БЪЛГАРИЯ НЕ ТРЯБВА ДА МЪЛЧИ, А ДА ДЕЙСТВА !

Курт Бозер

        В електронния сайт на главния мюфтия на мюсюлманите в България през юни т.г. се появи  публикацията “България мълчи, но мюсюлманите – не”. За постигането на съдържащите се в това писание внушения, авторът Хайдар ул-Керрар (арб.”Решеният”) очевидно разчита на присъщата на изстрадалия нечовешки гнет през петвековното робство български народ благородна толерантност. Наместо проява на взаимоуважение тя е възприемана за липса на обществен имунитет и на гражданска съпротива, като слабост и примиримост с проявите на етнорасизма  и религиозния екстремизъм. Изразеното в сайта на главния  мюфтия послание се осланя на формираните през VII-X век в шариата норми на ислямското религиозно право, явяващо се еманация на повелите на Всевишния. Неговата неизменна воля, записана в свещените книги Коран и Суна (сборник от хадиси–предания на пророка Мухаммад), не подлежи на съмнения, не може да бъде избегната или променяна чрез създадени от човека  закони. Националният и народният суверенитет са считани за абсолютно несъстоятелни. Вследствие на съществуващата явна несъвместимост, Саудитска Арабия, Йемен и Египет не подкрепиха приетата от Общото събрание на ООН (1948г.)  Всеобща декларация за правата на човека,  съществуващите на тази основа международни правни договорености, както и широко утвърдената цивилизационна система от морални ценности. В специален документ споменатите държави-членки на ООН са изразили дипломатично становището, че тя “в голяма степен се основава на западните концепции за култура и често се разминава с концепциите за култура на източните държави”

     Според съвременните разбирания, основната ценност е човешкият индивид, неговите права, основни свободи и лично достойнство, които са неотменни по рождение. Колективни общностни права, задължения, отговорности, вина признава ислямът. Всеки мюсюлманин се осъзнава като член на световната ислямска общност, на съществуването, благосъстоянието и разширяването на която се отдава всецяло. Правата на човека са считани само за милостиво предоставени от Всевишния привилегии на следващите винаги и навсякъде Неговата воля. Правоверните са длъжни да оказват съпротива на  противоречащите на шариата разпоредби. Неизпълнилият  религиозните си задължения,  не може да притежава  права. Отричането или неспазването на ислямския канон въз основа на собствено мнение е недопустим отказ от правата вяра – измяна, наказвана с отнемане на живота. За разлика от други моноистични религии, ислямът е повече от всепобеждаващо вероизповедание. То е също каноничен начин на живот и преди всичко отричаща плурализма и етническите различия всестранна политика, която е устремена към пълното подчиняване на целия свят в лоното на ислямската нация (умма).

        Посланието на Главното мюфтийство в публикацията “България мълчи, но мюсюлманите - не”, е израз на религиозно върховенство,  на незачитане  българската държавност и светско законодателство, манифестиране на отрицателно отношение към международните договори.  Съдържащите се в публикацията внушения съответстват на залегналите в шариата повели. Прокарват се многократно опровергани клевети, дори след извършени в България  проверки и от “Организация ислямска конференция”, за преживявани от мюсюлманите у нас през последните 130 години ужаси от активни мероприятия. Умишлено се пренебрегват дадените от предишния режим въз основа на религиозна принадлежност привилегии в името на класовата консолидация. А в наше време с умело натрапвани  опасения за нарушаване гражданския мир - на политически, икономически и социални предимства, в разрез със принципа за равенство пред закона и в ущърб на националното единство.
              В споменатата публикация на главното мюфтийство се твърди, че мюсюлманите отново са изправени пред изпитания. Те били настръхвали от мисълта, че са обект на незачитане правата им. Наред с това, налаганата чрез мълчанието на медиите обществена амнезия заличава научно доказаната истина за осъществено през петвековното османско робство помюсюлманчаване и потурчване на коренното местно население посредством небивалия в човешката история геноцид на българския народ. След Освобождението, както и понастоящем, умишлено наричаните “помаци или ахряни” българи-мохамедани са подложени насила на продължаващата етническа асимилация. Опитите за съпротива и запазването на българската им идентичност са жестоко наказвани от предишния режим, а сега отново са поставени под силното политическо, верско и икономическо давление на противоконституционна етно-религиозна партия. Продължават спекулации със смяната  (осъществена в Турция, Франция и други държави) на турските и ислямски канонически имена на български граждани по време на т.нар. “възродителен процес”. Той е обществено порицан като неадекватно противодействие на извършените преди 1985г. терористични атентати с десетки невинни жертви, провокирани и организирани от агенти (ТНОДБ - ДПС) на чужди секретни служби. Митът за огромни по мащаби, за броя на загиналите и станали насилия още се експлоатира чрезмерно от ислямски екстремисти, партийни активисти, изселнически организации и дори от държавен органи. Разпространяваните клевети целят не само омаскаряване на българския народ, но и предизвикване етнически и религиозни конфликти, икономически трудности, на големи демографски проблеми. С потулването на продължаващия вече 600 години пантюркско-ислямски стремеж за ликвидиране на българската държавност, както и с преекспонирането на т.нар. “възродителния процес” се цели не само прокарването на чужди стратегически домогвания и изселнически политики, но и на нелегитимно искане за предоставяне автономен статут и колективни привилегии на мюсюлманите в духа на шариатските постулати - без да се спазва върховенството на закона и изпълняване уредените в Българската конституция реципрочни задължения. Минималните  на този етап симптоматични  претенции в публикацията в сайта на Главното мюфтийство са  насочени към подмяна на светските права за свобода на мисълта и убежденията, на словото и общуването, с религиозните повели на свещения Коран и Суната. Внушава се панически страх от някакъв нов възрожденски патос, който бил поел инерция във възходяща насока и бил включвал насилствена асимилация на мюсюлманите или изселването им. Процесът, който според публикацията на Главното мюфтийство, е възприел нова методика и терминология, се изпълнява от подигравателно наричаните в нея “съвременните патриоти”. Провокационно се вменява, че още след Освобождението е започнала асимилационна политика към мюсюлманите (насилствено приелото исляма коренно българско население), която чрез подчинение, страх и пасивна гражданска позиция продължава да ограничава всичките им религиозни, етнически, дори социални и икономически права. Очевидни са опасенията от ерозиране мюсюлманското съзнание на това население посредством процеса на декапсулиране, демократизация и интегрирането му в свободното гражданско общество. Следва предупреждение, че отчитайки случилото се преди две десетилетията, мюсюлманите отново имали основание да приемат 2010г. за преломен момент. Според Главното мюфтийство за това свидетелстват: “неразрешаване на строежа на културен ислямски център с втора джамия, на (отделен) гробищен парк в София, на забраната за носене на забрадка в училищата, забраната за строеж на джамия в Бургас, забрана за четене на призива – езан  в джамиите, посегателствата над храмове, на обвиненията във фундаментализъм и тероризъм....”. Вследствие на всичко това Главното мюфтийство прави следния провокационен извод: “Целта е да се попречи на изповядване, проповядване и развитието на исляма в България!”

      Повод за изразения на сайта на Главното мюфтийство в публикацията  “България мълчи, но мюсюлманите – не” религиозен екстремизъм и политически реваншизъм е Решението от 2.06.2010г. на Софийския градски съд. в съответствие със Закона за вероизповеданията,  за отстраняване на поставения с партийна протекция главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. То е взето след водените седем години във всички инстанции съдебни спорове и влязлото в сила на 12.02.2010г. с решение на Софйския апелативен съд. Легитимно избрани органи за управление на вероизповеданието са утвърдените състави на Върховната мюсюлманска шура, Висшия мюсюлмански духовен съвет, Главното мюфтийство, Шариатския съд. Представителството на вероизповеданието се осъществява от Висшия мюсюлмански духовен  съвет чрез председателя Недим Генджев.

         Определящият се според псевдонима си за решен на всичко  джихадист – мъченик за вярата автор Хайдар ул-Керрар, зад който очевидно се крият бившия главен мюфтия, верните му мюфтии,  имами, заинтересовани лица и политически настойници, съвсем не  смятат да спазват установения в България правен ред. Тъкмо обратното! Стремежът им е да задълбочават постигнатото досега обособяване, разграничаване и противопоставяне на населението по верскоетнически признак, да стимулират разрушаването на националното единство и териториалната цялост на страната, да дестабилизират и да дезинтегрират обществото. Тъкмо срещу такива опити  са залегнали редица наредби на международните договори: в Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (1950г), Заключителния акт от срещата в Хелзинки (1975г.), Парижката харта за една нова Европа (1990г.),  в резултатите от Конференцията по човешките измерения (1991г.), Договорите за ЕС (1992 и 1997г.), Хартата на ЕС за правата на човека (2001г.), Договорът от Лисабон (2007г.). Те всички утвърждават, че в съвременния свят религиозните и етнически различия не  водят до лични и общностни привилегии, не създават проблеми, не се нуждаят от “балансиране”. Съгласно международните правни стандарти, всяко човешко същество има право на свобода на мисълта, на съвестта; може да изразява мнения, да изповядва религия по свой избор, да сменя убежденията си. На тези поначало несъвместими с каноните на шариата свободи се позовават, щом им е изгодно, някои считащи се за недосегаеми ислямски ръководители. Както се вижда от въпросната публикация, те не само не са съгласни със забраната за  проповядване на религиозно превъзходство и подбуждане към омраза,  насилие, дискриминация, но и със задълженията за спазване обществения ред, националната сигурност, териториалната цялост на страната. При това, всяка държава е длъжна да премахва преградите и потиска всичко, което би засилило религиозното деление и противопоставяне. Никоя група или лице няма право да организира или извършва деяния, насочени към отнемане на признати по силата на националното законодателство или международни норми  човешки  свободи.

       Очевидно, съвместното съществуване на българските мюсюлмани и християни почва да става по–трудно. Тревожат засилващите се опити за престъпване разпоредбите на чл. 2(1) и (2), на чл. 11(4), чл. 12(2), чл. 13(4) и други на Българската конституция. Би било уместно да се вметне решението на Европейския съд по правата на човека от 30.01.1998г. Според тълкувателната му част, не е достатъчно преценката за дадена дейност да се извършва само от заявеното в устав или програма. Възможно е те да се окажат книжна фасада, скриваща цели, намерения и дейности, различни от публично обявените!

       В заключението на прокламираната в сайта на Главния мюфтия публикация–манифест  се констатира от името на десетки хиляди мюсюлмани, че нито един режим или политически строй – монархия, комунизъм, диктатура, а и сегашната демокрация, ни една международна спогодба, не са служили за добруването и спокойствието на мюсюлманите в България. Тук се включва и разочарованието от Европейския съюз. Изповядващите исляма заявяват, че при създадените условия и при толкова много гнет, липсва справедливо отношение и зачитане на мнението им по един от най-актуалните, изкуствено подклаждани през последните 20 години проблеми. Те обаче са убедени, че гласът им и изразената воля се чуват където трябва и са сигурни в своята победа.

       Мюсюлманите няма да мълчат! Сега само протестират.

       Недоизказаната изрично в сайта Главното мюфтийство (www.genmuftbg.net) заплаха за свещена война-джихад срещу християнска България звучи засега приглушено. Скоро обаче ще стане видно докъде би довело несъобразяването на властите с волята на представяните от бившия главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи мюсюлмани.

       Изненада ще има, дано няма изненадани!  Така каза Хайдар ул-Керрар.