СДРУЖЕНИЕ „ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ - БЪЛГАРИЯ“
(осн. и рег. 1990 г.)
СЛОВОБЛУДСТВАТА НА ЕВРОДЕПУТАТА И.К.
Централното
ръководство на ДПС е предприело широкомащабно предизборно пропагандно
мероприятие под кодовото име „майчин език“. Във вътрешен план бяха използвани
дебатите на 4.09.2015г. в Народното събрание във връзка със Закона за
предучилищното и гимназиалното образование. Всичките опити за турцизация на
българската образователна система обаче се провалиха. Парламентът потвърди, че
образованието в България е светско и е недопустимо да се обвързва и подчинява
на партийни и политически домогвания и религиозни доктрини.
Успоредно с това в международен план
е предприета мащабна акция с внасяне на петиция в Европейския парламент, в
която се настоява за премахване на всякакви ограничения в българския Изборен кодекс,
който не допуска използване на чужди езици при подготовката и провеждането на национални и местни избори. Трябва да се
изтъкне, че установяването на действителната необходимост от подобни актове е
във всеки конкретен случай по оценка на държавата и има изцяло дискреционен
характер. Оценката принадлежи на законодателните и изпълнителните й органи и не
може да бъде противопоставяна на принципите и изискванията, свързани с нормалното
функциониране на държавните институции с оглед защитата на националната
сигурност и независимост, на единството на българските граждани, какъвто
очевидно е вложеният в петицията на евродепутата И. К. замисъл.
Реализирането на задачата е възложено
на члена на Националния съвет на ДПС и на Оперативното бюро, председател на
младежката организация на движението и евродепутат Илхан Кючюк. Статутът му
потвърждава, че неговите възгледи и становища изразяват позициите и
политическите стремежи на движението и трябва да бъдат анализирани и възприети
като такива. От известните нам изказвания на И.К. проличава намерението
внесената в Комисията на ЕП петиция да стане отворена онлайн за всички граждани
на ЕС. Съдържанието на петицията не е разкрито публично, поради което сдружение
„Хелзинкски наблюдател - България“ е възпрепятствано да вземе отношение по нея,
да изрази конкретно своето мнение и вземе участие в дискусията. Поради
това ще се спрем на публикувани
твърдения на И.К., които се характеризират с креслива демагогия, на преднамерени
заблуди, прокарване неверни твърдения и изобщо използването на целия арсенал на
политическата шарлатания.
Петицията на И. К. е представена съвместно от името на ДПС и Алианса на
либералите и демократите за Европа (АЛДП) в ЕП. Уместно е да се изтъкне прилагането
в този случай на един конюнктурен тактически подход, който е чужд и несъвместим
с идеологическата същност на политическите им доктрини. Либералният
интернационал традиционно утвърждава за своя неизменна основа индивидуалните
свободи и личната отговорност, докато ДПС е изявена автократична партия, чиято
дейност, в нарушение на международните стандарти, е насочена главно към
признаването на колективни права, задължения и отговорности на групи от
населението по общностен (расов, етнически, религиозен, езиков) признак.
Петицията е изготвена в нарушение на
чл. 6 на Договора за Европейски съюз, определящ упражняването на основополагащия
принцип на субсидиарност и то в зависимост от областите на компетентност,
в които тя е предоставена с Договорите. Всички области на компетентност, които
не са предоставени на Съюза – в случая за ограниченията в българския Изборен
кодекс за агитация на чужд език, принадлежат на държавите-членки. Съюзът зачита
националната идентичност на държавите, присъща на техните политически и
институционални структури. Въпросите на сигурността и националното единство на
народа като политически субект остават само в рамките на отговорностите на
държавата. Следователно, темата на петицията на евродепутата И.К. - респ ДПС,
не би трябвало да бъде предмет на обсъждане в Комисията на ЕП. Защото всяка институция в Общността е задължена
да следи за спазването на утвърдения в ДЕС принцип на субсидиарност. При това, дефинирането
на понятието „майчин език“ е логически невъзможно, тъй като не са определени
задължителните обективни елементи на съдържанието на този термин.
Думите на евродепотата И. К., че ДПС
се е доказало като последователна в своите либерални принципи партия, не могат
да заблудят и най-непосветените в тази област. Зачитането на индивидуалните
права, свободи и отговорности е основното послание на Манифеста от 1947г., на
Декларацията от Оксфорд (1967г.), на Либералния апел от 1981г., както и Уставът
на Либералния интернационал от 1997г., а и са утвърдени като фундаментална и
универсална категория на нашето време. Противно на либералната идеология, ДПС определя
защитата на колективните права за своя приоритетна политическа цел и
стратегическа задача. Това обстоятелство е в разрез със Декларацията за
принципите на международното право. Според казаната декларация е недопустимо и
несъвместимо с Устава на ООН да се предприемат каквито и да са действия с цел
разчленяване или нарушаване целостта или политическото единство на съвременните
държави. Правилата и организацията на партията обаче, с присъщата им логика и
стил на автократично управление, са превърнали ръководителите на ДПС на
всякакви организационни равнища в мистични образи и икони. Поради това, все
по-истерични стават безпринципните вопли по изгубените през сегашния
парламентарен мандат икономически и властови позиции, израз на което е и
внесената в ЕП петиция.
Неистови са, също така,
манипулативните твърдения и измамни внушения, че ДПС отстоява универсалните
права на човека. Следва да се отбележи обстоятелството, че то бе регистирано на
4.01.1990 г. като Движение на турците и мюсюлманите в България. Под натиска на
външни сили през април с. г. участва в
парламентарните избори вследствие безскруполни манипулативни кадрови промени в
ЦИК и се утвърди с дейността си като противоконституционна етническа и религиозна
партия. Симптоматичен факт е, че в своята предизборна агитация обръщението на
ръководителите на ДПС към електората е (мюсюлмански) „братя и сестри“, а не
светското „граждани“ или „избиратели“. Уместно е да се подчертае, че
използването на религиозни общности и верските убеждения за политически цели е
грубо нарушение на основни конституционни принципи, тъй като то е винаги
свързано с установяване властови отношения между хората (вж. Решение № 2/1998г.
на Конституционния съд).
Абсурдно звучат уверенията на
евродепутата И.К. за привързаността на ДПС към основополагащите принципи на
универсалното международно право, гарантиращи зачитане на неотменните по
рождение индивидуални права на човека. Защото със своята неотклонна политика движението винаги се е стремяло да осъществява несъвместимата с тях ислямска
правно-религиозна доктрина (шариата). Достоверен пример е тържествено извършваното публично ритуално обрязване на малолетни
деца. То се организира и провежда съвместно от ДПС и Гл. мюфтийство в нарушение
на чл. 16 и чл 19 на ратифицираната от България Конвенция за правата на детето,
с която се забранява физическото и психическо насилие върху деца. При това, за
провеждане на тазгодишното мероприятие са „поканени“ от валията на Одрин на безплатна
екскурзия в Турция над 200 български невръстни деца за извършване на този
жесток ислямски религиозен ритуал.
Твърде
арогантни са етно-шовинистичните внушения на евродепутата И.К. за депесарско
гарантиране на свободата и демокрацията, както и зачитане правата на човека. Както
бе упоменато, акцент в реториката на движението неизменно се слага върху
недопустимото от универсалните международни норми признаване на колективни
права на групи от населението на България по общностен (етно-религиозен) признак.
Трябва да се изтъкне разпоредбата в чл.чл. 3,11,31 и 37 на Обяснитения доклад,
ратифициран ведно с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства
(РКЗНМ), че „не се предвиждат никакви колективни права“ за национални
малцинства, общности, групи. В разрез с тази разпоредба са постоянните опити на
ДПС за преформулиране разбирането за националната държава в мултиетническа
държава, като „колективните права на малцинствата“ са нейната градивна основа. Тази
теза се използва от движението за организиране на „пета колона“ и като интструмент
за дестабилизация на страната, чрез усилено насърчаване стремежите за автономия
и на сепаратизъм по разделителните линии на етносите. Разчитайки на
непознаването от страна на членовете на ЕП на специфичните особености на
обществените отношения в България и наред с продължаващото ерозиране на
националното единство, добре прикритият стремеж на евродепутата И.К. е да
предизвика регламентиране (дори с необвързваща препоръка на ЕП) на правно
алогичния термин „майчин език“. Изучаването на официалния български език освен
право е и конституционно задължение (вж. Решението на съда на ООН - 1955 г, -
Хага, цитирано в Разяснителния доклад към европейската конвенция за
гражданство).
Друго,
нарушаващо утвърдените международни стандарти внушение е за „право“ на самоволно
субективно „самоопределение“ на индивида по етническа принадлежност, а не въз
основа на определени обективни критерии за идентичност. Защото право на
самоопределение имат само народите (вж. чл.1 на Международния пакт за граждански
и политически права). Правните измерения на националното единство се определят
от точното прилагане на основните конституционни принципи – единство на
българския народ като политически субект.
Много често в
своята лексика ДПС манипулативно използва словосъчетанието „етнорелигиозно“,
чрез което се внушава османо-турската теза, че всеки мюсюлманин в България е
етнически турчин, а неговия майчин език е турският. Следва да се изтъкне, че
османотурска колонизация на Балканите никога не е имало, а обявените за
„етнически турци“ е насила ислямизирано и потурчено през петвековното робство
коренно християнско население. Всъщност, истинската цел на това внушение не е
обогатяване, културното многообразие, а използване на небългарски език в подмолна
изборна и партийна агитация за разрушаване на националното единство и на тази
основа за разделение, обособяване и противопоставяне на населението на
страната. В България употребата на чужд език в междуличностните отношения не е
ограничено с изключение на посочените в чл„ 10(2) на Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи забрани. Възхваляваният от
евродепутата И. К. „български етнически модел“ по своята същност е инструмент за осъществяване посредством ДПС
на стратегическата политика на пантюркизма и нео-османизма в синтез с исляма за
поетапно ограничаване националното единство и суверенитета на българската
държава и превръщането й в интегрална част на една чужда ислямска държавна
общност.
За изложените съждения по повод изпратената
до ЕП от евродепутата И.К. петиция ще се позовем на становището на Европейския
съд по ПЧ от 30.01.1998т., че за законността на една организация трябва да се
съди по нейната дейност. И още, че не е
достатъчно оценката да се извършва само от заявеното в устава или програмата.
Уставът може да се окаже книжна фасада, която прикрива цели, намерения и
дейност, различни от публично обявените.
и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(п) Милко Бояджиев
СЕКРЕТАР:
(п) Румен Воденичаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар