С писмо от 5.01.2010г. за трети път се обърнахме от името на сдружение „Хелзинкски наблюдател – България“ към президента, премиера и председателя на Народното събрание с обосновано предложение за сключване на двустранни договори с държави-членки на ЕС за запазване – респ. възстановяване на реципрочна основа, на българското гражданство на емигриралите в тези страни наши сънародници. Положително отношение по същество обаче все още не е взето. Поради това е наложително предложението ни отново да бъде представено с очакваното съдействие и подкрепата на гражданското общество.

Следва текста на писмото от 5.01.2010г.

  

Водени от необходимостта от поддържане на устойчиви връзки с емигриралите и придобили гражданство на страни-членки на Европейския съюз наши сънародници, от съхраняване на тяхната родова идентичност, както и от стремежа за укрепване на националното ни единство, поискахме от 40-то Народно събрание и правителството на “тройната коалиция”да проявят инициатива за сключване на двустранни договори в рамките на Общността за запазване на реципрочна основа на предишното им българско гражданство.

Сключването на такива договори би било в съответствие с международното право – респ. Хагската конвенция от 1930г. с която се урежда, че въпросите на гражданството (националността) са подвластни на компетентността на всяка държава. Също така със залегналия в устройствените договори на Европейския съюз принцип на субсидиарност – примерно с чл. 17 на договора от 1997г., в който се декларира: “Гражданството на Съюза допълва, а не измества националното граданство”.

От отношението към писмата на сдружение “Хелзинкски наблюдател - България” до Министерския съвет № 2056/03 от 4.10.2007г., 27.04.2008г. и 25.01.2009г., както и до 40-то Народното събрание - № ПГ 7194-М-100/10.09.2007г. и 26.01.2009г. и № 753-С-3-144/2007г. стана видно, че споменатите институции нямат намeрение да провеждат политика, която да отговоря на националните стремежи и интересите на сънародниците ни в страните-членки на Европейския съюз. По тази причина отново се обръщаме към компетентните инстанции,  позовавайки се на законодателството в държавите на Стария континент-примерно на ФРГ.

Би било уместно да се вземе под внимание подписаната на 6 май 1963г. в Страсбург Конвенция за намаляване случаите на множествено гражданство и на военната служба в случаите на множество гражданства. Страните са приели  (чл.1), че гражданите,“които са пълнолетни и които придобият по своя воля чрез натурализация, избор или възстановяване гражданство на друга страна, губят предишното си гражданство. Те няма да имат право да запазят предишното си гражданство.” Запазване на предишно гражданство се допуска по изключение при смесен брак или за деца, чиито родители са с различно гражданство. Към 10.11.1994г. тя е ратифицирана от повечето страни-членки на Европейския съюз: Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Испания, Португалия, Швеция, Обединеното кралство, а също Норвегия. Наред със споменатите държави, изискванията на чл.1 са прилагани по силата на вътрешното им законодателство от бившите соц. страни – в т.ч. присъединилите се към Общността след 2004г. държави. При това, в глава IХ, чл.26, т.2 на Европейската конвенция за гражданството (1997г.) се казва: “Настоящата конвенция не пречи на прилагането на Конвенцията за намаляване случаите на множествено гражданство от 1963г. и нейните протоколи.”

С приемането на 15 юли 1999г. на Закона за изменение на Закона за гражданството на Федералната република (Staatsangehorigkeitsgesetz) и последвалото изменение на чл. 87(2) на Закона за чужденците, се откри възможност за сключване на двустранни договори с други държави - членки на Европейския съюз - включително с Република България, за отпадане на реципрочна основа на изискването за загубване на предишното гражданство в случаите на придобиване чрез натурализация, избор или възстановяване на  гражданството на другата договаряща се страна. Уместно е да се отбележи,че съгласно изискванията на Раздел 8 на споменатия закон от 15.07.1999г., за натурализацията на чужденци е неоходима отседналост (постоянно местоживеене) от минимум осем години, отъждествяване на лицето с принципите на свободата и демокрацията, познаване на немския език, адаптиране към германския начин на живот и пр. Наличието на такива договори би означавало българските граждани, които искат да придобият гражданство на ФРГ или на съответна друга страна-членка на Общността, да могат на посоченото договорно основание да запазят и предишното си българско гражданство. Всеки такъв акт несъмнено ще е от лична полза и ще допринесе за задълбочаване на европейската ни интеграция. Към 2004г. ФРГ има сключени двустранни договори със следните държави-членки: Гърция, Обединеното кралство, Ирландия, Португалия, Швеция, Финландия, Белгия и Италия.  С Холандия и Словения договореностите се отнасят до определени категории лица. Приложението на тези  договорености покриват от 1.05.2004г. Унгария, Полша, Словашката република и Малта.  

Впрочем, по повод направените с посочените писма постъпки, на 10.09.2007г. бяхме уведомени, че предложението е предоставено на вниманието на народните представители от Комисията по правните въпроси на 40-то Народно събрание. През ноември с.г. комисията пояснява, че “Това е въпрос, който изисква задълбочено проучване от компетентните български органи, както и съгласието на германската страна, с оглед предприемането на необходимите мерки”. Последваща информация обаче не постъпи. От Министерския съвет на 4.10.2007г. бяхме известени: “Експертите на МВнР, в рамките на неговите компетенции считат, че не съществуват пречки от политически характер за осъществяването на такъв договор.” Изразява се мнение, че ако се сключат такива договори с държави-членки на ЕС, ще се уреди въпроса със запазването на предишното гражданство на лицата. В писмо на Министерския съвет от 16.05.2009г. обаче е изразено становище на дирекция Консулски отношения на МВнР, с което “отново се припомня, че Европейският съюз е приел директиви, касаещи даване право на пребиваване и право на убежище, които при прилагане във вътрешното законодателство на страните-членки, дават възможност на държавите от ЕС да запазват досегашното си гражданство при получаване на гражданство на страна-членка.” Цитираното компетентно мнение на дирекция Консулски отношения противоречи - що се отнася до нашето предложение, както на Хагската конвенция от 1930г., така и на залегналия в устройствените документи на Европейския съюз основен принцип на субсидиарността. Това наше становище е потвърдено на 22.08.2009г. от Европейския информационен център “Европа директно”: “На ниво Европейски съюз не съществуват директиви, уреждащи въпроси, свързани с националното гражданство. Тези въпроси засега се уреждат от националното законодателство на всяка страна.”!

            Уважаеми господин президент,

            Уважаеми господин премиер,

            Уважаеми председателю на Н.С.,

           От името на сдружение “Хелзинкски наблюдател - България” отново настоятелно молим  компетентните институции да проявят инициативи за сключване на двустранни договори с държави – членки на Европейския съюз за запазване на реципрочна основа на предишното българско гражданство при получаване въз основа на натурализация, избор или възстановяване на гражданство на друга договоряща се страна.

                                                                 и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                        (п)  Милко Бояджиев