ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
към № 18.00-245/23.09.2014г
на № 18.00.245/26.О9.2014г
КОПИЕ:
ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ
към № НС 22-34/27.09.2014г.
Относно: ОПОРОЧАВАНЕТО НА ИЗБОРИТЕ ЗА 43-то Н.С.
В отворено писмо до служебния премиер
проф. д-р Георги Близнашки с вх. № 18-00.245 от 23.09.2014г.се постарахме
добронамерено и съвестно да привлечем внимание върху някои значими проблеми на
изборния процес у нас. Те са предмет и на отправяните от сдружение. „Хелзинкски
наблюдател - България“ през изминалите 24 години десетки изложения до върховните
държавни институции, както и на множество публикации в медиите.
Вместо обосновано отношение към
изложените в нашето писмо факти, обстоятелства и конкретни бележки, бяхме
препратени към проведените разисквания в подпомагащия правителството в
подготовката на изборите консултативен Граждански борд – респ. неговата рубрика
в правителствената иннтернет страница. При това,съдържащата се в нея информация
не съответства на декларираните принципи за пълна прзрачност и публичност.
Предизвиква дълбоки съмнения твърдението, че са разяснени причините, водещи до
разминавания между броя на гласоподавателите в изборните списъци и този на
населението според годишниците на НСИ. Данните на МВР за броя и статуса на
документите за самоличност на българските граждани у нас и на намиращите се в
чужбина не само са несъвместими с мониторинга на изборния процес. Тяхното
анализиране по-скоро идва да потвърди, че действителният брой на легитимните
гласоподаватели не надхвърля 5.4 -5.6 мил. т.е. умишлено е завишен с 1.5 – 1.7
милион имена. Защото в посочените от МВР към 1.09.2014г. 6769364 лица с валидна
лична карта са включени около 350 хил. на възраст 14 - 18 години, на близо 500 хил.
изселници, притежаващи неправомерно български документи за самоличност (обявени
от турското правителство за бежанци), на такива с изтекъл срок, откраднати или
на починали в чужбина (над 200 хил.), на заменени поради смяна на адрес, на
име, загубени и пр. Няма аргументирано отношение по многократно изразеното
мнение на наблюдателите на ОССЕ за наличието на тези различия, както и
констатациите на ЦИК за броя на т.н. .„мъртви души“. Очевидно се пренебрегва
препоръката им за ревизиране на избирателните списъци и опасението, че
съществуващото положение може да доведе до злоупотреби. Все по-широко разпространената
криминална покупко-продажба на гласове и корпоративен вот доказват валидността
на дипломатично изразеното указание на представителите на ОССЕ, важащо във висша
степен за проведените на 5.10.2014г. парламентарни избори. Липсва и необходимото
критично отношение на оторизирания административен апарат по начина за
определяне на границите на изборните райони и най-вече на броя на мандатите,
изчислявани въз основа на преднамерено раздутите данни на НСИ по преброяване на
населението. Този по същността си импотентен подход, който е неадекватен и на
изложените в нашето отворено писмо анализи, не се повлия рационално от спецификата
на проблемите, нито от направените в докладите на наблюдателите от ОССЕ
препоръки. Ето защо Вашата реплика от 26.09.2014г. по темата за актуализиране
на избирателните списъци би следвало да се оценява като обективен атестат за
граничеща с невежество посредственост, арогантна безотговорност, политическа
корупция. Моля тази критична оценка да се възприема съобразно становището на
Европейския съд по правата на човека съгласно негови решения от 7.12.1976г.,
8.07.1986г., 23.05.1991г., както и на Решение №7/1996г. на Конституционния съд.
Тази оценка важи и във връзка с
многократно поставяния – включително и в нашето писмо от 23.09.2014г., значим
за настоящето и бъдащето на България проблем за реда и условията за провеждането
на национални (в случая на парламентарни) избори на територията на Турция. Те
се осъществяват при явно пренебрегване на международни правни норми, нарушаване
на действащи двустранни договори, с фрапантно незачитане националното законодателство
и независимостта на държавата ни. Не се взема под внимание препоръката в доклада
на ОССЕ (2009г.): „Процедурите в чужбина би трябвало да бъдат допълнително
регулирани за да се включат защитни мерки срешу евентуално гласуване повече от
един път.“ По същият повод, в Бюлетина на ЦИК по изборите за 39-то НС се
настоява при усъвършенстване на нормативната уредба да се вземат предвид
проблемите, свързани с реда за гласуваниятя на българските граждани в чужбина и
законосъобразното отчитане на тези гласувания. На първо място те са породени от
неправомерното „запазване“ на предишно българско гражданство на лица от
небългарски произход, легално напуснали страната и установили се на
местожителство в Република Турция, които по своя воля свободно са избрали
турско поданство. В допълнение и потвърждение на изложените в писмото ни от
23.09.2014г. факти и обстоятелства искаме да привлечем внимание върху някои
правни стандарти,отнасящи се пряко или косвено до случая Както бе вече
изтъкнато, върховният съдебен орган на ООН определи като основна същност на
гражданството „един социален факт на привързаност, на действителна солидарност
на съществуване, на интереси и на чувства, свързани с реципрочност на права и
задължения.“ Следователно, юридическата връзка на гражданина трябва да съвпада
с ефиктивната връзка на лицето с държавата.
Тази номативна уредба е залегнала в чл.7 на Европейската конвенция за гражданството,
касаеща автоматичната загуба на гражданство по закон или по инициатива на
държавата в определените в него случаи. Например: доброволно придобиване на
друго гражданство; укриване на чуждо гражданство; липсата на постоянна връзка
на лицето с държавата; дейност срещу нейните интереси; работа в полза на чужди
тайни служби и други. При това, становищата на международните съдилища и
разпоредбите на действащите договори са задължителни за страните, а
нарушаването им се счита за углавно престъпление. В същия смисъл е изразеното
от Конституционния съд в Решение № 15/1995г. становище: „Наличието и на друго
гражданство освен българско означава наличие на публичноправна връзка на лицето
с чужда държава. Тази връзка се изразява в права и задължения,които могат да
бъдат в конфликт със задълженията към българската държава.“ Когато интересите
на две държави се различават и политиките им се противостоят, трудно би могло
едно лице с две гражданства да служи лоялно на два противоположни интереса. Израз
на изключителната компетентност на държавата по въпросите на гражданството и
правото на участие в избори е съблюдаването на националия суверенитет, както е
указано в Решение 15/1995г. на КС. Затова едностранните дейстия на турската
държава по „запазване“ предишното гражданство на изселниците и участието им в
национални избори е нарушение на суверенитета на нашата страна. Тези действия
противоречат на разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на бежанците,
Европейската конвенция за гражданството и други международни стандарти –
включително на правилото за гласуването на притежаващи две гражданства лица (извън
границите на ЕС) в страната по постоянно местоживеене – равнопоставено и без да
бъдат дискриминирани притежаващите само едно гражданство.
Според двустранните договорености
между България и Турция от 1913г., 1925г.,1969г., чиято валидност е потвърдени
през 1992г., е залегнал принципът за единственост на гражданството. Този
принцип е валиден и при наличието на двустранни спогодби за изселване, размяна
на население и устяновяване, които иначе губят смисъл.
Излишно е да се позоваваме отново на
националното ни законодаделство, като Изборният кодекс, Закона за българското
гражданство, Закона за българските документи за самоличност или решенията на
Конституционния съд. Проблемът е в арогантното безнаказано нарушаване на всички
равнища от властващите политически прослойки от най-нискостоящи изпълнители до
ръководители на върховните държавни институции – президенти, премиери, министри
и надолу по стълбата на иерархията. Налице са достатъчно факти и документи, но
те са прикривани със страх от репресии, насаждане на безразличие и отсъствие на
правосъдие и справедливост.
Моля за Вашето отношение по настоящето изложение.
Милко
Бояджиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар