ДО МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА г-н ХАСАН АДЕМОВ
Към № 92-276/10.02.2013г.
На № 92-276/24.06.2013 г.
КОПИЕ: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ г-н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ Към № 08.10.109/24.06.2013г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Учтиво благодарим за изразеното във
Вашето писмо от 24.06.2013г. становище по
темата за незаконосъобразното изплащане
на български пенсии на територията на
Република Турция. В дългогодишна преписка
с МТСП, сдружение „Хелзинкски наблюдател
- България“ продължава категорично да
възразява и обосновано да счита за
неправомерни и крайно несправедливи
осъществяваните в случая от Вас стремежи,
насочени единствено в полза на чужди
на български народ и държава интереси.
Ето защо си позволяваме в анализа на
изложените Ваши съждения и позиции да
откроим редица предизвикващи възражения
и резерви твърдения, които биха могли
да бъдат сведени накратко до следните
изводи.
1„ Потвърждава се обстоятелството,
че МТСП фактически отказва провеждане
на прозрачно и равнопоставено обществено
обсъждане (публичен дебат) по споменатата
тема, при което да се гарантира спазването
на върховенство на закона.
2.
Поражда загриженост залегналия
във Вашето писмо подход за ерозиране
на държавния суверенитет на Република
България посредством пренебрегване
присъщия в двустранните отношения
принцип на реципрочност и налагане
едностранни, изключително във вреда на
българската страна, задължения.
3. В
съдържащите се в писмото уверения за
липса на всякакви противоречия с
българската Конституция, с нашето
законодателство и действащите международни
договори в областта на социалната
политика не срещаме правно аргументирани
основания, които биха оборили застъпваните
в множество наши изложения доказателства,
обстоятелства и съображения.
4. Не може
да бъде пренебрегвано продължаващото
нарушаване на Международната конвенция
за премахване на всички форми на расова
дискриминация и на националното ни
законодателство чрез предоставяне на
предимства (привилегии) с изплащането
на български пенсии - включително на
загубили българско гражданство лица,
в държава с които България няма сключена
двустранна спогодба за социално
осигуряване.
5. Прави впечатление,
че МТСП не изисква от НОИ данни и анализи
по повод обоснованите в писмо от
9.05.2011г. с вх. № 9104-121 предположения,
придружени с четири изготвени от нас
подробни таблични съпоставки на данни
от НОИ и НСИ и извлечения от статистическите
годишници на НСИ. Разчитахме на съвместното
им обсъждане, за което сме многократно
настоявали и имаме безответно принципно
съгласие на Вашето министерство. При
това, съдържащите се в тях факти и
обстоятелства могат да служат за доказване
наличието на престъпни деяния от страна
на облагодетелстваните лица и
оторизираните институции в Република
Турция, а също съпричастие на сътрудници
на МТСП и НОИ, които не осъществят
контрол по отчитане изплащането на
български пенсии на територия на
Република Турция.
ГОСПОДИН
МИНИСТЪР,
Гражданско сдружение
„Хелзинкски наблюдател-България“
развива дейност в областта на човешките
измерения без всякаква обвързаност с
правителствени структури,
партийно-корпоративни прослойки, чужди
лобита, агентури и финансови донори.
През изминалите 23 години то е пренебрегвано
умишлено, подтискано и подложено на
медийни забрани и ограничения - въпреки
неотклонното съблюдаване на утвърдените
в Заключителния акт от Хелзинки принципи
и стриктно спазване действащите в ООН,
ОССЕ, СЕ и Европейския съюз международни
правни стандарти. На тази основа, както
и в потвърждение на многократно
представяните на МТСП изложения, си
позволяваме отново да възразим на
направените в писмото от 26.07.2013 г.
твърдения по Споразумението между
правителството на България и правителството
на Турция от 4.11.1998г. за изплащане български
пенсии на територията на тази държава.
Намираме недопустимо позоваването
на Указ № 1496 от 1975г., с който е било
уредено сключване на тайни договори -
без ратификация от НС и без надлежното
им публикуване. Защото според § 3(1) от
Конституцията, разпоредбите на заварените
закони се прилагат ако не й противоречат
или не са отменени по силата на
непосредственото действие на чл. 5(2).
Тази норма е потвърдена със Закона за
международните договори на Република
България,§ 4 на които гласи:„Този закон
отменя Указ 1496 за участие на НРБ в
международни договори“, а контролът
по изпълнението следва да се осъществява
от Министерския съвет - вкл. МТСП.
Съгласно чл. 11 на Виенската конвенция
за право на договорите, начините за
изразяване съгласие на държавата да се
обвърже с договор може да бъде изразено
по начина,който е договорен. В чл. 9 на
споменатото споразумение от 4.11.1998г. е
изрично договорено, че то влиза в сила
след като страните са се информирали
за изпълнението на предвидените от
националното законодателство изисквания
за влизането му в сила. Видно от Решение
№ 39 от 1.02.1999г. и в нарушение на
договореностите, Министерският съвет
е заблудил турската страна, информирайки,
че националното ни законодателство е
било спазено. Тази заблуда продължава
преднамерено да се поддържа и от МТСП
в нарушение на чл. 5 ал.4, както и на
изискванията на чл. 85(1! от Конституцията.
Съгласно нейната т.1 на ратификация със
закон подлежат международните договори,
които имат политически или военен
характер. Видно от п. № 08.10.133/18.10.2011г.,
Министерският съвет утвърждава въпросното
споразумение и за акт с политическо
значение, считайки го за условие за
членството на страната в НАТО и
Европейския съюз, за разграничаване от
т. нар. „възродителен процес“ и за
компенсиране „нарушенията на човешките
права, извършвани през този период.“!
Споразумението не е обосновано и
противоречи на т. 4, на чл. 85(1), тъй като
фактически съдържа едностранни финансови
задължения за държавата, в резултат на
което неправомерно са изплатени на
територията на Турция български пенсии
на сума 700 милиона лева, към които следва
да се прибавят 300 милиона лева други
загуби за държавата. Това означава общо
един милиард лева, без с това да приключва
ограбването на бюджета на НОИ и на
българската държава.
Меродавно в този
случай е отбелязаното в Решение №9/1999г.
на Конституционния съд мнение на НС, че
на ратификация подлежат договореностите,
определящи участието на българската
страна с бюджетни средства при условията
на българското законодателство.
Споразумението нарушава изискването
на т. 6 на чл. 85(1), тъй като засяга основни
права на човека с отнемане на залегналите
в държавния бюджет средства, предназначени
за лоялни към държавата ни
граждани-пенсионери. Според становище
на Международния съд на ООН (1955г.),
„бенефициентите“ на български пенсии
в Турция нямат основание да се
считат български граждани и като така
– да ползват права без реципрочни
задължения. Облагодетелстваните с
български пенсии изселници в Турция не
са и не могат съгласно международните
стандарти да „запазват“ предишно
българско гражданство и на такова
основание да получават български пенсии.
Принципът за единственост на гражданството
е спазван при всички двустранни спогодби
за установяване, размяна на население
или изселване, сключени от балканските
държави – включително между България
и Турция. В този смисъл важи § 4 на ЗБГ:
“Възстановява се българското гражданство
на българските граждани изселили се
в страни, с които България не е сключила
изселнически спогодби“.
Прави
впечатление, че МТСП проявява твърде
неадекватно и двусмислено отношение
по проблема за компенсациите на
заграбените от турските власти имоти
и имуществените права на българските
бежанци от Изт. Тракия и Мала Азия. При
наличие на споразумение за изплащане
на български пенсии в Турция би било
твърде наивно и дори преднамерено
неговото справедливо решаване. На МТСП
е добре известно категоричното становище
на турското правителство, че българските
граждани, които то определя за „изселени“
след Балканските войни, нямат законни
права върху изоставените свои недвижими
имоти!
В своите твърдения, турската
страна се позовава главно на Берлинския
договор от 1878г., в който новоосвободена
България няма никакво участие и не се
явява страна по него. При това, Османската
империя и републиканска Турция не
изпълняват залегнали в него основни
задължения спрямо правата и свободите
на останалите под турско владичество
българи. Трябва да се изтъкне, че
преодоляване на турската позиция е
възможно да бъде постигнато при наличие
на адекватна и последователна държавна
политика с предприемане на твърди
подходи в няколко насоки. Примерно, с
отнасяне спорните въпроси до учредения
от Устава на ООН Международен съд.
Юрисдикцията на съда обхваща и всички
въпроси в действащи договори, прилагайки
признатите от цивилизованите нации
общи принципи на правото. Паралелен
подход би могъл да бъде поставянето на
съответно условие за пълноправно
членство на Република Турция в Европейския
съюз. Съществува и възможността, съгласно
чл. 56 от Виенската конвенция за право
на договорите, за едностранното
денонсиране на въпросното споразумение
от 4.11.1998г.
Позволяваме си да
предоставим на Министерския съвет копие
от настоящото писмо, тъй като министър
председателят, като спазва върховенство
на закона и интересите на нацията,
ръководи и координира общата политика
на правителството, носейки отговорност
за нея.
С уважение;
и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Милко Бояджиев)
СЕКРЕТАР:
(Румен Воденичаров)
6.07.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар