ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ - ЯВНИ ЗАБЛУДИ МАНИПУЛИРАТ ОФИЦИАЛНАТА СТАТИСТИКА

СДРУЖЕНИЕ “ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ“

ПРЕБРОЯВАНЕ   НА   НАСЕЛЕНИЕТО   В   БЪЛГАРИЯ   -

ЯВНИ   ЗАБЛУДИ   МАНИПУЛИРАТ   ОФИЦИАЛНАТА   СТАТИСТИКА

Представяме на Вашето внимание с молба за публично отношение изготвеното изложение от сдружение „Хелзинкски наблюдател - България” относно предстоящото преброяване на населението в България и свързаните с него законодателни актове и методологически указания.

Бихме искали да поясним в изпълнение на Конвенцията на ООН (Д.В. бр. 12/2012) за правата на хората с увреждания, че проектът на настоящото изложение е изготвен от (М. Б-ев), който съгласно решение на ТЕЛК № 0236/2002 е с 94,9% изгубена трудоспособност. Според разпоредбите на споменатата Конвенция – респ. чл. 29, държавата и обществото гарантират упражняването на права и възможности на хората с увреждания. Също така способстват активно за създаване и поддържане на среда, в която тези хора да участват в управлението на обществените дела пряко или чрез свои представители. Надявяме се, че споделяте и прилагате разпоредбите на Конвенцията.

Основната цел на световното преброяване на населението е събиране и обработка на нужната за държавните управления информация по актуалното състояние на демографските структури, (включително и в България), за проявяващите се социални и икономически процеси, както и условията, факторите, мотивите и причините за тяхното развитие.

У нас такива преброявания са извършвани след 1897г. по правило на всеки 10 години. Нормативната уредба, заедно с методическите указания по нейното прилагане, трябваше да отговарят на изискванията на Статистическата комисия на ООН, на Икономическата комисия за Европа и Евростат за надеждност, принципност, безпристрастност, както и на сравнимост на резултатите в международен аспект съобразно Регламент 763/9.07.2008 на Европейския Съюз. Особено важен е Регламент 322/97, който изрично не допуска преброяванията да се използват за политически спекулации или срещу националното единство и териториалната цялост на държавата. Това е формулирано и от Съвета на Европа в Парижката харта за една Нова Европа.

В Република България въпреки многократните изтъквания и напомняния, споменатите изисквания преднамерено са пренебрегвани и неспазвани. Тези опасения се основават на обстоятелството, че множеството критични публикации по повод преброяванията на населенито у нас през 1992, 2001 и 2011г. не бяха взети под внимание.

Като последица, важни демографски сведения не можеха да послужат на държавното управление, а бяха умело манипулирани, за да обслужват несвойствени цели и домогвания.

Общия брой на населението в България по данни на НСИ (изт. Справочник за 2008г.) е 7607 хил.души. Според Световната здравна организация (изт. – Годишник на ЦРУ 2008г., CIA-2008, ЕРБ ВОЗ, Европейска база данни ЗДВ,) към юни 2008г. то е възлизало на 7263 хил. Посоченото различие от близо 400 хил. души може да се обясни с включването в данните на НСИ (в нарушение на Регламент ЕС № 763/2008 – чл.2) на лица и с друго гражданство, живеещи в чужбина и подлежащи на преброяване по постоянен и настоящ адрес в съответната държава. Настъпилият у нас демографски срив, величината на който не би трябвало да се прикрива, проличава и в публикувани от ООН (2008г.) прогнози за населението в света, според които жителите на България през 2030г. ще бъдат едва 6469 хил. д.

Това обстоятелство налага разчетите на НСИ за броя на населението в България да се разглеждат с основателни съмнения предвид завишените данни  относно небългарската етническа принадлежност, изповеданието и езика на преброяваните.

Позовавайки се на информация от Съвета на Европа, Държавният департамент на Съединените щати в Доклада по правата на човека за 2009г. (изд. на 10.03.2010г.) посочва различаващи се от сведенията на НСИ данни. За неправомерно определяното в споменатия доклад “ромско малцинство” се твърди, че през 2001г. при население общо 7929 хил. души то е възлизало на 600 - 800 хил. души (т.е. 7-10%). Преброяването през 2001г. обаче посочва 371 хил. души или 4.6%. Съмнение предизвиква също нелогичното нарастване на броя на ромите (циганите), който от 18 хил. души през 1975г. (0.2%) се увеличава по данните на НСИ повече от 20 пъти за 25 години! Посочените “статистически” мешавици доказват въздействието на определени етно-политически фактори и религиозни структури посредством повлияни от тях преброители върху посочваните уж от самите преброявани статистически сведения. Необходим е действен контрол при декларирането им, като не се допуска субективно и безотговорно “самоопределение” към по-престижен в момента етнически произход или наличие на материална заинтересованост (т. нар. прозелетизъм) от принадлежност към определено вероизповедание. Държавата е длъжна да осигури безпристрастност, надеждност и поверителност на личните данни, както и да преследва нормативно преднамерените спекулации със статистическите сведения.

Наред с това, за 2001г. като ”етнически турци” са преброени 747 хил. български граждани при 731 хил. през 1975г. По време на този 25-годишен период в Р. Турция са се изселили 580 хил. д. Очевидно, предизвиканата от изселванията огромна “етническа” яма се запълва с включването в същата статистическа група на неправомерно писали се (“самоопределили” се) за етнически турци турчеещи се цигани и потурчваните изповядващи исляма българи по народност, а също и с негласно организираното вписване в картата за преброяване на изселили се, окончателно установени в друга държава лица. Изложените обстоятелства показват липса на задължителните за всички статистически сведения безпристрастност, надеждност, научна независимост и адекватност. По повод направените в споменатия доклад необосновани оценки е уместно да се вметне, че данните за демографската структурата на населението в САЩ се определят не според етническия произход, а само на расова основа.

В обществен интерес е да се знае как и доколко - в съпоставка с България, страни като Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Турция, публикуват статистическа информация относно споменатите три незадължителни (според ООН) характеристики. Задължение на НСИ е да направи и оповести сравнителни проучвания–съпоставяния на залегналите в споменатите и в други страни характеристики с тези на провежданите у нас преброявания. Така би проличал стремежът за използването на статистическите данни за обособяване, разграничаване и противопоставяне на населението в България на основата на споменатите три незадължителни характеристики.
За използването на недостоверни данни, отнасящи се до религиозните общности и верските убеждения на населението, е показателно твърдението на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи по време на международна религиозна конференция (април 2008 г.) в Истамбул (изт. www.orient.bg – 19.04.2010г.). Според главния мюфтия, броят на мюсюлманите в България е над 2.5 мил., докато по завишените с над 400 хил. души дани на НСИ те са 997 хил.! Тези тенденциозни твърдения са:

•  в нарушение на Конституцията (чл.13 ал.4), 
• водят до разпалване на вражда (чл.39 ал.2), 
• нарушават единството на нацията (чл. 44 ал.2), 
• заплашват териториалната цялост на държавата (чл.2 ал.3), 
• сигурността и обществения ред (чл.37 ал.2 и чл.41 ал.1). 

Съответни разпоредби би трябвало да залегнат в Закона за преброяване на населението и в Закона за статистиката с оглед гарантиране на безпристрастност и на надеждност на оповестяваните статистически данни, както и за налагане санкции в случаи на нарушаване на нормативните изисквания.

Според международните стандарти, при преброяване на населението се прилагат два вида характеристики. Задължителните включват сведения за гражданството (юридическата националност) на всяко лице. По данни на НСИ, притежаващите през 2001г. множество гражданства са едва 92 х.д. Обяснението е в стремежа за прикриване на неправомерното според чл.5 т.1 на действащия закон преброяване у нас на лицата с две гражданства, които живеят постоянно в чужбина. Чл. 5(1) т.7 на същия закон не изисква да се посочва изрично доколко преброяваното лице притежава друго освен българско гражданство. Следва да се изтъкне, че според изискванията на Статистическата служба на Европейските общности (76/59), “лицата с две или множество гражданства следва да го декларират. Отделно трябва да бъдат посочени лицата без гражданство.“ Това изискване налага спазване на липсващия контрол и санкциониране на евентуални нарушения, а също е предпоставка за предпазване от значително завишаване на броя на “самоопределили” се за принадлежащи към небългарски етнически произход лица, нацелено към постигането на определени политически стремежи. Липсата на тази задължителна характеристика в преброителната карта или нейното непопълване прави фактически невъзможна и съпоставката на декларираните лични данни с находящите се аналогичните сведения в МВР при издаване на български документи за самоличност.

При отсъствие в директивите на Европейския съюз на общи за страните статистически характеристики, в чл. 6(1) в действащия закон са залегнали сведения (т.т. 11, 12 и 13), събирането и публикуването на които не се осъществява от редица държави-членки съгласно принципа на субсидиарността. Основанието им е в нарушаване на прокламирания още от Великата френска революция егалитет (равнопоставеност) на гражданите посредством предоставяне на привилегии - индивидуални и колективни по етнически или друг признак. Съгласно оповестено на 17.05.1992г. становище на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията, фрагментацията на държавите може да бъде вредна за защитата на правата на човека, както и за мира и сигурността. А в Обща рекомендация ХХI(48) на Общото събрание на ООН се констатира: “Етническите и религиозни групи често се позовават на правото на самоопределение като основание за някакво набедено право на откъсване.“ И още: “Самоопределението като право е дадено само на народите!“ Би следвало НСИ да се съобрази и спази също становището на Конституционния съд в Решение №4/1992, което гласи: “Съхраняването на националното и държавно единство на България е основна ценност, защитавана от Конституцията.”

Същото важи за характеристиката “вероизповедание”. Касаещите религиозните убеждения или атеизъм сведения са от интимно естество и засягат неприкосновения вътрешен мир и достойнство на всяка отделна личност. Недопустимо е изявяването им под външен натиск с оглед на зле прикривани етно-религиозни стремежи. Следва да се изтъкне, че според НСИ (изт. “Преброяване на населението през 2001г.”, (данни за 1956, 1965, 1975 и 1985г не са публикувани) мюсюлманите в България са били 938 хил., а през 2001г. – 967хил. Видно е, че за период от 55 години броят на изповядващите исляма у нас е почти непроменен (увеличение с 30 хил.), като по същото време в чужбина са се изселили (по статистически сведения) над 500 хил. мюсюлмани. Обяснението е главно – наред с ислямизирането на част от ромите (около 50%), в неправомерно вписване в преброителните карти на изселили се в друга държава мохамедани. Трябва да се изтъкне, че отпусканите на вероизповеданията субсидии съгл. Приложение 3 към Закона за държавния бюджет, се определят по Закона за вероизповеданията (чл.21(3)) съобразно броя на изповядващите дадена религия (в случая - на мюсюлманите), броя на молитвените домове и пр. От това следва, че при наличие по реална оценка на 500-600 хил. вярващи, на Главното мюфтийство са отпускани (за 2009г–250 хил.лв.) относително повече средства от полагаемите се по закон.

Статистическите сведения по преброяване на населението са свързани с някои социологически и юридически проблеми като начинът на провеждане на национални избори, за същността на понятието гражданство и други.

Показателен пример за извършвани манипулации и използване на статистически сведения за политически цели е начинът за определяне границите на районите и на броя на мандатите при парламентарните избори. Защото според нормативите те не се разчитат съответно на броя на гласоподавателите, а въз основа раздутите данни от преброяването на населението. Чрез формираните по този начин статистически сведения се постигат предимства в някои избирателни райони в полза на партии с голямо влияние на етническа и религиозна основа. В доклади на международни наблюдатели уместно се изтъква нелогично големият брой на избирателите в страната – 6974 хил., спрямо този на населението – 7607 хил. според данните на НСИ и 7263 хил. - на ООН. Въпросните несъответствия означават, че списъците на регистрираните избиратели са завишени с над милион (според ЦИК 600-800 хил.) имена, „мъртви души“, което разкрива възможности за неконтролирано в редица секции “допълване” броя на пуснатите бюлетини. Наред с това, чрез преднамерено завишаване броя на населението в определени райони, се увеличават съответно мандатите при сравнително по-малък брой гласоподаватели и необяснимо нисък относителен дял на лицата под 18 години. Доказано е, че при окончателното определяне на резултатите от последните преброявания, НСИ си е позволил по свое усмотрение да „допълни“ данните от преброителните карти с десетки и дори стотици хиляди лица, както и за споменаваните три характеристики, с което те са били напълно компрометирани!

Не може да има обяснение за нелогичното съотношение между броя на населението на страната и регистрираните избиратели. В списъците за избиране на български представители на 25.05.2014г. са включени 6550 хил имена при население 6990 хил. души и издадени от МВР 5200 хил. валидни лични карти, което означава наличие в списъците на повече от милион и 300 хил. „мъртви души“. На изборите за ВНС през 1990 г. при население 8.66 млн., в избирателните списъци са включени 6.4 млн. имена. В 2001 г. при население 7.98 млн. в избирателните списъци за 39-то ОНС фигурират 6.92 млн. имена. Следователно при намаляване на населението с 680 хил. броят на гласоподавателите е увеличен с 520 хил. Според ЦИК в списъците са включени 800 хил. до 1 милион “мъртви души”, а всъщност те са близо 1.5 млн. Този факт разкрива изкуствено създаваните предпоставки за фалшифициране на изборните резултати. Това са главно изселници в Турция, които по своя воля и свободен избор са придобили ново гражданство и с това са загубили предишното си българско гражданство. Показателно за извършваните манипулации е обстоятелството, че въпреки прилива на неправомерно снабдявани с български документи за самоличност ”екскурзианти”, гласувалите в Силистренски, Шуменски, Разградски, Кърджалийски избирателни райони са 2 до 3 пъти по-малко в сравнение с регистрираните средно за страната гласоподаватели. Многократно ЦИК и медиите са констатирали завишения брой на мандатите в един, за сметка на друг избирателен район. Става така, че цената на един мандат за ДПС според броя на пуснатите бюлетини за 39-то ОНС в Кърджали е 10 839 бр. при средно общо 18 665 бр., Търговище 11 009 бр. срещу средно 20 237 бр., Добрич съответно 11 720 и 22 921. Така в тези и други избирателни райони за един мандат на ДПС са необходими на половина по-малко изборни бюлетини, отколкото за един мандат на представител на друга партия. За пет представители на етническата партия в Кърджали са необходими гласовете на 35 % от регистрираните и 58 % от гласувалите докато с 40 % от редовно пуснатите бюлетини нито един депутат не влиза в парламента. Това не са честни избори!

По данни на МВР, издадените по ЗБДС валидни лични карти са около 5.5 млн. (включително близо 400 хил. на деца между 14 и 18 г. възраст) при регистрирани в изборните списъци близо 7 млн. гласоподаватели което означава, че те съдържат имената на около 1.7 млн. „мъртви души“. Тази необяснима разлика е посочвана многократно в докладите на ОССЕ до правителството, в Бюлетини на ЦИК и в медиите. Наблюдателите на изборите дипломатично констатират, че броят на включените в списъците избиратели е твърде висок в сравнение с населението на страната и че тези неточности могат да доведат до потенциални злоупотреби. Наблюдателите изтъкват и очевидната нужда от ревизиране на изборните списъци с оглед избягване на злоупотреби. Още във връзка с изборите през 1996г. е изтъкнат примерът на Великобритания (Медоукрофт) и повечето европейски държави, където списъците са съставяни независимо от всякакви официални регистри. Осъвременяването им става ежедневно, като в края на годината главата на семейството декларира гражданското състояние на лицата над 18 год. – включително и за наличие на друго гражданство. Липсата на политическа воля у нас за справяне с проблема очевидно е продиктувана от стремежа за манипулиране изборните резултати. Нужно е включването в изборните списъци да става по постоянно местоживеене в продължение най-малко 9 месеца през годината, а не по несъстоятелна формална адресна регистрация. Недопустимо е също вписването в една секция на избиратели над логично допустимия брой лица, адресно регистрирани в една жилищна площ. Често собственици на имоти не подозират за десетките си виртуални „наематели“, включени на тази основа в списъците. Решаването на проблема не търпи повече отлагане.

Видно от публикуваните в Бюлетините на ЦИК данни, броят на определяните съгласно преброяването на населението мандати в някои райони е силно завишен. Докато средно за страната гласувалите са 60-65% от включените в списъците лица, то в дадени случаи те неизменно са 30-35%. В резултат на неправомерното вписване в преброителните карти и отчитани от НСИ лица, които са пребивавали в чужбина и не подлежат на преброяване у нас, полагащите се на тези райони мандати са увеличени почти двойно. Докладите на ОССЕ препоръчват анализиране на посоченото сведение. Счита се за уместна промяната в начина за определяне мандатите по райони, който да съответства на истинския брой на населението и реалното му участие в изборния процес като условие за редовността им.

От голямо значение за обществено - политическия живот на страната, за националната ни независимост, настоящето и бъдещето на България, е начинът, по който притежаващи българско гражданство и валидни лични документи сънародници участват в провеждане на националните избори на територията на друга държава. Трябва да се изтъкне, че всяка независима държава суверенно определя статута на своите граждани в съответствие с международните договори, по които тя е страна и своето национално законодателство. На тази основа статусът на българските граждани при участие в избори на територията на страни – членки на ЕС може да е различен. Следва обаче да се има предвид, че повечето от тях са ратифицирали Конвенцията за намаляване случаите на множество гражданства (от 1963г.), които едно лице притежава (без сключени на базата на брак). Нейният чл. 1. разпорежда, че придобилите по своя воля чрез натурализация, избор или възстановяване гражданство на друга държава, губят предишното гражданство. Това обстоятелство би трябвало да се отрази в картите за преброяване на населението. 
При това, на основата на европейското цивилизационно единство, общата ценностна система и развитието на интеграционните връзки, правото на Европейския съюз дава възможност със зачитане на националния суверенитет и при спазването на принципа за субсидиарност, предишното гражданство да бъде запазено в границите на Общността, чрез сключване на реципрочни двустранни договори. Представените наши предложения за сключване в рамките на ЕС на подобни договори е наложително. Без съмнение, бързото предприемане на правно обосновани и политически целесъобразни мерки в това отношение би довело до избягване на някои формални пречки и по-благоприятни условия за провеждането на избори в страни - членки на ЕС - без необходимост от законодателни промени.

От огромно значение предвид демографския срив у нас, както и за зачитане правата на живеещите от векове в близки и далечни географски области наши сънародници, които въпреки злочестата си участ са съхранили своята народностна идентичност, е особено наложително уреждане по закон (а не по „натурализация“) придобиването на българско гражданство. В съответствие с международните стандарти следва да бъде премахнато дискриминационното отношение на държавата ни към тях. Това би допринесло и за непосредственото им интегриране, чрез участие по нормативен ред в изборния процес. Няма разумна причина за пренебрегване препоръките на привлечените от НС експерти проф. Коянец от Италия и Р. Щерер от Швейцария, които в своите становища се позоваха на утвърдения в международното право принцип за „обоснованите разлики“, който ги поставя в равноправно положение с населяващите пределите на страната сънародници.

По време на т. нар „преходен период“, българските власти сами създадоха условия и предпоставки за ерозиране суверенитета, държавната независимост, сигурността и реда в страната. Основен подход за създаване на тази заплаха е участието в президентски, парламентарни и местни избори на живущи у нас или извън границите на Европейския съюз лица от небългарски народностен произход и техните потомци, които са напуснали безпрепятствено България, установили са се на постоянно местоживеене в чужбина и са придобили по своя инициатива и свободна воля гражданство на друга държава. Трябва да се изтъкне в случая, че "запазването" на българското гражданство е в противоречие със утвърдените правни стандарти, действащите двустранни договорености и националното ни законодателство. Това обстоятелство важи особено при наличието на междудържавни спогодби за изселване, за установяване или размяна на население, които постановяват спазване принципа за единственост на гражданството. По този повод следва да се зачете дадената от ОССЕ препоръка: "Процедурите в чужбина би трябвало да бъдат регулирани допълнително, за да включат защитни мерки срещу евентуално гласуване повече от един път." Следователно, Изборният кодекс следва да регламентира условия, които да дават на лице с два постоянни адреса в различни държави право да гласуват само, ако то живее постоянно в България 9 месеца през всяка календарна година т. е. при спазване принципа „един човек – един глас“. Наложително е, също, уреждането на условия за създаване на липсващия сега съдебен контрол при гласувания в чужбина. Поради тази причина често се допуска гласуване с невалиден паспорт или с лична карта в държава - нечленка на ЕС. Изобщо, наложително е властите у нас да насочат вниманието си върху многото значими проблеми по организиране и провеждане изборния процес в трети страни. Всяко тяхно подценяване вследствие невежество или липса на контрол води до фатални последици.

Важна предпоставка за честното и демократично провеждане на избори е спазването на върховенство на закона, както и стриктно прилагане на действащия у нас правов ред. Примерите за нарушаването им не са малко. Особено значение при осъществяването на изборния процес придобива незачитането от държавни органи и задължените лица на разпоредби, касаещи издаване и притежаване на български документи за самоличност - като чл. чл. 2, 10 и § 3 от ЗБГ и чл. 10 на ЗБДС във връзка с удостоверяване и на българско гражданство. Не може да се пренебрегва становището на Съда на ООН с постановените от него изисквания за социална привързаност, действителна солидарност на съществуване, на интереси и на чувства, свързани не само с права, но и с реципрочни задължения към народа и държавата. Запазването на българско гражданство на изселници от небългарска етническа принадлежност, които са се установили в друга държава и са придобили по собствена воля и избор чуждо гражданство се определя от международните стандарти за дискриминационна привилегия на расова основа. Този подход е прилаган преднамерено от “правителствата на прехода“ към останали вследствие историческите катаклизми без българско гражданство наши сънародници, Последиците от тази политика за резултатите на провежданите избори са престъпни. Защото тук няма следа от върховенство на закона, справедливост и защита на националните интереси.

Понятието “майчин език” не е възприето в международното право. България и повечето страни-членки на Европейския съюз не са ратифицирали Конвенцията за регионални и малцинствени езици (1992г.). Възприето е формулираната от международните институции незадължителна характеристика “език“ да се интерпретира по три различни начина – (вкл. като език, на който лицето се изразява най-добре или познания на език /езици/ на който даденото лице може да говори и пише). Би могло да се постави въпросът дали преброяваните лица владеят официалния български език? Би било също така уместно да се включи като характеристика показателят „грамотност“ т.е. способността лицето разбираемо да чете и пише прости мисли от ежедневния живот. Такова изискване е препоръчано от Статистическата служба на ЕО 184 (233) 1992г.

Поначало преднамереното включване на характеристики като т.т. 11, 12 и 13 на преброителните, трябва да се смята за подтикване към нарушаване на националното единство, както и подбуждане към сепаратизъм и подстрекаване към чужди стремежи за териториални придобивки. При това правата залегнали в чл. 20, параграф 2, буква Б от договора за функционирането на ЕС, както и в чл. 39 от Хартата на основните права се привеждат в действие посредством Директива 94/80/ЕО за общинските избори и директива 93/109/ЕО за изборите за ЕП.

Актът от 1976 г. обаче не урежда, а дава общи разпоредби относно изборната кампания. В съответствие с Акта от 1976г. тези аспекти от изборната процедура, които не се регламентират от Акта от 1976 г., се уреждат във всяка държава членка посредством националните разпоредби.

При тълкуване на съответните разпоредби на конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Европейският съд по правата на човека прие, че по принцип държавите имат право да уреждат използването на езици от страна на кандидатите и други лица по време на изборни кампании и ако е необходимо, да налагат определени, разумни ограничения. 

Данни по трите незадължителни характеристики са публикувани от Полша, Австрия, Словакия, Чехия, Румъния, но по силата на действащи международни договори. В Решение № 4/1992г. на Конституционният съд се изтъква: “Конституцията държи сметка за историческите обстоятелства, при които са се създали визираните в нея етнически и/или религиозни различия. Те са специфични за България и не са еднакви с тези в други страни от Централна и Източна Европа, в които този проблем е продукт главно на териториални прекроявания вследствие на войни.” И още нещо: “Съхраняването на националното и държавно единство на България е историческа задача и основна ценност.”!

Изясняването и уточняването на ползваните понятия е важна предпоставка за избягване на двойственост, неустойчивост и противоречия при интерпретацията на статистическите данни. Показателно е умишленото смесване на термините етническо “самоопределение”, “идентичност” и ”себе-идентичност”. Съгласно Пакта за граждански и политически права, Пакта за икономически, социални и културни права и други конвенционални документи на ООН, право на самоопределение като неопровержима норма (jus cogens), е дадено само на народите. Не и на малцинствени групи, общности или на отделните индивиди. Вписването на данни за принадлежност на преброяваното лице  към дадена “етническа група” въз основа на субективно “самоопределение” (чл. 6(1) т.11 от закона) означава отричане от неизменна по рождение и подлежаща на обективно идентифициране характеристика. Този акт на пренебрегване неотменимите индивидуални права на човека, чрез подмяната им с групови колективни права е пряка заплаха от засилване на сепаратистки стремежи.

От изложените обстоятелства и съпоставки произтичат конкретни проблеми, които се свеждат накратко до следните положения.

1.     Установяване реалния брой на населението в България при стриктно спазване на чл. 5(1), т.7 от действащия закон и търсене на съдебна отговорност за деклариране на неверни сведения. Задължително трябва да се подбере един критерии за определяне броя на населението в България: гражданство, месторождение, постоянно местоживеене и т.н. Пребиваващите постоянно и живеещи в чужбина не трябва да се включват в броя на населението в България.

2.     С оглед на демографския срив да се направят изменения и допълнения на Закона за българското гражданство с предоставяне право по закон (а не по “натурализация”) на доказали българския си произход (въз основа принципа за “обоснованите разлики”) наши сънародници от съседни и по-далечни страни, забегнали от османския гнет по време на турското робство, да придобиват без административни пречки българско гражданство. На желаещите да се преселят в границите на България сънародници да се създават необходимите битови, материални, социални, политически условия, като за целта се изиска безвъзмездна финансова подкрепа от ООН и Европейския съюз.

3.  Към задължителната характеристика “гражданство” в картата за преброяване на населението да се прибави нов ред: “наличие на друго гражданство, освен българско”. Следва да се изтъкне, че съгласно международните стандарти, двустранните договори между България и Турция и националното ни законодателство, е недопустимо “запазването” на предишно българско гражданство на изселилите се и получили по своя воля и избор турско гражданство лица. Издаването на български документи за самоличност на такива изселници е в нарушение на законите на страната.

4.     Необходимо е да се въведе характеристика за „степен на грамотност на български език” вместо вписването на незадължителните характеристики (т.т.11, 12 и 13) в картата за преброяване на населението.

5.      Незадължителната характеристика "етническа група” да отпадне!

6.     Незадължителната характеристика "вероизповедание" да отпадне! Защото данните могат да служат като основание за намеса на държавата и да се използват преднамерено и главно за външен контрол и политическо влияние. Нужната на държавното управление информация следва да се набира посредством независими източници.

7. Незадължителната характеристика "майчин език" не е възприета в международното право и ненужно дублира сведението “етнически произход”. Управленческо значение биха имали данните относно писменото и говоримо владеене на официалния български език (т.13).

8.     Нужно е включването в изборните списъци да става по постоянно местоживеене в продължение най-малко 9 месеца през годината, а не по несъстоятелна формална адресна регистрация

Не трябва да се допуска предстоящите преброявания на населението в България да се интерпретират в потвърждение на схващането на Марк Твен за трите сравнителни степени на лъжата:

 I. лъжа,

II. гнусна лъжа,

III. статистика!

С настоящото изложение бихме искали да привлечем вниманието на обществеността и специалистите статистици върху проблемите с преброяването на населението в България, свързано с предстоящите избори.

                            и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                                                           (п) Милко Бояджиев

                                        Секретар:

 (п) Румен Воденичаров

(Настоящото изложение е изготвено със съдействието на Георги Илиев)

07,08,2018 

БЪЛГАРСКИ СЕЛИЩА ЗАЛИЧЕНИ ЧРЕЗ ГЕНОЦИД

            Малко известно е, че в началото на 20 век в Османската империя живеят около 1.500.000 българи. Днес официалните данни, които Турция предоставя, са, че там  живеят 1000 българи. Този факт, както и настоящият справочник доказват заличаването на над хиляда български селища чрез добре планирани геноцидни практики. Тук няма да се спираме на самите практики. Ще посочим името на селото, когато е било българско, къде се намирало, как се казва днес (вкл. и транскрипция на съответния език), колко българи са били заличени от това селище. Списъкът е първи по рода си, затова има и бели полета, които тепърва ще се запълват от изследователите в Центъра за признаване геноцид над българите, по образец на Арменските и Еврейски центрове по света и в сътрудничество както с тях така и с Тракийския  Научен Институт. Македонския Научен Институт, БАНИ, БАН, Хелзинкски Наблюдател-България, Сдружение на Българските футболни привърженици и множество български общини и кметства, които вече признаха извършването на геноцид над Българи. Специални благодарности отправям към Димитър Шалапатов за неговия изследователски труд на същата тема и публикуваните от него статии и книги за „Българските християнски селища в Западна Беломорска Тракия. Настоящото изследване има по-обобщаващ, общ характер и цели признаването на Геноцид над българите, както и откриването на такава специалност във Висшите учебни заведения в България, подобно на редица университети по света, където се изучава науката за престъплението геноцид.

                    Ще дадем само пример как са били заличени през 1913 г. стотици от упоменатите в списъка села:

УЧАСТТА НА СЕЛОТО ОСМАНЛИ (ОДРИНСКО) (в-к Тракия , 1924 г. бр. 93, 2-ра стр. Георги Т. Николов) (В памет на опълченците от 58 полк)          ……..селото Османли, разположено между Хаскьой и Хавса, чисто българско от около 120 къщи.

          Селяните насъбрани около това място още с навлизането на турската конница изтръпнали бледи, очаквали да чуят присъдата си…. Глашатаят с висок и проточен глас заговаря на турски и тутакси превежда на български:  „Всеки глава на семейство е свободен с жената си и децата си, но в продължение само на два часа от минутата на съобщението да вземе каквото може и каквото иска от покъщнината си и от добитъка си и да напусне селото, стига да внесе определен дан от 70 турски лири. Който не стори това  и се опита да се укрие или избяга, в името на Алаха ще бъде жив изгорен заедно с опожаряване на селото…” Настъпва трогателният момент: с плач и писък и падане на колене от страна на бедните пред по-заможните и проглушава цялото село. Турците добавят своята милост:”Позволява се откупът на бедните от по-богатите.” Имало и по-богати и патриоти и всички почти били спасени от живо изгарянe……

              В село Българкьой (над 2000 життели) в началото на месец юли 1913 г. мъжкото население е разстреляно до Бородиновия мост. Труповете са залети с газ и изгорени. Имуществото е разграбено и опожарено. Жените и децата са отведени под конвой в Мала Азия, като по пътя са били изнасилвани и ограбвани.

           Тези събития са наричани смекчено Тракийски въпрос и имат исторически, политически, дипломатически и имуществени измерения. Международните договори за геноцид и престъпления срещу човечеството създават предпоставки за подпомагане на неговото решаване и по многостранен път – с участието на „външни” партньори. Всички говорят за геноцида над евреите! Много страни приеха декларации за арменския геноцид! Но все още се мълчи за първия от всички тях през миналия век – тракийският геноцид! Премълчаната потулвана българска и на Османската империя история! Затова ИСИХ и сдружение „Хелзинкски Наблюдател-България” ще заемат мястото на Център за проучване изследване и популяризиране на фактите довели до заличаването на стотици български селища, с цел признаване ГЕНОЦИДА извършен над предците ни. Вечна им памет!

                Геноцидът – политиката на унищожаване с насилствени средства и принудителна асимилация на народи, племена и религиозни общности е практикуван в продължение на векове от Османската империя. Един от тези народи е българският. Публикувани са много проучвания върху изтреблението на този народ с хилядолетна история и култура. Проучванията се основават на официални турски документи, на разкази на случайно спасили се от кланетата българи, на доклади на чуждестранни дипломати. Тези документи свидетелстват, че изтреблението по официално нареждане на правителството започва да се прилага системно, организирано, в широки мащаби след Берлинския конгрес през 1878 година и след публикуването на военната доктрина на военният теоретик, генерал-фелдмаршал, барон Вилхелм Леополд Колмар фон дер Голц, изложена в книгата му Das Volk in Waffen, 1883. Той е на служба при султан Абдул Хамид, наричан „кървавия султан”. Доктрината гласи „Един поданик никога няма да е добър войник, нито би защитавал родината си, ако не я счита за своя.”Така през 1890 г. са избити повече от 300 000 арменци. Българските жертви след Кресненско-Разложкото въстание и след Илинденско-Преображенското въстание са повече. Разобличавайки асимилаторската , шовинистична пантюркистка политика на младотурците в-к „Правда” в прой 76 от 1912 г. пише: „Техниятстремеж да потурчват славяните, арменците, еврейте, гърците, българите и други населчващи Османската империя, придоби още по-груб и упорит характер отколкото при Андул Хамид.”

            Поместената по-долу дълга статистическа справка на селища на българи, лишени насилствено от право на собственост, чрез системно прилагане на геноцидни практики доказва следните факти:

-                     Българската народност е преобладаваща из между всички други народности в етническият състав на Балканския полуостров до 1913 година;

-                            Областите Македония, Тракия, Беломорието, Одринско, Лозенградско и Цариградско са населени предимно с българско трудолюбиво и доста заможно население;

-             Днес статистиката на същите тези области и конкретно упоменати селища не отчита българско присъствие в своите списъци.

-                 Събитията през лятото на 1913 година в европейската част на на днешна Р Турция и, Македонияи днешна Северна Гърция напълно отговарят на описаните в чл. 2 от приетата от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г. с резолюция 260 А (III) КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД, ратифицираната от Р Турция, Р Гърция и Р. България,

През първата четвърт на 20-ти век защитата на правата на човека  още не е на дневен ред в ОН. Като се възползва от това Гърция организира първият концентрационен лагер на остров Трикери, където десетки хиляди български военнопленници и свещеници са оставени да умрат без вода и храна или биват хвърлени в морето. Авторът документирал това престъпление срещу човечеството, Владимир Сис е преследван и умира в затвора. 

Днес обаче, всички правозащитни организации са длъжни да защитят паметта на онова българско трудолюбиво население жертвало жирота си, за да остане вярно на вярата си. Признанието и почитта към предците ни очаква своето справедливо решение. Геноцидът днес е престъпление, което се преследва не по вътрешното право на една или друга държава, а по международното право като престъпление против човечеството, за което няма давност.

Грешката, граничеща с престъпление, на всички преговарящи от българска страна е, че са разглеждали бежанския въпрос в преговорите като имуществен, а не като национален.

По силата на международното право оцелелите тракийски български бежанци не са загубили правата върху имотите си и турската държава, която все по-упорито се рекламира като правоприемник на османската империя е отговорна и днес и трябва да им позволи да се завърнат по родните си места, да им възстанови по административен ред собствеността или да ги възмезди, като заплати стойността на отнетото имущество, лихвите върху дължимата сума за един век и ги обезщети за причинените страдания, лишения и пропуснати възможности.

От обсъжданията по време на изработването на Виенската конвенцията за правото на договори от 1969 година и последвалите дискусии на свързани с общите принципи на международното право (Jus cogens) въпроси в Комисията по международно право би могъл да се направи недвусмисления извод, че действия на държава или междудържавен договор, които нарушават общоприетите принципи на международното право – обичайни или кодифицирани – са недействителни и незаконни ipso jure ab initio (по право от самото начало).

В Източна и Западна Тракия не могат да се върнат прогонените тракийски българи, защото те не са между живите вече. Но техните потомци, живеещи в България или разпръснати по света, продължават да се надяват, че един ден ще се върнат по родните места на прогонените си родители. Земите не са променили характера си. Те очакват своите стопани!

Дълг на българската държава е да създаде условия за тяхното връщане по родните места и връщането на отнетото им имущество.

Съгласно член 2 от Конвенцията, престъплението геноцид, независимо дали е извършено в мирно или военно време, е престъпление срещу международното право и срещу човечеството и се състои в:

а) убиване на членове на групата; 

б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;

в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;

г) мерки за предотвратяване ражданията на групата;

д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.

„Групата“ в нашия случая са тракийските българи и срещу тях са извършени три от петте възможните самостоятелни действия, посочени в букви „а“, „б“ и „в“ от властите, управляващи Гърция и Турция през второто и трето десетилетие на ХХ век.

За да разсеем всякакви съмнения и колебания относно квалификацията на престъплението геноцид и неговата относимост към действията на гръцките и турски власти срещу тракийските българи, ще припомним, че през 1915 година Русия, Франция и Великобритания, в съвместна декларация, обвиниха Турция в извършването на престъпление срещу човечеството и цивилизацията и посочиха като отговорни за това всички членове на Османското правителство, замесени в масовите кланета и изтребление на арменците. Клането, изтреблението и прогонването на тракийските българи по нищо не се различава и не отстъпа на геноцида срещу арменците.

По отношение на тракийските българи, както в Източна Тракия от страна на Турция, така и в Западна Тракия от страна на Гърция, бяха извършени актове на геноцид и бяха нарушени техни основни неотменими права, като правото на живот, защита на човешката личност, на етническата им идентичност, правото на собственост, на сигурност в условията на мир и равноправно съществуване.

Опитите за саниране на тези нарушения на общопризнати норми на международното право, някои от които са обявени за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, чрез двустранни договори между заинтересованите страни, съгласно нормите на международното право са нищожни по начало и от тях не биха могли да произтекат никакви правни последици, нито би могла да се намали или изключи отговорността на държавата, извършила тези престъпления. Това е така защото отговорността за извършени престъпления срещу човечеството не се погасява по давност.

Решение е необходимо! Турция не може да продължи да съществува в ХХІ век със средновековните порядки и домогвания на Османската империя, към чието възраждане се стреми. Отговорност на същите „велики сили, които създадоха това чудовище, това раково образование на границата на два континента, е да наложат в Турция справедливост, ред, отговорност и порядки, съобразени с принципите и нормите за права и достойнство, според които биха искали да живеят народите пред ХХІ век.

До момента нито световната общественост, нито българската държава са направили необходимото да защитят правото на собственост, отнето чрез системно прилагане на геноцидни практики спрямо българското население описано по-долу в таблицата. Най преданите българи са избити, а най-слабите духом българи са асимилирани и българската държава не прави нужното за спасяването нито на живота, нито на имотите им. Прогонването на българите от описаните по-долу родни места е стратегическа цел на Османската империя и на Гърция в началото на 20-ти век с цел обезбългаряване и етно-религиозно хомогенизиране на стратегически райони. Прилагат се различни методи и средства, съобразени с конкретния момент, които варират и еволюират от икономически и административен натиск до масови насилия и геноцидни практики.

Ето защо считаме, че всички договори между България и страните участвали в геноцида, с предмет уреждането на последиците от извършените срещу българите от Западна Тракия и Македония престъпления, подписвани след Ньойския договор, без участие и за сметка на засегнатите, са нищожни.

 кб=къщи българи; 

кбе=къщи бълг. екзархисти; 

кбп=къщи бълг. патриархисти; 

кт=къщи турци; 

с=семейства; 

д=души

Български топоним	Вариант		Вилает		Илче (Околия)		Днешно турско име	Транскрипция	жертви
Абулахкьой			Беломорието					Адела
Аврен			Цариград		Силиврия		Akören	Акьорен	160 кб
Авренкьой	Евренкьой				Гюмурджина			Евринос	25 сем
Азатли - 400 д.	Асътли-80 с.		Одрин		Хавса			Азатлъ	35 кбп
Айвали	100кбп+				Люлебургас		100кб парапанк	Айвалъ	200кб
Акардере			Одрин		Одрин			до 1878 г.	5 кб
Акбунар	Бял кладенец		Одрин		Одрин		Sarayakpınar		772 души
Акбунар			Одрин		Одрин		+ католици/унияти	Чомлекакпънар	192кбе
Акбунар			Беломорието		Димотика			Аспиронери	80 кб
Аксиджим					Виза				50 кбп
Акче Ибрям чифлик			Одрин		Одрин				15 кб
Акънджали	парапанковци		Родосто/Текирдаг		Малгара			заличено	130 кб
Аладаг			Одрин		Мустафапаша/Свиленградско			Пъстрогор	100 кбе
Аличо пехливан			Одрин		Кипсела		Aliçopehlivan	Аличо пехливан
Алмаджик			Лозенград		Лозенград			Елмаджък	51 кбе
Алпулу			Лозенград		Бабаески				100 кбп
Алуфеджилер	40сем патр+53 сем турци				Гюмурджина
Апъртес-колиби					Виза				20 кбп
Аралъкбурну	патриархисти				Гюмурджина				74 сем
Арапли					Чорлу			заличено	30 кб
Армаш	Армаша		Родосто		Чорлу	Agirmese Çiftligi		заличено	60 кб
Арнауткьой		1830г-60кб		Одрин	Одрин		1878г.-45кб	заличено	41кбп
Арпач		178 души		Одрин	Хавса		Arpaç	Арпач	35 кбп
Асарли		50 сем. Патр		Одрин	Енос		Hisarlı	Хисарлъ	234 души
Аслан				Одрин	Хавса		Aslıhan	Аслъхан	154 кбп
Аслан				Одрин	Узункьопрю		Aslıhan	Аслъхан
Аткьой		35 сем+			Гюмурджина		30турски	заличено 1923г.
Ахмаджик				Лозенград	Лозенград		Ahmetçe
Ахмедпаша		Ахметпаша		Одрин	Малгара		Ahmetpaşa=25сем	Ахметпаша	60 кбе
Ахметбей					Люлебургас				100 кбп
Ахъркьой		40 сем.			Виза			Ахимехмет	50 кбп
Ахъркьой				Одрин	Одрин			Ахъ	66 кбе
Ахъркьой				Одрин	Софлийска кааза			Ахър	80 кбп
Ахъркьой					Гюмурджина			Арио Виса
Бабаески				Лозенград	бабаески				100 кб

Бадома	70 сем		Дедеагач		Потамос	105 кб
Бактун		Родосто	Хайребол	Baktin	Бактън
Балдърън	Балдъран		Гюмурджина		заличено
Балъкьой	210 сем		Дедеагач		Мелиа	240 кб
Баница		дем Сяр	заличено	Καρυαί	Карие
Башклисе			Димотика		Протоклиси	105 кб
Башлид	250 погърчени българи		Кешан		Пашайигит
Бейджилер		Цариград	Силиврия	Beyciler		80 кб
Бейкьой	20 кб		Дедеагач		Аристино	40 кб
Бейрямич		Родосто	Шаркьой			150кбп
Бекташли			Караагач		Милиа	125 кбп
Белград	парапанковци	Цариград	Чаталджа	Belgrat	Белграт	100 кб
Бесвиня	Бесвина	Преспа	Кореща	Σφήκα	Сфика	90 бк
Бештепе			Караагач		Пендафолос	65 кбп
Беятли			Гюмурджина		Пагоуриа	30сем
Блаца-396 души	Плаца-105с	Лозенград	Самоков	Sislioba(Pilaça)	Шишлиоба(Пуладжа)	135 кбе
Боснакьой	293 кбе	Одрин	Караагач	Bosna		293 сем.
Боялък			Дедеагач		Дремишли
Боюнли	1830г.-70кб	Одрин	Одрин	1878г.-70кб	Бюйюнлю	104кбе
Браги	Бараури	Одрин	Кешан	Barağı - 10 сем	Бараги	26 кбп
Братанково		Ксанти	Мустафчово	Γοργόνα	Горгона
Букрово		Родосто	Малгара			145 сем
Булаир		Чанаккале	Галиполи	Bolair	Болаир
Булгаркьой	510 кбе	Одрин	Кешан	Yenimuhacir	Йенимухаджир	2132 д.
Булгаркьой		Еврос	Димотика	Ελληνοχώρι	Елинохори	120 кб
Булустра	овчари до Габрово		Ксантийско		заличено
Бунаркьой	30 сем		Гюмурджина
Бунархисар	640 сем	Лозенград	Бунархисар	Pınarhisar	Пънархисар	700 кбе
Бурносуз		Лозенград	Бабаески	Yeşilova	Йешиловъ	25 сем.
Бурунсуз		Одрин	Хавса		Йешилова	32 кбп
Буюк Калъчли		Цариград	Силиври		Бюйюккълъчълъ	100 кб
Българска Левка		Одрин	Мустафапаша/Свиленградско		Левка	225 кбе
Боюк Сейменли			Чорлу		Сеймен	60 кб
Буюк Джамбазлар			Димотика		Докса	90 кб
Буюк Чаушли		Цариград	Силиврия		Бюйюк Чавушлу	120 кб
Буюк Челтик		Цариград	Силиврия		Челтик	80 кб
Бюйюк Татаркьой		Одрин	Одрин		Юйюклютатар	16 кбп
Бююкдюллюк		Одрин	Одрин		Бюйюкдьолюк	35кб
Бял кладенец	Акбунар	Одрин	Одрин	Sarayakpinar	Сарайакпънар
Вайсал		Одрин	Одрин		Вайсал	205кб
Варница		родосто	Шаркьой		Пърнар	20 кбп
Велика-МалкоТърновско	529 души	Малко Търново	Самоков	Balaban	Балабан	120 кбе
Виза		Лозенград	Виза	Vize	Визе	55 кбе
Вургари	Ургари	Малко Търново	Василико		Българи	120 кбп
Възгаш	Возгач	Одрин	Одрин-219 души	Uzgaç	Юзгач/Узгач	58 кбе
Габрово		Ксанти		Καλλιθέα	Калитеа	300 кб
Гебелер		Одрин	Одрин		Хабиллер	25 кбп
Гевгелер		Одрин	Одрин	до 1878г. - 60 кб		60кб
Гердели		Одрин	Хавса		Бюйюкгердели	73 кбп
Гечкенли	436 души	Одрин	Селиолу	Geçkinli	Гечкинли	154 кбе
Горна Канара		Лозенград	Ковчас	Yukarikanara	Юкаръканара	52 къщи
Голям Дервент		СОфлу	Дедеагач		Мега Дерио	500 кб
Голям Чалтък		Цариград	Силиврия	Çeltik	Чалтък
Голяма Доганджа	парапанковци		Караагач		Магали Доксипара	80 кб
Голямо Кадиево		Лозенград	Лозенград		Кадъкьой	150 кбе
Голямо чекмедже		Цариград	Голямо чекмедже	Büyükçekmece	Буюк чекмедже
Горно Кадиево	Голямо Кадиево	Лозенград	Лозенград	Kadıköy (YkariKadıköy)	Кадъкьой/Юкарикадъкьой	304 сем
Грабуна	Карабунар		Кешан		Чамлъджа	300 кбп
Гръче,Грънче	Граче	Костур	Нестрам	Πτελέα	Птелеа
Гьоктепе		Малко Търново			Звездец	100 къщи
Гьокчеали		Цариград	Чаталджа			55 кбе
Гьонсуз	40 сем.	Родосто/Текирдаг	Малгара	Gözsüz	Гьозсуз	51 кбп
Гюмюрджина	Гюмюлджина	Родопи	Гюмюрджина	Κομοτηνή	Комотини	50 сем
Даа Еникьой			Чорлу		Пънарджа	150 кб
Давудово	Давидково		Егридеренско	209 сем. помаци, 60 сем. екзархисти
Дамето	10 кб		Дедеагач		Палагиа	100 кб
Даякадън		Цариград	Чаталджа/Чорлу	Tayakadın	Таякадън	300 кб
Девлетиагач	1830-180кб	Лозенград	Ковчас	Devletliağaç	Девлетиагач	240 души
Дедеагач		Еврос	Дедеагач	Αλεξανδρούπολη	Александруполи	45 сем
Деирменкьой		Одрин	Хавса	1878г.-50кб	заличено
Делиелес		Еврос	Тригоно/Караагач	Elaia	Елеа	65 кб
Дели Юнус	Тракия Каршиламъсъ	Цариград	Чаталджа/Чорлу	Deliyunus	Делиюнус	180 кб
Демирдеш		Одрин				35 кб
Демирджали	Демирджихалил	Лозенград	Лозенград			30 кб
Демирханлия		Одрин	Одрин		Демирханлъ	70 кбе

Демирханлия		Одрин	Одрин			Демирханлъ			70 кбе
Денизлер			Гюмурджина			Пелагиа			50 сем
Дервент	320 сем	Еврос	Дедеагач	Άβαντας		Авантас			410 кб
Дервишка могила		Одрин	Мустафапаша/Свиленградско			Дервишка могила			142 кбе
Дерекьой		Малко Търново							256 кбе
Дерекьой			Гюмурджина			Пандросос			80 сем
Деркос		Цариград	Чаталджа	Durusu (Terkos)		Дурусу (Теркос)			200 кб
Дерменикьой			Чорлу			Дегирмен			400 кб
Дертли Мустафабей чифлик		Одрин	Одрин	1830г-10кб		1878г-5кб			-
Димитрикьой		Одрин	Мустафапаша/Свиленградско			Димитровче			100кбп
Димотика		Еврос	Димотика	Διδυμότειχο		Дидимотихо			400 кб
Доганджа		Лозенград	Бабаески			Кючукдоганджа			64 кбп
Доганджа		Родосто/Текирдаг	МАлгара			Магали Доксипара			180 кбп
Доганджа християни		Одрин	Софлийска кааза			Мерич			152 кбп
Доган Хисар	400 сем	Еврос	Дедеагач	Αισύμη		Есими			620 кб
Дойранлар			Егридеренско	100 семейства
Докузюк	88сем/423д	Лозенград	Бабаеска кааза			Докузьюйюк			105 кбе
Долна Канара		Лозенград	Ковчас	Aşağıkanara		Ашагъканара			46 къщи
Долукьой	Долът	Родосто/Текирдаг	Малгара	Dolu		Долу			160 кбп
Долхан		Одрин	Одрин						10 кб
Доуджарос	парапанковци		Караагач			Рициа			59 кб
Дуванджево		Одрин	Одрин			Будакдоганджа			102 кбе
Евренли 210сем.	Св. Георги	Лозенград	Виза	Evrenli		30патр/180гърци			140 кб
Евренджик			Виза						150 кбп
Евренкъой 90сем	Авренкьой	Гюмурджина				Евренос			35 кб
Евренкъой						Нефели
Криви дол/Криводол	Егри дере	Драма	Просечен	Καλλιθέα-172 сем		Калитея-400д.			124 кб
Едига, Ядига	Армаан	Лозенград	Лозенград	Armağan		Армаган			60 кб
Екмекчи		Одрин	Одрин	1830 г. - 5 кб
Елбасан	парапанковци	Цариград	Чаталджа			парапанковци			50 кб
Елчели	Елчеле	Одрин	Одрин	Elçili		Елчили			17 сем
Еминбей чифлик		Одрин	Одрин						10 кб
Емледин			Димотика			Лади			60 кб
Ени Чифлик			Чорлу						250 кб
Енидже			Ксантийско			Енисеа			100 кб
Ениджия	350 сем		Лозенград			Инедже			440 кбе
Еникьой	10 сем.патриархисти	Одрин	Енос			Енидже			25 кбп
Еникьой		Одрин	Одрин			Дегирменйени			160кб	94кбп
Еникьой	Чанаккале	Галиполи	Yeniköy	Еникьой					280 сем
Еникьой - 280 сем	от 5 махали		Дедеагач			Яна			360 кб
Еникьой		Родосто	Черкез кьой	Pınarca		Пунарджа			10 сем
Еникьой	парапанковци		Караагач	Νεοχώρι		Неохори			80кб
Еникьой	1011 д.	Одрин	Узункьопри	Paşayenice		Пашаенидже			360 кбе
Енимахале-431 души	Енимахле	Лозенград	Бабаески-80 сем	Yenimahalle		Енимахале			160 кбе
Енос	35 сем	Одрин	Енос	Enez		Енез			175 кбп
Епиват		Цариград	Силиврия	Selimpaşa		Селим паша
Ериклер	1830-110кб	Лозенград	Лозенград	1878-90 кб		Ериклер			95 кбе
Ерменикьой	475д = 83 с	Одрин	Узункьопрю	Elmali		Елмалъ			155 кбе
Ерменикьой		Цариград	Чаталджа			Инсанийе			155 кб
Ескиполос		Лозенград	Лозенград			Йогунташ			130кб
Залъф	Зълъф	Одрин	Узункьопрю	Kırcasalih		Кърджасалих			400 кбп
Ибриктепе		Одрин	Узункюприйска каза	албанизирани българи					200къщи
Иванкьой		Лозенград	Люлебургас	Celaliye
Иения		Одрин	Мустафапаша/Свиленградско			Младиново			105 кбе
Имампазар						Имампазаръ			77 кбп
Имрихъркьой		Цариград	Чаталджа			Имрахор			200 кб
Инджекьой		Лозенград	Бунархисар	Yenice					250 кбе
Инджекьой	60 кб парапанковци	Цариград	Чаталджа			Овайенедже			60 кб
Инджес			Димотика			Кофувано			52 кб
Инели			Ксантийско			заличено
Йолагелди		Лозенград	бабаески	30 кб през 1830 г.
Ирнустатар		Одрин	одрин	неидентифицирано					48 кбп
Исекча	Есетче			Сече	заличено		60 кб
Испитли	725 души	Караагачка	Мустафапашанска	Σπήλαιο		Спилео			165 кб
Кабаюк	парапанковци		Караагачка			Хандрас			55 кб
Каваджик	парапанковци	Софлу	Гюмурджина			Лефкими			50 сем
Кавак		Чанаккале	Галиполи	Kavakköy		Каванкьой
Каваклия	500 кбе	Лозенград	Лозенград	Kavaklı		Каваклъ			1087 д
Каваклъ		Одрин	Узункюприйска каза						32 кбп
Каваклъкьой		Одрин	Одрин			Каваклъ			26кб
Кадъгебран	парапанковци	Родосто/Текирдаг	Малгара			кадъкьой			80 кб
Кадъкьой		Одрин	Одрин			Ескикадъкьой			62 кбе
Кадъкьой		Одрин	Софлийска кааза			Кадидундурма			120 кбе
Кадъкьой		Родосто/Текирдаг	Малгара	Kadiköy		Кадъкьой			120кбп
Кадъкьой	62 сем.	Караагачка	Орестиада	Δίκαια		Дикеа			95 кбе
Кадъкьой	Халкидон	Цариград	Силиврия						70 кб
Кадъкьой	368 д. екзархийци		Димотика			Мани			220 кб
Кадъкьой чифлик			Чорлу						30 кб
Кадънкьой	45 сем екзарх	Родосто/Текирдаг	Малгара	Kadiköy		Кадъкьой			50 кб
Кадънкьой		Одрин	Одрин	Yenikadın		Еникадън			202 души
Каиккьой		Одрин	Хасково			Райкова могила			120 кб
Кайпа	59 души	Одрин	Одрин	Kayapa		Кайпа			25кбе
Казълджикьой			Димотика	Шкуртохори		Ситрохори			150 кб
Калайджидере	350 сем		Гюмурджина			Каситера			500 кб
Каливри	Гелевре	Цариград	Силиврия			Йолчатъ			80 кб
Калъчли		Истамбул	Силиврия	Büyükkılıçlı
Камила	Камилите	Лозенград	Малко Търново	Yiğitbaşı=Йигитбаши		Егитбаши			243 души
Капуджикьой	парапанковци		Караагач			Тиреа			80 кб
Караагач-150кбп+30кбе	Гара	Одрин	Одрин	Karaağaç		Караагач			95 сем
Караагач		Кожани	Димитриос Ипсилантис	Μαυροδένδρι		Мавродендри
Караагач-Чермен			Караагач	Πτελέα		Птелеа			105 кб
Караачкьой	преселвани 1913-	1925-1944 г.	Гюмурджина			Диони			всички
КАрабалиево	1830-60кб	Одрин	1878-30кб			Карабалар			64 кт
Карабейли		Еврос	Орфей/Димотика	Αμόριο		Аморио			120 кб
Карабулут	1830г.-16 кб	Одрин	Одрин	1878г. -8 кб
Карабунар			Димотика			Врисика			120 кб
Карабунар-Дервент	парапанковци		Софлу			Корнофолиа
Карадере			Малко Търново						115 кбе
Караджахалил		Родосто/текирдаг	малгара						80кбп
Караисмаилча		Одрин	Одрин	към 1878г. - 12 кб
Каракасъм	102 сем	Одрин	Одрин	Karakasım		Каракасъм			152кбп
Караклисе		Еврос	Орфей/Димотика	Μαυροκκλήσι		Мавроклиси			155 кб
Каракоч		Лозенград							120 кб
Каракурджали	160 сем		Гюмурджина			Крофили			100 сем.
Каракъзъл		Цариград	Силиврия			Бекирли			60 кбп
Карамаслия	Карамусли	Лозенград	Бабаески	91сем./411д.		Карамесутлу			105 кбп
КАрасакли			Одрин						150 кб

пълният списък вижте тук

кб=къщи българи; кбе=къщи бълг. екзархисти; кбп=къщи бълг. патриархисти; кт=къщи турци; с=семейства; д=души