 сем
Еминбей чифлик		Одрин	Одрин						10 кб
Емледин			Димотика			Лади			60 кб
Ени Чифлик			Чорлу						250 кб
Енидже			Ксантийско			Енисеа			100 кб
Ениджия	350 сем		Лозенград			Инедже			440 кбе
Еникьой	10 сем.патриархисти	Одрин	Енос			Енидже			25 кбп
Еникьой		Одрин	Одрин			Дегирменйени			160кб	94кбп
Еникьой	Чанаккале	Галиполи	Yeniköy	Еникьой					280 сем
Еникьой - 280 сем	от 5 махали		Дедеагач			Яна			360 кб
Еникьой		Родосто	Черкез кьой	Pınarca		Пунарджа			10 сем
Еникьой	парапанковци		Караагач	Νεοχώρι		Неохори			80кб
Еникьой	1011 д.	Одрин	Узункьопри	Paşayenice		Пашаенидже			360 кбе
Енимахале-431 души	Енимахле	Лозенград	Бабаески-80 сем	Yenimahalle		Енимахале			160 кбе
Енос	35 сем	Одрин	Енос	Enez		Енез			175 кбп
Епиват		Цариград	Силиврия	Selimpaşa		Селим паша
Ериклер	1830-110кб	Лозенград	Лозенград	1878-90 кб		Ериклер			95 кбе
Ерменикьой	475д = 83 с	Одрин	Узункьопрю	Elmali		Елмалъ			155 кбе
Ерменикьой		Цариград	Чаталджа			Инсанийе			155 кб
Ескиполос		Лозенград	Лозенград			Йогунташ			130кб
Залъф	Зълъф	Одрин	Узункьопрю	Kırcasalih		Кърджасалих			400 кбп
Ибриктепе		Одрин	Узункюприйска каза	албанизирани българи					200къщи
Иванкьой		Лозенград	Люлебургас	Celaliye
Иения		Одрин	Мустафапаша/Свиленградско			Младиново			105 кбе
Имампазар						Имампазаръ			77 кбп
Имрихъркьой		Цариград	Чаталджа			Имрахор			200 кб
Инджекьой		Лозенград	Бунархисар	Yenice					250 кбе
Инджекьой	60 кб парапанковци	Цариград	Чаталджа			Овайенедже			60 кб
Инджес			Димотика			Кофувано			52 кб
Инели			Ксантийско			заличено
Йолагелди		Лозенград	бабаески	30 кб през 1830 г.
Ирнустатар		Одрин	одрин	неидентифицирано					48 кбп
Исекча	Есетче			Сече	заличено		60 кб
Испитли	725 души	Караагачка	Мустафапашанска	Σπήλαιο		Спилео			165 кб
Кабаюк	парапанковци		Караагачка			Хандрас			55 кб
Каваджик	парапанковци	Софлу	Гюмурджина			Лефкими			50 сем
Кавак		Чанаккале	Галиполи	Kavakköy		Каванкьой
Каваклия	500 кбе	Лозенград	Лозенград	Kavaklı		Каваклъ			1087 д
Каваклъ		Одрин	Узункюприйска каза						32 кбп
Каваклъкьой		Одрин	Одрин			Каваклъ			26кб
Кадъгебран	парапанковци	Родосто/Текирдаг	Малгара			кадъкьой			80 кб
Кадъкьой		Одрин	Одрин			Ескикадъкьой			62 кбе
Кадъкьой		Одрин	Софлийска кааза			Кадидундурма			120 кбе
Кадъкьой		Родосто/Текирдаг	Малгара	Kadiköy		Кадъкьой			120кбп
Кадъкьой	62 сем.	Караагачка	Орестиада	Δίκαια		Дикеа			95 кбе
Кадъкьой	Халкидон	Цариград	Силиврия						70 кб
Кадъкьой	368 д. екзархийци		Димотика			Мани			220 кб
Кадъкьой чифлик			Чорлу						30 кб
Кадънкьой	45 сем екзарх	Родосто/Текирдаг	Малгара	Kadiköy		Кадъкьой			50 кб
Кадънкьой		Одрин	Одрин	Yenikadın		Еникадън			202 души
Каиккьой		Одрин	Хасково			Райкова могила			120 кб
Кайпа	59 души	Одрин	Одрин	Kayapa		Кайпа			25кбе
Казълджикьой			Димотика	Шкуртохори		Ситрохори			150 кб
Калайджидере	350 сем		Гюмурджина			Каситера			500 кб
Каливри	Гелевре	Цариград	Силиврия			Йолчатъ			80 кб
Калъчли		Истамбул	Силиврия	Büyükkılıçlı
Камила	Камилите	Лозенград	Малко Търново	Yiğitbaşı=Йигитбаши		Егитбаши			243 души
Капуджикьой	парапанковци		Караагач			Тиреа			80 кб
Караагач-150кбп+30кбе	Гара	Одрин	Одрин	Karaağaç		Караагач			95 сем
Караагач		Кожани	Димитриос Ипсилантис	Μαυροδένδρι		Мавродендри
Караагач-Чермен			Караагач	Πτελέα		Птелеа			105 кб
Караачкьой	преселвани 1913-	1925-1944 г.	Гюмурджина			Диони			всички
КАрабалиево	1830-60кб	Одрин	1878-30кб			Карабалар			64 кт
Карабейли		Еврос	Орфей/Димотика	Αμόριο		Аморио			120 кб
Карабулут	1830г.-16 кб	Одрин	Одрин	1878г. -8 кб
Карабунар			Димотика			Врисика			120 кб
Карабунар-Дервент	парапанковци		Софлу			Корнофолиа
Карадере			Малко Търново						115 кбе
Караджахалил		Родосто/текирдаг	малгара						80кбп
Караисмаилча		Одрин	Одрин	към 1878г. - 12 кб
Каракасъм	102 сем	Одрин	Одрин	Karakasım		Каракасъм			152кбп
Караклисе		Еврос	Орфей/Димотика	Μαυροκκλήσι		Мавроклиси			155 кб
Каракоч		Лозенград							120 кб
Каракурджали	160 сем		Гюмурджина			Крофили			100 сем.
Каракъзъл		Цариград	Силиврия			Бекирли			60 кбп
Карамаслия	Карамусли	Лозенград	Бабаески	91сем./411д.		Карамесутлу			105 кбп
КАрасакли			Одрин						150 кб

пълният списък вижте тук

кб=къщи българи; кбе=къщи бълг. екзархисти; кбп=къщи бълг. патриархисти; кт=къщи турци; с=семейства; д=души