ДА СИ ПОМОГНЕМ САМИ ЗА ДА ПОМОГНЕ И ГОСПОД!
или

МЮСЮЛМАН ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ - СЕКЦИЯ НА”МЮСЮЛМАНСКИ БРАТЯ” В БЪЛТАРИЯ

Милко Бояджиев

      Напоследък все по-ясно се очертават замислените в дългосрочно измерение и тактично реализирани от глобална мрежа на ислямски политико–религиозни структури поетапни провокации срещу устоите на европейската цивилизационна общност, интегрална част от която е България. В  основата на тази мрежа се  разпознава регистрираното в Египет през 1928г. с привидно благотворителни цели движение “Мюсюлмански братя”, което на дело провежда салафито - сунитските идеологии за следване на ранния ислям. С подкрепата  на саудитски, судански и други подобни режими, членовете на движението създават от 1939г. ударни бойни групи на “Муджахидините”. По този начин обвързаните като братя по вяра мюсюлмани се превръщат в мощна социално - политическа, идеологическа и терористка   система, нацелена към налагане правата вяра по цялата планета. Прилаганите похвати се   изразяват в разграничаване, обособяване и борба в духа на религиозно превъзходство и не дотам прикрита ксенофобия. Практическите стремежи на движението се свеждат  сега до няколко главни задачи. На първо място е осъществяването на теологично управление над цялото население на  земята. На второ - възраждане на халифата в лицето на Организация ислямско сътрудничество. Третото е замяна на създадените от човека закони с божествените повели на шариата. Не на последно място е ликвидирането на плурализма и изграждане на единната мюсюлманска нация, в която етническата принадлежност е без значение.

      В своята практическа дейност движението “Мюсюлмански братя” прокарва две ясно разграничени линии на поведение. Едната е насочено към привличането на колаборационисти,  щедро финансирани клиентелисти, на корумпирани политици. Използвайки под фереджето на благородни амбиции откровено манипулативни похвати, те се стремят да  промиват мозъците на лесно подаващи се на внушения и на външно влияние обикновени люде. Уместно е да се изтъкне, че за разлика от другите монотеистични вероизповедания, ислямът е не само религия, а каноничен начин на живот и поведение и най-вече целенасочена политика във всички сфери на живота.

Съвсем друго е последователното и дискретно  отношение към духовната убеденост и вътрешния мир на мюсюлманите в съчетание с материални поощрения и привилегии. Идеологическата същност и ценностната система на движението “Мюсюлмански братя” се очертава в повелята: ”Аллах е нашата цел, Пророкът – нашият ръководител,  Коранът – нашата конституция,  джихадът – нашият път,  смъртта в името Божие – наш върховен стремеж”. Ислямът не разграничава, а изцяло подчинява светската власт на духовната.Всеки мюсюлмански брат е длъжен да оказва съпротива на противоречащите на шариата разпоредби. Защото бидейки винаги еманация на  безкрайната по обхват и абсолютна по основание божествена сила, шариатът е предопределение, което не може да се поставя под съмнение. Той не признава  присъщи по рождение, според съвременните разбирания, права и свободи на отделната личност, а колективни общностни права,  задължения, вина и отговорности. Правата на човека са считани за милостиво предоставени от Всевишния привилегии на следващите винаги всякъде Неговата воля правоверни.  Който не изпълнява стриктно посочените религиозни задължения, не може да притежава права. Неспазването или отричането на нормите на мюсюлманския канон въз основа на собствено мнение се счита поначало за недопустим отказ от исляма.

      Съществува коренна несъвместимост между ислямската религиозно-правна доктрина и съвременните светски норми, ценности и традиции.  В това отношение е показателно, че приемането в рамките на ООН на Всеобщата декларация за правата на човека (1948г.), като основополагащ документ на международното право, не бе подкрепено от членуващите мюсюлманските държави. В специална декларация те  дипломатично изразиха мнение, че тя “се основава в голяма степен на западните концепции за култура и често се разминава с концепциите за култура на източните държави.”  Прокламираният от ООН принцип за държавен и народен суверенитет е смятан за несъстоятелен.Защото няма друга воля освен абсолютната суверенна воля на Всевишния повелител на света и хората. По тази причина  ратифицираните от мюсюлманските държави международни конвенции съдържат твърде много, обосновани с религиозни различия декларации и резерви, които фактически ги лишават от смисъл и в значителна степен обезсилват приложението им.

     През преломната 1989г., в стремежа си да изградят благовидно европейско лице, около 20 ислямски формации - тясно обвързани с “Мюсюлмански братя” и със сродната им генезисно глобална мрежа на “Ал Кайда” учредиха, като застъпници на своите анклави на Стария континент  “Федерация на ислямските организации в Европа”. Централният й офис през 2007г. бе преместен в Брюксел с оглед оказване непосредствено влияние върху институциите на Европейския съюз и индиректно -  на членуващите в него държави.

     Прилагайки в европейски условия преднамерено словоблудство, представители на споменатите анклави натрапват в изказванията си и формулираните понятия свой особен смисъл. Под представата за толерантност те разбират липсата на имунитет и обществена съпротива срещу проявите на насилие и екстремизъм. Думата “мир” – като унизяване и подчиняване на волята на правоверните. Диалогът е учтиво наставление. Съвместното съжителство се счита за приемане на господството на световната ислямска нация, един от синонимите на която е организацията “Мюсюлмански братя” – респ. нейните секции.

     Насочената срещу българската държавност провокация с бабуването на политическа партия “Мюсюлман демократичен съюз” (МДС), обявено на 26.09.2009г. в поповското село Славяново, не трябва да се подценява нито да се пренебрегва. Защото ислямистите виждат в България една от фронтовите линии, която бележи назряващия открит сблъсък между двете монотеистични религии. Намерението на представящите се за нейни преки основатели братята Али и Озеир Озеирови (твърде често пребиваващи в Брюксел) е  не само да се домогнат до финансовите ресурси на заможни ислямски фондации от чужбина.  Крайно  съществено е властите повече да не допускат братята и техните съмишленици да влияят чрез регламентирането на религиозно-политическата им дейност върху изповядващите исляма български граждани. Би било престъпно те да продължават да бъдат капсулирани и противопоставяни на средата в която следва да се интегрират. Уместно е да се изтъкне, че според утвърдените в рамките на Обединените нации договорености,  всяко основано на религия или убеждения различие, изключение или предпочитание, имащо за цел или резултат да попречи или да увреди ползването на равна основа свободите и правата на човека е недопустимо, научно необосновано, социално несправедливо и вредно. Забранено е проповядване или защита, както и финансирането от лица, групи или организации на верско превъзходство, привилегии, насилствено подчинение, на действия, насочени срещу обществения ред и сигурност. Забранен е и прозелетизмът т.е. манипулации  посредством материални средства. Братя Озеирови използват съществуващите в България демократични порядки за прикриване присъщите на “Мюсюлмански братя” екстремистки политико-религиозни цели.

     В изготвения Устав на Мюсюлман демократичен съюз са залегнали доста положения, различни и дори нарушаващи конституционно установения ред в България. Впрочем, на 12.07.1991г. депутатите от Движението за права и свободи не гласуваха Конституцията на Република България и напуснаха парламента, възразявайки на същата идеологическа основа на уредените с нея международно утвърдени принципни положения. Като неделима част от европейската цивилизационна общност, българската общественост непрестанно проявява изключителна добронамереност към различните конфесионални групи, което често води до нихилистично–утопично обособяване и противопоставяния. Политическите и религиозните   ръководители на мюсюлманското братство явно се опасяват, че  процесът на интеграция ерозира ислямската идентичност на част от населението на страната и със засилване неговата християнизация стимулира най-тежкото догматично престъпление – отказът от правата вяра.

     Показателно е, че още в чл.1 (1) на устава, Мюсюлман демократичният съюз се обявява за сдружение на  “личности, приели морално-етичните норми на исляма, като поведение и начин на живот за себе си, приемайки правото на всяка човешка личност на вероизповедание...”.  Така основаната на кораническите повели изключителност (за себе си) разкрива възможности за интерпретации, отричащи избирателно възприетите още от античността европейски морални норми на поведение и начин на живот. Редакцията му предполага в случая прилагането в изгода на изповядващите исляма отричаните светски стандарти, без обаче реципрочно да се уважава правото на  хората от Писанието – юдеи и християни, на правото на равнопоставеност в свободата на словото и  убежденията. Уместно е да се изтъкне, че в стълбовете на шариата – Коранът и Суната, няма повели, които да са аналогични по предмет и по същество на прокламираните във Всеобщата декларация за правата на човека и свързаните с нея международни договори, относно присъщите по рождение права на отделната човешка личност – включително за пълната свобода на мисълта и основани на равнопоставеност религиозни убеждения.

     Според прокламираните в чл. 1 (2) на устава цели , Мюсюлман демократичният съюз се самопровъзгласява,  “гарантирайки” (!?) просперитета на отделните етноси, за стояща над държавата автономна власт, От това следва, че единната българската нация трябва да се счита за мултиетническа формация, представляваща механичен сбор от “самоопределили се” и обособени по етнически признак групи от населението.  Прозират и претенциите за признаване статут на несъществуващо според българското законодателство и в разрез със изискванията на международното и регионалното право статут на турско-мюсюлманско национално малцинство. Не е трудно да се подразбере стремежът към разграничаване на населението на страната, предоставянето на колективни привилегии, разрушаване на националното единство и поставяне под въпрос териториалната цялост на страната. Тревожат прикритите зад благовидни цели опити за престъпване разпоредбите на чл.2 (1) и (2), чл.11 (4), чл.12 (2), чл.13 (4) и други на Българската Конституция. Тук би могло да се вметне решението от 30.01.1998г. на Европейския съд по правата на човека. Според тълкувателната му част, не е достатъчна преценката за дадена дейност да се извършва само от заявеното в устав или програма. Те могат да се окажат книжна фасада, целяща да  улесни регистрацията. Възможно е, пак според Европейския съд, документите да скриват цели, намерения и дейности, различни от публично обявените!  Едва ли може поставената също в чл. 1 (2)  цел за утвърждаване мюсюлманските добродетели, които се оказват в разрез със приетите от европейското право християнски морални норми, да допринесе за укрепване на личната свобода на гражданите и установяване политическа стабилност в страната.Очевидно, преследваната цел има тъкмо обратния замисъл.

     При това, съдържащото се в чл. 1 (4) нетолерантно и дискриминационно условие за приемането на “ислямските принципи на поведение и морал за водещи в своя живот”, едва ли може да убеди когото и да е в желание на Мюсюлман демократичния съюз за спазване на универсалните човешки права и свободи,  Правилно е залегналото в чл. 1 (4)  изискване членовете на сдружението – респективно на бабуваната политическа партия, да не са участвали в организации от тоталитарен тип, във “възродителния процес “, на служители на ДС и техни доносници. Не по-малко правилно би било съобразно устава да не се допускат за членове на сдружението бивши и настоящи терористи, на участници в продължаващия вече 600 години отродителен процес на българите – мохамедани и други групи от населението, на сепаратисти и на верски ръководители от екстремистки тип.    

     В чл. 2 на устава е описана емблемата на сдружението - оцветен в зелено кръг в средата   със златисто жълт полумесец. На зеления фон са вписани със златни букви партийните инициали “МДС”. Знамето е също със зеления цвят на праворените братя. Възприетата символика съответства на доктриналната философия и целите на панислямизма, но няма нищо общо с твърдението в чл. 3 за съвместимост на устава с консолидираната  българска държавност и институциални структури. Това става пределно ясно от изразените в чл. чл. 4 (2) и 5 намерения за осъществяване връзки и контакти с ръководени от мюсюлманските добродетели и близки по цели и задачи национални и международни организации,  първата от които  е “Мюсюлмански братя”.

     Уставът на сдружението е редактиран по начин, от който не може да се добие представа – примерно чл. 30 (2) и (3) и чл.33, дали е създадено по чл.143 - 146 от Закона за лицата и семейството нестопанска гражданска организация или  политическа  партия съгласно § 3  от Закона за политическите партии, която може да набира приходи от стопански единици.

     Споменатите в чл. 31 (1) ”начини за набиране и изразходване на средствата на партията”, уреждани от управителния съвет, не могат поначало да се считат прозрачни и подлежащи на обществен контрол. Преднамерено не се посочва съотношение между собствените приходи (членски внос и други) и делът на външните приходи. Създават се възможности за прикриване на похватите, с които лидерите финансират своята дейност.

     Изводът е, че създаването в България на Мюсюлман демократичен съюз в синхрон със стремежите на терористичната организация “Мюсюлмански братя” и нейното европейско лице  “Федерацията на ислямските организации в Европа”, е явен опит за използване на религиозния фактор за политически цели. Уместно е да се изтъкне залегналата в чл. 2 (5) на Договора от Лисабон декларация, че Европейският съюз утвърждава и насърчава своите ценности и стриктното спазване на международното право, а по-специално - принципите на Устава на Организацията на обединените нации. При това, в съгласие с чл. 3а (2) на споменатия договор, всяка страна трябва да осигурява териториалната си цялост, а също поддържането на обществения ред и сигурност, което остава единствено в рамките на нейните отговорности.