ПОГРАНИЧНИТЕ СТЪЛБОВЕ НА ИСЛЯМСКИЯ ХАЛИФАТ

Милко Бояджиев

   Настоятелно се прокарват преднамерени внушения, че  в България няма регламент, който да  регулира строителството на джамии и че всеки би могъл да вдигне минаре – ако общината му разреши. С такива неверни твърдения е мотивирано и изграждането напоследък на огромна джамия в циганската махала на Сливен за ритуалните нужди на 30-тината турчеещи се роми. В Стара Загора тогавашният премиер Борисов, в присъствието на US-посланика у нас, откри „музей на религиите“ в ремонтираната с държавни средства Ески джамия, построена върху останки на тракийско светилище от II-III в. и основите на християнски храм от X в. Оказва се, че в музея са изложени само експонати на ислямското изповедание, с което се възвеличава нашествието на османските турци по нашите земи. Споменатата джамия е издигната през 1407г. по време на въстанието в Северозападните български краища на Константин - син на Иван Страцимир и неговия братовчед Фружин – синът на цар Иван Шишман. Смисълът на този акт се разкрива във „Войнишка молитва“ (Зия Гьокалп): „Минаретата са нашите байонети, а куполите – нашите шлемове. Джамиите са нашите казарми, а вярващите – нашите войници. Тази Божия войска чака моята вяра. Аллах е най-велик!

     В дадения случай следва да се изтъкне наличието на международни правни норми и конституционни разпоредби по въпроси на вероизповеданията, които  се отнасят и до молитвените домове. Ще се позовем на някои от тях по повод на съществуващите и новоизграждани у нас джамии, чиито брой и капацитет кратно надвишават реалните потребности на мюсюлманите у нас.

       В тази връзка е нужно преди всичко да бъдат изяснени някои догми, присъщи на основаната на Корана ислямска религиозна доктрина, които се различават от нормите на християнската ценностна система, а са несъвместима и с утвърдените от страните - участници в Организацията на обединените нации светски принципи и договорености.
    Ислямът се самоутвърждава не само като мощно, всепроникващо, победоностно, обвързано с изграждането в планетарии измерения на своя държавност религиозно учение, като свойствен начин на живот и най-вече неотклонно насочена към глобално господство политика. Понятието „права и свободи на човека “ няма аналог в правната  терминология на мюсюлманите и не може да се възприема като присъщо на тяхното религиозно съзнание.  Тези разбирания са изразени от представителите на ислямските държави в Общото събрание на ООН  (1948г.). Обосновавайки дипломатично отказът си да гласуват за приемане на Всеобща декларация за правата на човека, те заявяват:  „Декларацията се основава в голяма степен на западните концепции за култура, които  се разминават с концепциите за култура на източните държави“. Това „разминаване“ може да се онагледи с непреодолимото противоречие между създадените от човеци светски правни норми и неотменимата воля на Всевишния – абсолютният суверен и повелител на света и хората, изразена в наредбите на шариата - създаденото през VIII - XII в. мюсюлманско религиозно право. Споменатата Всеобща декларация прокламира в своя чл. 18  правото на всеки индивид за свобода на мисълта, съвестта и религията, както и да сменя своето изповедание или убежденията си.  Тези свободи са утвърдени с Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а и други разпоредби. В ярко противоречие с посочените правни и морални  стандарти, ислямските религиозни догми обявяват за недопустимо един истински верующ – мъж или жена, когато Бог и Неговия Пророк са заповядали нещо, да има свобода да избира друго нещо на своя собствена глава. Според практиката по прилагане на фетвите (доктринални тълкувания по религиозни въпроси), за вероотстъпничество наказанието е едно: да бъде убит!  Вероотстъпникът не може да бъде погребан, а трябва да бъде хвърлен в някой трап, като куче.
     Изповядващите исляма възприемат света за разделен от една страна на „дар юл харб“ т.е. земя на насилието, на кръстоносните войни, на всичко дяволско и зло, а от друга - „дар юл ислам“– дом на мира, братството на мюсюлманите и на благоденствие.  Без да се обявява открито, нашата страна е причислена към „кръстоносците“ с всички произтичащи от това последици. При съществуващите сега обстоятелства, джамиите се явяват (в синтез с пантюркизма) паметници на петвековното ислямско „присъствие“ по българските земи, а стотиците  нови минарета са граничните стълбове, които бележат завоеванията срещу неверниците - християни (гяури).  Според  авторитетния сунитски богословски институт – кайрския университет „Ал Азхар“, минаретата не са нито част от молитвената догматика, нито задължителен компонент на ислямския религиозен храм. За отбелязване е отправеното на 14.02.2011г. приветствие на ген. секретар на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИК) до Конференцията на мюсюлманите в България. В него ролята на джамиите се определя не само като място за поклонение, но и като център на мюсюлманското общество за неправомерна политическа дейност.

       Европейският съд по правата на човека е приел (в решение от 26.09.1996г.), че държавите са управомощени с оглед защита на обществения ред  да проверяват дали едно движение или сдружение провежда, преследвайки привидно религиозни цели,  недопустима по закон политическа дейност. Съдът счита, че приложимото национално законодателство позволява широка намеса от страна на властите в упражняването на религиозните свободи. Властите са управомощени сами да преценяват дали дадената религиозна общност има „действителна нужда“от установяване на молитвен дом, като критерият може сам по себе си – без да се позовава на конституционно условие, да е основание за отказ.  Уместно е да се изтъкне постановлението на Европейския съд, че неговите решения се отнасят не само до конкретни дела, а в по-общ план изясняват, охраняват и развиват нормите на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и по този начин да съдейства на държавите - страни по договорите, да спазват задълженията си.

      Така, според Решение № 7/1992г. на Конституционния съд,  държавата е длъжна да направи необходимото за изпълнение на съдържащите се в международните договори норми, както и да предотвратява възникване на несъответствия с законодателството.  В друго свое решение - № 2/1998г., Съдът е намерил за уместно да подчертае, че всяко използване на религиозни общности и институции или религиозни  убеждения за проповядване на фундаментализъм или екстремизъм, е винаги в грубо нарушение на основни конституционни принципи!
       Няма никакви правни основания правителствата на преходния период, както и на сегашната  власт, да не прилагат международните договорености и разпоредбите на националното законодателство и да ги подменят с несъстоятелни и/или корупционни твърдения за политическа „целесъобразност“. Властите притежават правомощия да преценяват нуждите от молитвени домове и предприемат необходимите мерки за ограничаване на несъразмерното изграждане на джамии и на други храмове, както и използването им за партийни или други политически цели – включително обучение на деца в религиозен екстремизъм и фундаментализъм, а също и като бази за създаване на терористични мрежи. Държавата е длъжна да прекрати широко практикуваните и безпрепятствено предоставяни от някои верски институции материални и социални облаги (пари, имущество, служби) с натиск върху изпаднали в отчаяние и нужда хора и за промиване на мозъци с цел привличане на нови последователи на изповеданието. Европейският съд по правата на човека определи в Решение от 25.5.1993г. тези деяния за недопустим прозелетизъм, който се счита по същество извращение и деформация на истинските религиозни убеждения.

    Присъщата на българския народ верска толерантност е преднамерено тълкувана  и често възприемана за липса на обществен имунитет срещу проявите на религиозния фанатизъм и екстремизъм, които са реална заплаха за суверенитета, националната сигурност и териториалната цялост на страната.