ДО

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

проф. д-р  ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ

О  Т  В  О  Р  Е  Н  О    П  И  С  М  О
от Милко Н. Бояджиев
сдр. “Хелзинкски наблюдател - България“ (рег. Соф. гр.съд 1990г)

УВАЖАЕМИ ГОСПДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Повод за настоящото писмо е прокламираното от Вас разбиване на мита за наличие на над милион имена на т.н. „мъртви души“ в списъците на гласоподавателите включително тези на насрочените за 5.10.2014г. парламентарни избори.

Позволявам си в тази връзка да помоля да защитите публично това твърдениe, като изясните следните факти и обстоятелства:

* Мит ли са констатациите в поредица доклади на наблюдателите на ОССЕ до правителството и НС за наличието без логично основание имена на гласоподаватели, несъответстващи на броя на населението на страната. Като пример се отбелязва, че при проведените на 5.07.2009г. избори, броят на включените в изборните списъци гласоподаватели – над 6.9 милиона, е висок в сравнение с цялото население, оценявано на 7.6 милиона.

* Мит ли е мнението, изразеното в доклад на наблюдателите на ОССЕ (1990г.), че държавата не може да осигури пълни и точни изборни списъци.

* Неуместна ли е препоръката им за създаване на постоянна общинска изборна администрация, аналогична на практиката в европейските държави, която целогодишно поддържа и актуализира изборните списъци – без да се обвързват и влияят от други статистически изследвания. При това, както е във Великобритания, те се ревизират в края на всяка календарна година, когато главата на всяко семейство декларира гражданското състояние на лицата над 18 години  с оглед отразяване настъпилите промени.

* Мит ли са данните в официалните бюлетини на ЦИК относно фактическото съотношение между броя на регистрираните избиратели и населението на страната. Така например, докато при проведените през 1990г. за ВНС избори броят на лицата с право на глас са 6.4 млн. при население общо на страната 8.65 мпн., то през 2001г. при население 7.98 млн. т.е. 670 хил. по-малко, регистрираните гласоподаватели за 38-то ОНС са 6.92 млн. т.е. – с 520 хил. понече. Тези алогични разминавания са повод в бюлетин на ЦИК да се изтъкне, че „както при изборите за 38-то ОНС през 1997г., наличието на близо 7 мил- избиратели в страната е нереалистично.“ Също в официален бюлетин на ЦИК се констатира, че в изборните списъци са вписани имена на 700 – 900 хиляди на т.н. „мъртви души“.

* Дали изразеното от наблюдателите на ОССЕ мнение, че е очевидна нуждата да се ревизират изборните списъци както и категоричната констатация, че съществуващото положение може да доведе до злоупотреби, са неоснователни и следва да бъдат пренебрегвани.

* Мит ли е констатацията на наблюдателите от ОССЕ (във връзка с президентските избори през 1996г.) относно  факта, че изборните списъци в България са изготвяни от административния апарат въз основа на регистрите на населението, а не самостоятелно.

* Известно ли е при това, че определянето на границите на избирателните райони и броят на мандатите на депутатите във всеки от тях се оределят само въз основа на данните от картите за преброявне на населението, които с оглед това обстоятелство се попълват умишлено некоректно в подчинение на местните административни власти и на религиозното влияние в някои региони. Защото колкото по-роздути са те, толкова по-голям е припадащият им се брой депутатски мандати.

* Мит ли е наличието на данни в официалните бюлетини на ЦИК за фактическото съотношение между броя на населението и гласоподавателите в отделните избирателни райони които показват, че докато за страната е 60-65%, в споменатите райони (въпреки изборния туризъм) е традиционно наполовина – около 35%. Това обстоятелство не идва ли още веднаж да докаже наличието в тях на недействителни гласоподаватели в изборните списъци. Намалява се също отчитаната общо за страната изборна активност с 10-15%, която реално би възлязла на 70-80%.

* Вземат ли се под внимание публично изказаните резерви и основателните съмнения на доскорошния председател на НСИ за реалния брой на населението на страната, които меродавни източници, като Световната здравна организация, ЦРУ и др.,определят за завишен с около 400 хил. души. Изводът е, че обявените от ЦИК през периода след 1990г. резултати са манипулирани, а изборите в цялост – съмнително честни и демократични.

От изключително значение за обществено-политическия живот у нас, за настоящето и бъдещето на България, се явява редът и условията за провеждане националните избори на територията на други страни. Нарушаането на суверенитета и независимостта на държавата ни от външни сили и под натиска на техни лобита се осъществява с пренебрегване на международните правни норми, на действащи двустранни договори, с незачитане на националното ни законодателство и открита намеса във вътрешните работи на страната, третирайки България като поставен под попечителство географски регион. Мит ли е дипломатично изразената в доклада на наблюдателите на ОССЕ  по повод проведените на 5 юли 2009г. парламентарни избори препоръка: „Процедурите в чужбина би трябвало да бъдат допълнително регулирани, за да включат защитни мерки срещу евентуално гласуване повече от един път. Във връзка с това, в официалния Бюлетин на ЦИК за изборите за 39-то НС се настоява при осъвършенстване нормативната уредба да се вземат предвид проблемите, свързани с реда за гласуване на българските граждани в чужбина и законосъобразното отчитане на тези гласувания. Те са породени на първо място от неправомерното „запазване“ на българско гражданство на изселили се легално лица от небългарски произход, както и техни потомци, установили се постоянно по своя воля в Република Турция и придобили по свой избор чуждо гражданство на страна, която не е член на Европейския съюз. При това държава, с която имаме сключени двустранни договори за установяване или за изселване на население, които изискват спазване принципа за единственост на гражданството. Следва да се итъкте и обстоятелството, че понастоящем в Турция има близо 500 хил. турски граждани, декларирали своя турски произход, но притежаващи в нарушение на чл.25 на Българската Конституция, на Закона за българското гражданство (чл. 2, 10, чл 12 и § 3) както и чл. 10.4, чл.12(1),чл.28,чл. 32(1), § 1, 2ж, от Закона за българските документи за самоличност, като лични карти и задгранични паспорти на български граждани. С такива нелегетимни документи и в противоречие на чл.7 и чл.8 от Европейската конвенция за гражданството, посочените чужденци участват - без да подлежат на съдебен контрол, в провежданите български национални избори на територията на другата държава. Те са не само пряка заплаха за националната ни сигуност, но представляват и широка пробойна във външната граница на Евройския съюз с възможностите за проникване на ислямски терористи и други подривни елементи. Нарушавани са разпоредбите на Договора за Европейския съюз (чл.3/2, чл. 4/1,) и Договора за функционирането на Европеюския съюз (чл.67/2, чл. 77) които изискват подходящи мерки по отношение на контрола на лицата и по ефективното наблюдение при преминаване външните граници на Европейския съюз. Отговорността за това остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава-членка – в случая на България.

Предизвиква недоумение пренебрегването на важни международни правни стандарти като становището на Международния съд на ООН (1955г.) за гражданството. В него съдът го определя като „юридическа връзка между лице и държава, имаща за основание един социален факт на привързаност, действителна солидарност, на съществуване, на интереси и на чувства, свързани с  реципрочност на права и задължения.“ Посоченото определение е потвърдено от Европейската конвенция за гражданството При това, тълкувателните становища на международните съдилища са задължителни за призналите юрисдикцията им държави. Защото техните постановления не само решават конкретни дела, но в по-общ план изясняват, охраняват и развиват приетите норми.  Всеки случай на неприлагане на тези норми се счита за нарушение на международното право. Мит ли е незачитането на споменатата, а и на други международно-правни норми с нелегитимното „запазване“ на българско граждансто на изселниците от небългарски произход, установили се по своя воля в Турция и придобили по свой избор и въз основа на нарушаващи националния суверенитет на България едностранни нормативни актове на турската държава!

Противоположно на предоставяните на изселниците расови привилегии са провежданата от правителствата през т.н. „демократичен преход“ политики към запазилите при най-тежки условия българската си идентичност и народностно съзнание потомци на бежанци и страдалци от времето на турско-османското робство, които вследствие исторически катаклизми живеят в съседни или по-далечни страни и географски области – Украйна, Молдова, Бесарабия, Македония, в Западните покрайнини, Беломорска Тракия, Банат и пр., Поради явното негативно и демагогско отношение те са лишени от правото си да придобиват по закон (а не по натурализация) българско гражданство и равнопоставено да участват в изборния процес у нас или по местоживеене в чужбина. Защото съгласно международно утвърденото разбиране, юридическото съдържание на термина „български произход“ в чл. 25 (2) на Конституцията се отнася и до етническите българи, които са нямали и нямат българско гражданство. В съответствие с Европейската конвенция за гражданство, разликата между лице с български етнически произход, което иска да бъде считано за български гражданин и българските граждани са обосновани разлики и следователно съответстват на споменатата конвенция!

Моля за Вашето отношение:

19.09.2014г.