НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОТО ИЗПЛАЩАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ПЕНСИИ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ

СДРУЖЕНИЕ „ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ“ 
С  Т  А  Н  О  В  И  Щ  Е

ПО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОТО ИЗПЛАЩАНЕ НА

БЪЛГАРСКИ ПЕНСИИ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ

     Важна предпоставка за продължаващата икономическа и социална криза е създадената илюзорна представа за демократично избрано управление на страната, което при съществуващите политически условия у нас е изродено в незачитаща върховенството на закона управа на партийно–олигархичните прослойки. Основната грижа на доведените от действията на някои политици до отчайваща нищета и унижения български граждани сега е сведена предимно до тяхното физическо и духовно оцеляване.

Ярък пример в това отношение е незаконосъобразното изплащане на български пенсии на територията на Република Турция от крайно ограничения държавен бюджет и пенсионни фондове. Щетите за изминалите 14-15 години се разчитат по проверени данни на директно приведени 700 милиона лева и загуби от ДДС, измами поради липса на контрол, валутни разлики и пр. на други около 300 милиона. Общата сума възлиза на близо един милиард лева!
В писмо № 08.10-133 от 18.10.2011г. на Министерския съвет се твърди, че този определян за „акт с политическо значение“ е бил „условие за членство на нашата страна в НАТО“, на „израз на решимостта на България да се разграничи от т. нар.  “възродителен процес“ и за да „компенсира нарушенията на човешките права, извършени през този период.“. Наред с това обаче, управляващите продължават упорито да премълчават осъществявания по време на петвековното османско владичество геноцид над българския народ, който факт е изтъкван пред ОС на ООН през 1989г. Не се проявява решимост при отстояване договорените между двете страни компенсации за насила отнетите от турската държава имоти, както и за имуществото на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия.
Особено неблагоприятни са последствията от подписаното на 4.10.1998г. в Анкара „Споразумение между правителството на Република България и на правителството на Република Турция за изплащане на български пенсии в Република Турция“. Споразумението е било утвърдено от премиера Ив. Костов и министър М. Тагарински (без Министерския съвет да е бил упълномощаван) с Решение № 39 от 1.02.1999г. и с указанието МВнР да уведоми турската страна, че изискването на българското законодателство за влизането му в сила е изпълнено Това е направено с нота № 54.66-257/8.2.1999г. с позоваване на чл. 11 на Виенската конвенция за право на договорите, който урежда съгласието на държавата, да се дава по начина, по който е договорено. В чл. 9 на Споразумението е съгласувано това да се извърши според порядъка, посочен в националното законодателство. Споразумението обаче не е одобрено съгласно изискванията преди неговото подписване с оглед финансовите последици от приложението му, както и в нарушение на изискванията по чл. 5 (4), чл. 85 (1) т.т. 1, 4, 6, 7 и § 3 (1) на Конституцията. То не е внасяно по законно-установения ред за ратификация от НС и не е обнародвано. Поради това то е юридически нищожно, не е влязло в сила като част от вътрешния ред на страната и поначало не подлежи на изпълнение.
Уместно в случая е да бъде зачетено и становището на Конституционния съд, изразено в мотивите по неговото Решение № 9/1999г. относно иска за обявяване за противоконституционен Закона за ратификацията на Спогодбата между двете страни за сътрудничество в областта на енергетиката и на инфраструктурата. На основание чл. 149 (2) т. 2 от Конституцията, Съдът е направил по този повод  два  основни извода, които са приложими към всички международни договори, по които България е страна. Според първия, всеки договор с клаузи, които уреждат участие на българската страна в финансирането на предвижданите дейности, подлежи на ратифициране от Народното събрание. Защото ратификационният закон инкорпорира утвърдения международен договор във вътрешното право и задължава Народното събрание да осигури средствата за неговото изпълнение. Необходимите за целта финансови средства не са залагани целево в държавния бюджет, а заделянето им става за сметка и в ущърб на българските пенсионери! Съдът е приел за основа разбирането, че „противоконституционността на договора прави противоконституционен и акта за ратифицирането му.“
Вторият извод касае правомощието на Констуционния съд да се произнася по съответствие с Конституцията на съдържащи финансови задължения международни договори - както преди, така и след тяхната ратификация. Този извод потвърждава тезата, че Споразумението за изплащането на български пенсии в Република Турция не е отнасяно умишлено „по политическа целесъобразност“ за разглеждане и утвърждаване в Конституционния съд.
При това, въпросното Споразумение е в колизия с утвърдените в рамките на ООН и Съвета на Европа правни стандарти, с действащите двустранни договори и националното ни законодателство – включително по отношение „запазването“ на българско гражданство на лицата от небългарски произход, напуснали България след 1989г.,  установили се на постоянно местоживеене в Р. Турция и свободно избрали турско гражданство. Остава под въпрос доколко МВР спазва Закона за българските документи за самоличност (прим. на чл.чл. 2, 7, 9 (1) и (2), чл. 18, 27 (3)т.5, 28, на чл. 12 (1) и 5 от Правилника), издавайки им противно на действащи по време на изселването и понастоящем разпоредби лични карти и задгранични паспорти при положение, че са загубили по своя воля и инициатива предишното българско гражданство и прилежащите му права. Включително по изплащане на пенсии в чужбина, и то щом не изпълняват реципрочни задължения към нашата държава. Още повече при наличие на двустранни спогодби за установяване или изселване, при които спазването на принципа за „единственост на гражданството в съответствие с произхода“ е задължително. В противен случай те нямат смисъл!
Следва да се поясни, че България е ратифицирала и Европейската социална харта (ревизирана), но не се е обвързала с нейния чл. 12, част III т.е., социалното  осигуряване да се допуска само при наличие на сключени двустранни договори, които да уреждат то да става на реципрочна основа. Уместно е да се поясни, че съгласно ДЕО и Регламент 1408/71, законодателството на ЕС се прилага само на територията на Общността и не може да се прилага в трета страна. България не е приела също да предоставя право на социално осигуряване през периоди, когато даденото лице е работило на българска територия. По въпроса за сумирането на периоди на осигуряване в двете страни, взаимно-приемливо решение не може да бъде постигнато, въпреки настойчивите искания и закани от турски изселнически организации. Следва да се изтъкне обстоятелството,че въпросното Споразумение урежда дискриминационни предимства за изселниците в Турция, но без да дава каквито и да са аналогични възможности в полза на българската страна. С това се обезсилва чл. 2 на подписания в 1992г. Договор за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между България и Турция и утвърдената хронология за водене на преговори: имуществени, социални и хуманитарни въпроси, както и изразената обща решимост да съблюдават всички двустранни и многостранни договори, в които участват.

Съществуват опасения и явни основания за това, че стремежите на турските управници в областта на социалното осигуряване се прокарват години наред във вреда на българските данъкоплатци и пенсионери, и то не без съпричастието на ниво от висши държавни функционери до служители на МТСП, НОИ, както и други ведомства. Съвсем убедително това се изразява в замисъла, същността и текста на разпоредбите на въпросното споразумение.

Според чл. 1, негов субект са всички преселили се след 1.05.1989г. лица, без оглед на тяхното гражданство и основанията за претендиране на един или друг вид пенсии. Това определение фиксира не само притежаващите без законно основание български документи за самоличност турски граждани, но и други лица, чиито брой и „полагащи“ се суми не могат да бъдат точно определени, но които могат да се възползват от права по Закона за пенсиите или на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Не се прави нужното разграничаване между различните видове пенсии, по който въпрос съществуват противоречия. Нашата страна счита, че чл.12 на Изселническата спогодба от 1969г. важи само до компенсации за трудови злополуки, а турската - че касае всички видове пенсии. Тъй като съгласие не е постигнато, преговори не са водени и няма решение по същество. Споразумението от 4.10.1998г. обаче отразява изцяло исканията на турската страна за изплащане български пенсии за прослужено време и старост, за инвалидност и трудова злополука или професионално заболяване, както и на  наследствени пенсии. Следва да се изтъкне също и обстоятелството, че според съдържанието на чл. 2 и чл. 6, Споразумението не засяга някакви си „технически въпроси“, а се отнася до решаването на условия по отпускането на пенсии! Наред с това, чл. 7(3) изисква от получаващия пенсия или упълномощено от него лице, да изпраща всяка година през м. януари и м. юли на компетентния български орган–НОИ, заверена от дипломатическото ни представителство декларация, че правоимащият е жив. Чл.8 изисква турските компетентни органи да уведомяват за всички промени на фактически обстоятелства: смърт, смяна на името, адреса и др. Би могло уверено да се твърди, че посочените лица и органи не изпълняват тези договорни задължения. Същевременно МТСП и НОИ не проявяват нужната  настойчивост за изпълнението им. Друг сериозен проблем е липса на навременна обратна информация за изплатените суми. Би трябвало Турският осигурителен институт да изпраща ежемесечно на НОИ документалния списък на извършваните плащания. А ако съответното лице не се е явило, българската страна трябва да бъде уведомена и сумите възстановени. Това фактически не става, а разликите до преведените суми не се връщат и остават блокирани.

Поначало пенсии в чужбина не се изплащат, когато пенсионерът работи. Несъстоятелни са и твърденията (п. МС/29.12.2000г., п. МТСП/27.11.2001г.), че „Споразумението е с ограничен срок на действие, тъй като важи до влизането в сила на Спогодба за социално осигуряване“.  Вече минават 15 години от този „ограничен срок“. Липсва и всякакво намерение на турската държава да изпълни предикативното си задължение по изплащането на компенсации за отнетите имоти на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия. От смисъла на чл. 10 е видно, че споразумението е с отворен край. Срокът му на действие зависи от едно несигурно бъдещо събитие, което може изобщо да не се случи, а през това време българската страна все трябва да плаща и да плаща! Римското правило, че „договорите се сключват за да бъдат изпълнявани“ има и изключения.  Съгласно чл. 56 от Конвенцията за право на договорите,  щом споразумението не съдържа клауза за денонсиране или за оттегляне, както е в случая, българската страна има право едностранно да стори това.

Споразумението е подписано при условията на действащото законодателство – респ. на Закона за пенсиите. Съгласно неговите разпоредби, пенсии в чужбина се изплащат само въз основа международна спогодба в областта на социалното осигуряване със съответната държава. Видно обаче от чл. 10, такава спогодба между България и Турция няма! Сключването й, без да се спазва договорената последователност по отношение на българските искания за имуществени компенсации е нарушение на принципа за равнопоставеност, реципрочност и непоемане на задължения, които няма да се изпълняват.

Проблемите по изплащането на български пенсии в Турция съобразно националното ни законодателство е поставян многократно. По този повод, в писмо до Народното събрание № 01.00.106 от 30.06.1995, подписалият го председател на Министерския съвет заявява: „Държа да отбележа изрично, че специални разпоредби, отнасящи се до отделни категории лица и по–специално до изселилите се от България в Република Турция няма“. А в приложената към писмото юридическа справка е пояснено: „Последното изменение на Закона за пенсиите е направено със Закона за изменение на Закона за пенсиите, обнародван в „Държавен вестник“ бр. 49 от юни 1994г.  и се отнася до режима на работещите пенсионери,  уреден в чл. 50 от Закона за пенсиите в сила от 1 юни 1994г.  В ал. 3 на изменения чл.50 е уредено, пенсионерите на работа в чужбина да не получават пенсиите си, освен в случаите когато в спогодба, по която страна е Република България е предвидено друго. Република България няма сключена спогодба за социалното осигуряване с Република Турция.“ И нататък: „Съгласно чл. 21, буква „г“ от Правилника за прилагане Закона за пенсиите, на пенсионери – български граждани, които пребивават зад граница повече от шест месеца, пенсиите се спират с разпореждане на ръководителя на пенсионно осигуряване.“ В писмото се пояснява също, че съгласно чл. 22 от Правилника, пенсията се прекратява от органа по социално осигуряване и когато пенсионерът загуби българското си гражданство и не живее в страната.

Впрочем, Главно управление Социално осигуряване, с окръжно писмо под №224-00-21/10.08.1991г., разяснява прилагането на ПМС № 83/10.08.1991г. във връзка с изменение и допълнение Правилника по Закона за пенсиите. В него също се посочва, че изплащането на пенсии на български граждани – пенсионери, пребиваващи зад граница, се спира при изтичането на 6-тия месец от заминаването. Спряната пенсия се възобновява след завръщане в страната, но до 3 години ако лицето е пребивавало там за по-дълъг период. В писмо до председателя на НС № 02165/9.04.2001г., министърът на  МТСП изтъква, че „правото на пенсия се преценява изцяло и само по действащото българско законодателство при наличие на условията, предвидени до 2000 година по действащия Закон за пенсиите и от 1.1.2000 година по Кодекса за социалното осигуряване.  Предвид това, при отпускането на пенсиите се зачита само българският стаж.“!

С писмо № 02/08 от 4.06.2008г. до председателя на НС министърът на  МТСП, позовавайки се на сведения от посолството ни в Анкара информира за направени в турското законодателство промени, даващи възможност на работили в държави, с които Турция няма съответни спогодби, да докажат с документи прослужено време и да внесат суми за осигуровки при условие, че са турски граждани и живеят в Турция. На базата на тези вноски, лицата придобиват право на пенсия за старост. Разпоредбата се определя за част от вътрешното законодателство на Турция, която никоя чужда държава не би следвало да взема отношение или да я тълкува. И още: „всяка държава решава суверенно как да структурира пенсионната си система, в това число условията, при които ще се придобиват и ползват пенсионни права“ Твърди се относно избягването на възможността за получаване две пенсии за един и същ трудов стаж, че  “не съществува принцип или норма в правото, който  забранява ползване социални права за един и същ период на осигуряване, предоставяни от различни социални системи.“ Следвайки разбиранията на турската страна, от НОИ е създаден „ред“ за удостоверяване на българския осигурителен стаж за лицата, подали заявление за това. На териториалните поделения на НОИ е наредено да издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните разплащателни ведомости и на други документи, като гражданството на лицето не е условие за издаване или за отказ на такъв документ. Впоследствие много хиляди изселници получиха безпрепятствено въпросните книжа. Те, обаче, не са използвани съобразно посочените в турското законодателство цели, а обратното - за предявяване на нови необосновани претенции към българската държава за изплащане на пенсии за частичен трудов стаж в България.

Данните сочат, че през 2001г. броят на облагодетелстваните с български пенсии лица на територията на Турция е бил 26134 д. и изплатени директно 46 мил. 354 х. лв. През 2007г. за изминалите шест години те са намалели до 23219 д., а сумата е 34 мил. и 855 хил. Претенциите на турската държава се разчитат по прогнозни данни към края на 2013г. на 74 мил. лева за пенсии на около 36 хил. пенсионери и други 16 мил. лева за краткосрочни обезщетения на над 40 хил. „правоимащи“лица или общо към 90 – 100 мил. лева/годишно.

При продължаващата финансова криза, когато много болезнени социални нужди остават открити поради бюджетни ограничения, е несправедливо и меко казано неразумно, българската държава да облагодетелства в разрез с нормите на международното право, националното законодателство и на двустранните договорености, чужди държави и граждани на други страни.

Освен всичко това, при проучване на предоставените от НОИ чрез МТСП данни по отношение на „българските пенсионери“ в Р. Турция, възникват някои основателни опасения за тяхната достоверност. Според анализа, делът им на възраст под 60 години е възлизал през 2000-та година на 61.6%, а през 2009г. – на  21%, т.е. те са придобили пенсионни права за прослужено време и старост без да имат необходимата минимална възраст. Изисква се проверка доколко местните териториални поделения на НОИ са издавали въпросните удостоверения в съответствие със закона. По статистически сведения, през 2000-та година в България са починали 115 х. д., което означава коефициент на смъртност общо 14.1%. По данни на НОИ, починалите през периода 1999г. - 2010г. в Турция облагодетелствани лица са 7731 – 3.7%, При еднаква продължителност на живота в двете страни през периода - в България тя е 8.24% за лица над 60 год. или 6.46% - над 70 год. Следователно смъртността на „българските пенсионери“ в Турция е два-три пъти по-ниска! Това води до предположението, че роднини на починалите безконтролно източват НОИ и присвояват парите на нашите пенсионери или, че голям брой от тях вече са на 100-130 години! При сравнение на данните на НСИ и НОИ за средно-месечна величина на изплащаните български пенсии е по-ниска в Турция отколкото средната в България, което може да означава, че е висок делът на лицата, които имат само частично прослужено време. Належащо е НОИ да установи и информира обществото дали и доколко турската страна добросъвестно съобщава имената и броя на починалите и отпаднали от отчетност лица, за редовно изпращане на ведомостите, на шестмесечни декларации както и по изпълнението на другите задължения.

Настоящото становище цели не само да обоснове неправомерността при определянето и изплащането на български пенсии в Р. Турция, но и да защити интересите на българския народ и държава – в частност на пенсионерите, както и да провокира обсъждане на проблема на държавно равнище при спазване на принципа за върховенство на закона.

                                                               и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п)  Милко Бояджиев
                                                                    
                                                                                    СЕКРЕТАР:  (п)  Румен Воденичаров