ФИЛОСОФСТВАЩИЯТ  ПОЛИТИКАН

     В многопартийната сцена на все още неосъществената демокрация у нас се появи гротескният персонаж на философстващия политикан. Посредством сложни изрази и наситени с непонятни чужди думи словесни еквилибристики той съумява с широка медийна подкрепа да привлече обществено внимание и да получи подобаващи  аплодисменти. Наред с липсата на логическа последователност, използваният подход прикрива несъстоятелни внушения, с които се манипулират изпаднали в култов захлас зомбирани последователи, прононсирани клиентелисти и привързани към партийни структури обръчи от стопански субекти.
     Ярък в това отношение персонаж е философстващият политикан д-р (мл.н.с) Ахмед Доган. Едно от постиженията на мисловното му жонглиране е съчинението “”идентичност” и “интеграция”” (Либерална библиотека кн.6/1968г.). Кратка съвременна негова интерпретация бе “поздравлението” на Ахмед Доган в качеството му на председател на ДПС пред Народното събрание (11.01.2007г.) по случай приемането на България в Европейския съюз. Опакованото в подходяща форма, като Двуликия Янус, послание изразява представата му за “функционална релация за правене на политика” – включително в органите на Европейския съюз, за осъществяване на митичния туранизъм и в подкрепа на ислямистките колонисти на Стария континент.
     Противопоставяйки се на някои от заложените в споменатото съчинение умозаключения е наложително да се изтъкне, че принципът на равенството – най-вече пред закона, не само не изяжда принципа на свободата, а е неотменно условие за нейното съществуване Правото на свобода на мисълта и убежденията е несъвместимо с постановената в Свещения Коран догма: “Не е допустимо за истинския правоверен – бил той мъж или жена, когато Бог и Неговият пророк са повелили нещо, да има свободата да избира друго на своя собствена глава.” В неизменните представи на мюсюлманина (това се подразбира и за Ахмед Доган), правата и свободите на човека са излишни, защото всеки е длъжен навсякъде и винаги да изпълнява волята на Всевишния. Колективната изява замества идентичността на отделната личност, превръщайки се в преграда за нейната непосредствена интеграция в националната държава (като политически субект). Възхваляваният от д-р Доган етнически, верски и политически унифициран колективизъм затваря институционално свободния човек и свободното общество в религиозно-социална килия, унищожавайки при това един от вродените инстинкти на човека – неговия стремеж към лична свобода и  идентичност.

На тази основа д-р Доган в лицето на ДПС осъществява един от най-чудовищните експерименти в българската история. Вместо да действа за осигуряване свобода и взаимно уважение, депесарската доктрина произвежда абсолютно подчинение, изразено във формулата: ДПС = авторитаризъм + ислям. Здравият разум на нашата политическа прослойка (елит) се свежда до измамното внушение за етнически и религиозен мир с цената на едностранна толерантност (липса на имунитет срещу екстремизма и насилието) и то само до настъпване икономическото и политическото господство на подкрепяното от външни сили владичество на “етническата партия от национален тип” или “националната партия от етнически тип”.

Колективната етно-религиозна идентичност задължително се съчетава с обезличаване на българската националност посредством стимулиране на групови привилегии по общностен признак. Според ислямската догма (Хадиси - божествени. откровения): “в лоното на исляма народности няма”. Съществува само световната нация (общност) на правоверните мюсюлмани (умма). В нейните обозначени с минарета граници мюсюлманинът се осъзнава като неин член, дължейки й своето съществуване, благоденствие и развитие. Понятието “права на човека”  по смисъла на международните договорености в хуманитарната област няма аналог в ислямската правна терминология.

Обезличаването на човешката идентичност с поглъщането й в политико–икономическите и религиозно–клановите структури е нацелено в ликвидиране на българския унитарен държавен строй и превръщането му във функция на тези структури. Неслучайно потурченото и превърнато в исляма по време на османското робство коренно население по българските земи сега е манипулирано  от проводниците на пантюрко–ислямския синтез с пропагандирането на героична патетика, кодове и празници, придружено с щедри субсидии от тайнствени фондове и дарители за възхвала на етно-шовинизма и тероризма. Няма друга държава като България, където са издигнати паметници и се правят официални чествания на предизвикали смъртта на десетки невинни граждани терористи–агенти на чужди спец-служби.

Преднамереното акцентиране от д-р Доган и преекспонирането на съществуващите социални различия вътре в политическата нация се прави с оглед постигане на привилегии и други обезпечени по възможност със специален статут изгоди, което според международните стандарти си е абсолютна дискриминация. Явен признак  на посочената опасна за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на държавата ни тенденция е прилагането на квотно разпределение на властта на основата на партийно-политически спекулации, с манипулирани по етнически и религиозни признаци аритметично-количествени разчети по начина, дестабилизирал бивша Югославия – Босна, Косово, вероятно Македония, а целенасочено понастоящем и България

Тези усилия са изявени в споменатото съчинение “идентичност” и “интеграция”” и политико-философската концепция на д-р Доган като цяло. Разбиването на националното единство, суверенитета и териториалната цялост на България са осъществявани последователно посредством разграничаване, обособяване и противопоставяне на населението в страната. Дискретно се прокарва недопустимото от международните стандарти “право на самоопределение”по етнически признаци, които обаче са обективно неизменни по рождение и не могат да бъдат субективно  променяни в процеса на реализация на отделната личност.. Наред с това преднамерено се омаловажават присъщите на българина граждански добродетели на социална привързаност, действителна солидарност в рамките на националната общност, наличието на общи интереси и чувства, на изискванията за реципрочност на права и задължения.

Съгласно политико-философските превъплaщения на д-р Доган, универсалните ценности на човечеството, като например правата и  свободите на личността, не са откритие на съвременното човечество. По скоро те са били откритие на “германо–романските етноси” и са закодирани в базовата им ценностна система. Пак според неговите представи, съвременният тип (западна) цивилизация е успяла да превърне тези “императиви” в кодове и понятия на цивилизацаионността изобщо без да споменава изрично, д-р Доган има предвид друга, по-висша и непонятна за неверниците респ. за европейската и световната общественост, цивилизация: “Кайрската декларация за правата на човека в исляма”, утвърдена през 1994г. на 7-та среща на държавните и верски ръководители на страните-членки на на Организация ислямска конференция, считана за елемент от религията и ръководство във всички области на живота.
Уредените в нея по волята на Всевишния норми са поначало несъвместими с редица основни положения на Всеобщата декларация за правата на човека и последвалите я пактове, конвенции и други актове в рамките на ООН, СЕ, ОССЕ, ЕС,както и основаните на тях политически декларации, съставляващи съвременното конвенционално и обичайно международно право  Следва да се отбележи, че още при подписването на Всеобщата декларация, представителите на Саудитска Арабия, Египет и Ливан не гласуваха за нейното приемане.Тактично е било изтъкнато, че “декларацията се основава в голяма степен на западната концепция за култура, която често се разминава с концепцията за култура на източните държави.” Определението  “западна култура” означава отричане на откритото от “германо-романските етноси” християнско мирозрение и морални ценности, разминаващи се с тези на мюсюлманите.

Уместно е да се посочи като пример на подобно “разминаване” осъждането на нашите мед.-сестри от “независимия” съд на Либийската джамахирия, основано на ислямската правна доктрина – Шериата.

Ключово в споменатото съчинение на д-р Доган е понятието “етно-идентичност”. Тълкуването на съдържание му трябва да доведе по неговите думи “до преосмисляне и интерциално визиране на реалностите във връзка с новата идентификационна вълна на етносите и на политическите субекти., като очевидно битие на света.” Така д-р Доган в присъщият му арогантен стил обявява непризнатото от никого официално статукво на тюрко-ислямско “малцинство” у нас за институционален социален субект и елемент на националната ни идентичност, с което политическата прослойка (елит) трябвало да се съобразява, ако иска да се почуства комфортно в страната и да била получила легитимация за евро-идентичност!  Казано накратко и по-ясно, вдъхновеният от божествените писания и с чувство на расово превъзходство философстващ политикан  отрича прокламирания от Великата френска революция основен принцип на егалитаризма т.е  на равенството на всеки гражданин пред закона. Очевидно, присъщият на д-р Доган начин на мислене, изразяване и поведение са отрицание на общочовешките ценности, на принадлежащи по рождение индивидуални права и свободи на всяка личност, независимо от нейните етнически и религиозни различия. Трябва категорично да бъдат отхвърлени циничните  твърдения на д-р Доган, че европейската идея, свързаната с нея евро-идентичност и интеграцията  на народите от Стария континент в Европейския съюз са митове, маркиращи комплексираността на българите и вътрешната им потребност от пореден покровител. Едва ли може да се намери по разбличаващо се словоблудство на д-р Доган, насочено срещу европейските цивилизационни стремления и доказващо по убедително възложената му деструктивна мисия.           

БЕЛЕЖКА:

Европейският съд по правата на човека е изразил по делото Хайдисайд срещу Обединеното кралство (1976г. пар.49) следното становище: “Според чл. 10(2) на ЕКЗПЧОС, свободата на изразяване е приложима не само по отношение на информация и идеи, които се приемат благосклонно, считат се за безобидни по съдържание или незаслужаващи внимание, но и спрямо такива, които са обидни, шокиращи или разстройващи държавата или която и да е част от обществото. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и широтата на мнение, без които не може да съществува едно демократично общество.”