Милко Бояджиев

ПРЕСТЪПЕН АКТ ЗА ДИСЛОКАЦИЯ НА АМЕРИКАНСКИ ВОЙСКИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

         Най-голямото падение на великия комбинатор Остап Бендер било, когато на харковския панаир представял един гърдест калугер за жена с брада. Не по-малко, но с фатални последици за страната, е падението на наши комбинативни управници с преднамереното интерпретиране и прилагането на подписаното на 28 април 2006г. Споразумение между България и Съединените щати за сътрудничество в областта на отбраната. Този правителствен акт е в престъпно нарушение на чл.5(4),(5), чл.85(1) т.1 и други разпоредби на българската Конституция. Защото има политически и военен характер и подлежи императивно на ратификация от Народното събрание със зaкон. Неизпълнението в случая на споменатите изисквания прави поначало споменатия акт недействителен. При това, споразумението негласно, но очевидно се осланя на Указ 1496/1975г. от времето на обявения от Народното събрание за престъпен режим (1944-1989г), уреждащ сключването на международни договори и влизането им в сила без ратификация от парламента и тяхното обнародване. Впрочем,  този указ е отменен съгласно § 3 (1) на Конституцията и от § 4 на Закона за международните договори.

    Споразумението предвижда задължения само за българската страна и изключителни права за американската страна, което го прави по същество едностранен диктат за дислоциране на разположени на европейския континент (Германия, Италия) военни части и съоръжения на САЩ на територията на Република България. То  не предвижда дори взаимно уведомяване, че съответната страна е изпълнила изискванията на националното си законодателство за влизането му в сила. Правният им статут се определя съобразно разпоредбите на споразумението за статута на въоръжените сили на НАТО (ССВС - Лондон, 19.06.1951г.). България предоставя всички договорени съоражения и обекти на силите на САЩ без заплащането на наем. Членовете на „силата“ могат да внасят без мита и други подобни такси своите вещи, а при покупки – ДДС-то им се възстановява. Въздухоплавателните, моторните превозни и плавателни средства на силите на Съединените щати имат право на достъп без предварително разрешение по цялата територия на страната и въздушното й пространство. Очевидно това са окупационни условия за лишена от национален суверенитет територия.

      По думите на доскорошния министър ген. Аню Ангелов, "в сегашния случай става въпрос за дългосрочно разполагане на територията на български военни бази на сухопътни подразделения на Армията на САЩ (Eastern European Task Force) в състав до две батальонни бойни групи от силите на САЩ в Източна Европа с необходимите усилващи и обслужващи части и логистични центрове .“  Според споменатия министър, предвиждаше се те да бъдат в състав „среднотежка“ механизирана бригада с личен състав 3850 военнослужещи. Бойната структура на бригадата включва щаб и щабни подразделения (разузнавателна и свързочна рота) – дислоцирани в Костанца – Румъния, три пехотни батальона и един механизиран батальон, артелерийски дивизион, рота противотанкови ракети, взвод безпилотни летателни апарати.  До две трети от бойния състав на бригадата се планираше да бъде дислоцирана в български военни бази. При съществуващата понастоящем изострена геополитическа обстановка в нашия регион, тези разчети неизбежно ще бъдат значително увеличени. Което от своя страна означава, че България става ответна мишена за противостоящите на американските стремежи сили – включително на ответни ракети с ядрени бойни заряди. С участието си в НАТО и при действие на споразумението от 28 април 2006г. за разполагане на американски войски и бази, тази заплаха е съвсем реалистична.
    Друг министър на отбраната– В. Щаламанов допълва, че след 2007 година ситуацията е коренно променена, включително „и с разположените на наша територия съвместни българо-американски съоръжения“. И в допълнение твърдението му, че естествен фокус за оценка на полезността им е тяхното насочване към по-ефективни операции за разширяване зоната на свобода и демокрация, което щяло да доведе до по-високо качество на живота у нас!
   Политологът Живко Георгиев изтъква крайно ниската информираност на българската общественост по ключовите параметри на „Споразумението“, свеждаща се единствено до сведението, че още от 2006 година в България ще има американски военни бази. При това, анекси 1,2 и 3 към него са засекретени. За това не са за учудване твърде бедните, а често нереалистични масови представи за „ползите“, които то носи за страната, особено в областта на сигурността и отбраната. Тези обстоятелства създадоха широк простор за словоблудни интерпретации и користни манипулации от чужди агенти и лобита. Посредством липсата на сериозни анализи бе моделирана и превратно внушавана темата за българо-американските военни бази, за техните истински цели и немалкото негативни последици за нашия народ и  държава. Въпреки създадените обстоятелства , по данни на авторитетно проучване (Галъп инт.) противници на американските бази у нас са доста повече от 50%, при подкрепа 30 %!   Нашите сегашни управници утвърдиха България като фронтова държава в района на Югоизточна Европа и Черноморието и интегрална част от системата на глобалното американско базиране, състоящо се от над 700  военни бази в около 130 държави по света. Тяхното стратегическо предназначение е да съдействат за постигането и в защита на американските интереси и воденето на военни действия от страна на САЩ.

     Настава време за трезва оценка, с оглед националните ни интереси, на членството в НАТО и ползата от наличието на американски военни бази на нашата територия. Необходимо е инициирането на общограждански референдум за излизането или за оставане на България в НАТО. Както и за денонсиране на споразумението със САЩ за американските бази. Като алтернатива да се предложи обявяването на България за неутрална държава със съответни гаранции в това отношение от държави – постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. 
        ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖИ
   Очакваната реакция на засегнати от настоящото изложение институции и политически субекти се свежда до прилагането на няколко практически подхода.
    Единият се използва често още от подписването на споменатото споразумение с потулване на залегналите в него разпоредби, с липсата на достатъча  информация, с плътно медийно затъмнение. Също с пренасочване на общественото внимание върху незначителни странични събития и ежедневните криминални или пътни инциденти.
  Другият подход се състои в целенасочени внушения, медийни манипулациии и преднамерено преиначаване на заплахата от отрицателни за България последици от неговото осъществяване във вътрешен и международен план.
   При това, държавата е задължена  да направи необходимото за преодоляване на несъответствие на националното законодателство с международните правни норми. 
    Това налага да изясним изложените от нас виждания и твърдения в съответствие със становищата на Европейския Съд по правата на човека (Страсбург), юрисдикцията на който е призната от България и решенията му се считат за норма на вътрешното ни право. А неговите постановления решават не само конкретни дела, но в по-общ план изясняват, охраняват и развиват нормите на  Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и по този начин съдейства на държавите да спазват задълженията си.
      Съдът счита за позволена определена степен на публицистична острота и по отнощение на фактите е достатъчно доказването на добросъвестност при тяхното събиране и изнасяне.
     Съдът отбелязва по отношение свободата на изразяване, че тази свобода е приложима не само по отношение на „информация“ или „идеи“, които се приемат благосклонно, считат се безобидни по съдържание или незаслужаващи внимание, но и спрямо такива, които са обидни, шокиращи или разстройват държавата или която и да е част от обществото.
      Според Съда, трябва да се прави строга разлика и прецизно разграничаване между факти и оценъчни съждения. Наличието на факти може да бъде демонстрирано, докато истинността на оценката не подлежи на доказване. Не е налице оклеветяване, ако фактите са достатъчно точни и добросъвестно представени, а оценъчните съждения не се позовават на неверни факти и обстоятелства.
      Съдът отбелязва също, че медиите са задължени да съобщават информации и идеи, към които е налице обществен интерес. Медиите имат не само задачата да съобщават такава информация и идеи, а също така обществото има право безпрепятствено да ги получава - без  вмешателство на държавните власти.