Милко Бояджиев

МИТЪТ ЗА “БЪЛГАРСКИЯ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ” – ВЧЕРА И ДНЕС

           На състояла се през май 1999г. в Шумен Международна конференция бе прокламиран натрапваният на общественото внимание и изпълнен с преднамерено прокарвани политически внушения и манипулации т. нар. “български етнически модел”. Изнесеният от председателя на партията “Движение за права и свободи” Ахмет Доган основен доклад предизвиква не малко принципни възражения и резерви, произтичащи от утвърдените в рамките на ООН и европейските регионални организации международни норми и правни стандарти.

        Определяният за “български етнически модел” е по своята същност инструмент за осъществяване в България на стратегическата политика на пантюркизма и неоосманизма в синтез с ислямската религия посредством тяхната “девета колона” в лицето на ДПС, воглаве с неизменния си лидер. Защото поставяната неотклонно и днес тактическа задача е обособяването, разграничаване и противопоставяне населението в България на етническа и религиозна основа. Както стана ясно от проведената конференция, целта на “българския етнически модел” е поетапното завоюване на “ограничен суверенитет и пълна независимост с образуване етнонационална държава”

   Използваните в случая ключови думи са най-вече: “етнически” и/или “религиозни малцинства”, “колективни права” по общностен признак, на субективно “самоопределение” и “(етно)идентичност” с оглед премахване националната независимост чрез ограничаване суверенитета и превръщане държавата в мултиетническа. Това означава количествен сбор автономни териториални образувания с възможност за “прокарване на националните граници по разделителната линия на етносите”. Така тактическият похват е достатъчно добре очертан.

   Резултатите от тази последователно прокарвана коварна политика се виждат в присъединяването към “анна ватан”(майката родина) от времето на сирийската провинция Александрета, през откъсването и обявяване на Кипърската турска република, та до наши дни на Балканите – събитията в Босна, Косово, ….

   Обявяваните на конференции, с декларации и в публикации стремежи, както и попълзновенията в тази насока, са поначало в разрез със целите и принципите, залегнали в международното право в рамките на Световната организация, Съвета на Европа, Европейския съюз и ОССЕ. А също на националното ни законодателство и въобще на утвърдения в съвременните светски държави нормативен ред.

   Трябва да се изтъкне, че истинският модел на българската държавност е формиран в Конституцията на Република България. Той не претендира да е уникален нито “конвертируем”, обаче отговаря във висша степен на моралните ценности и залегналите в институционалните доктрини на съвременните държави основни начала, както и в правото на Европейския съюз. Става дума за несъвместимото с т.нар. ”български етнически модел” равенство на всички граждани пред закона – независимо от етническия им произход и религия, с утвърдените основни свободи, индивидуални права и лична отговорност - т.е. отричане на колективни права по общностен признак, за реципрочността на права и задължения, защитата на личното достойнство, на равнопоставеността на жените, за закрилата на детето от физическо и психическо насилие, за опазване на националното единство и недопускане на автономни образувания. Политическият плурализъм у нас се съчетава със забрана на партии на етническа и религиозна основа. Също на забрана за използване верски убеждения и институции за политически цели. Не се допускат сдружавания на лица, насочени срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на българската нация.

   От изложеното следва, че обявяването на т.нар. “български етнически модел” е поначало нелегитимно. Безкритичното му пропагандиране, както  и действията по неговото осъществяване вчера, днес и утре противоречат на правните принципи в съвременния свят (с изключение на ислямските държави) и е в нарушение на установения в България конституционен ред.

   Внушението, че у нас не съществува етническо напрежение е твърде пресилено. Пълзящото противопоставяне в тази насока се проявява често неприкрито при малкото опити за отпор на насочения срещу българската държавност стремеж за разграничаване, обособяване и капсулиране на населението въз основа на етнически и религиозни различия.  Очевидно е, че само се изчаква да назреят необходимите външни и вътрешни условия за окончателното им налагане.

   Днес България е външна граница на ЕС със страните от третия свят. Фрапиращо е съществуването на пробой на в охранителната система на Общността, предизвикана, както от някои допускани несъответствия с Европейската конвенция за гражданство, така и от продължаващите още нарушения на Закона за българското гражданство и на неправомерното предоставяне на  български документи за самоличност на лица с друго гражданство. Често коректното разбирането за толерантност се възприема не като взаимно уважение, а липса на имунитет, на обществена съпротива срещу насажданото чрез “българския етнически модел сепаратизъм.

   В интерес на истината е да се каже, че понятието “Български етнически модел” е дадено от софийския Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, финансиран от прокарващия фундаменталната уахабитска доктрина Международен ислямски център в Бирмингам (ОК) със средства от Саудитска Арабия.

   Би трябвало да се разбере несъстоятелността на прокарвания от ДПС “български етнически модел” и неговата антибългарска насоченост.