"НПО" или РОГАТА НА ДЯВОЛА 

     Установяването на либерален политико-икономически режим у нас създаде широки възможности за безпрепятствена дейност на олигархични корпорации и чужди подривни служби, насочена главно чрез манипулация на общественото съзнание, дезинформация, организиране на метежни движения и други инструменти за масово въздействие, към превръщане лоялните български граждани в объркано и лесно контролирано от тях стадо. Особено значима роля за реализиране на тези стремежи придобиха някои така наречени „неправителствени организации“ (НПО), действащи безопасно зад фасадата на регистрирани у нас фондове, фондации, институти. Прилагайки благородни на вид подходи в „защита“ общочовешките ценности и заобикаляйки умело законовите разпоредби, тези агенти за  влияние прокарват - координирано, посредством изградените от тях мрежи, и със съдействието на подкупни медии, стратегическите попълзновения на своите спонсори.

     Впрочем, същността на истинските неправителствени организации изключва всякаква зависимост от държавни институции, от политически партии, обвързаност с религиозни доктрини и общности, както и извършване под каквато и да е форма на стопанска дейност. В разрез с тези изисквания у нас /както и в цяла Източна Европа/ шестват обявили се за  НПО и действащи под това легално прикритие множество анти български организации.

     Според задължително и за България решение на Европейския съд по правата на човека от 31.01.1998г., “За законността на една организация трябва да се съди преди всичко от нейната дейност. Не е достатъчно преценката да се извършва само от заявеното в нейния устав или програма. Уставът на една организация може да се окаже книжна фасада, целяща само да улесни регистрацията й.  Затова е необходимо да се види каква е в действителност дейността на тази организация, прикрита от фасадата. Възможно е документите да скриват цели, намерения и дейност, различни от тези, които те публично са обявили. Необходимо е да се сравни съдържанието им с практическата дейност на самата организация.“ При това, с Решение № 7/1992г. Конституционният съд утвърждава становището, че държавата не само е задължена да направи необходимото за изпълнение на съдържащите се в съответните международни договори норми, но и да предотвратява възникване на несъответствия с националното законодателство.  Това, обаче, не се случва.

     В тази връзка е уместно да се изтъкне изразеното дипломатично от Европейската комисия (ЕК) становище за напредъка на България в процеса на присъединяване към Европейския съюз (ЕС), в което се констатира: „Значителна част от финансирането на НПО идва от държави извън България което означава, че някои НПО са прекалено зависими от тези донори.“ А в ежегодните доклади на същата Комисия (за 2001, 2002, 2003 и други) се обръща внимание на обстоятелството, че финансирането на така наричаните НПО е предимно от такива „спонсори“. По достоверни оценки, годишната им финансова „помощ“ от заинтересованите чуждестранни институции възлиза средно на над 35-40 милиона долара. 

     Твърде странно е, че ДАНС, прокуратурата, финансови и други контролни органи, не проявяват функционален интерес към финансовите източници и явните правонарушения в дейността на въпросните “НПО“. Публично известни са техните наименования, някои от които са посочени в протестната им декларация от 14 юни 2013г. по повод скандалното назначаване на Делян Пеевски. В същото време, в страни като Русия, такива “НПО“ бяха официално обявени за агенти за влияние на външни сили и им бе забранено да развиват политическа дейност. Координатор и материален поддръжник в България на съществуващите вече две десетилетия широки мрежи от такива организации е фондация “Отворено общество“. Нейният създател, борсовият спекулант и влиятелен ционист  Джордж Сорос, е считан от господарите на Ленгли (ЦРУ) за най-изявения специалист по откритите мероприятия. Това означава замяна на доскоро тайни начини за проникване с извършвани легитимно, явно и без опасност от провал подходи посредством определена номенклатура от твърде щедро финансирани „правозащитници“, еколози, синдикати, младежки или студентски организации, квазинеутрални или опозиционни групи, на претендиращи за политическо утвърждаване и публично признание непознати дисиденти и субекти с кодирани имена. Всеобщо известни са техните задморски централи, като  “Фридъмхаус“,  „Хюман райтс Уоч“,  Американската агенция за международно развитие и пр. Особено деен  и ползващ широка медийна подкрепа е Българският хелзинкски комитет – член на Международната хелзинкска федерация за права на човека (Кр.Кънев, Йонко Грозев, Юлияна Методиева) в състав от над 30 платени сътрудници, който още преди регистрирането си е спонсориран от “Отворено общество“, “Джърман маршал фонд“ във Вашингтон, белгийски, английски и други налагащи псевдодемокрация и либерална икономика формирования. Неговият печатан орган сп. „Обектив“ се издава в Унгария със средства на сестринския му  институт „Отворено общество“, както и със сродния  му “Европейски център за ромски права“ (Димитрина Петрова). Известен с усилията си за салафитска радикална ислямизация е филиалът на базирания в Бирмингам (Великобритания) саудитскоарабски (уахабитски) „Международен център за изследване на исляма и връзките между исляма и християнството“, превъплатен у нас в “Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия“ (Ант. Желязкова). Ведно с Института за изследване на интеграцията (ДПС), като тартор на всички тези “НПО“ се изявява Михаил Иванов - съветник на бившия президент Ж.Желев, който продължава да заблуждава обществеността с противоречащи на международното право медийни изказвания.
     Към същата групировка от либерасти - соросоиди се числят Институтът за пазарна икономика (Красен Станчев), Центърът за либерални стратегии (Ив. Кръстев), Центърът за регионални и международни изследвания (О. Минчев), Центърът за социални практики (Е. Дайнов), Центърът за изследване на демокрацията (О. Шентов) и много други.

     Като пример за манипулативни внушения могат да бъдат посочени съдържащи се в Доклада на БХК за 2012г. преднамерено невежи твърдения. Те са в противоречие с Пакта за граждански и политически права - респ. на чл.19 ал. 3, буква. „б“, на чл.21, на чл22, ал.2, както и на други международни актове, касаещи ограничения в защита на обществения морал. По повод провежданите у нас гей-паради „правозащитниците“ от БХК  не зачитат дори решението на ВАС от 2012г., обвинявайки го в „сериозен провал“ и дискриминация,  с което съдът „изразява и легитимира хомофобска нагласа“ в обществото?! Като твърдят за наличие на малцинства в България – без те да имат регламентиран статут на такива, вкл. на сексуално, верско (помашко), турско, циганско, македонско и други, „правозащитниците“ от БХК не само разграничават, обособяват и противопоставят населението на страната като внушават сепаратизъм и несъществуващото колективно право на самоопределение по етнически или друг признак, но извършват престъпление, нарушавайки международните норми и националното законодателство. Защото с това отричат суверенитета и заплашват териториалната цялост на държавата ни.  Всички те, обаче, не проявиха загриженост за злочестата участ на принадлежащите към признати със статут на български малцинства по действащи и понастоящем международни договори наши сънародници (в Гърция – Севър 1920г., в Турция – Ангора 1925г.) И още. Безродниците от БХК и други либерасти, обявяват за „слово на омразата“ констатациите за предоставяни от властите привилегии на расова основа, които предизвикват широко обществено недоволство и ксенофобски настроения. А според Международния пакт за премахване всички форми на расова дискриминация, тъкмо даването на предимства на етническа и религиозна основа е акт на дискриминация спрямо всички лоялни български граждани.

    Връх на цинизма е изразената в уводната статия на бр.110 на органа на БХК сп.“Обектив“  възторжената възхвала на превърналия се в бомба ислямски фанатик – терорист и омраза към християнството. Според казаната статията, “Всеки куршум, изстрелян срещу арабин опложда майката на фанатизма. Всеки самовзривил се е ритник в повехналите тестикули на християнството“. Възхитен от себеотрицанието на войните - мъченици и сам прозрял  „непонятния за непосветените култ към честта и достойнството“, Българският хелзинкски комитет уверява, че „колкото повече са самоубийците-ислямисти, толкова по-разколебан ще е християнския свят в своите морални ценности и по-безстрастен в своята вяра.“ 

Във връзка с тази прокламация би следвало да бъде взето под внимание становището на Конституционния съд в Решение № 7/1998г. Съдът намира за уместно да подчертае, че използването на религиозни общности, институции и верски убеждения за проповядване на религиозен фундаментализъм или екстремизъм, е винаги грубо нарушение не само на чл. 11, ал.4 от Конституцията, но и на други основни конституционни принципи , изразени в редица разпоредби – ал.2 на чл. 12; ал.4 на чл. 13; ал. 2 на чл. 37; ал.2 на чл.44.  При това, всяко нарушение на международното право и непривеждане вътрешното законодателство в съответствие с ратифицираните международни задължения, се счита за престъпление.  

       Настоящото становище (сигнал) на сдружение „Хелзинкски наблюдател – България“ е предизвикано от липсата на противодействие от страна на съответните държавни органи, както и на обществена нагласа срещу попълзновенията на определени външни сили, насочени към подриване на българската държавност.