ПРАВИТЕЛСТВОТО ПОГАЗВА МЕЖДУНАРОДНИ ПРАВНИ НОРМИ

Милко Бояджиев – Сдружение                              

”Хелзинкски наблюдател България“

О   Т   К   Р   И   Т   О            
ПРАВИТЕЛСТВОТО ПОГАЗВА МЕЖДУНАРОДНИ ПРАВНИ НОРМИ

                Нарушенията от българското правителство на международни правни норми е видно от множеството наказателни постановления на международни съдилища срещу Р. България. При това, решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по смисъла на чл. 5 (4) на българската Конституция се считат за валидни, като неразделна част от вътрешното право на страната.

                Международните съдилища не само разрешават отделни казуси (спорове), но и охраняват залегналите в тях принципи и разпоредби както и разширяват тяхното приложно поле.  

                Пореден случай на погазване от българското правителство на международни норми е неправомерното и преднамерено екстрадиране в Турция през м. октомври т.г. на 7-те бегълци от режима на президента Ердоган в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, който постановява: „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко, или унизително отношение, или наказание“. По смисъла на тази разпоредба, решението за екстрадиране представлява нарушаване на чл. 3 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи поради последствията, които могат да се очакват в страната където са екстрадирани. А всяко нарушение на международното право е престъпление  Тази принципна разпоредба се потвърждава от Хартата на основните права на Европейския съюз. Нейния чл. 19 постановява: “Никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание.“ И още: “Колективното експулсиране е забранено.“

           Едва ли има запознат с политическото положение в Турция, който да не разбира какво може да очаква  екстрадираните и предадени от българското правителство по молба на турските власти бегълци!

                Според становището на Международния съд по правата на човека по делото Соуринг срещу Великобритания, решението на дадена държава-страна по конвенцията да екстрадира беглец може да породи проблем и следователно да възбуди отговорността на тази държава по силата на Конвенцията в случаите, когато съществуват сериозни основания да се смята, че лицето, ако бъде предадено на държавата – молител, би било застрашено от реална опасност да бъде подложено на изтезания или нечовешко, или унизително  отношение, или наказание.   Този принцип се потвърждава от решенията и практиката без Съдът непременно да прави заключение за извършено нарушение на Конвенцията, и е прилаган примерно към случаите на екстрадиране - по-специално в решенията Круз Варас срещу Швеция (20.02.1991г.), HLR срещу Франция (29.04.1997г.), , Ал-Адсани срещу Великобритания (21.11.2001г.).

                Трябва да се изтъкне, че премахването на нечовешкото и унизителното отношение е една от главните цели, които си е поставила световната общност с оглед запазване  на човешкото достойнство, изразено в чл.5 на Всеобщата декларация за правата на човека, чл.7 от Пакта за граждански и политически права и други международни инструменти, чието нарушаване  се  счита за престъпление.

                Видно от посочените становища и решенията на ЕСПЧе е че, актът на българското правителство за екстрадиране на бегълци, чиито права, живот и човешко достойнство са сериозно заплашени в Р. Турция от ислямисткия  режим на президента Ердоган, може да се счита за престъпление. Българската държава е заплашена не само с големи финансови санкции за преднамерено погазване на международни правни норми, които подлежат на заплащане от всички български граждани. Не по-малко значимо е моралното падение на нашето правителство, ако действията му срещат обществена подкрепа или безразличие към провежданата от него политика на подчинение на страната на имперските османистки стремежи в синтез с ислямските домогвания за подчиняване на целия съвременен свят на повелите на шариатската религиозна доктрина. Новото завладяване на България е първата стратегическа предпоставка в прокламираната от настоящите неоосманистки  управници цел.