до Европейския парламент

до Българският парламент

до Международният наказателен съд (МНС) (на френски: Cour pénale internationale, CPI; на английски: International Criminal Court, ICC) - постоянен съдебен орган, който се занимава с геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на „агресия“.

Декларация за българският геноцид

• като взе предвид член 2 от ратифицирана с Указ № 300 от 23.06.1950 г. от България и Приета на 9.12.1948 г. с резолюция 260 A (III) на Общото събрание на ООН,  Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 година, а именно че под "геноцид" се разбира всяко едно от следните действия, извършени с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

а) убиване на членове на групата;
б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;
в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;
г) мерки за предотвратяване ражданията на групата;
д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.  

•  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации

•  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд от 1998 г. и неговите разпоредби относно компетентността по отношение на престъплението геноцид, престъпленията срещу човечеството, военните престъпления и агресията като престъпление,

• като взе предвид доклада на МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ на Карнегиева фондация за международен мир (Carnegie Endowment for International peace, REPORT OF THE INTERNATIONAL COMMISSION тo Inquire into the causes and Conduct OF THE BALKAN WARS, PUBLISHED BY THE ENDOWMENT WASHINGTON, D.C. 1914)

• като взе предвид “кървавият данък”  (девширме) от законодателството на Османската империя за отнемане не даца  на възраст 7 – 10 години и до 12 години от български семейства и предаването им за нуждите на еничарския корпус и други служби на Османската империя, прилаган насилствено на българското население от около 1400 година до 1705 г, който съответства на чл. 2 от конвенцията за преследване  наказване и преследване на престъплението геноцид...... 

• като взе предвид жертвите на Априлското въстание (изпепелени 17 български села)

• като взе предвид жертвите от Илинденско преображенското въстание 1903 г,  (опожарени  над 200 български села, 5000 убити българи, 30000 бежанци в България, 70 000 българи останали без покрив )

• като взе предвид Заличените чрез геноцид през лятото на 1913 г около 1200 български села документирани в стотици книги

•  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от правилника на Европейския парламент

• като взе предвид Резолюция 2253 (2015) на Съвета за сигурност на ООН

• като взе предвид, че жестокостите, извършени от Османската империя по систематичен и широкоразпространен начин, са били насочени и са имали за цел да унищожат българите; като има предвид, че съобразно международното право, по-специално в съответствие с член II от Конвенцията на ООН от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид, такива жестокости представляват геноцид;

• като признава, че жестокостите, извършвани от османските башибозуци срещу религиозни и етнически (арменски, християнски, български) малцинства на Балканския полуостров включват военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид;

• като взе предвид, че Османската империя на 4 юли 1913 г нарушава окончателно одобрения от всички Велики сили и подписан на 17 май 1913 г от съюзени държави, включително и от Османската империя Лондонски  мирен договор, в който Османската империя отстъпва на съюзените държави (България, Сърбия, Гърция и черна гора) всички земи на запад от линията Енос-Мидия;

• като взе предвид, че на след 4 юли 1913 г Османската империя без предизвестие преминава установената от Лондонския мирен договор граница Енос-Мидия и окупира стотици български села и десетки градове избива мъжкото население на село Булгаркьой и изгаря труповете, край Бородиновия мост, до селото.;

• като взе предвид, че на 22 септември 1913 г. насилствено прогонва българското население от частните му имоти, без компенсация, като събира откуп за живота на всеки човек в размер на 70 турски лири за човешки живот в селата Османли, Татарлар, Ениджия, Еникьой, Търново, Башклисе, Ейлягюню, (българите от село Каваклия успяват да избягат преди окупацията на турците без откуп за живота си, но оставят недвижимата си собственост). ;

• като взе предвид, че Османската империя използва Джихад за ислямизирането на българите, проповядван от ходжи, придружаващи извършителите на геноцида. Българите приели да сменят християнската вяра с ислямска, са оставени да владеят имотите си и не са принуждавани да плащат откуп за живота си;

•  като има предвид, че през август 1913 г. Османската империя премества отвлечени жени, старци, деца от град Дедеагач / Александропулис към Фере и Мала Азия; като има предвид, че за някои от тези жени има информация, че са „разпределени“ между бойци на башибозука, докато на други е казано, че ще бъдат използвани да придружават конвоя;

• като има предвид, че роднините-потомци на жертвите следва да получат психологическа и логистична подкрепа;

• като има предвид, че няколко местни организации са документирали престъпления на Османската империя, Кралство Сърбия и Кралство Гърция срещу българската общност, но те имат само ограничен капацитет; 

• като има предвид, че според международни организации за правата на човека, като „Хюман райтс уоч“, международни съдебно медицински експерти не са осъществили работа в тази област;

1, осъжда безрезервно кръвопролитията, асимилациите и явните нарушения на международното хуманитарно право и правата на човека, извършени от Османската империя, Кралство Сърбия и Кралство Гърция ; отбелязва с голяма тревога настоящите разкрития, които са доказателство за терор, извършен от Османската империя, Кралство Сърбия и Кралство Гърция; изразява своите съболезнования на всички българи, които са изгубили свои роднини в резултат на престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени от Османската империя, Кралство Сърбия и Кралство Гърция и свързаните с него;

2. настоятелно призовава международната общност, и по-специално Съвета за сигурност на ООН, да считат докладваните масови гробове в Трикери и при изкопа на основите на сиропиталището спонсорирано от Нисин Азис като допълнително доказателство за геноцид и да изправят Османската империя, Кралство Сърбия и Кралство Гърция пред Международния наказателен съд (МНС);

 3. Турция следва да се разграничи от Османската империя и да осъди Османската империя за всички престъпления срещу човечеството извършени от Османската империя или да поеме отговорност за тях.  Да върне на България и на Европейския съюз областите Лозенград и Одрин ;

4. призовава ЕС, неговите държави членки и други потенциални международни донори да улеснят и предоставят пълната си подкрепа за правителството на  България при организирането на човешките ресурси и инфраструктурата, необходими за съхраняване и анализ на доказателства, които могат да бъдат от съществено значение за бъдещи национални и международни процеси по отношение на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид;

5. настоятелно призовава Турция и Македония, да станат членове на Международния наказателен съд (МНС), за да се даде възможност за наказателно преследване на Османската империя, Гърция и Сърбия за военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството;

6. призовава българските, гръцките, турските, македонските и сръбските органи да поканят международни съдебно-медицински експерти, включително тези с опит в наказателните съдилища, да идентифицират всички масови гробове на Трикери и да помогнат за запазването и анализирането на доказателствата,