ФИЛОСОФСТВАЩИЯТ  ПОЛИТИКАН

     В многопартийната сцена на все още неосъществената демокрация у нас се появи гротескният персонаж на философстващия политикан. Посредством сложни изрази и наситени с непонятни чужди думи словесни еквилибристики той съумява с широка медийна подкрепа да привлече обществено внимание и да получи подобаващи  аплодисменти. Наред с липсата на логическа последователност, използваният подход прикрива несъстоятелни внушения, с които се манипулират изпаднали в култов захлас зомбирани последователи, прононсирани клиентелисти и привързани към партийни структури обръчи от стопански субекти.
     Ярък в това отношение персонаж е философстващият политикан д-р (мл.н.с) Ахмед Доган. Едно от постиженията на мисловното му жонглиране е съчинението “”идентичност” и “интеграция”” (Либерална библиотека кн.6/1968г.). Кратка съвременна негова интерпретация бе “поздравлението” на Ахмед Доган в качеството му на председател на ДПС пред Народното събрание (11.01.2007г.) по случай приемането на България в Европейския съюз. Опакованото в подходяща форма, като Двуликия Янус, послание изразява представата му за “функционална релация за правене на политика” – включително в органите на Европейския съюз, за осъществяване на митичния туранизъм и в подкрепа на ислямистките колонисти на Стария континент.
     Противопоставяйки се на някои от заложените в споменатото съчинение умозаключения е наложително да се изтъкне, че принципът на равенството – най-вече пред закона, не само не изяжда принципа на свободата, а е неотменно условие за нейното съществуване Правото на свобода на мисълта и убежденията е несъвместимо с постановената в Свещения Коран догма: “Не е допустимо за истинския правоверен – бил той мъж или жена, когато Бог и Неговият пророк са повелили нещо, да има свободата да избира друго на своя собствена глава.” В неизменните представи на мюсюлманина (това се подразбира и за Ахмед Доган), правата и свободите на човека са излишни, защото всеки е длъжен навсякъде и винаги да изпълнява волята на Всевишния. Колективната изява замества идентичността на отделната личност, превръщайки се в преграда за нейната непосредствена интеграция в националната държава (като политически субект). Възхваляваният от д-р Доган етнически, верски и политически унифициран колективизъм затваря институционално свободния човек и свободното общество в религиозно-социална килия, унищожавайки при това един от вродените инстинкти на човека – неговия стремеж към лична свобода и  идентичност.

На тази основа д-р Доган в лицето на ДПС осъществява един от най-чудовищните експерименти в българската история. Вместо да действа за осигуряване свобода и взаимно уважение, депесарската доктрина произвежда абсолютно подчинение, изразено във формулата: ДПС = авторитаризъм + ислям. Здравият разум на нашата политическа прослойка (елит) се свежда до измамното внушение за етнически и религиозен мир с цената на едностранна толерантност (липса на имунитет срещу екстремизма и насилието) и то само до настъпване икономическото и политическото господство на подкрепяното от външни сили владичество на “етническата партия от национален тип” или “националната партия от етнически тип”.

Колективната етно-религиозна идентичност задължително се съчетава с обезличаване на българската националност посредством стимулиране на групови привилегии по общностен признак. Според ислямската догма (Хадиси - божествени. откровения): “в лоното на исляма народности няма”. Съществува само световната нация (общност) на правоверните мюсюлмани (умма). В нейните обозначени с минарета граници мюсюлманинът се осъзнава като неин член, дължейки й своето съществуване, благоденствие и развитие. Понятието “права на човека”  по смисъла на международните договорености в хуманитарната област няма аналог в ислямската правна терминология.

Обезличаването на човешката идентичност с поглъщането й в политико–икономическите и религиозно–клановите структури е нацелено в ликвидиране на българския унитарен държавен строй и превръщането му във функция на тези структури. Неслучайно потурченото и превърнато в исляма по време на османското робство коренно население по българските земи сега е манипулирано  от проводниците на пантюрко–ислямския синтез с пропагандирането на героична патетика, кодове и празници, придружено с щедри субсидии от тайнствени фондове и дарители за възхвала на етно-шовинизма и тероризма. Няма друга държава като България, където са издигнати паметници и се правят официални чествания на предизвикали смъртта на десетки невинни граждани терористи–агенти на чужди спец-служби.

Преднамереното акцентиране от д-р Доган и преекспонирането на съществуващите социални различия вътре в политическата нация се прави с оглед постигане на привилегии и други обезпечени по възможност със специален статут изгоди, което според международните стандарти си е абсолютна дискриминация. Явен признак  на посочената опасна за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на държавата ни тенденция е прилагането на квотно разпределение на властта на основата на партийно-политически спекулации, с манипулирани по етнически и религиозни признаци аритметично-количествени разчети по начина, дестабилизирал бивша Югославия – Босна, Косово, вероятно Македония, а целенасочено понастоящем и България

Тези усилия са изявени в споменатото съчинение “идентичност” и “интеграция”” и политико-философската концепция на д-р Доган като цяло. Разбиването на националното единство, суверенитета и териториалната цялост на България са осъществявани последователно посредством разграничаване, обособяване и противопоставяне на населението в страната. Дискретно се прокарва недопустимото от международните стандарти “право на самоопределение”по етнически признаци, които обаче са обективно неизменни по рождение и не могат да бъдат субективно  променяни в процеса на реализация на отделната личност.. Наред с това преднамерено се омаловажават присъщите на българина граждански добродетели на социална привързаност, действителна солидарност в рамките на националната общност, наличието на общи интереси и чувства, на изискванията за реципрочност на права и задължения.

Съгласно политико-философските превъплaщения на д-р Доган, универсалните ценности на човечеството, като например правата и  свободите на личността, не са откритие на съвременното човечество. По скоро те са били откритие на “германо–романските етноси” и са закодирани в базовата им ценностна система. Пак според неговите представи, съвременният тип (западна) цивилизация е успяла да превърне тези “императиви” в кодове и понятия на цивилизацаионността изобщо без да споменава изрично, д-р Доган има предвид друга, по-висша и непонятна за неверниците респ. за европейската и световната общественост, цивилизация: “Кайрската декларация за правата на човека в исляма”, утвърдена през 1994г. на 7-та среща на държавните и верски ръководители на страните-членки на на Организация ислямска конференция, считана за елемент от религията и ръководство във всички области на живота.
Уредените в нея по волята на Всевишния норми са поначало несъвместими с редица основни положения на Всеобщата декларация за правата на човека и последвалите я пактове, конвенции и други актове в рамките на ООН, СЕ, ОССЕ, ЕС,както и основаните на тях политически декларации, съставляващи съвременното конвенционално и обичайно международно право  Следва да се отбележи, че още при подписването на Всеобщата декларация, представителите на Саудитска Арабия, Египет и Ливан не гласуваха за нейното приемане.Тактично е било изтъкнато, че “декларацията се основава в голяма степен на западната концепция за култура, която често се разминава с концепцията за култура на източните държави.” Определението  “западна култура” означава отричане на откритото от “германо-романските етноси” християнско мирозрение и морални ценности, разминаващи се с тези на мюсюлманите.

Уместно е да се посочи като пример на подобно “разминаване” осъждането на нашите мед.-сестри от “независимия” съд на Либийската джамахирия, основано на ислямската правна доктрина – Шериата.

Ключово в споменатото съчинение на д-р Доган е понятието “етно-идентичност”. Тълкуването на съдържание му трябва да доведе по неговите думи “до преосмисляне и интерциално визиране на реалностите във връзка с новата идентификационна вълна на етносите и на политическите субекти., като очевидно битие на света.” Така д-р Доган в присъщият му арогантен стил обявява непризнатото от никого официално статукво на тюрко-ислямско “малцинство” у нас за институционален социален субект и елемент на националната ни идентичност, с което политическата прослойка (елит) трябвало да се съобразява, ако иска да се почуства комфортно в страната и да била получила легитимация за евро-идентичност!  Казано накратко и по-ясно, вдъхновеният от божествените писания и с чувство на расово превъзходство философстващ политикан  отрича прокламирания от Великата френска революция основен принцип на егалитаризма т.е  на равенството на всеки гражданин пред закона. Очевидно, присъщият на д-р Доган начин на мислене, изразяване и поведение са отрицание на общочовешките ценности, на принадлежащи по рождение индивидуални права и свободи на всяка личност, независимо от нейните етнически и религиозни различия. Трябва категорично да бъдат отхвърлени циничните  твърдения на д-р Доган, че европейската идея, свързаната с нея евро-идентичност и интеграцията  на народите от Стария континент в Европейския съюз са митове, маркиращи комплексираността на българите и вътрешната им потребност от пореден покровител. Едва ли може да се намери по разбличаващо се словоблудство на д-р Доган, насочено срещу европейските цивилизационни стремления и доказващо по убедително възложената му деструктивна мисия.           

БЕЛЕЖКА:

Европейският съд по правата на човека е изразил по делото Хайдисайд срещу Обединеното кралство (1976г. пар.49) следното становище: “Според чл. 10(2) на ЕКЗПЧОС, свободата на изразяване е приложима не само по отношение на информация и идеи, които се приемат благосклонно, считат се за безобидни по съдържание или незаслужаващи внимание, но и спрямо такива, които са обидни, шокиращи или разстройващи държавата или която и да е част от обществото. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и широтата на мнение, без които не може да съществува едно демократично общество.”

протест До посланиците на великите сили против тяхната подкрепа на гей парада в София

СДРУЖЕНИЕ „ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ – БЪЛГАРИЯ“

(осн. и рег. 1990г)

ДО ПОСЛАНИКА НА

СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

Н. П. г-жа Мерсие Б. Райс

ДО ПОСЛАНИКА НА

Ф. Р. ГЕРМАНИЯ 

Н. П. г-н Матиас Хьопфнер

ДО ПОСЛАНИКА НА

ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА

Н. П. г-н Филип Отие

ДО ПОСЛАНИКА НА 

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Н. П. г-н Джонатан Аллен

ОТВОРЕНО ПИСМО

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,

Удивени и възмутени сме от Вашата официална подкрепа на проведения на 22.09.2013г. гей-парад „София прайд“, оказана с присъствие и изразените в писмено изложение преднамерени внушения. Очевидно манифестираните по този повод като правителствена политика прояви са били продиктувани от не дотам добронамерено отношение към суверенната българска държава и нейния народ, тъй като те са в явно нарушение на международното право и противоречат на Конституцията и на националното ни законодателство. Тази наша оценка съответства изцяло на възприетите от Организацията на обединените нации права и основни свободи на всяка човешка личност, както и на утвърдените от страните-членки на Европейския съюз, Съвета на Европа и ОССЕ договорености. Ето защо си позволяваме за коректност да припомним в случая някои от тях за което, надяваме се, не бихте възразили.

Преди всичко следва да се отбележи, че абсолютна свобода не е позната исторически, нито логически възможна. Това обстоятелство е отразено в разпоредбите на Международния пакт за граждански и политически права. Така, в чл.18 (3) за правото на всеки индивид да изповядва своята религия и убежденията си; в чл. 19 (3), б.“б“ относно свободата на словото; в чл.20 за правото на мирни събрания; в чл.22 за свобода на сдружаване, във всички тях са залегнали някои предвиждани със закон и свързвани със специални задължения и отговорности ограничения, които са необходими за защита на народното здраве, морала и правата и свободите на другите граждани. Тези ограничения са в съответствие и с чл.29 от Всеобщата декларация за правата на човека, според която всеки индивид има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободно и цялостно развитие на неговата личност. Също чл.чл. 3(5), 6(2) и 21 на Договора за Европейския съюз и чл. 52 от Хартата на основните права в ЕС, на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Конституционният съд в своите решения също утвърждава залегналите в международни договори и националното ни законодателство правни принципи.

Без да засягаме Вашето лично религиозно и морално пространство смеем да отбележим привързаността на православния български народ към изконните християнски ценности, които впрочем са неделима съставка на вековечното морално наследство на коренните европейски народи.

По повод нравствената същност на изявите на участниците в гей-парада би било уместно да се вникне в Посланието на апостол Павел към римляните. В неговата Глава 1 се казва по отношение на тогавашните езичници, които биха могли да бъдат отъждествявани с участващите в гей-парада сексуални реформатори и революционери (педерасти лесбийки и други подобни): (24) „И затова, според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота за да се безчестят телата им между самите тях. Защото дори и жените им промениха естествената употреба на тялото в противоестествена“. (27) „Така и мъжете, като изоставиха естествената употреба на жената разпалиха се в похотта си един към друг и като вършеха непристойни дела – мъже с мъже, приемаха в себе си отплатата, подобаваща на заблудата им“. „И така, предаде ги Бог на покварен ум да вършат това, което не подобава (28) изпълнени с всякаква неправда, блудство, нечестие,... (32) и които, като знаеха Божията наредба не само вършат такива неща, но и одобряват онези, които ги вършат“.

Трябва да се знае, че българските войни на хан Тервел разбиха през 717 г. по молба на византийския император обсадилите Константинопол араби-неверници и премахнаха заплахата от нахлуването им в Европа поне до 732г., когато в битката при Поатие Карл Мартел ги отхвърли окончателно отвъд Пиринеите. Българският народ понесе и своята петвековна жертвена участ пред олтара на Европа и отстоя православната си вяра и християнско ценностно мирозрение, за да бъде подложен в наши дни на присъщи за езичниците неправомерни внушения и аморални издевателства.

За представителите на посолството на САЩ тези прояви са обясними с утвърдената от Върховния съд държавна доктрина („Торнбърг“) за ограничаване суверенитета на другите държави в полза на САЩ. Според тази доктрина федерални закони могат за бъдат прилагани на територията на други страни дори без тяхно съгласие. Отказът от универсалността на правата на човека е аргументирана с виждането, че международното право не е някакъв катехизис от правила и държавата с доминиращи принципи може да се отклонява от него и да налага нови правила в международните отношения. Пораждат се съмнения доколко IV поправка на Конституцията е повече пречка за действия извън САЩ. Защото това право се полага само на американски граждани или притежаващи „здрави“ връзки със САЩ личности.

Отказът от всеобщата валидност на правата на човека и незачитането на държавния суверенитет се съдържат в прокламираната по време и след Студената война от тогавашния държавен секретар Джон Дълес политика, включително спрямо Българската държава. Тази основана на враждебност, омраза и насилие политика, чиито рецидиви срещаме и днес, е насочена към замяна на човешките ценности с фалшиви, с изтръгване на тяхната социална същност чрез насаждане и втълпяване в човешкото съзнание на култ към секса, насилието, садизма, предателството – с една дума всякаква безнравственост. Насочена е към незабелязано и активно осмиване на честността и почтеността, изтръгване на духовните корени, опошляване и унищожаване на народната нравственост. Главният залог е поставен върху младите, които да бъдат развращавани и превръщани в циници, простаци, космополити, хора с консуматорска психика на елементарни потребители. И това под девиза: „Защита правата на човека и гражданските свободи“!

Необходими са пояснения, във връзка с гей-парада и в други подобни случаи, доколко доктрината “Торнбърг“ и предишните указания на Държавния департамент продължават и понастоящем да са елемент на американската политика спрямо България и дали с прякото си участие в „София прайд “дипломатическите представители на правителствата на Германия, Франция и Великобритания ги подкрепят.

Необходимо е също да се изтъкне, че правителството на САЩ декларира резерва по чл. 20 на Международния пакт за граждански и политически права, изискващ забрана на всяко проповядване на омраза, подбуждащо към дискриминация, враждебност и насилие. Ето защо би било недопустимо, при липса на реципрочност, служители на Държавния департамент да се ангажират с твърдения, че върху участници в парада е проявявана омраза или дискриминация. Трябва да се отбележи също, че голям брой държави, като ФР Германия и Р. Франция, дипломатически представители, на които са участвали в гей-парада, своевременно са декларирали възражения относно тази резерва, третирайки я несъвместима с предмета и целите на пакта и следователно – невалидна за двустранните им отношения.

Изхождайки от изложените съображения, сдр. „Хелзинкски наблюдател – България“ очаква Вашето обосновано становище и би участвало в публично разискване по тази тема.

С уважение:

и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Милко Бояджиев)

25.09.2013г.