АВТОРИТАРНИ ПОРЯДКИ ЗАД ПАРАВАНА НА ЛИБЕРАЛИЗМА, показващ истинската същност на турската етническа партия ДПС. Автор на статията е М. Бояджиев, Председател на Сдружение "Хелзинкски наблюдател България. Материалът е разделен на две части, тъй като е изключително подробен и значителен по обем.

Социологическите проучвания определят демагогията, неизпълнените обещания, политическите сделки и безотговорност, личната недосегаемост за характерни черти на нашата партийно-клановата прослойка. Стана пределно ясно, че управляващите по авторитарен образец партии се различават помежду си главно по прилаганите тактически похвати, осигуряващи чрез квоти усвояване на власт на всички равнища и разпределение на останалите неприсвоени обществени ресурси.Особено отчетливи в това отношение са провежданите мероприятия  от обявилото се  още  в  нелегалния период за етно-религиозно   “Движение за права и свободи на турците и мюсюлманите в България” – днешното ДПС.

       По модела на сродните му идеологически организации, то е формирало два паралелни, коренно различни начина на действие. Единият е широкообхватна пропаганда, манипулация, дезинформация, осъществявани от контролирани медии, “граждански организации, подвластни бизнес-структури или прононсирани колаборационисти –клиентелисти. Обединяващо ги начало е стремежът към власт с всякакви средства и за възможно най-дълго време  на база взаимоизгодно партийно парцелиране и невмешателство в прилежащите им автономни сфери на действие.

      Вторият приоритетен подход е старателно прикриваната активност за идеологическо и организационно укрепване на авторитарното управление на ДПС, за което са полагани не по-малко но дискретни усилия, придружени със значителни средства от тайнствени фондове и външни донори. Особено продуктивно се оказва финансово подплатеното фабрикуване на обществени заблуди и внушаването на  политически митове

 ИНДИВИДУАЛНИТЕ СВОБОДИ СА НЕСЪВМЕСТИМИ С КОЛЕКТИВНИ ПРАВА

    През последните години особена значимост придоби насажданата във вътрешен и международен план фалшива представа за ДПС като либерална формация.Устройствените документи на Либералния интернационал – Манифеста от 1947г.,Декларацията от Оксфорд (1967г.), Либералният апел от Рим (1981г.), Уставът от 1997г. определят индивидуалните свободи и личната отговорност на всеки гражданин за основополагащи принципи на свободното общество. Споменатите принципи са залегнали в документите на ООН, СЕ, ОССЕ, и ЕС, както и в българската Конституция. Те обаче са абсолютно несъвместими със стремежите на ДПС за уреждане в съответствие с ислямската религиозна доктрина (шариата) на колективни права по общностноопределящ признак.

    На проведеното през 1991г. в Женева съвещание на ОССЕ, от името на Централното ръководство на движението е изтъкнато, че неговата основна цел е “да защитава колективните права на човека в България”. Пояснено е също, че “парламентарната група на ДПС напусна парламентарните заседания на Великото народно събрание в знак на протест против непризнаването в новата Конституция на текстове, които визират гаранции за колективни права на малцинствата.”.  По тази причина депутатите на ДПС не подписаха основния закон на страната, защото “терминът “малцинство” е  изцяло липсващ, а се признават само индивидуалните права и свободи на гражданите за сметка на колективните права.”.

      Стремежът за узаконяване на недопустимите от международните стандарти колективни права-привилегии, което е ръководно начало във всички устройствени документи още от нелегалния период на движението,  бе потвърдено на състоялага се на 1.04.2006г. VІ Национална конференция. В чл. 1 на Устава на ДПС е залегнало положение за зачитане “правата и свободите на малцинствата в България”. Дискриминационен израз на  етно-религиозно превъзходство и недосегаемост е заявлението в отчетния доклад на ръководителя на ДПС на ІV Национална конференция (януари 2000г.): “Бих искал да бъда ясен и правилно разбран! За ДПС няма такава ценност, в името на която да жертва правата и свободите на малцинствата.Идентичността на малцинствата не трябва и не може да се жертва заради интеграцията в обществото” И по-нататък обявява ДПС за етнополитическа организация, възприела от самото си създаване колективните права на малцинствата като основна ценност и свой ясно поставен стратегически приоритет.”. 

     Разбирането за идентичност в случая е съобразно утвърдените през средновековието в шариата “колективни права, вина, отговорност”, които

имат божеиствен произход. Според неизменните представи на мюсюлманите, претенциите за индивидуални права са излишни. Всеки правоверен е длъжен навсякъде, винаги и безусловно да следва повелите на Всевишния. При това, ръководството на движението не счита правата и свободите на човека за зависими от политическата зрялост на гражданите, от волята на народа или компетентността на държавата. Те са определени свише ръководни начала и категории.

     Превъзходното послание на цивилизования свят към настъпващия ХХІ век е стриктното спазване на индивидуалните права и свободи на всяка човешка личност, което обаче се отрича от насажданото на  подръжниците на ДПС внушение за  етношовинистично и религиозно превъзходство.  Неговият председател без никакви скрупули твърди: “правата на човека и основаният на либерални принципи обществен ред са изобретение на западната цивилизация”, което означава  пълното им отричане.

    Странно и необяснимо е, при наличието на изложените и други а налогични факти, Либералният интернационал и нашата демократична общественост да не изразяват открито отношението си към съществуващите антагонистични противоречия между утвърдените либерални принципи и стремежите на ДПС като член на Европейската либерално-демократична и реформистка партия.

        АНТИДЕМОКРАТИЧНАТА СЪЩНОСТ НА ДПС.

    Функционерите на ДПС полагат изключителни усилия да внушат абсурдния мит за демократичност на движението, прилагайки отречения модел на представителен централизъм т.е. привидна изборност на всички институционални равнища и безпрекословно подчинение на разпоредбите на партийния апарат Този модел е последователно прилаган още от нелегалния период, както и на VІ Национална конференция с преизбирането със 100% от гласовете на А.Доган. В качеството на председател на партията, на председател на Централното оперативно бюро, на председател на парламентарната група, всички сподвижници са длъжни, бидейки напълно зависими от него, да изпълняват стриктно въздигнатия в култ ръководител с практически неограничена власт. В прерогативите му влизат всички важни партийни мероприятия – определяне личния състав на централните и местни ръководни органи, (вкл. на младежките, женските и т-п- рганизации), утвърждаването на кандидатските листи за депутати и местни власти, разпореждането с цялото материално имущество и финансовте ресурси, разработване и приемане на прагматични подходи и гъвкави стратегии за прилагане на съобразени с целите на пантюркизма политики. Авторитарният режим се е превърнал в неотменна логика и стил на поведение на издигнатият в религиозен култ ръководител на партията. Освен това, А.Доган е съсредоточил осъществяването на контактите с органите на държавната власт и управление, както и с други институции, представлява партията при провеждането на международни контакти, срещи, конференции и други прояви. В негова власт е подборът и изпращането на стипендианти в учебни заведения у нас и в чужбина. Над хиляда са преданите нему  активисти, специализирали предимно в Турция, Саудитска Арабия, Йордания, Сирия – включително във военни академии и фундаменталистки духовни училища. Той осъществява скрит но действен контрол върху внедряването у нас на притежаващи български документи за самоличност, зачислени в чужда армия турски граждани, както и на изкупуването на земеделски земи в определени райони на страната.

       По този повод следва да се напомни за приетата от конгреса на Либералния интернационал (Брюксел 1999г.)  резолюция. В нея се изтъква, че липсата на обществен надзор и отчетност лишава гражданите от възможността да санкционират неефективното и неетично частно и държавно управление и поведение. И че без политическа демокрация не могат да бъдат отстранявани от длъжност с мирни средства неоправдали доверие политически лидери. В споменатата резолюция се констатира: “много хора по света наистина страдат, но не от излишък на държавност, а от липсата на държавна организация и управление”. Подчертава се също, че отсъствието на демократични институции и правила лишават гражданите - били те партийни членове, съмишленици, симпатизанти или необвързани гласоподаватели, да изискват отчетност и отговорност при неизпълнение на поетите по време на избори задължения.

      През целия период на съществуване ДПС не допусна проявяване на най-голямото предимство на демокрацията – възможността за алтернативи, предпоставка на което е наличието на надеждна и институционализирана опозиция. При липса на такава, ръководството си осигурява свободата да прави каквото и когато си иска. Така се обезсмисля политическото коалиране  на ДПС с други партии на местно и национално равнище, свеждайки го само до партийно-кланово разпределение на управленческите, стопанските и финансови ресурси на страната.

  НЕПРОЗРАЧНОСТ И БЕЗЗАКОНИЕТО КАТО ПЪТ ЗА УСПЕХ НА ДПС

      ДПС проведе своята VІ Национална конференция на 1 април – денят на лъжата. Вероятният смисъл на този демонстративен акт е заложен във философията за значителната роля на словоблудството в политиката на движението. И това е направено в много специален ракурс, а именно да се говори за твърде сериозни неща и дела с абстрактни и шеговити каламбури.С прилагания подход няма решаване на проблеми, а генериране на много нови за единица време. В битието на хората се поражда объркване и несигурност, което е условие за дестабилизация и увеличаване недоверието към управляващата прослойка. На този фон и след изборни успехи на партийния актив се разкриват възможности за завладяване на все повече административни кресла (те са вече над 20 хиляди), засилено влияние, ръководни служби в бизнес структурите.

     Прекалено активното и агресивно използване на постигнатите позиции и натрапчивото демонстриране на преяждането с власт, съпътствани с недосегаемост, партийно високомерие, политически рекет и корупция са представяни за по-високо качество на управление. Така в общественото съзнание се утвърди образът на криминални обръчи, обвити с присъщите на ДПС потайности и представяни за система на стабилност и осигуреност. Така се опредметява разбирането на политици, олигарси и бизнес властелини, че носителят на безотговорността е колективната личност, профилирана от взаимодействието и реципрочността между бизнеса и политиката. При тази симбиоза важи прилаганото от А.Доган правило: “професионализъмът в политиката е в обратна зависимост на нейната прозрачност”. Пак според тази философия в характерните за партийно-клановите порядки ваимоотношения възниква въпросът: кой колко и какво получава за участието си в тях. Фашизоидният отговор на нашите “либерали” е ясен – всеки според заслугите си към движението. Защото в условията на криминална пазарна икономика безплатен обяд няма! Естествено е ДПС на дело да е против ясни и точни правила – особено европейските. Най-благоприятната хранителна среда за шарлатании от всякакъв род е “мътната вода” и административният хаос в държавата.   Създадената визия за бъдещо “либерално общество” обединява безсрамни политици и бизнесмени в една структура без която, според А.Доган, “не може да се прави нито сериозна политика, нито значими инвестиции”. Тази кокалоядна философия е в пълно противоречие със споменатата резолюция на Либералния интернационал от 1999г., в която се изтъква, че пазарната свобода не трябва да се смесва с анархията или беззаконието. Нещо повече, тя е отрицание на един от трите залегнали в Устава на Либералния интернационал (1997г.) основополагащи принципа за социална справедливост наред с индивидуалните свободи и личната отговорност.

       СТРАТЕГИЯТА НА ЕТНО-РЕЛИГИОЗНИЯ СИНТЕЗ

      Исторически доказано е обстоятелството, че в сравнение с другите европейски страни, у нас открай време съществува висока степен на верска търпимост и взаимно зачитане на битово ниво на религиозните убеждения. Основната  причина е в присъщата демократичност на традиционното източно православие, основана на каноническата повеля за братство между всички хора и  моралното изискване за  съпричастие към всички страдащи.За разлика от него, обхващащото около 10% от населението на страната ислямско вероизповедание, по своята автентична кораническа същност то е твърде агресивно и догматично несъвместимо с христниянското мирозрение. Ислямът е много повече от могъщо и всепроникващо религиозно учение. Той налага на правоверните каноничен начин на живот и е преди всичко политическа сила, насочена към налагане волята на Аллах по цялата планета. Мюсюлманите считат за братя само своите едноверци. Дори “хората от писанието” (християни и юдеи) са длъжни според Свещения Коран за да изповядват вярата си да плащат поголовен данък (откуп)  “ със своята ръка, бидейки унижени”.

    Стратегическата идея за изграждането на ислямска дъга на Балканите включва територии на Албания, Босна, Косово, Сърбия, Македония, Гърция и България до Турция се осъществява последователно с всички възможни средства. У нас тази задача се изпълнява на основа на турко - ислямския синтез от ДПС в единодействие с Главното мюфтийство и с помощта на другите партии от управляващата сега коалиция. Това единодействие се проявява особено ярко по време на избори, когато джамийските ръководства се превръщат в партийни структури за агитация и пропаганда сред изповядващите исляма и “самоопределящи се” за турци ислямизирани и потурчени коренни жители, преобърнати в мюсюлмани цигани и българи по народност мохамедани.

     Тази дейност противоречи не само на българската Конституция,  забраняваща използването на религиозните общности и институции, както и верските убеждения за политически цели. В приетата от Конгреса та Либералния интернационал (октомври 2003г.) резолюция се изтъква, че основаният върху индивидуалните права на човека, демокрацията и върховенството на закона свят, не е гаранция за семейни, обществени, културни и религиозни връзки и традициите. Либералният интернационал  потвърждава обаче, че  всеки човек има права и свободи да практикува своята религия, да избира предпочитаното вероизповедание без да е подлаган на репресии, дискриминация или потискане. Религията не трябва да се превръща в инструмент за нарушаване правата на човека. Либералният интернационал поддържа необходимостта от ясна граница между организираната религия и държавните институции – включително политическите партии.

    В колаборация с мюфтийските ръководства, ДПС пренебрегва прокламираните от ООН, ОССЕ, СЕ и ЕС универсални норми и провежда политика на неотменно противопоставяне. В отчетен доклад пред Национална конференция, председателят на ДПС А.Доган заявява: “Аз мога да заявя категорично, че няма да позволя на никого, в това число на парламент, президент, правителство, изпълнителни органи, политически сили да диктуват нашите права и свободи в този регион. Съзнателно хвърлям ръкавицата в техните очи. Ако този, който се осмели да реши съдбата на този регион – нека го направи! Движението за права и свободи защитава колективните права на човешките общности и ще продължи да се опредметява в тази дейност. Ако в този контекст трябва да избирам между приоритетите на националната сигурност и правата на човека, ние ще изберем правата на човека и всичко, което призтича от това. За това не трябва да се правят никакви илюзии. Защото верижната реакция може да бъде толкова неочаквана и грандиозна, че на Европа ще се наложи да чете твърде дълго балканската история преди да се осмели да помогне.”. Същността на тази декларация се корени в свещенните разпоредби на Корана: “А когато вие срещнете тези, които не повярваха, то удар с меч по шията, а когато проведете великото си клане, то подсилете оковите им.” (К 47;4)

БЪЛГАРСКИЯТ ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН МОДЕЛ Е НЕСЪВМЕСТИМ С ЕТНИЧЕСКИЯ МОДЕЛ НА ДПС

       Отчетният доклад и приетата на VІ Национална конференция на ДПС (април 2006г.) Програмна декларация съдържат множество словестни еквилибристики и преднамерени внушения, игнориращи възприетите в рамките на ООН, Либералния интернационал и европейските институции международноправни норми, определения и понятия. Очевидният стремеж е да бъде наложен в общественото съзнание феодалният по своята същност етнически модел на ДПС като политическа субстанция на някакво имагинерно мултиетническо държавно образувание. Прокарват се отречените от световната общност “колективни малцинствени права”, използвани като един от приоритетните инструменти за подронване националното единство и разбиване териториалната цялост на българската държава.

    Силно въздействащ в същата насока фактор е несрещащите отпор усилия на няюкои държави – пряко или чрез действащата у нас широка агентурна мрежа на всички равнища на властта и обществения живот, за медийно захранване и финансово подпомагане на движението с оглед техните стратегически цели в района на Балканите и Близкия изток.

     Необходимо е поначало дебело да се подчертае и безусловно да се възприеме от цялата наша общественост утвърденото от световната организация и европейските институция принципно положение. Че всяка доктрина, теория или политика, която има за цел или резултат да попречи на основата на етническа принадлежност, произход или вероизповедание на ползването или упражняването на правата на човека и индивидуалните свободи, е ненаучна, социално несправедлива, опасна и дори престъпна.       В нарушение на тази международноправна договореност, движението провежда политика, базирана на чувство за расово превъзходство и етношовинизъм, нацелена към изграждането на митичната държава Туран в синтез със стремежа за световно ислямско религиозно господство. Тъкмо на тази основа ДПС формира своята доктрина, съставляваща неизченната основа на неговото съществуване. Така с недопустими похвати се прокарва разграничаване, обособяване и последващо противопоставяне по етнически ирелигиозен признак , в границите на страната  тихомълком се прокарва административна и териториална дезинтеграция и дестабилизация на държавата ни по изпитаният от ДПС модел  на “държава в държавата”.

       Широко рекламираният от ръководството и колаборационистите на ДПС , като единствен конвертируем политически продукт т.н. “български етнически модел”, разпалващ расова, национална, етническа и религиозна вражда,  е кулминация на пропагандните хватки за налагането на разрушителни за суверенитета, националното единство и териториалната цялост на България стремежи.  Ключовото понятие  в тази словестна постройка е думата “толерантност”. При нарастващата опасност от етно-религиозен рекет и конфликти,  със създаването на условия за предоставяне на привилегии и за дискриминация на преобладаващата част от населението на страната,  при  съществуващите в съседни нам страни обстоятелства, думата “толерантност” означава липса на имунитет (защитна система) срещу беззаконието и екстремизма, проява на едностранна и безгранична търпимост към вътрешни и външни заплахи.Би било уместно в тази връзка да бъде зачетено становището на Конституционния съд в Решение № 1/?000г. за значението на дейността: “За конституционноста на една партия трябва да се съди преди всичко от нейната дейност. Не е достатъчно преценката да се извършва само от заявеното в устава и програмата. Уставът на една партия може да се окаже една книжна фасада, целяща само да се улесни регистрацията й. Затова е необходимо да се види  каква е в действителност дейността на тази партия, прикрита от фасадата. Възможно е документите да прикриват цели, намерения и дейност различни от тези, които са публично обявени. Необходимо е да се сравни съдържанието им с практическата дейност на  самата партия В този смисъл се е произнесъл Европейския съд по правата на човека в Страсбург (решение от 10 януари 1998г. по делотоТОКП и други срещу Турция)”.

    Според европейските стандарти (решение на Международния съд в Хага, Европейска конвенция за гражданството) , нацията се състои от индивиди с равни права и еднакви задължения, които имат трайна политико-правна вързка с държавата основана на социална привързаност, действителна солидарност на съществуване, на интереси и на чувства. свързани  с реципрочност на права и задължения. Може да се твърди, че ръководството на ДПС последователно е прокарвало несъвместими с посочените стандарти разбирания. Те се свеждат до абсурдното твърдение за българскияа народ като конгломерат от различни етнически, религиозни и езикови малцинства, в които индивидите се реализират опосредствано чрез колектива, а не пряко чрез присъщата му личностна идентификация. ДПС прокарва политика за повишаване ролята на различни социо-демографски групи с настояване за уреждане на специален статут. Мултиетническата идея за българската нация консолидира потурченото население в доминираните от  движението райони с цел то да бъде превърнато в автономен, културно-езиков блок в границите на страната.

      Истинският смисъл на провежданата от ръководството на ДПС политика е документиран в издадения през 2001г. сборник от речи и съчинения на Ахмет Доган. В неговата лексика неотменно са включвани неприемливите от юридическа гледна точка думи “малцинства” и “колективни права”. Те определят тенденциите, залегнали в устройствените документи: устави, програми, доклади, декларации, прокламации и речи, както и осъществяваното на всички оргатизационни и обществено-политически мероприятия. При това, въпросът не е дали са съобразени с международните норми и националното законодателство. Защото отговорът е отрицателен – не!

     Авторът на сборника потвърждава обстоятелството, че ДПС  “ още от самото си създаване.е етническа партия”. И че “малцинствата на Балканите са били използвани и преди като инструмент за дестабилизация”. По – нататък той изтъква: “ общото в тази стратегия е използването им като “пета колона” с усилено насърчаване на амбицията да получат ограничен суверенитет в рамките на страната, в която живеят или пълна независимост с образуването на етнонационална държава”. Под прикритие на присъщите му словестни извъртания, А.Доган свежда своите изказвания до една етно-религиозна доктрина, според която основната цел е утвърждаването на мултиетническа държавна система на квотен принцип, позовавайки се на недопустимото от международните стандарти “самоопределение” на социо.демографски групи (общности, малцинства) с оглед постигане  лелеяното “право на сепаратизъм и независимост”. Като последваща стъпка лидерът на ДПС твърди, че етно-религиозната идентичност поставя въпроса “ за прокарване на националните граници по естествената разделителна линия на етническите общности”.  Това са продиктуваните от имперските интереси на съседна нам държава въжделения  на лидера на ДПС, който без ни най-малко да зачита залегналата в договорите за Европейския съюз институционалната и доктринална същност на  общността поддържа несъстоятелната теза, твърдейки: “ в процеса на европейската интеграция  и включването в обща система на сигурност, държавата и основните й институции ще намалят суверенитета си за сметка на международната общност и суверенитета на гражданското общество и неговите членове”. 

     В същата насока А. Доган прокарва деструктивното си разбиране, че щом в реалната политика се появи възможност за нещо – примерно опредметяване ролята на малцинствата като “пета колона”, то “по правило се намира и необходимият политически субект, който да пхревърне тази политическа възможност в необходимост, а след време и в реалност”. Тези коварни замисли са в дълбоко противоречие със съвременните либерални идеи. В телевизионно обръщение “С лице към нацията” от името на правителството на Съединените щати се заявява: “Едно от нещата срещу които воюват съюзниците в НАТО е идеята щото принадлежността към определена държава или нация да се определя по етнически или религиозен признак. Това вредно схващане е причинило много кръвопроолития, нашествия и войни, включително и през последните месеци”.

    В споменатия авторски сборник от 2001г., председателят на ДПС заявява: “Едва ли може да се намери етническо, религиозно или национално малцинство, което в определена степен да не иска да  бъде

Обединено около идеята за гарантиране на собствените му права за културно и (отчасти) административно самоопределение”. Саморазобличаването му се допълва с декларацията: “ правата на малцинствата не са самоцел, а средство за постигане на ясно поставена стратегическа цел”., която се свързва “със стратегията за прекрояване на политическите граници съобразно етнокултурните граници”!

    Решаването стъпка по стъпка с провокирани етнорелигиозни конфликти, прувръщането на държавния суверенитет във функция на “правата на малцинствата”, допускането на автономни териториални образувания, предоставянето на “ограничен суверенитет” на общностите и по-нататък пълна независимост, съчетано с последващо прекрояване на съществуващите граници по “естествената разделителна линия на етническите общности” е доминантата в политическото мислене  и план за действие  на ръководството на ДПС.

Характерно за провежданата сепаратиска политика е постоянното участие     в национални конференции и други публични мероприятия на ДПС на министри, шефове на разузнавателни служби, депутати от Меджилиса – включително на нелегалното крило на пантюркско-ислямската терористична организация “Сивите вълци” имаща за крайна цел възстановяването на Османската империя в границите на митичната държава Туран. Изявленията на наставниците-гости изразяват безусловния патронимат на Р.Турция над потурченото през петвековното робство коренно население по българските земи, сега “самоопределило се”за турско, върху българите-мюсюлмани и преобърнати в исляма цигани. Открито се дават поръчения какво трябва да се прави за трайното обвързване на двете държави в единен организъм под егидата на южната ни съседка.

    В последните редове на споменатия сборник, авторът – несменяем партиен и “държавен” ръководител, с присъщото му расово високомерие, себевъзвеличаване и философско-религиозен екстремизъм    обявява нов световен ред при който “идентичността ще ражда идентичност само ако идентичността ти се превърне в принцип на всяка друга идентичност”!?

   Става безпощадно ясно, че провежданата от ДПС  под авторитарното лидерство на А.Доган политика е напълно несъвместима с прокламираните либерални ценности и интернационални стандарти., както и в противоречие с духа и съдържанието на нашата Конституция, забраняваща организации и дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и националното единство.