Милко Бояджиев

ПОЛИТИЧЕСКО СЛОВОБЛУДСТВО МЪРСИ ИСТОРИЧЕСКАТА ПРАВДА

Несъвместимите с принципите на европеизма расистки и шовинистични идеи на пантюрко-ислямския синтез са въплътени в прокламираната през 1932 г. за официална държавна доктрина „Турска историческа теза“, същността на която се изразява в твърдението, че турците са създали културата на народите и по света няма друга оригинална и самостоятелна цивилизация освен турската. Наред с това, според „Слънчевата теория за езика “, турският език е първоизточника на всички значими езици – персийски, латински пр. Тези комични внушения  са утвърждавани като идейна основа за стратегическите цели на провежданата от турската държава национална  политика. Както векове преди Освобождението на България от османо-турско робство така и понастоящем, подходите на тази политика се свеждат от една страна до продължаване на  ислямизирането и потурчване на християнското население по българските земи, а от друга – за възобновяване и обосноваване на териториални претенции в границите на бившата Османска империя. Усилията сега са тактично насочени към внушаване митични представи за универсални  културни достойнства, за толерантни по душевност и богати с благороден хуманизъм османлии, освободили  саможертвено балканските народи от налаганата с огън и меч тирания на латинците и православните християни.

Несъкрушима в тази насока настойчивост е проявената от предишния министър-председател и впоследствие президент на Турция Тургут Йозал с издадената в Париж през 1998 г. книга „Турция в Европа“. От високия си пост той нагло твърди, че гяурите християни „ предприемат борба, като създават нелегални сдружения и образуват партизански банди благодарение появата на руски агенти.“ Изумителни са престъпните извращения на историческата правда с твърдения като: „Тези балкански хайдуци, предшественици на съвременните терористични съзаклятия, взели  за обект цивилното мюсюлманско население“ с подлата цел „да предизвикат ответни нападения на мюсюлманите и след дълга поредица от атентати  са успели в своите намерения.“ По този начин  е отстоявана тезата за оневиняване османо-турските жестокости над християните в империята. Йозал описва Априлското въстание като незначително събитие през 1875 г. в Стрелча (България), предизвикано от руски и  панславистки агенти, които „с чудесна опитност“  успели да заблудят общественото мнение относно броя на жертвите. Пак според Йозал, „невъзможно е турците да са извършвали гонения и насилия, тъй като, за разлика от латинците и православните християни, са по природа почтени, справедливи и толерантни“. Конщунствено  извратен е дори геноцидът със събирането столетия наред  на кръвен данък с отнемането на невръстни момчета за еничари, възпрепятстването на което е наказвано с незабавно обесване на родителите. Представата  на Йозал за еничерския корпус е цинично формулирана като „най-близкия модел на републиката на Платон“.Натрупаните сред европейските народи реакции, според него, щели по-късно да бъдат използвани за „узаконяване на всички войни срещу османлиите и за създаването на нови държави на тяхна територия“.

За измамните внушения на президента Торгут Йозал свидетелства доклада на американския дипломат Юджин Скайлър, публикуван в английската „Синя книга“ № 4 (1876г.), в който се констатира: „Относно зверствата и кланетата, извършвани от турците в България, чест имам да Ви осведомя, че посетих (изброени са 15 градове и села).От онова, което лично видях, от разпитите които направих и от сведенията които получих установих следните факти ...“Докато в Копривщица царял грабеж, в Панагюрище похот, в Батак турците са имали само една силна страст – жаждата за кръв....Достатъчна е гледката на Батак за да бъде потвърдено всичко за турските деяния при потушаването на българското въстание.  А аз го видях три месеца след клането. Навсякъде бяха разпиляни човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, още украсени с дълги плитки момински глави, детски кости, скелети още покрити с дрехи. Видяхме къща, чиито под ще се белееше от пепелта на овъглените кости на 30 изгорени жени.  На това място селският чорбаджия Трендафил бил нанизан на шиш и след това печен. Той е заровен тук. Видях един вонящ трап, пълен с подути тела. Видяхме и училището, където били изгорени живи 200 жени и деца, които са потърсили убежище на това място. А тук беше и църквата и гробището, където още могат да се видят около хиляда полуизгнили трупа, които изпълваха ограден двор и образуваха един куп, висок няколко стъпки, където между камъните, които направо бяха нахвърлени за да ги покрият, стърчаха ръце, крака и глави и отравяха въздуха със своята смрад.“. А американският журналист Макгахан в репортажа „Перущица гори“ пише: „Никой не би могъл да разбере хладнокръвния, любезния, съзнателния начин по който един турчин може да лъже докато не види това, което аз видях по време на моето пътуване из България.  Аз бях пътувал много и видях немалко неща по света, но искам да призная, че до моето идване тук аз нямах представа до каква степен може да стигне човешкото двуличие. Честният и открит начин по който турците ви лъжат надминава всяко убеждение и се налага на най-недоверчивия и скептичен ум....Но само когато човек види със собствените си очи как хладнокръвно, обсъдено   и с предумисъл, по най-безсрамен начин те лъжат, тогава започва да вниква в дълбочините на тяхната двуличност...“

За неимоверните страдания на православния български народ през петвековното османо- турско робство,, за най-големия в човешката история геноцид, за жертваната пред олтаря на съвременната западна цивилизация древна държавност, за последвалите жестоки потурчвания и непрекъснатите въстания вълни от стотици хиляди бежанци в съседни и по-далечни страни свидетелства макар непълна (особено за Поморавието, Македония, Източна и Западна Трaкия)   
ХРОНОЛОГИЯ НА ВЪСТАНИЯТА ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ И МАСОВИТЕ ПОТУРЧВАНИЯ ПРЕЗ ХV–ХIХ ВЕК
Достигналите до нас исторически сведения могат да се отбележат накратко в тяхната последователност.

1408г. След потъпкване въстанието на населението в северо-западните български крайща, Баязидовият син Сюлейман предприема наказателен поход, който принуждава оцелелите християни да търсят спасение в незавладените от османлиите близки страни.

1412г. Друг син на Баязид – Муса, извършва пространни принудителни разселвания на българското население, поради участието му във въстанията през 1412г. във Видинско, Източна България и Македония.

1515г. Първо масово помохамеданчване – главно в санджаците Чермен, Силистра, Никопол, в Беломорието и Македония. Тази вълна от потурчвания продължава до края на ХVI век особено в Северна България и североизточните български земи.

1598г. След въстнието на влашкия воевода Михаил Храбри, избухва въстание на българите с център Търново. Неговият неуспех принуждава десетки хиляди бежанци да се преселят във Влашко.

1666г. Масово насилтвено помохамеданчване на българите в Родопите – главно в Чепинското корито и Разложко.
1669г.Масово помохамеданчване на българите в Пазаржишко, Пловдивско и северния дял на Родопската област

1686 г.Второ Търновско въстание в Северна България и селища по Стара планина.

1688г. Чипровско въстание в североизточните български земи. Жестоки репресии над населението в Чипровец и други селища в Берковско, Видинско, Ломско.  Голяма вълна бежанци тръгва към Унгария, Влашко, Банат и Молдова.

1689г. Масово помохамеданчване на българи в Североизточна България. Поредната голяма вълна бежанци тръгва към Влашко, Банат и Унгария.

1705г.  Насилствено помохамеданчване на българите в Средните Родопи.

1716-17г. Бунт на “капитаните” във Видинско.

1729г. Помохамеданчване на българското население в Райково и Смолянско.

1726-1730г. Вълна от българи-католици от Никополско и Свищовско преминават във Влашко.

1730г. Бунт на българите от Силистренско.

1730-31г. Вълнения срещу налагания на немюсюлманското население поголовен данък обхващат всичси български земи.

1737г. Въстание на българите от Западна България по време на войната между Османската империя и Русия.

ХVIII век – Оформят се многобройни български колонии във Влашко, Молдова, в Сибиу, Брашов, Букурещ, Крайова, Бузъу, Римник.

1770-80г. След поредната война между Османската империя и Русия, десетки хиляди българи от Силистренско, Пазаржишко, Свищовско, Ломско, Русенско, Беленско се изселват в други страни, бягайки от отмъстителния гнет на поробителя.

1792г. След война между Русия и Османската империя, 7-8000 български рода от Тракия и Македония са забегнали и са били установени в Южна Русия и Молдова.

В края на ХVIII век са станали масови бежански преселения на българи в съседни християнски земи – Влашко, Сърбия и Русия.

1801-1806г. Продължава бежанския поток към Южна Русия, Влашко и Молдова, в Букурещ и други румънски градове.

1806-1812г. Война между Русия и Османската империя. Нови бежански вълни се насочват към Русия, Влашко и Молдова. През 1807г. е издаден указ на руския император за оземляване на българските бежанци в Южна Русия (по около 120 декара на семейство) и за даване на данъчни облекчения, които тогава облагодетелстват близо 250 хиляди българи.

1810г. Въстанически действия на българите в Разградско, Беленско, Варненско и най-вече в Централния старопланински масив.

1829-30г. След Одринския мир между Русия и Османската империя стават нови масови изселвания от Сливенско, Ямболско, Бургаско, Варненско към Влашко, Молдова и Южна Русия.  В клаузите на Одринския мирен договор се урежда желаещите да се изселят българи в 18-месечен срок да продадат притежаваните от тях имоти и се приготвят за тръгване. Около 100 хиляди българи напускат родните си места и се установяват във Влашко.

1833г. Бунт в Неготинско, Зайчарско и Гургуляшко.

1835г.Избухва въстание в Нишко.

1835г. Опит за въстание в Търново и Силистренско – Велчова завера.

1836г. Въстание в Берковско, Пиротско и Белоградчишко.

1837г. Въстание в Чипровско.

1841г. Въстание в Нишко.

1850г. Въстание в Белоградчишко, Кулско, Видинско и Ломско.

1854г. Приключването на дунавската кампания на руската армия по време на Кримската война предизвиква нова бежанска вълна сред българите.

1856г. В Габровско е обявено въстание.

1860-61г. По споразумение между Високата порта и Русия, хиляди български семейства от Северозападна България (Видинско, Белоградчишко, Ломско), както и от Одринско, Варненско, Шуменско и Русенско се преселват в Русия. На тяхно място в българските земи се настаняват дощли от Русия черкези и татари.

1862г. Обявено е въстание в Габровско и Търновско (Хаджиставревата буна).

1875г. Избухва Старозагорското въстание – включително Русенско и Щуменско.

1876г. Априлско въстание. Обхваща Копривщица, Панагюрище, Клисура, Брацигово, Батак, Перущица, Дряново, Кръвеник, Габровско, Севлиевско, Сливен, Разловско въстание и Пеянечко.

1876г. Четническо движение –Ц.Дюстабанов, Хр.Патрев, Хаджи Димитър и Сгефан Караджа, Хр. Ботьов, П.Хитов, Таньо Стоянов, Ил.Драгостинов, Хр.Петров, Петко Войвода, Филип Тотю, Сидер Грънчаров и много други.

През цялото нечовешко петвековно османо-турско подтисничество, по българските земи са избухвали спонтанни народни възстания срещу непоносимия гнет на нашествениците. Последвани  са от масови бежански вълни на неподалото се на насилствена ислямизация коренно население. Националните интереси изискват от днешните наши държавници да предприемат радикални и целесъобразни мерки за привличане в тяхната прародина България на потомците на сънародниците ни – бежанци в близки и по-далечни страни с предоставянето по закон на българско гражданство и създаването на всички необходими финансови и материални условия, както и на съответните социални предпоставки. Би било правилно гражданите на нашата страна от български корен и съзнание да посрещнат грижовно и с отворени сърца тези наши сънародници.