ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ИЛИ КАК ЛЪЖАТА СЕ ПРЕВРЪЩА В СТАТИСТИКА

СДРУЖЕНИЕ“ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ“

ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

            ИЛИ  КАК  ЛЪЖАТА   СЕ ПРЕВРЪЩА  В  СТАТИСТИКА

                                                                                                                      Милко Бояджиев   

    Основната цел на проведеното през март 2011г. преброяване на населението бе събиране и обработка на нужната за държавното управление информация по актуалното състояние на демографските структури в България, за проявяващите се социални и икономически процеси, както и условията, факторите и мотивите за тяхното развитие. У нас такива преброявания са извършвани след 1897г. по правило на всеки 10 години. Нормативната уредба, ведно с методическите указания по нейното прилагане, трябваше да отговарят на изискванията на Статистическата комисия на ООН, на Икономическата комисия за Европа и Евростат за надеждност, принципност, безпристрастност, както и на сравнимост на резултатите в международен аспект съобразно Регламент 763/9.07.2008 на Европейския Съюз. Следва да се изтъкне също, че според Регламент 322/97 е абсолютно недопустимо преброяванията да се използват за политически спекулации или срещу националното единство и териториалната цялост на държавата. Посочените изисквания следва да бъдат изтъкнати, тъй като те преднамерено не са спазвани, а вероятно и занапред ще бъдат пренебрегвани. Тези опасения се основават на обстоятелството, че множеството критични публикации по повод преброяванията на населението през 1992, 2001 и 2011г. не бяха взети под внимание.

       Като последица, важни демографски сведения не можеха да послужат на държавното управление, а бяха умело манипулирани, за да обслужват несвойствени цели и домогвания.        

          При общ брой на населението в България по данни на НСИ (изт. Справочник за 2008г.) от 7607 хил.д., то оспоред Световната здравна организация (изт. – Годишник на ЦРУ 2008г., CIA-2008, ЕРБ ВОЗ, Европейска база данни ЗДВ,) към юни 2008г.то е възлизало на 7263 хил. Посоченото различие от близо 400 хил.д.  може да се обясни с включване в данните на НСИ (в нарушение на Регламент ЕС № 763/2008 –чл.2) на лица с друго гражданство, “живели в своето обичайно местопребиваване в продължение на най-малко дванадесет месеца преди референтната дата” в чужбина и подлежащи на преброяване по постоянен и настоящ адрес  в съответната държава. Настъпилият у нас демографски срив, величината на който не би трябвало да се прикрива, проличава и в публикувани от ООН (2008г.) прогнози за населението в света, според които жителите на България през 2030г. ще са едва 6469 хил. д.  

   Това обстоятелство налага сведенията за броя на населението в България да се разглеждат обвързано с предизвикващото също основателни съмнения завишаване на данните на НСИ относно небългарската етническа принадлежност, изповеданието и езика на преброяваните.

          Позовавайки се на информация от Съвета на Европа, Държавният департамент на Съединените щати в Доклада по правата на човека за 2009г. (изд. на 10.03.2010г.) посочва различаващи се от сведенията на НСИ данни. За неправомерно определяното в споменатия доклад “ромско малцинство” се твърди, че през 2001г. при население общо 7929 хил. д. то е възлизало на 600 - 800 хил. д. (т.е. 7-10%). Преброяването през 2001г. обаче посочва 371х.д. или  4.6%. Съмнение предизвиква също чуждото на логиката нарастване на броя на ромите (циганите), който от 18 хил. д. през 1975г. (0.2%)  се увеличава по данните на НСИ повече от 20 пъти за 25 години! Посочените “статистически” мешавици доказват въздействието на определени етнополитически фактори и религиозни структури посредством повлияни от тях преброители върху посочваните уж от самите преброявани статистически сведения. Необходим е действен контрол при декларирането им, като не се допуска субективно “само- определение” към по-престижен в момента етнически произход  или наличие на материална заинтересованост (т. нар. прозелетизъм) от принадлежност към определено вероизповедание. Държавата е длъжна да осигури безпристрастност, надеждност и поверителност на личните данни, както и да преследва преднамерените спекулации със статистическите сведения.

        Наред с това, за 2001г. като ”етнически турци” са преброени 747 хил. български граждани при 731 хил. през 1975г. По време на този 25-годишен период в Р. Турция са  се изселили 580 хил.д. Очевидно, предизвиканата от изселванията огромна “етническа” яма  се запълва с включването в същата статистическа група на неправомерно писали се (“самоопределили”се) за етнически турци турчеещи се цигани и потурчваните изповядващи исляма българи по народност, а също и с негласно организираното вписване в картата за преброяване на изселили се, окончателно установени в друга държава лица. Изложените обстоятелства показват липса на задължителните за всички статистически сведения безпристрастност, надеждност, научна независимост, адекватност. По повод  направените в споменатия доклад необосновани оценки е уместно да се вметне, че данните за демографската структурата на населението в САЩ се определят не според етническия произход, а само на расова основа.

         В обществен интерес е да се знае как и доколко - в съпоставка с България, страни като Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Турция, публикуват статистическа информация относно споменатите три незадължителни (според ООН) характеристики.Задължение на НСИ е да направи и оповести сравнителни проучвания–съпоставяния на залегналите в споменатите и в други страни характеристики с тези на провежданите у нас преброявания. Така би проличал стремежът за използването на статистическите данни за обособяване, разграничаване и противопоставяне на населението в България на основата на споменатите три незадължителни характеристики.   

        За използването с политическа цел и осигуряване на държавни и чуждестранни субсидии на недостоверни данни, отнасящи се до религиозните общности и верските убеждения на населението, е показателно твърдението на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи по време на международна религиозна конференция (април 2008 г.) в Истамбул (изт. www orient.bg – 19.04.2010г.). Според главния мюфтия, броят на мюсюлманите в България е над 2.5 мил., докато по завишените с над 400 хил. души дани на  НСИ те са 997хил.! Тези тенденциозни твърдения са в нарушение на Конституцията (чл.13 ал.4), водят до разпалване на вражда (чл.39 ал.2), нарушават единството на нацията (чл. 44 ал.2), заплашват териториалната цялост на държавата (чл.2 ал.3),  сигурността и обществения ред (чл.37 ал.2 и чл.41 ал.1). Съответни разпоредби би трябвало да залегнат в Закона за преброяване на населението и в Закона за статистиката с оглед гарантиране на безпристрастност и на надеждност на оповестяваните статистически данни, както и за налагане санкции в случаи на нарушаване на нормативните изисквания.

           Според международните стандарти, при преброяване на населението се прилагат два вида характеристики. Задължителните включват сведения за гражданството (юридическата националност) на всяко лице. По данни на НСИ, притежаващите през 2001г. множество гражданства са едва 92х.д. Обяснението е в стремежа за прикриване на неправомерното според чл.5 т.1 на действащия закон преброяване у нас на лицата с две гражданства, които живеят постоянно в чужбина или са напуснали страната преди 10 март 2010г. Чл. 5(1) т.7 на същия закон не изисква да се посочва изрично доколко преброяваното лице притежава друго освен българско гражданство. Следва да се изтъкне, че според изискванията на Статистическата служба на Европейските общности (76/59), “лицата с две или множество гражданства следва да го декларират. Отделно трябва да бъдат посочени лицата без гражданство.“ Това изискване налага спазване на липсващия контрол и санкциониране на евентуални нарушения, а също е предпоставка за предпазване от значително завишаване на броя на “самоопределили”се за принадлежащи към небългарска етническа принадлежност лица, нацелено към постигането на определени политически стремежи. Липсата на тази  задължителна характеристика в преброителната карта или нейното непопълване прави фактчески невъзможна и съпоставката на декларираните лични данни с находящите се аналогичните сведения в МВР при издаване на български документи за самоличност.

         При отсъствие в директивите на Европейския съюз на общи за страните статистически характеристики, в чл. 6(1) в действащия закон са залегнали сведения (т.т. 11, 12 и 13), събирането и публикуването на които не се осъществява от редица държави-членки съгласно принципа на субсидиарността. Основанието им е в нарушаване на прокламирания още от Великата френска революция егалитет (равнопоставеност) на гражданите посредством предоставяне на привилегии - индивидуални и колективни по етнически или друг признак.  Съгласно оповестено на 17.05.1992г. становище на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията, фрагментацията на държавите може да бъде вредна за защитата на правата на човека, както и за мира и сигурността. А в Обща рекомендация ХХI(48) на Общото събрание на ООН се констатира: “Етническите и религиозни групи често се позовават на правото на самоопределение като основа за някакво набедено право на откъсване.“ И още: “Самоопределението като право е дадено само на народите“!  Би следвало НСИ да се съобрази и спази също становището на Конституционния съд в Решение  №4/1992, което гласи: “Съхраняването на националното и държавно единство на България е основна ценност, защитавана от Конституцията.”

           Същото важи за характеристиката “вероизповедание”. Касаещите религиозните убеждения или атеизъм сведения са от интимно естество и засягат неприкосновения вътрешен мир и достойнство на всяка отделна личност. Недопустимо е изявяването им под външен натиск с оглед на зле прикривани етно-религиозни стремежи. Следва да се изтъкне, че според НСИ (изт. “Преброяване на населението през 2001г.”, (данни за 1956, 1965, 1975 и 1985г не са публикувани) мюсюлманите в България са били 938 хил., а през 2001г. – 967хил. Видно е, че за период от 55 години броят на изповядващите исляма у нас е почти непроменен  (увеличение с 30 хил.), като по същото време в чужбина са се изселили   (по статистически сведения) над 500 хил. мюсюлмани. Обяснението е главно – наред с  ислямизирането на част от ромите (около 50%), в неправомерно вписване в преброителните карти на изселили се в друга държава мохамедани. Трябва да се изтъкне, че отпусканите на вероизповеданията субсидии съгл. Приложение 3 към Закона за държавния бюджет, се определят по Закона за вероизповеданията (чл.21(3)) съобразно броя на изповядващите дадена религия (в случая - на мюсюлманите), броя на молитвените домове и пр. От това следва, че при наличе по реална оценка на 500-600 хил. вярващи, на Главното мюфтийство са отпускани (за 2009г–250 хил.лв.) относително повече средства от полагаемите се по закон.

         Показателен пример за извършвани манипулации и използване на статистически сведения за политически цели е начинът за определяне границите на районите и на броя на мандатите при парламентарните избори. Защото според нормативите те не се разчитат  съответно на броя на гласоподавателите, а въз основа раздутите данни от преброяването на населението.  С формираните по този начин статистически сведения се постигат предимства в някои избирателни райони в полза на партии с голямо влияние на етническа и религиозна основа. В доклади на международни наблюдатели уместно се изтъква нелогично големият брой на избирателите в страната – 6974 хил., спрямо този на населението – 7607 хил. според данните на НСИ и 7263 хил. - на ООН. Въпросните несъответствия означават, че списъците на регистрираните избиратели са завишени с над милион (според ЦИК 600-800 хил.) имена, което разкрива възможности за неконтролирано в редица секции “допълване” броя на пуснатите бюлетини. Наред с това, чрез преднамерено завишаване броя на населението в определени райони, се увеличават съответно мандатите при сравнително по-малък брой гласоподаватели и необяснимо нисък относителен дял на лицата под 18 години. Доказано е, че при окончателното определяне на резултатите от последните преброявания, НСИ си е позволил по свое усмотрение да „допълни“ данните от преброителните карти с десетки и дори стотици хиляди лица, както и за споменаваните три характеристики, с което те са  били напълно компрометирани!

          Понятието “майчин език” не е възприето в международното право. България и повечето страни-членки на Европейския съюз не са ратифицирали Конвенцията за регионални и малцинствени езици (1992г.). Възприето е формулираната от международните институции незадължителна характеристика “език“ да се интерпретира по три различни начина - вкл. като език на който лицето се изразява най-добре или познания на език /езици/ на който даденото лице може да говори и пише. Би могло да се постави въпросът дали преброяваните лица владеят официалния български език. Би било също така уместно да се включи  като характеристика показателят „грамотност“ т.е. способността лицето разбираемо да чете и пише прости мисли от ежедневния живот. Такова изискване е препоръчано от Статистическата служба на ЕО 184 (233) 1992г.

         Поначало преднамереното включване на характеристики като т.т. 11, 12 и 13 трябва да се смята за подтикване към нарушаване на националното единство. Така и тайната и защитата на личните данни при преброяване на населението ще може да бъде по-надеждно запазена и нормативно гарантирана. При това, съгласно препоръките на Статистическата комисия на ООН за световните преброявания, въпросът за  етническа принадлежност се препоръчва съобразно съществуващите условия за страни от Африка, а за езика – за Азия, Австралия и Океания. Завишаването на статистически сведения за “езика” се използва у нас за обосноваване на искания за финансово стимулиране на изучаването на т. нар. ”майчин език” в публичните училища, което обаче, според международните норми не е абсолютно задължение на държавата.

          Данни по трите незадължителни характеристики са публикувани от Полша, Австрия, Словакия, Чехия, Румъния, но по силата на действащи международни договори. В Решение № 4/1992г. на Конституционният съд се изтъква: “Конституцията държи сметка за историческите обстоятелства при които са се създали визираните в нея етнически и/или религиозни различия. Те са специфични за България и не са еднакви с тези в други страни от Централна и Източна Европа, в които този проблем е продукт главно на териториални прекроявания вследствие на войни.” И още нещо : “Съхраняването на националното и държавно единство на България е историческа задача и основна ценност.”!

         Изясняването и уточняването на ползваните понятия е важна предпоставка за избягване на двойственост, неустойчивост и противоречия при интерпретацията на статистическите данни. Показателно е умишленото смесване на термините етническо “самоопределение”, “идентичност” и ”себеидентичност”. Съгласно Пакта за граждански и политически права, Пакта за икономически, социални и културни права и други конвенционални документи на ООН, право на самоопределение като неопровержима норма (jus cogens), е дадено само на народите. Не и на малцинствени групи, общности или на отделните индивиди. Вписването на данни за принадлежност на преброяваното лице  към дадена “етническа група” въз основа на субективно “самоопределение” (чл. 6(1) т.11 от закона) означава не само отричане  от неизменна по рождение и подлежаща на обективно идентифициране характеристика. Този акт на пренебрегване неотменимите индивидуални права на човека чрез подмяната им с групови колективни права е пряка заплаха от засилване на сепаратистки стремежи чрез изостряне  етническите и други различия между населението на България. Единният подход на всички държави с прилагане международните норми относно лицата с две гражданства, на т. нар. “етническо самоопределение”, огласяването на незадължителните характеристики (т.т.11, 12 и 13) и други е наложително за подобряване законовите уредби, методиките, както и за оповестяването на сравнима статистическа информация.

             Променените обществено-политически условия в България налагат предвиденото за 10.03.2011г. преброяване на населението да бъде проведено за нуждите на държавното управление в съответствие с изискванията за надеждност, принципност и сравнимост на данните - без повече да се допускат политически спекулации при събирането, обработката и оповестяването на статистическите сведения.

           От изложените обстоятелства и съпоставки произтичат конкретни проблеми, които се свеждат накратко до следните положения.

1. Установяване реалния брой на населението в България при стриктно спазване на чл. 5(1), т.7 от действащия закон и търсене на съдебна отговорност за деклариране на неверни сведения.
2. С оглед на демографския срив да се направят изменения и допълнения на Закона за българското гражданство с предоставяне право по закон (а не по “натурализация”) на доказали българския си произход (въз основа принципа за “обоснованите разлики”) наши сънародници от съседни и по-далечни страни, забегнали от османския гнет по време на турското робство, да придобиват без административни пречки българско гражданство. На желаещите да се преселят в границите на България сънародници да се създадат необходимите битови, материални, социални, политически условия, като за целта се изиска безвъзмездна финансова подкрепа от ООН и Европейския съюз.
3. Към задължителната характеристика “гражданство” в картата за преброяване на населението да се прибави нов ред: “наличие на друго гражданство, освен българско” Следва да се изтъкне, че съгласно международните стандарти, двустранните договори между България и Турция и националното ни законодателство, е недопустимо “запазването” на предишно българско гражданство на изселилите се и получили по своя воля и избор турско гражданство лица. Издаването на български документи за самоличност на такива изселници е в нарушение на законите на страната.
4. Вписването на незадължителните характеристики (т.т.11, 12 и 13) в картата за преброяване на населението не би трябвало да се допуска, тъй като се използва главно за нестатистически цели и води не само до утвърждаване на етническо и верско разграничаване, обособяване и противопоставяне, но заплашва националното единство, териториалната цялост и вътрешния ред на страната.
5. Незадължителната характеристика “етническа група” да отпадне или поне да се замени с “етнически произход”. Лицето, което декларира небългарски етнически произход и/или би искало да се причисли към поименно легитимирана със закон етническа група, следва да се идентифицира въз основа на нормативно определени обективни критерии. Такъв е ратифицираният от България международен стандарт.
6. Незадължителната характеристика “вероизповедание” да отпадне, тъй като данните могат да служат като основание за намеса на държавата и се използват преднамерено и главно за външен контрол и политическо влияние. Нужната на държавното управление информация следва да се набира посредством независими източници.
7. Незадължителната характеристика “майчин език” не е възприета в международното право и ненужно дублира сведението “етнически произход”. От управленческо значение биха имали данните относно писменото и говоримо владеене на официалния български език (т.13).

            Не би било уместно да се допуска предстоящите преброявания на населението в България да се интерпретира в потвърждение на схващането на Марк Твен за трите сравнителни степени на лъжата: I. лъжа, II.  гнусна лъжа, III.  статистика!