СДРУЖЕНИЕ„ХЕЛЗИНКСКИ
НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ
Събитията в Украйна
налагат да напомним изложеното по-рано становище за необходимостта от
ре-емиграционни мерки за завръщане на българите от Украйна в прародината си.
Народното събрание прие на
състоялото се на 8 май 2013 пленарно заседание (при отсъствие на
представителите на ДПС и неучастие на депутатите от ГЕРБ) становището на
Комисията по външна политика във връзка с последните събития в Украйна. В него е
изразено очакването за „провеждане на политика на приобщаване, която да
гарантира зачитане правата на всички граждани, включително на лицата от
българската общност в Украйна.“
СТИГА ПОЛИТИЧЕСКО
СЛОВОБЛУДСТВО
На проведения на 24 март
2013 при Президента Консултативен съвет по националната сигурност бе приета
препоръка: “Българските институции да поддържат активен диалог с българските
общности в Украйна и да им оказват необходимото съдействие.“! Всъщност тази
препоръка е избледнял опит за ново претопляне на становищата от проведения на 13.05.2008г.
Национален форум по актуални проблеми на държавната политика към българите по
света, която нашите управници безсъвестно затлачиха.
При съвременната геополитическа обстановка и
изострени конфликтни ситуации, все по-ясно се очертава липсата на мотивирана
дългосрочна държавна политика към нашите сънародници в близки и далечни страни.
Вместо това се обявяват инцидентни намерения, които показват, че съдбата на
българската диаспора все още не е поставена във фокуса на рационалната и
конструктивна политика. Политика, основана на общи цели и на координирани
подходи в отношенията с българските общности зад граница. В сивата мъгла от
добронамерени замисли и палеативни мерки се пренебрегва успешно осъщественият
пример на редица държави за организирано в дълбочина преселване от други
географски региони на стотици хиляди техни сънародници, изявили желание за
връщане в прародината си при осигурени битови и социални условия, възможности
за развитие и безпрепятствено предоставяне на съответното гражданство. Става
дума за преселването на волжските немци, на понтийските гърци, на евреите в
Израел, на турци от балканския регион и други. При настоящата ситуация в
Украйна и Молдова и наличието на благоприятните възможности би трябвало тези
примери да имат още по-голяма стойност поради демографската катастрофа у нас и
недостига на квалифицирана работна ръка в някои отрасли на икономиката. Вместо
това се замисля настаняване и битово устройване на търсещи убежище големи
контингенти от нелегални емигранти от Афганистан и Сирия, от Африканските
страни и другаде (предимно жени и деца), начинът на живот и ценностната система
на които са несъвместими с европейските и пораждат съмнения относно намеренията
им за интегриране в българското общество. Наред с всичко това остава открит
проблемът с неправомерното „запазване“ на българско гражданство на стотици
хиляди изселници от небългарски произход, които по своя воля и свободен избор
са придобили чуждо гражданство. Тези лица, снабдени в нарушение на закона с
български документи за самоличност, шетат свободно в целия Европейски съюз,
често злепоставяйки с поведението си българския народ и държава. Този двойствен
подход представлява по своята същност расова дискриминация спрямо непритежавалите
българско гражданство по време на турското робство бежанци и техните потомци,
запазили през вековете българската си народностна идентичност, своя език,
православна вяра и традиции. Вместо уреждането по закон съгласно международните
стандарти право на българско гражданство на оцелелите наши сънародници,
безродни законотворци уреждат то да става по „натурализация“ (!), а наред с
това изселниците от небългарски произход да го „запазват“ в разрез със
действащите в случая международни договорености за единственост на
гражданството. При съществуващата
усложнена процедура за придобиване на българско гражданство от тези наши
сънародници – бежанци по натурализация, а не по закон, то става трудно и
практически невъзможно. Поради това, при 4-5-милионна диаспора, българско
гражданство през периода 1990-1997 г. са придобили по-малко от сто хиляди души.
Ето защо е недопустимо и занапред да бъдат отлагани и пренебрегвани належащите
изменения и допълнения на действащия Закон да българското гражданство, като на първо
място бъде уредено правото нa потомци на
прогонените по време на турското робство сънародници да придобиват по закон
българско гражданство. За целта да се изисква те да представят по надлежния ред
съответни доказателства за народностния си произход и декларация за лоялност
към държавата ни.
Наред с това следва в
краткосрочен план да се създадат на правителствено ниво условия за
своевременното осъществяване на планово организирани ре-емиграционни мерки.
Държавата е призвана да осигури предоставяне по възможност в предпочитани от
сънародниците ни райони на страната на жилища, стопански постройки и инвентар, на
земеделски площи, на възможности за образование на подрастващите, квалификация
и преквалификация на по-младите, уреждане проблемите по социалното им
осигуряване и други индивидуални и семейни потребности и пр. За целта би могло
да се настоява за безвъзмездна финансова помощ от ООН чрез Върховния комисариат
за бежанците или съответните институции на ЕС. Уместно е да се припомни, че
близо З милиарда долара безвъзмездна помощ от ООН е предоставена на изселилите
се по своя воля от България в Турция през 1989г. лица, които неправомерно са
определени за „бежанци“. Нужни са своевременни усилия за разясняване ползите и
личната им заинтересованост от завръщането им в тяхната прародина и
благоприятните условия за развитието им у нас. Това би трябвало да се урежда
съгласувано на междудържавно равнище на базата на двустранни договори в
съответствие с утвърдените правни стандарти.
Нашите
многобройни настоявания през последните 15 години пред върховните държавни
институции – президентство, Министерски съвет и Народното събрание, не бяха
зачетени. По тази причина излагаме наново залегналите в тях основни
положения.
Настоятелно предлагаме за
изменение и допълнение на влезлия в сила от 30.04.2010г. Закон за българското
гражданство, който касае българската диаспора в чужбина. То се свежда до
създаване в Глава втора, раздел 1 след чл. 9 на нов чл. 9а със следния текст: “
За български гражданин по произход може да се счита всяко лице с постоянно
местоживеене в друга държава, което вследствие историческите превратности е
останало (то или негови предци) небългарски поданик или гражданин, но е
съхранило българския си корен и елементите на национална идентичност: съзнание
за етническа принадлежност, език, религия и културни традиции, на социална
привързаност и солидарност с българския народ и държава. Тези характеристики се
доказват с документи, издадени от:
1. Български държавен
орган;
2 Българската православна
църква;
3 организация на българи
по народностен произход, живеещи извън Република България, която е призната от
компетентен български държавен орган за поддържане на трайни връзки с
него.
При липса на документ,
посочен в предходните точки, българския произход може да се удостовери с
документ, издаден от Държавната агенция за българите в чужбина.
За целта заинтересованото
лице подава молба до Държавната агенция за българите в чужбина. Редът и
условията по подаването и разглеждането на молбата се определя с наредба,
издадена от министъра на правосъдието.“
Предлаганата разпоредба
относно придобиването по закон (екс леге) на българско гражданство визира
нашите сънародници от близки и далечни географски области, като: Македония,
Източна и Западна Тракия, Мала Азия, Западните покрайнини, Банат, Поморавието,
Приднестровието, Молдова, Руската федерация и другаде по света. Особено Украйна!
Защото там признатото със статут българско национално малцинство обхваща по
статистически данни 250 хиляди (неофициално 500 хиляди) потомци на избягалите
масово от „османското присъствие“ по време и след руско-турските войни 1812,
1929 и 1856г. наш сънародници – предимно от Тракия. Понастоящем съществуват
външни и вътрешни сили, които по всякакъв начин пречат на връщането им в
родината на техните потомци.
При съществуващата у нас
демографска катастрофа е непростимо да се пренебрегват желания и отхвърлят
искания на нашите сънародници за придобиване по закон на българско гражданство
на основата на народностния им произход. По този повод в писмо на
администрацията на Президента от 8.11.2004г. е изразено становище, в което се
изтъква, че „поставените въпроси са изключително важни, а изложените мнения са
политически целесъобразни.“ В становището се препоръчва предложението да бъде
внесено в съответните комисии на Народното събрание с оглед предизвикване на
изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. То наистина е
внесено своевременно, но без никакъв отзвук.
В нашите мотиви се
позовахме на компетентните становища на консултантите на Народното събрание по
проекта на действащия сега Закон за българското гражданство – Роланд Щерер от
Швейцарското федерално министерство на правосъдието и полицията и на Джовани
Коянец – професор в римския университет „Ла Сапиенца“ и член на Комитета по
въпроси на гражданството. Според представените от тях становища, юридическото
съдържание на залегналия в чл. 25 (2) на Конституцията термин „български
произход“ трябва да се отнесе и до етническите българи, които не са имали и
нямат българско гражданство. Съгласно техните интерпретации на Европейската
конвенция за гражданство, правилата за гражданство на държавите – страни по нея
не могат да съдържат разлики или да включват практики, равностойни на
привилегии т.е. дискриминации, на основата на национален или етнически
произход. Наред с това, от тяхното интерпретиране на ЕКГ следва, че разликата
между лице с български етнически произход, което иска да бъде считано за
български гражданин и гражданите на българската държава са обосновани разлики и
следователно съответстват на Конвенцията. Това в случая означава отсъствие на
дискриминация при признаване „екс леге“ на българското им гражданство по
произход, както това е предложено в проекта за изменение и допълнение на ЗБГ
със създаване на нов чл. 9а в Глава втора, раздел 1.
Би било уместно да се
посочат редица нормативни актове, с които е било уредено придобиването на
българско гражданство от българи по народност. Съгласно чл.9 от Указ от 1880
г., „Всички преселници, щом се преселят в България, се считат за български
поданици.“ Според чл. 33 на Закона за заселването на бежанци от 1920г.,
„Българско поданство се предоставя на заселниците от български произход, дошли
от Бесарабия и Южноруските провинции.“ Със Закона за придобиване на българско
гражданство от югославски поданици от 1948г. при определени условия (заселване,
брак) също се предоставя такава възможност. С Постановление на МС от 1950г. се
признава българско гражданство на всички лица югославски или гръцки граждани от
български произход, които са се преселили до 31.12.1946г. от Западните
покрайнини или от Беломорска Тракия. С Указ от 1950г. се урежда предоставянето
на българско гражданство от момента на влизанeто в страната на ония
чужди граждани от българска народност, които заявят, че се отказват от чуждото
и желаят да придобият българско гражданство.
Статусът на българския
гражданин е формиращ държавността основен конституционен елемент. Поради това
във върховният закон на страната е отделено специално внимание на въпросите на
гражданството с пояснение, че условията и редът за придобиване, запазване и
загубване на българското гражданство се определят със закон. Ето защо е
належащо, с оглед конфликтните ситуации на Европейския континент, компетентните
държавни органи да предприемат действени мерки, включително ре-емиграционни за
преселване на българите от Украйна и от други региони по света в своята
прародина.
Трябва с горчивина да се
отбележи, че през периода от споменатата конференция (13.05.2008г.) до днес,
отношението на българската държава към нашите сънародници в чужбина става на
фона на политическото словоблудство все по-лошо и осъдително.
Позоваваме
се на Хагсксата конвенция за гражданството – респективно чл. 1, според която
всяка държава сама определя лицата, които са считани за нейни граждани, както и
че тази разпоредба трябва да бъде признавана от другите държави, доколкото
съответства на международните конвенции, обичай и общоприетите правни принципи.
и.д.ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(п) Милко Бояджиев
СЕКРЕТАР:
(п) Румен Воденичаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар