ПРАВА И СВОБОДИ – НАЧИНИ НА ЗЛОУПОТРЕБА

СДРУЖЕНИЕ „ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ“

ПРАВА И СВОБОДИ – НАЧИНИ НА ЗЛОУПОТРЕБА

     В съвременния демократичен свят всеки гражданин има неотменни и равни по рождение права и свободи, както и съответни задължения към обществото в което живее и се развива. Те са уредени нормативно от Организацията на Обединените нации и от европейските регионални институции въз основа на сключени между суверенни държави договори. Страните по тях са поели задължение да вземат необходимите мерки за реализиране на всички постигнати договорености, както и за предотвратяване на  възникнали несъответствия.

     Уместно е да се изтъкне, че  България е на едно от върховите места в света по броя на ратифицираните договори. За разлика от много други държави, нашата страна е приела да прилага пряко, приоритетно и без всякакви резерви залегналите в тях разпоредби. Може да се твърди, че националното ни законодателство отговаря на международните правни принципи.  Голямата беда, обаче, е в честото незачитане върховенството на закона и подмяната му със силово прилагане на конюнктурна “политическа целесъобразност“. Суверенната воля на народа бива узурпирана, като демократично избраното парламентарно управление е превръщано в изродена управа на притежаващите власт партийно-олигархични прослойки. Държавата продължава да не проявява необходимата политическа решимост спрямо някои изповедания, налагащи на своите верски последователи несъвместим  с религиозно - хуманистичното наследство на европейските народи догматизъм, произтичащите от него правни доктрини и противно на обществения ред поведение.

     Правото на изразяване мнения, свободата на словото и религиозните убеждения е основно начало на нашето обществено устройство и важно условие за упражняване на други права и свободи. Трябва да се отбележи при това, че абсолютната свобода е не само исторически непозната, но и логически невъзможна! По тази причина съществуват в глобален и национален план някои изисквания, ограничаващи тяхното прилагане. Такива например са разпоредбите на чл. 18 и на чл.19 (3) от Пакта за граждански и политически права, на чл. 29 от Всеобщата декларация за правата на човека. Също на чл. чл. 3 (5), 6 (2) и 21 на Договора за Европейския съюз и чл. 52 от Хартата на основните права в Европейския съюз, на чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Свободата на словото и изразяване на мнения също е обвързано пряко с отговорности и задължения.  То е подложено на установени със закон процедури,  условия и санкции, които са необходими в защита на суверенитета и на териториалната цялост на държавата, за гарантиране на националната сигурност, на гражданския мир и предотвратяването на безредици, в интерес на здравето и морала,  както и при посегателства срещу правата и свободите на другите.  

      Всеки гражданин притежава и сродното право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието, с които обаче се гарантира също възможността за промяна на религията и убежденията. Трябва наред с това да се изтъкне, че посочените права и свободи подлежат на упоменатите ограничения, процедури и санкции.

    В своите решения Конституционният съд е приел правните измерения на залегналите в Конституцията и международните договори принципи. Стриктното им прилагане е основна функция на публичната власт. Всяка държава е в правото си да въвежда ограничения, които са необходими за защита единството на народа като политически субект и гарантиране равнопоставеност пред закона на всеки гражданин. Според становището на съда,  използването от верски общности и институции на религиозни убеждения за политически цели е нарушение, тъй като те са изначално свързани с установяване на властово отношение. Никоя разпоредба не може да се тълкува за даваща право на действия, противоречащи на международните норми. И в частност на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на държавите. Уместно е да се изтъкне в допълнение становището на Конституционния съд, че наличието на етнически и верски сблъсъци в съседни нам страни обуславя нуждата от нормативно определение на термина „малцинство“, на признат юридически поименен статут, както и посочване критериите за идентифициране принадлежност на дадено лице към него. Честите и несанкционирани злоупотреби с основни права и свободи на български граждани са извършвани най-вече от притежаващи публична власт управленци посредством избирателно позоваване и използване на някои от тях, без поначало да бъдат зачитани нормативно установените в тази връзка условия и отговорности.

       При това, публични организации, стопански корпорации и физически лица успяват чрез лобистки и корупционни хватки да прокарват уредби във вреда на правата и свободите на гражданите. Не са твърде редки и случаите на пренебрегване на законовите уредби заради спазването на религиозни повели или задължения към братята по вяра, при които не се допуска свобода на съвестта, мисълта или изразяване на собствено мнение щом Всевишният е отредил нещо друго. При това, Божиите повели стоят над сътворените от човеци закони, които правоверните не са длъжни да спазват. Преобръщането обаче на правоверен в друга религия е голям грях, който се наказва само със смърт.

   Противно на международните правни стандарти, на двустранни договорености и конституционните разпоредби, авторитарното етно-религиозно  „Движение за права и свободи“ се стреми, посредством преднамерени внушения за едностранчива  „толерантност“,  да преодолее обществения имунитет срещу сепаратизма и религиозния фундаментализъм. Защото обявилото още от нелегалния си период пантюркска и ислямистка същност и регистрирано впоследствие като партия движение, неотменно и дискретно прокарва стремежите си за автономия и сепаратизъм. За целта се използва недопустимото според международните стандарти субективно „право на самоопределение по общностен признак“ на потурченото и помохамеданчено по време на робството коренно население на българските земи, както и разбиване на националното единство и териториалната цялост на страната.Това се доказва от публикувани документи и изявления на лидерите на ДПС. Последователно се провежда тактика за скриване етно-религиозната същност на движението, както и на следваната политика за замяна на светското право с догмите на шариата. Тази тактика пролича още от времето на легализиране през 1990г. на „Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България“. Подмолно се прокарва изграждане на разнородна „мултиетническа“ нация и ограничаване на държавния суверенитет, признаването на малцинствени „колективни права“ и на други словоблудства, отричащи действащия конституционен порядък и международните правни норми. Нейният пожизнен ръководител неприкрито заявява: „Малцинствата са употребявани и преди като инструмент за дестабилизация, а общото в тази стратегия е използването им за „пета колона“ със усилено насърчаване на амбицията да получат ограничен суверенитет в страната в която живеят или на пълна независимост с  образуването на етно-национална държава.“

     В докладите и посланията на състоялата се на  19.01.2013г.  VIII НК  на ДПС ключовата дума е „малцинство“ и подвеждащите словосъчетания като: „права на малцинствата“, „етно-религиозни малцинства“, „колективно тяло“, дори „исторически активи на културното наследство в загубените (!?) територии“  Показателни са думите на Доган (VII НК): “Щом в реалната политика се появят възможности за  опредметяване  ролята на малцинствата  като „пета колона“, то по правило се намира и политическият субект, който да  обърне тази политическа възможност в необходимост, а след това в реалност.“ Умишлено или поради инфантилизъм, но вниманието на обществото бе отклонено от основополагащата тема в докладите и изказванията на конференцията. В тях приоритетно е залегнала идеята  за институционално уреждане статут на „стратегически малцинства“ в рамките на Европейския съюз. Този стремеж е насочен не само към преодоляване суверенното право на всяка държава да урежда своето устройство, но и до разграничаване, обособяване и противопоставяне на групи от населението на базата на етнически, религиозни и други различия. Обявяването на идеята за изготвяне на концепция за уреждането на над-национален статут на „европейски малцинства“, наред с внушавания страх посредством тезата за „рискови малцинства“, са нацелени към засилване противоречието между политическото устройство на съвременните европейски държави и преднамерено раздухваното искане за „колективни права“ на неподдаващи се на цивилизационно интегриране общности. Има се предвид главно етническия и религиозен потенциал на турската диаспора, като подход за ефективно прокарване политиката на неоосманизма под маската на неолиберализъм. Призивът към европейските, американските и световни лидери и особено на съседни нам държави, за гарантиране правата и свободите на религиозно различните в България, е провокационен акт срещу националния суверенитет, законовия ред и гражданския мир в страната. В същият дух е посланието на президента на Р. Турция Абдула Гюл, в което дипломатично се възхваляват криминалните заслуги на А. Доган в мисията му: „членовете на турското малцинство в България да заемат равнопоставено място в политическия живот на страната.“

     Така атентатът срещу Доган по време на конференцията бе използван преднамерено за прикриване на атентатите на А. Доган срещу българската държавност.

     Мнозина наши държавници, политолози, социолози, други публични личности неправомерно използват понятия, като етно - религиозни „малцинства“, „самоопределение“, присъщото само за Османската империя определение „турци“ за поданиците на султана и словосъчетанието „етнически турци“ за потурченото коренно балканско население, както и на „помаци“ за българите-мохамедани и други тенденциозни формулировки,  утвърждаващи упоменатите внушения.
      Недопустимо е продължаващото под външен натиск, заради партийни изгоди или на някаква противодържавна „политическа целесъобразност“ пренебрегване на международното право, двустранните договорености и на националните ни интереси. Би трябвало споменатите становища - включително изказванията на VIII НК на ДПС, да са предизвикали тревога в компетентните органи и институции в България.

                                               и.д ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милко Бояджиев; 

                                                                СЕКРЕТАР: Румен Воденичаров