Що е туй тероризъм и има ли той почва у нас

България пренебрегва изискванията на подписани от нея международни ангажименти

Придобивайки глобални измерения, тероризмът се превърна в проклятие за обикновените хора. На множество форуми през 1996 г. в Лион, 1988 г. в Лондон, 1999 г. във Вашингтон и многократно от ООН терорът бе безрезервно осъден като престъпление срещу човечеството. Въз основа на Устава на ООН Съветът за сигурност потвърди с Резолюция 1373/2001г. приетите след 1965 г. от Общото събрание декларации и Резолюция 1189/1998г., като постанови всички държави да се въздържат от предоставяне на подкрепа в каквато и да е форма - активна или пасивна, на организации или лица, замесени в терористични актове. В това число да не допускат вербуване на членове на терористични групи и да пресичат каналите за доставка на оръжие за терористи. Съветът за сигурност задължи също държавите да въведат наказателна отговорност за умишлено предоставяне - пряко или косвено, на средства от техни граждани или на тяхна територия с намерение да бъдат използвани за извършване на терористични актове. Изисква също държавите да блокират без отлагане фондове, финансови активи и икономически  ресурси на лица и организации, които участват или подпомагат извършването на терористични актове. ООН призова страните да ратифицират 11-те международни договора за премахване на тероризма и за засилване сътрудничеството в тази област. Декларирана бе нулева толерантност към извършителите и тези, които ги финансират или закрилят. 

Не е постигнато обаче общоприемливо определение на понятието "тероризъм" като правна  основа за съгласувани съвместни действия. 

Съвременните държави не съумяха да го направят, заради себични стратегически стремежи и разногласия по въпроси като този за извършваните от държави правонарушения (държавен тероризъм) - осъществяван впрочем с невероятен цинизъм над беззащитното население по много континенти. В грубо нарушение на международното право редица бивши империи все още считат въоръжената борба на националноосвободителните движения и народите, борещи се за самоопрделение, за терористи и по тази причина да ги третират и осъждат най-жестоко.

В подписаната от България през 1997 г. Европейска конвенция за борба с тероризма, наред с отвличането на самолети, на други действия срещу гражданската авиация и нападения върху защитени от международното право лица, за терористични актове се считат отвличанията на хора, вземането на заложници или на незаконни задържания. Също - използването на бомби, гранати, ракети, автоматични оръжия - щом с това се застрашава животът на невинни граждани. Всяко съучастие и опит за подпомагане на указаните престъпни действия се определят също за тероризъм. При липсата обаче на универсална дефиниция, държавите с преобладаващо влияние в глобалните дела определят съобразно интересите си кои актове са терористични и кои не.

Фактите дават основания да се смята, че това явление се дължи главно на ислямския фактор, провокиран от свойствените за неолиберализма икономически, социални и политически кризи. Сега по света действат около 30 големи ислямистки организации, които използват тероризма предимно срещу обявените за неверници юдеи и християни, считани не само за основна доктринална пречка за изграждането на единната мюсюлманска нация (умма) и подчиняването на целия свят на неотменната воля на Всевишния Бог - повелителя на всички хора и на цялата природа.

Очертаващата се война на цивилизациите и множащите се терористични нападения предизвикват силно безпокойство и обща решимост за тяхното ликвидиране. Някои наблюдатели и лаици преднамерено тълкуват и разчленяват исляма (салафизма) на радикален, фундаментален, битов, либерален, политически и пр. За разлика от тях обаче ислямските теолози казват: Коранът е един, Свещеният сборник Суна е един, Аллах е един! Остава неизменна и повелята всеки мюсюлманин да воюва с неверниците, от които се изисква толерантност - сиреч, липса на имунитет срещу екстремизма и насилието. 

Показателен е фактът, че през 1948 г. при гласуването в ОС на ООН на Всеобщата декларация за правата на човека делегациите на Саудитска Арабия, Египет и Ливан не подкрепиха нейното приемане. Мотивираха се дипломатично, че тя "се основава в голяма степен на западните коннцепции за култура и често се разминава с концепциите за култура на източните държави".

Залегналият в тази позиция смисъл е, че ислямът е несъвместима и превъзхождаща другите вярвания духовна, нравствена и културна сила. Правата на човека са предоставени от Бога привилегия само на правоверните! Западните представи за демокрация и неотменни индивидуални човешки права и свободи нямат всеобща валидност. Те не съответстват на утвърдените като интегрална част на ислямската религия единствено меродавни правни императиви и ценности. Защото законите на исляма имат божествен произход и не могат да се свеждат до създадени от човеци светски норми. Тази неизменна във времето доктрина се осъществява понастоящем от Организация ислямска конференция, обединила 53 държави с преобладаващо мюсюлманско население. През 1994 г. върховните ръководители на страните членки утвърдиха "Каирска декларация за правата на човека в исляма", считана за неделима част от догмата (акида). В нея в противовес на приетата от ОС на ООН в 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека шариатът се утвърждава като единствен източник за тълкуване и изясняване на всички човешки права и свободи по силата на превърнатите в позитивно право свещени повели. Следва е да се отбележи, че на 38 места в Корана джихадът е определян като начин за покоряване земята на неверниците (дар ал харб).

Уместно е да се напомни, че като член на Европейския съюз България има институционални  задължения в областта на сигурността - включително в борбата срещу тероризма. Съгласно чл. 4 (2) на консолидирания текст на Договора за Европейския съюз "националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава членка". Съюзът провежда общи политики и действия - чл. 21 (2), включително тези, които се отнасят до външните граници. При това всяка държава членка може (чл. 30) да сезира съвета на общността по всеки въпрос, отнасящ се до политиката на сигурност и да внася инициативи или предложения пред съвета. Чл. 32 изисква от всяка държава - преди да предприеме каквото и да е действие или да поеме какъвто и да е ангажимент, който би могъл да засегне интересите на Съюза, да се консултира в рамките на Европейския съвет. Също така съгласно чл. 77 (1) на Договора за функционирнето на ЕС съюзът развива политика, която има и за цел: "(б) да се осигури контрол на лицата и ефективно наблюдение при преминаването на външните граници". Алинея (2) т."в" на същия член изисква в съответствие с обикновената законодателна процедура държавата да предприема мерки относно "условията, при които граждани на трети страни могат да се движат свободно на територията на съюза за кратък период от време."

Стои открит въпросът защо българските правителства пренебрегват посочените договорни задължения и в нарушение на принципа за върховенството на закона не ги зачитат като част от вътрешното право на страната. При това нарушаването на ратифицираните по конституционен ред международни договори се счита за престъпление, за което у нас отговорност не се търси. 

Фрапиращ пример за това е "запазването" (в разрез с международните правни стандарти и в противоречие с двустранните договорености, конституцията и националното законодателство) на българското гражданство на изселили се лица от небългарска народност, придобили по своя воля и свободен избор чуждо поданство. Понастоящем до 500 хиляди такива лица притежават български документи за самоличност, с които в тежест на българската държава пътуват безпрепятствено в Европейския съюз. Откритата преднамерено огромна пробойна във външната граница на общността дава възможност на чужди емисари и терористи твърде лесно да проникват, да се инфилтрират и необезпокоявано да действат у нас, в шенгенската зона и в ЕС.   

Във връзка с Резолюция 1373/2001г. на ОС на ООН, с доклад от 24.12.2001г. Комитетът на Съвета за сигурност е информиран от България за предприетите мерки за противодействие на тероризма. Уверява се, че е осъществен основен преглед и осъвременяване на правната база в тази област. Твърди се също, че преминаващите през ГППК български граждани и чужденци, както и моторни превозни средства, са подложени на 100% контрол и проверка в реално време чрез автоматизирани фондове и информационна система. А всъщност българската държава е толкова "отворена" и достъпна, че представлява разграден двор. За това говори и атентатът, извършен с лекота на летището в Бургас (Сарафово). Следва да се изтъкне, че България е сред страните, за които заплахата от тероризъм има важно стратегическо измерение поради спецификата на Балканския регион и носи потенциален риск от използването й като снабдителен център и като транзитен коридор. Наличието на "затихнали огнища" на напрежение са хранителна среда за рецидиви на международния тероризъм, съчетаван и подстрекаван от стремежа на бивши империи да възстановят властта си върху завоюваните територии и народи.

В море от декларации, уверения и заклинания споменатият доклад от 2001 г. прикрива малкото осезаеми резултати или липсата им в борбата срещу тероризма по време на прехода. При това се пренебрегват изявленията на някои ислямски авторитети, че от 1878 г. България е "кръстоносна държава" на една от бележещи сблъсъка между двете религии фронтова линия. Страната ни е целенасочено заклеймявана за провеждане на "геноцид" срещу своите мюсюлмани, "превръщани в кървяща рана, за която превръзка няма"! Нищо че по същия повод през 80-те години България три пъти бе посещавана от делегации на ОИК, които не констатираха никакви нарушения в отношенията на държавата към тях. Проявяваната от властите и народа ни прекомерна толерантност спрямо  изразяващи сатанински крайности провокатори създава условия и предпоставки за прокарване без особени трудности на агресивни действия - включително терористични актове. Звучи абсурдно, но България е единствената страна, в която съществува паметник на заловени, признали се се и осъдени за тероризъм чужди агенти. Мнозина други са оневинени, морално реабилитирани и дори финансово обезщетени като "политически репресирани лица".

Да не говорим, че реални атентатори у нас се ползват от закрилата на "неправителствени" организации, за които Европейската комисия в доклад за България отбелязва, че провеждат политиката на своите външни донори. Пример в това отношение е Българският хелзинкски комитет (БХК). В уводна статия в бр. 110 на издаваното със средства на институт "Отворено общество" списание "Обектив" е изразена възторжена възхвала на войните мъченици за вярата. Издигналият се до непонятен за непосветения култ към чест и достойнство фанатик самоубиец се превръщал в бомба, а изстреляният срещу арабин куршум оплождал майката на фанатизма. По-нататък според изданието всеки самовзривил се е ритник в повехналите тестикули на християнството. Колкото повече са уверените в безмерно щастливия живот в отвъдното самоубийци ислямисти, толкова по-разколебан според "правозащитниците" от БХК, е ерозиращият в своите морални ценности и по-безпристрастен във вярата си християнски свят.
Може да се каже, че под очевиден външен натиск българските правителства пренебрегват утвърдени в рамките на ООН, от Европейския съюз и Съвета на Европа, ратифицирани по конституционен ред договори за борба срещу тероризма. Безпрецедентен в тази насока е фактът за наличието у нас на политически субект, действащ от името на българските мюсюлмани, който ведно с определени интернационални организации е инструмент за реализиране на панислямските стремежи в България, на Балканите, а и в Европа. 

23. Август 2012 , брой: 196   195   в-к Дума  Милко Бояджиев