ПО ДЕЛАТА ЩЕ ПОЗНАЕТЕ ДЪРВОЯДИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ

     Продължаващите през периода на прехода активни мероприятия по т. нар. „досиета“ са насочени не толкова към доносниците от VI управление на бившата ДС, колкото до разбиване на имунната система на държавата ни чрез ликвидиране българските разузнавателни и контра-шпионски служби. Непосредствена цел е също дезинформация на обществото посредством отвличане на вниманието от попълзновенията на чуждите агентури у нас и прикриване на дейността им с помощта на средства за масова информация. Твърде щедра е оказваната в тази насока подкрепа на поставените в тяхна зависимост политически институции, богато субсидираните казионни, предимно от външни донори „неправителствени“ организации и фондации, проповядващи религиозно превъзходство движения, прокарващи забранения прозелетизъм секти, както и корумпирани деятели от всякакъв сой. Всички те съвсем необезпокоявано прояждат държавните структури и малкото останало читаво в нашия обществен живота. Натрапчиво явна е липсата на публичен контрол върху изразходваните от „неправителствените организации“ средства, включително на донори - посредници, като фондация „Отворено общество“ на финансиста Жорж Сорос-Шварц, финансираната от чужда държавна агенция (ААМР) „Демократична мрежа“, ФРГО и пр. Без всякакви скрупули те се ползват за фиктивни цели и семеен поминък, и храненичество, за съвместно присвояване на финансови средсва от утвърдена в публичното пространство номенклатура от граждански организации. С течение на времето станаха явни корумпирани лобита от партии и залязващи политици от всички цветове. Устроени на входа и изхода на отпусканите субсидии се оказаха изразходвани журналисти, поръчкови социолози, политолози, статистици, неолиберални икономисти – монитаристи. Приятели, щерки и съпруги са записани за членове на по няколко борда и фондации, заработвайки за часове солидни суми. Водещи на телевизионни форуми и радиопредавания, именити редактори на ежедневници и  списания разчитат да бъдат включени в различни програми за граждански свободи и правата на човека, демонстрирайки срещу добри хонорари невежество по дискутираните проблеми. Липсва финансов контролът, а етичният е невъзможен. Той е нежелан еднакво от контролиращи и от надзиравани. Журналистите свикнаха на подаръци, безплатни екскурзии, бонуси, заплащане в брой. Медиите разчитат не само на субсидии чрез реклами, но и на подготвени от донорите манипулирани анализи и коментари, с които явно се обслужват техните антибългарски по своята същност политики. Дойде време да си припомним горчивата констатация на големия френски държавник Шарл де Гол: „Държавите са студенокръвни чудовища. На тях са чужди хуманните отношение. Те се водят само от интересите си“!

     Поради стратегически важното гео-политическо разположение, България е попадала тъкмо между воденичните камъни на домогванията на световните сили, опитвайки се в сложната дипломатическа игра да отстоява своята национална независимост, държавен суверенитет и народностни стремежи. При тези незавидни обстоятелства е наложително обществеността да прозре откроилите се заплахи и да се мобилизира в отпор срещу домогванията на публично изявяващи се безродни космополити, либерасти, политически шарлатани и всякакви други диверсанти.

     Ролята на службите за сигурност, и преди всичко на ДАНС, не бива да бъдат пренебрегвана или заменяни. Гражданството може да подпомага дейността им, доколкото му се дава възможност да изразява мнението си, но то трябва да е безотказно защитавано при неизбежните насрещни удари.

     Защото заплахата е напълно реална. Това налага да се позовем в предварителен порядък на някои решения на Европейския съд по правата на човека. Основавайки се на чл.10 (2) от Конвенцията за правата на човека Съдът изтъква (7.12.1976г.), че свободата на изразяване е приложима не само по отношение на „информации“ и „идеи“, които са приемани благосклонно, считат се за безобидни по съдържание или незаслужаващи внимание, но и спрямо такива, които са обидни, шокиращи или разстройващи държавата или която и да е част от обществото. Съдът (8.07.1986г.) указва да се прави разлика и прецизно разграничаване на факти и оценъчни съждения, като истинността на оценките не подлежи на доказване. Съдът счита също ( 23.05.1991г.), че не е на лице оклеветяване на политик, ако фактите са достатъчно точни и добросъвестно представени, а оценъчните съждения не се позовават на неверни твърдения и обстоятелства.

     От 80-те години на миналия век светът вече не се управлява задкулисно. Характерните за времето на „студената война“ тайни операции отмират. Сега живеем в ерата на откритите мероприятия, за които новите електронни технологии разкриват невъобразимо широки възможности. Действайки на светло секретните служби вършат неща, които преди бяха изключително скъпи, рисковани и смъртно опасни. На разположение са школи за диверсанти, граждански комитети за защита на свободите и правата на човека, младежки и студентски формации, синдикални организации, партийни централи, религиозни общности, действащи под ръководство и контрол на агентурни резиденти в изпълнение на поставените задачи. А при нужда - за ликвидиране или морално унищожаване на противниците. Може да звучи еретично, но Върховният съд на САЩ узакони доктрина за ограничаване в полза на тази страна суверенитета на други държави. Аргументира се с мнението, че международното право може да бъде отклонявано от държавата с доминиращи принципи и тя може да налага нови правила в международните обичаи и практики. Според споменатата доктрина сигурност извън САЩ се полага само на американски граждани или на притежаващи здрави връзки със САЩ личности! Притежаващи такива здрави връзки личности у нас трябва да бъдат спокойни за своята и семействата си сигурност.

     По този повод следва да се изтъкне често използваната слабост в националното законодателство от явни и подмолни рушители на българската държавност. Тя произтича от факта, че за разлика от придобили славата на зачитащи демокрацията и върховенството на закона страни, нашата държава е ратифицирала и поела съответни задължения по всички основни договори, пактове, конвенции и други конвенционални документи относно правата на човека в рамките на ООН, ЕС и СЕ, без резерви и декларации за ограничаване действието им, като при това конституционно е гарантирала прякото им приложение в съдебната система и предимство пред противоречащи им вътрешни актове.

     В светлината на изложените обстоятелства и на базата на медийни информации ще направим опит да представим антибългарската същност на някои „легално“ действащи в България чужди лобистки, агентурни и обвързани с тях граждански и „неправителствени“ организации, както и прононсирани обществени личности.

     Особено открояваща се е дейността на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия със седалище в София, начело с бившата президентската съветничка Антонина Желязкова. Организацията е финансирана от установения в Бирмингам (Великобритания) под опеката на радикални уахабитски секти в Саудитска Арабия „Център за изследване на исляма и връзките между исляма и християнството“. Присъщите на двата центъра прояви са ориентирани към пропагандиране на „толерантност“ спрямо екстремизма на правоверните мюсюлмани, приемане на религиозното им превъзходство т.е. обособяване и разделение на населението на верска основа. Настойчиво се внушава принадлежността на българите-мохамедани, умишлено наричани „помаци“, към  световната ислямска нация – защото според догмата  „В лоното на исляма народности няма“.

     Още преди официалното си регистриране през 1993г.,Българският хелзинкски комитет (БХК) с председател Красимир Кънев, получи солидна финансова подкрепа от магьосниците от Ленгли, в лицето на правителствената Национална фондация за демокрация, чрез подведомствените й „Жорж Маршал Фонд“–Вашингтон, базираната в Брюксел фондация „Човешки права без граници“, филиалът у нас на „Международната хелзинкска федерация“-Виена фондация „Отворено общество“ и на други наричащи себе си „неправителствени правозащитни организации“ (НПО).  Понастоящем БХК има 35 добре платени постоянни сътрудници и два офиса. Според неговите корифеи, на споменатата НПО е предоставена легална възможност да набира средства чрез собствена стопанска дейност, от дарения на фирми и частни спомоществователи, Съгласно международните стандарти обаче, НПО не могат да са зависими от управляващите власти, не са обвързани партийно, нямат религиозни пристрастия или да развиват стопанска дейност. БХК категорично не отговаря на  тези изисквания! Тъкмо обратното! Неотменно прокарва чужди правителствени политики, насочени към обособяване, разграничаване и противопоставяне населението въз основа на нямащи никакви правни последици верски и етнически различия. Престъпните изяви на БХК срещу националното ни единство и териториална цялост са не само „толерирани“, а под външен натиск и в разрез с международните норми, поощрявани. За това свидетелства подкрепата на БХК за недопустимо по националното законодателство и договорености в ООН, СЕ, ЕС  даване малцинствен статут на „самоопределяши“ се за македонисти, „помаци“, роми, турци, от притежаващи български документи за самоличност лица, като участващите в този комитет К. Костадинов (ОМО „Илинден“), В.Чапразов (ПП“Евророма“). богоизбраният Ем.Коен, функционерът на ДПС Пл.Богоев и пр. Звучат нагло омразата и хулите срещу християнството в издавано в Будапеща списание на БХК „Обектив“, споени с патогенична възхвала на ислямските терористи - самоубийци.

     Впечатлява участието на учредителят на упоменатите организации и съветник на президентите Ж. М. Желев и П. Стоянов, секретар на Съвета по етническите и демографски въпроси към МС и все още фаворизиран от медиите „право-защитник“ Михаил Иванов. От тези позиции, злоупотребявайки с власт и влияние, това лице нагло указва на средства за масова информация да спират не одобрявани от него публикации, налагайки чиста проба цензура.

     Любопитни са източниците за финансиране на фондация „Желю Желев“ предвид приносът й чрез базирания в Анкара „Балкански политически клуб“ за отстояване на неоосманския пантюркизъм.

     Не трябва да бъдат пренебрегвани плеада други спонсорирани от чужди донори, прокарващи  благовидно диверсионни и дезинформационни мероприятия, фондации и граждански организации.

     Под егидата на Агенцията  за международно развитие и „Движението за права и свободи“, с участие на Л. Местан, споменатия М. Иванов и др. се внушава недопустимото от международните стандарти и според решения на Конституционния съд етническо „самоопределение“ на отделния индивид, както и отречените колективни права по общностен признак, залегнали в принципите и в  Устава на ДПС.

     Многобройни са действащите по цел свят - най-вече в притежаващи големи природни ресурси страни от Големия близък изток, Северна и Централна Африка „НПО“ получаващи за дейността си  държавни асигнации, като американската Национална фондация за демокрация. Международният републикански институт към Републиканската партия, Националният демократически институт  за международни дела към Демократическата партия, групата „Инициативи за алтернативни стратегии“ (РАНД), квази-частната „Фридъм Хаус“ с филиалите си – вкл. Международната хелзинкска федерация, се явяват спомагателни организации на НДФ. Изпълнението на техните мероприятия е невъзможно без помощта на съответните специални служби.Известни техни поделения в България са Центърът за изследване на демокрацията, Дружеството за честни избори и права на човека, фондация „Отворено общество“ с дъщерния си Център за развитие на медиите и други инфрастуктурни мрежи. Публично познати са имената на обслужвалите президентската институция и правителствата служители, като Теодор Занг, Алекс Алексиев, Косьо Мишев -Дезинформацията и друга незнайна чужда и местна агентура, разяждаща явно или конспиративно, но винаги безпрепятствено и успешно вековната българска държавност.

     Особено активни у нас е дейността на ислямските фондации. Такава е регистрираната през 1995г. „Тайба“, поддържана с дотации от Уахабитско кралство Саудитска Арабия, явяваща се наследник на две НПО – „Дар юл Ишхад“ и „Ал вакъф ал ислямия“,които бяха подкрепяни от ислямски екстремисти Задачата й е да активизира помохамеданченото по време на турското робство корено българско население, а съответните централни институции в България – респ. Главното мюфтийство, да получат необходимите за целта материални средства. Подпомаганата от такива донори фондация „Недуба“ е регистрирана през 1994г. Тя финансира лагери и Курсове за религиозно обучение и за поклонение – хадж. Основаната през 1999 г. „Ал вакъф ал исламия“ е пререгистрирана през 2002г. Финасирана е от фондация със същото име със седалище в Холандия и е подвластна на международната мрежа на терористична организация „Мюсюлмански братя“. Обвързана е с „Иршад“ и  друга нерегистрирана организация, известна под името „Ал минар“ у както и с „Икра“ в Мадан и „Мюсюлманско общество“ в Смолян.

     След разбиването на органите за държавна сигурност, действащите понастоящем в България чужди разузнавателни и подривни организации не срещат особен отпор и не са заплашени от наказателни санкции. При това според Договора за Европейския съюз, функциите по осигуряване териториалната цялост на страните-членки, по поддържането на обществения ред, за опазване на националната им сигурност,  наред с охраната на външните граници на Общността, са от изключителна компетентност на съответната държава.