СТРАТЕГИЯТА НА ЕТНО-РЕЛИГИОЗНИЯ СИНТЕЗ

      Исторически доказано е обстоятелството, че в сравнение с другите европейски страни, у нас открай време съществува висока степен на верска търпимост и взаимно зачитане на битово ниво на религиозните убеждения. Основната  причина е в присъщата демократичност на традиционното източно православие, основана на каноническата повеля за братство между всички хора и  моралното изискване за  съпричастие към всички страдащи. За разлика от него, обхващащото около 10% от населението на страната ислямско вероизповедание, по своята автентична кораническа същност то е твърде агресивно и догматично несъвместимо с христнианското мирозрение. Ислямът е много повече от могъщо и всепроникващо религиозно учение. Той налага на правоверните каноничен начин на живот и е преди всичко политическа сила, насочена към налагане волята на Аллах по цялата планета. Мюсюлманите считат за братя само своите едноверци. Дори “хората от писанието” (християни и юдеи) са длъжни според Свещения Коран за да изповядват вярата си да плащат поголовен данък (откуп)  “със своята ръка, бидейки унижени”.

    Стратегическата идея за изграждането на ислямска дъга на Балканите включва територии на Албания, Босна, Косово, Сърбия, Македония, Гърция и България до Турция се осъществява последователно с всички възможни средства. У нас тази задача се изпълнява на основа на турко - ислямския синтез от ДПС в единодействие с Главното мюфтийство и с помощта на другите партии от управляващата сега коалиция. Това единодействие се проявява особено ярко по време на избори, когато джамийските ръководства се превръщат в партийни структури за агитация и пропаганда сред изповядващите исляма и “самоопределящи се” за турци ислямизирани и потурчени корени жители, преобърнати в мюсюлмани цигани и българи по народност мохамедани.

     Тази дейност противоречи не само на българската Конституция,  забраняваща използването на религиозните общности и институции, както и верските убеждения за политически цели. В приетата от Конгреса та Либералния интернационал (октомври 2003г.) резолюция се изтъква, че основаният върху индивидуалните права на човека, демокрацията и върховенството на закона свят, не е гаранция за семейни, обществени, културни и религиозни връзки и традициите. Либералният интернационал потвърждава обаче, че всеки човек има права и свободи да практикува своята религия, да избира предпочитаното вероизповедание без да е подлаган на репресии, дискриминация или потискане. Религията не трябва да се превръща в инструмент за нарушаване правата на човека. Либералният интернационал поддържа необходимостта от ясна граница между организираната религия и държавните институции – включително политическите партии.

    В колаборация с мюфтийските ръководства, ДПС пренебрегва прокламираните от ООН, ОССЕ, СЕ и ЕС универсални норми и провежда политика на неотменно противопоставяне. В отчетен доклад пред Национална конференция, председателят на ДПС А.Доган заявява: “Аз мога да заявя категорично, че няма да позволя на никого, в това число на парламент, президент, правителство, изпълнителни органи, политически сили да диктуват нашите права и свободи в този регион. Съзнателно хвърлям ръкавицата в техните очи. Ако този, който се осмели да реши съдбата на този регион – нека го направи! Движението за права и свободи защитава колективните права на човешките общности и ще продължи да се опредметява в тази дейност. Ако в този контекст трябва да избирам между приоритетите на националната сигурност и правата на човека, ние ще изберем правата на човека и всичко, което произтича от това. За това не трябва да се правят никакви илюзии. Защото верижната реакция може да бъде толкова неочаквана и грандиозна, че на Европа ще се наложи да чете твърде дълго балканската история преди да се осмели да помогне.”. Същността на тази декларация се корени в свещените разпоредби на Корана: “А когато вие срещнете тези, които не повярваха, то удар с меч по шията, а когато проведете великото си клане, то подсилете оковите им.” (К 47;4)

БЪЛГАРСКИЯТ ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН МОДЕЛ Е НЕСЪВМЕСТИМ С ЕТНИЧЕСКИЯ МОДЕЛ НА ДПС

       Отчетният доклад и приетата на VІ Национална конференция на ДПС (април 2006г.) Програмна декларация съдържат множество словесни еквилибристики и преднамерени внушения, игнориращи възприетите в рамките на ООН, Либералния интернационал и европейските институции международно-правни норми, определения и понятия. Очевидният стремеж е да бъде наложен в общественото съзнание феодалният по своята същност етнически модел на ДПС като политическа субстанция на някакво имагинерно мултиетническо държавно образование. Прокарват се отречените от световната общност “колективни малцинствени права”, използвани като един от приоритетните инструменти за подронване националното единство и разбиване териториалната цялост на българската държава.

    Силно въздействащ в същата насока фактор е несрещащите отпор усилия на някои държави – пряко или чрез действащата у нас широка агентурна мрежа на всички равнища на властта и обществения живот, за медийно захранване и финансово подпомагане на движението с оглед техните стратегически цели в района на Балканите и Близкия изток.

     Необходимо е поначало дебело да се подчертае и безусловно да се възприеме от цялата наша общественост утвърденото от световната организация и европейските институция принципно положение, че всяка доктрина, теория или политика, която има за цел или резултат да попречи на основата на етническа принадлежност, произход или вероизповедание на ползването или упражняването на правата на човека и индивидуалните свободи, е ненаучна, социално несправедлива, опасна и дори престъпна. В нарушение на тази международно-правна договореност, движението провежда политика, базирана на чувство за расово превъзходство и етношовинизъм, нацелена към изграждането на митичната държава Туран в синтез със стремежа за световно ислямско религиозно господство. Тъкмо на тази основа ДПС формира своята доктрина, съставляваща неизменната основа на неговото съществуване. Така с недопустими похвати се прокарва разграничаване, обособяване и последващо противопоставяне по етнически и религиозен признак , в границите на страната  тихомълком се прокарва административна и териториална дезинтеграция и дестабилизация на държавата ни по изпитаният от ДПС модел  на “държава в държавата”.

       Широко рекламираният от ръководството и колаборационистите на ДПС , като единствен конвертируем политически продукт т. н. “български етнически модел”, разпалващ расова, национална, етническа и религиозна вражда,  е кулминация на пропагандните хватки за налагането на разрушителни за суверенитета, националното единство и териториалната цялост на България стремежи. Ключовото понятие  в тази словесна постройка е думата “толерантност”. При нарастващата опасност от етно-религиозен рекет и конфликти,  със създаването на условия за предоставяне на привилегии и за дискриминация на преобладаващата част от населението на страната,  при  съществуващите в съседни нам страни обстоятелства, думата “толерантност” означава липса на имунитет (защитна система) срещу беззаконието и екстремизма, проява на едностранна и безгранична търпимост към вътрешни и външни заплахи. Би било уместно в тази връзка да бъде зачетено становището на Конституционния съд в Решение № 1/2000 г. за значението на дейността: “За конституционноста на една партия трябва да се съди преди всичко от нейната дейност. Не е достатъчно преценката да се извършва само от заявеното в устава и програмата. Уставът на една партия може да се окаже една книжна фасада, целяща само да се улесни регистрацията й. Затова е необходимо да се види  каква е в действителност дейността на тази партия, прикрита от фасадата. Възможно е документите да прикриват цели, намерения и дейност различни от тези, които са публично обявени. Необходимо е да се сравни съдържанието им с практическата дейност на  самата партия В този смисъл се е произнесъл Европейския съд по правата на човека в Страсбург (решение от 10 януари 1998г. по делото ТОКП и други срещу Турция)”.

    Според европейските стандарти (решение на Международния съд в Хага, Европейска конвенция за гражданството) , нацията се състои от индивиди с равни права и еднакви задължения, които имат трайна политико-правна връзка с държавата основана на социална привързаност, действителна солидарност на съществуване, на интереси и на чувства. свързани  с реципрочност на права и задължения. Може да се твърди, че ръководството на ДПС последователно е прокарвало несъвместими с посочените стандарти разбирания. Те се свеждат до абсурдното твърдение за българския народ като конгломерат от различни етнически, религиозни и езикови малцинства, в които индивидите се реализират опосредствано чрез колектива, а не пряко чрез присъщата му личностна идентификация. ДПС прокарва политика за повишаване ролята на различни социо-демографски групи с настояване за уреждане на специален статут. Мултиетническата идея за българската нация консолидира потурченото население в доминираните от  движението райони с цел то да бъде превърнато в автономен, културно-езиков блок в границите на страната.

      Истинският смисъл на провежданата от ръководството на ДПС политика е документиран в издадения през 2001г. сборник от речи и съчинения на Ахмет Доган. В неговата лексика неотменно са включвани неприемливите от юридическа гледна точка думи “малцинства” и “колективни права”. Те определят тенденциите, залегнали в устройствените документи: устави, програми, доклади, декларации, прокламации и речи, както и осъществяваното на всички организационни и обществено-политически мероприятия. При това, въпросът не е дали са съобразени с международните норми и националното законодателство. Защото отговорът е отрицателен – не!

     Авторът на сборника потвърждава обстоятелството, че ДПС  “още от самото си създаване.е етническа партия”. И че “малцинствата на Балканите са били използвани и преди като инструмент за дестабилизация”. По – нататък той изтъква: “ общото в тази стратегия е използването им като “пета колона” с усилено насърчаване на амбицията да получат ограничен суверенитет в рамките на страната, в която живеят или пълна независимост с образуването на етнонационална държава”. Под прикритие на присъщите му словесни извъртания, А. Доган свежда своите изказвания до една етно-религиозна доктрина, според която основната цел е утвърждаването на мултиетническа държавна система на квотен принцип, позовавайки се на недопустимото от международните стандарти “самоопределение” на социо.демографски групи (общности, малцинства) с оглед постигане  лелеяното “право на сепаратизъм и независимост”. Като последваща стъпка лидерът на ДПС твърди, че етно-религиозната идентичност поставя въпроса “ за прокарване на националните граници по естествената разделителна линия на етническите общности”.  Това са продиктуваните от имперските интереси на съседна нам държава въжделения  на лидера на ДПС, който без ни най-малко да зачита залегналата в договорите за Европейския съюз институционалната и доктринална същност на  общността поддържа несъстоятелната теза, твърдейки: “в процеса на европейската интеграция  и включването в обща система на сигурност, държавата и основните й институции ще намалят суверенитета си за сметка на международната общност и суверенитета на гражданското общество и неговите членове”. 

     В същата насока А. Доган прокарва деструктивното си разбиране, че щом в реалната политика се появи възможност за нещо – примерно опредметяване ролята на малцинствата като “пета колона”, то “по правило се намира и необходимият политически субект, който да превърне тази политическа възможност в необходимост, а след време и в реалност”. Тези коварни замисли са в дълбоко противоречие със съвременните либерални идеи. В телевизионно обръщение “С лице към нацията” от имеуто на правителството на Съединените щати се заявява: “Едно от нещата срещу които воюват съюзниците в НАТО е идеята щото принадлежността към определена държава или нация да се определя по етнически или религиозен признак. Това вредно схващане е причинило много кръвопролития, нашествия и войни, включително и през последните месеци”.

    В споменатия авторски сборник от 2001г., председателят на ДПС заявява: “Едва ли може да се намери етническо, религиозно или национално малцинство, което в определена степен да не иска да  бъде

Обединено около идеята за гарантиране на собствените му права за културно и (отчасти) административно самоопределение”. Саморазобличаването му се допълва с декларацията: “ правата на малцинствата не са самоцел, а средство за постигане на ясно поставена стратегическа цел”., която се свързва “със стратегията за прекрояване на политическите граници съобразно етнокултурните граници”!

    Решаването стъпка по стъпка с провокирани етнорелигиозни конфликти, превръщането на държавния суверенитет във функция на “правата на малцинствата”, допускането на автономни териториални образувания, предоставянето на “ограничен суверенитет” на общностите и по-нататък пълна независимост, съчетано с последващо прекрояване на съществуващите граници по “естествената разделителна линия на етническите общности” е доминантата в политическото мислене  и план за действие  на ръководството на ДПС.

Характерно за провежданата сепаратиска политика е постоянното участие     в национални конференции и други публични мероприятия на ДПС на министри, шефове на разузнавателни служби, депутати от Меджилиса – включително на нелегалното крило на пантюркско-ислямската терористична организация “Сивите вълци” имаща за крайна цел възстановяването на Османската империя в границите на митичната държава Туран. Изявленията на наставниците-гости изразяват безусловния патронимат на Р.Турция над потурченото през петвековното робство коренно население по българските земи, сега “самоопределило се”за турско, върху българите-мюсюлмани и преобърнати в исляма цигани. Открито се дават поръчения какво трябва да се прави за трайното обвързване на двете държави в единен организъм под егидата на южната ни съседка.

    В последните редове на споменатия сборник, авторът – несменяем партиен и “държавен” ръководител, с присъщото му расово високомерие, себевъзвеличаване и философско-религиозен екстремизъм обявява нов световен ред при който “идентичността ще ражда идентичност само ако идентичността ти се превърне в принцип на всяка друга идентичност”!?

   Става безпощадно ясно, че провежданата от ДПС  под авторитарното лидерство на А. Доган политика е напълно несъвместима с прокламираните либерални ценности и интернационални стандарти, както и в противоречие с духа и съдържанието на нашата Конституция, забраняваща организации и дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и националното единство.