СДРУЖЕНИЕ „ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ – БЪЛГАРИЯ“
(осн. и рег. 1990г)
ДО ПОСЛАНИКА НА
СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
Н. П. г-жа Мерсие Б. Райс
ДО ПОСЛАНИКА НА
Ф. Р. ГЕРМАНИЯ
Н. П. г-н Матиас Хьопфнер
ДО ПОСЛАНИКА НА
ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА
Н. П. г-н Филип Отие
ДО ПОСЛАНИКА НА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Н. П. г-н Джонатан Аллен
ОТВОРЕНО ПИСМО
ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,
Удивени и възмутени сме от Вашата официална подкрепа на проведения на 22.09.2013г. гей-парад „София прайд“, оказана с присъствие и изразените в писмено изложение преднамерени внушения. Очевидно манифестираните по този повод като правителствена политика прояви са били продиктувани от не дотам добронамерено отношение към суверенната българска държава и нейния народ, тъй като те са в явно нарушение на международното право и противоречат на Конституцията и на националното ни законодателство. Тази наша оценка съответства изцяло на възприетите от Организацията на обединените нации права и основни свободи на всяка човешка личност, както и на утвърдените от страните-членки на Европейския съюз, Съвета на Европа и ОССЕ договорености. Ето защо си позволяваме за коректност да припомним в случая някои от тях за което, надяваме се, не бихте възразили.
Преди всичко следва да се отбележи, че абсолютна свобода не е позната исторически, нито логически възможна. Това обстоятелство е отразено в разпоредбите на Международния пакт за граждански и политически права. Така, в чл.18 (3) за правото на всеки индивид да изповядва своята религия и убежденията си; в чл. 19 (3), б.“б“ относно свободата на словото; в чл.20 за правото на мирни събрания; в чл.22 за свобода на сдружаване, във всички тях са залегнали някои предвиждани със закон и свързвани със специални задължения и отговорности ограничения, които са необходими за защита на народното здраве, морала и правата и свободите на другите граждани. Тези ограничения са в съответствие и с чл.29 от Всеобщата декларация за правата на човека, според която всеки индивид има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободно и цялостно развитие на неговата личност. Също чл.чл. 3(5), 6(2) и 21 на Договора за Европейския съюз и чл. 52 от Хартата на основните права в ЕС, на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Конституционният съд в своите решения също утвърждава залегналите в международни договори и националното ни законодателство правни принципи.
Без да засягаме Вашето лично религиозно и морално пространство смеем да отбележим привързаността на православния български народ към изконните християнски ценности, които впрочем са неделима съставка на вековечното морално наследство на коренните европейски народи.
По повод нравствената същност на изявите на участниците в гей-парада би било уместно да се вникне в Посланието на апостол Павел към римляните. В неговата Глава 1 се казва по отношение на тогавашните езичници, които биха могли да бъдат отъждествявани с участващите в гей-парада сексуални реформатори и революционери (педерасти лесбийки и други подобни): (24) „И затова, според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота за да се безчестят телата им между самите тях. Защото дори и жените им промениха естествената употреба на тялото в противоестествена“. (27) „Така и мъжете, като изоставиха естествената употреба на жената разпалиха се в похотта си един към друг и като вършеха непристойни дела – мъже с мъже, приемаха в себе си отплатата, подобаваща на заблудата им“. „И така, предаде ги Бог на покварен ум да вършат това, което не подобава (28) изпълнени с всякаква неправда, блудство, нечестие,... (32) и които, като знаеха Божията наредба не само вършат такива неща, но и одобряват онези, които ги вършат“.
Трябва да се знае, че българските войни на хан Тервел разбиха през 717 г. по молба на византийския император обсадилите Константинопол араби-неверници и премахнаха заплахата от нахлуването им в Европа поне до 732г., когато в битката при Поатие Карл Мартел ги отхвърли окончателно отвъд Пиринеите. Българският народ понесе и своята петвековна жертвена участ пред олтара на Европа и отстоя православната си вяра и християнско ценностно мирозрение, за да бъде подложен в наши дни на присъщи за езичниците неправомерни внушения и аморални издевателства.
За представителите на посолството на САЩ тези прояви са обясними с утвърдената от Върховния съд държавна доктрина („Торнбърг“) за ограничаване суверенитета на другите държави в полза на САЩ. Според тази доктрина федерални закони могат за бъдат прилагани на територията на други страни дори без тяхно съгласие. Отказът от универсалността на правата на човека е аргументирана с виждането, че международното право не е някакъв катехизис от правила и държавата с доминиращи принципи може да се отклонява от него и да налага нови правила в международните отношения. Пораждат се съмнения доколко IV поправка на Конституцията е повече пречка за действия извън САЩ. Защото това право се полага само на американски граждани или притежаващи „здрави“ връзки със САЩ личности.
Отказът от всеобщата валидност на правата на човека и незачитането на държавния суверенитет се съдържат в прокламираната по време и след Студената война от тогавашния държавен секретар Джон Дълес политика, включително спрямо Българската държава. Тази основана на враждебност, омраза и насилие политика, чиито рецидиви срещаме и днес, е насочена към замяна на човешките ценности с фалшиви, с изтръгване на тяхната социална същност чрез насаждане и втълпяване в човешкото съзнание на култ към секса, насилието, садизма, предателството – с една дума всякаква безнравственост. Насочена е към незабелязано и активно осмиване на честността и почтеността, изтръгване на духовните корени, опошляване и унищожаване на народната нравственост. Главният залог е поставен върху младите, които да бъдат развращавани и превръщани в циници, простаци, космополити, хора с консуматорска психика на елементарни потребители. И това под девиза: „Защита правата на човека и гражданските свободи“!
Необходими са пояснения, във връзка с гей-парада и в други подобни случаи, доколко доктрината “Торнбърг“ и предишните указания на Държавния департамент продължават и понастоящем да са елемент на американската политика спрямо България и дали с прякото си участие в „София прайд “дипломатическите представители на правителствата на Германия, Франция и Великобритания ги подкрепят.
Необходимо е също да се изтъкне, че правителството на САЩ декларира резерва по чл. 20 на Международния пакт за граждански и политически права, изискващ забрана на всяко проповядване на омраза, подбуждащо към дискриминация, враждебност и насилие. Ето защо би било недопустимо, при липса на реципрочност, служители на Държавния департамент да се ангажират с твърдения, че върху участници в парада е проявявана омраза или дискриминация. Трябва да се отбележи също, че голям брой държави, като ФР Германия и Р. Франция, дипломатически представители, на които са участвали в гей-парада, своевременно са декларирали възражения относно тази резерва, третирайки я несъвместима с предмета и целите на пакта и следователно – невалидна за двустранните им отношения.
Изхождайки от изложените съображения, сдр. „Хелзинкски наблюдател – България“ очаква Вашето обосновано становище и би участвало в публично разискване по тази тема.
С уважение:
и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Милко Бояджиев)
25.09.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар