Проф. Бончо Асенов

ДОСТОЕН И ПЪЛНОЦЕННО ИЗЖИВЯН ЖИВОТ

Делчо Балабанов (1937–2016) ни остави изследвания за трагедията на тракийските българи, за съдбата на кюрдите и арменците. Той е роден в с. Белопопци, Хасковско, д-р по история, ст.н.с. Работил е дълги години в контраразузнаването в ОУ МВР-Стара Загора. Няколко години е преподавател във Висшия институт на МВР. След 1989 г. се занимава с активна обшествено-политическа дейност. От 1991-1995 г. е зам.-председател на Общонародния комитет за защита на нацоналните интереси. Председател е на Комитета за солидарност с кюрдския народ. Издавал е вестник и списание и е инициатор на редица срещи и конференции посветени на проблемите на кюрдите. Има над 120 публикации и 12 книги свързани с новата история на Турция и предизвикателствата за България. Издал е и 12 книги с подобна тематика.

През 2014 г. издава книгата „Тракия в пламъци“ (1912–1913 и 1919–1923 г.) (418 с.), в която с много документи и снимки разказва за трагедията на тракийските българи по време на Бал канската война и Първата световна война. Това е един тъжен разказ за съдбата на българите от Беломорска Тракия направен по спомени и размисли на негови съвременници. Той е още по-убедителен защото самият Балабанов произхожда от семейство на тракийски бежанци и част от спомените са от негови близки роднини. За да ни въведе в темата той разкрива историята на Западна Тракия от времето на Санстефанска България до победата на Балканската война, крушенията на Междусъюзническата война и османската инвазия след това. Описва трагедията на родното село на неговите родители – Сачанли и на българските бежанци тръгнали да се спасяват в България от башибозуците. Разказва за събитията около присъединяването на Беломорието към България и борбата за автономия на Тракия, която през 1920 г. е предоставена на Гърция. В отделна глава разглежда съпротивата срещу новият завоевател – гърците, втората бежанска вълна към България през 1923 г. и обезбългаряването на Западна Тракия. Проследява и съдбата на Вътрешно-тракийската организация след 1923 г. и разказва за живота и делата на осем тракийски войводи, някои от които са били репресирани от българските власти преди и след 1944 г. Всичко това Делчо Балабанов представя на основата на вече познати документи, но и на автентични спомени на български и турски участници в събитията. Включително и на потомци на българските бежанци. И е допълнил повествованието с много снимки, част от които са автентични и за първи път публикувани.

През 2011 г. Делчо Балабанов издава в три тома книгата „Абдуллах Йоджалан и ПКК-биографичен очерк“ (общо 1448 с.), в която разказва за живота и делата на водача на кюрдите. Това е една от най-подробните и обективни биографии за ръководителя на кюрдите в Турция.

През 2015 г. Балабанов издава книгата „Депортацията на арменците“ (231 с.), която представлява сборник от турски документи за насилствената депортация на арменското население в Турция през 1915–1918 г. и извършения геноцид над арменското население, при което умират повече от един млн. арменци. За да бъде обективен Балабанов е дал първо официалните турски документи обясняващи и оправдаващи депортацията, а след това ни запознaва с близо 60 писмени указания и разпоредби касаещи депортирането – дадени в оригинал, съответно преведени на съвременен турски и български език. Крайният му извод е, че турските официални документи от този период са издавани не да отразяват реалните събития, а за да манипулират тези събития, за да прикрият и подменят истината. И че депортацията и геноцида са „продиктувани от идеята за създаване на хомогенна турска нация, спиране на разпада и възраждането на Османската империя върху територията на митичната родина „Туран“.

 В края на 2015 г. Балабанов издава книгата си „Многоликият радикализъм в Турция (1950–1980). В нея, базирайки се на богат документален материал той доказва, че през 50-те–80-те години на миналия век десният радикализъм надвива левия в Турция с помощта на едрия капитал и САЩ. Извършените два военни преврата в Турция довеждат до въоръжена съпротива, до партизанско движение и терористични актове от страна и на радикалните леви организации и на десницата начело с командосите на А.Тюркеш. Но докато управляващите са безкомпромисни срещу левичарите и практически смачкват младежкото, работническо и профсъюзно движение в Турция, те проявяват учудваща толерантност към фашистката организация на Тюркеш.

През април 2016 г. излиза последната книга на Делчо Балабанов – „От сейфа на турското разузнаване (МИТ)“ (148 с.). В нея с автентични турски документи (закони, инструкции, заповеди, указания) касаещи разузнавателната държавна политика на Турция от края на ХХ и началото на ХХІ в. той прави връзка между разузнавателната дейност на МИТ и започналата вече да се осъществява доктрина на неоосманизма. От документите разбираме, че турските тайни служби имат за задача да шпионират тотално съседните страни, включително и България. И това е задача не само на неговото разузнаване – МИТ, но и на всички министерства и държавни институции. Фактически те събират подробна информация (по около 400 проблема) касаеща политическата, икономическа, идеологическа, военна, социална, демографска, етническа, географска, образователна, религиозна, битова област чрез секретни сътрудници и други „народни осведомителни средства“. Събирането на тази информация е подчинено на целите на турската пропаганда, провеждана и от МИТ. А те са „да защитава връзките на нашите сънародници, намиращи се извън Турция, с майката Родина“, да се поддържат в българските мюсюлмани протурските идеи, чувства и настроения, да се използват при необходимост за „активна съпротива срещу държавната власт“, да се изяснява „възможно ли е установяване на нова държава в националните граници“ (подразбира се към Турция). В специален план за психологическа отбрана разработен от Министерството на външните работи се предвиждат мероприятия, които да осигуряват „сънародниците извън Турция... да живеят като силни общества в културно, стопанско, политическо и социално отношение“ и „повишаване на чувствата на доверие и сигурност... към националната ни мощ и суверенитет“. Ето някои от предвижданите в документа мероприятия: поощряване основаването на дружества от лица с турско съзнание в чужбина и оказване на необходимата им помощ; предпазването им от вредни влияния и течения; оказване материална и морална помощ на турчеещи се лица; откриване на училища с преподаване на турски език; осигуряване обучението им със или без стипендии; откриване културни центрове; изпращане на фолклорни екипи, подготвени духовници, учители, списания, вестници, брошури и филми. Предвижданите мероприятия виждаме, че се осъществяват вече активно в рамките на неоосманската политика на Турция.

Анализът на документите посочени в книгата дават основание на Делчо Балабанов да твърди, че в тях са заложени дългосрочни геополитически и геостратегически интереси на Анкара, развити по късно от доскорошния турски премиер Ахмет Давутоглу в книгата му „Стратегическа дълбочина“ и практически прилагани вече от Турция по отношение на нашата страна. Делчо Балабанов имаше планове за нови книги, но уви съдбата реши друго и той си отиде преждевременно през декември 2016 г., уверявам ви, с мисълта за достоен и пълноценно изживян живот.                                                                                                    Проф. Бончо Асенов