Милко Бояджиев

НОВИТЕ ДРЕХИ НА КОЛОНИАЛИЗМА

     Деколониализацията е важен етап в общественото развитие на човечеството. Значителен принос в тази насока има ООН.  След десетилетия остри дебати Общото събрание на Световната организация утвърди през 1960г. с Резолюция 1514 (ХV)  правото на колониалните народи да постигат самоопределение, независимост или да останат в рамките на метрополията на база на специални отношения. Продължаващата и след това съпротива на колониалните империи предизвика приемането през 1975г. на Резолюция 3382 (ХХХ). С нея бе потвърдена законността на борбата на народите за независимост и освобождение от колониално и чуждо господство с всички средства на тяхно разположение – включително чрез въоръжена борба. Наред с това, Световната организация обяви съществуващата колониална система за престъпление срещу човечеството. Взетите политически решения обаче не бяха спазвани безусловно, а някои държави продължават да не ги изпълняват стриктно.

      В наши дни, след като повече от сто колониални народи придобиха формално независимост, нещата се промениха към по-добро. По същество обаче колониализмът продължава да властва с нови, скрити и не по-малко драстични методи. Прилаганият с политико - икономически инструменти държавен колониализъм сега е подменен, по “хуманен” на вид начин, с анонимната власт на международните олигархични кръгове, който не се манифестира със знаме или герб. Вместо със силата на оръжието, този нов вид колониализъм се осъществява последователно и тихомълком чрез могъщата сила на парите. Налице е плътната симбиоза на глобалния виртуален капитал с управленческите прослойки на развитите държави, следващи неотклонно предишните стремежи за безгранична експлоатация на световните природни и човешки ресурси – без изобщо огромните им печалби да се обвързват с пропорционални насрещни разходи. Така, управлявайки международните финансови механизми и притежавайки заграбените чрез мрежата от корпорации природни богатства на предишните колонии, както и ресурси на други формално независими държави, бившите и настоящи империи отвръщат на нанесеният им удар.

       Днешната  финансова и икономическа криза съвсем не е познатия от началото на капитализма 11-годишен цикъл на рецесия с оптимистичен край и последващ  стопански подем. Днес цялото човечество е подложено на далеч по-голям от Великата депресия (1929г) безсрочен кризисен процес - преднамерено предизвикан от безогледния стремеж за тотално и неотложно забогатяване на  световната олигархическа прослойка. И то не чрез разумна експлоатация на стопанските ресурси на подвластните им страни, а посредством високи норми на печалба и огромни дивиденти от изключително раздутия и откъснат от реалната икономика виртуален капитал, основан на пари и ценни книжа без реално покритие. Особено проблемна е ролята на  Международния валутен фонд, като специализирана организация на ООН и на Световната банка.  Даваните от тях съвети, препоръчваните политики  и предоставяните финансови ресурси, водят преднамерено до още по-голяма мизерията в предишните колонии, а и в глобален план. Данните показват, че при произвеждания годишно в световен мащаб БВП, възлизащ на около 40 трилиона щ. долара, виртуалният  капитал е в порядъка на 600 трилиона. На основата на разликата между тях големите икономически и финансови играчи правят огромни “пари от нищото”. Катастрофалните последици от такова “жертвоприношение” поразяват цялото население на планетата – включително по-богатите слоеве. То се извършва под формата на девалвация (обезценяване)  не само на националните, но и на резервните валути (щ. долар, евро).  Непрекъснато се повишават цените на редица стоки – на златото като всеобщ паричен показател, на енергоносителите, на храните, водата и на други жизнено необходими стоки, явяващи се предпоставка за значителна инфлация, съсипване паричните спестявания и на материална безизходица. Те са съпътствани с финансови транзакции, борсови спекулации и други “разрешени от закона” мръсни хватки, които обезценяват материалното състоянието на хората.

         През периода 1950 -1985г. световното промишлено производство е нарастнало пет пъти. През същото време обаче жизненото равнище на 85% от населението на земята бележи значителен спад, увеличена е безработицата особено в развиващите се региони. При абсолютното и относителното обедняване на хората нарастват социалните противоречия, безскрупулно се разрушава природната среда. Частното присвояване на изгодите от съществуващите естествени монополи - наред със структоро-определящите отрасли на икономиката, като енергетика, водоснабдяване, ж.п. транспорт, рудодобивна промишленост, на тежкото машиностроене, голямата химия, електрониката, ведно с банково-финансовия сектор, осигуряват колосални печалби.  Горчивият опит доказва, че не винаги държавата е лош стопанин, както и че по-лош от публичния е безконтролният частен монопол.

         Целенасоченият подход на олигархичните върхушки на богатите общества се изразява, при условията на изключителна частна собственост на капитала, в повсеместно налагане на неограничен либерализъм и монетарна политика, които изключват дори при наличие на икономическа криза абсолютно необходимия за всяка конституционно прокламирана социална държава публичен контрол и регулиране в обществен интерес на стопанската дейност. Така перманентната криза прераства в продължителен световен социален колапс, революционния заряд на който плаши до смърт либералните общества.

          Широко прокламираната финансова “помощ” от Световната банка и Международния валутен фонд се състои предимно в отпускане на примамливи кредити, които в условия на непрекъснато влошаващата се стопанска конюнктура стават заробващи за заемополучателите. Свидетели сме как с участието на местните компрадорски прослойки тези институции направляват обслужването на постоянно  растящия външен дълг и с изкусно преливания на капитали успяват да  упражняват своята икономическа, финансова и не на последно място - политическа власт. В същност това е  намиращ се извън компетенциите на ООН нов вид колониализъм. Световната търговска организация налага на по-слабите в стопанско отношение страни премахне преференциите за местните производители и на ограниченията по вноса от индустриално развитите държави. В името на “свободната конкуренция и равенството на възможностите на стопанските субекти” се урежда своего рода надбягване между заяк и костенурка, което гарантира съсипване на слабо развитите страни. От членките на Европейския съюз се изисква да бъдат премахнати в кратки срокове  субсидиите по линия на Общата селскостопанска политика, което е в ущърб предимно на новоприетите източно-европейски държави, както и на всички защитни ограничения по вътрешните граници на общността. Налага се също отварянето на националните законодателства към исканията на големите  чуждестранните инвеститори за отстраняване на всякакви възможни бариери. Измамното прилаганите на принципите на Либералния интернационал за лична отговорност, социална справедливост, за благоприятно стопанско развитие е причина за влошаване жизненото равнище на обикновените хора, задълбочаване обществените противоречия и засилване социалното деление. Огромният в световен мащаб виртуален капитал може да предизвика невиждан срив в развитието на съвременния капитализъм, от който едва ли може да бъде намерен благоприятен изход поне до края на столетието. Срив, явяващ се предпоставка за неизбежни радикални институционални промени в т.н.„демократични“ държави, насочени към нов тип планово управление.

         След разпадането на османо-турската колониална империя и 106 години от обявяване на независимостта на българската държава, страната ни отново е обвързана с оковите на колониализма в неговия съвременен вариант.  През изминалите две десетилетия катастрофалните последици от прекомерното “либерализиране” на икономиката ни се изразяват в няколко основни показателя. Съвкупният външен дълг към чужбина е достигнал в края на 2008г. на 36.6 млрд. евро (вкл. задълженията на банковия сектор) докато през 2006г. е бил 20.1 млрд. евро. Междуфирмената задлъжнялост възлезе в края на 2008г. на 120 млрд. лева. Дефицитът по външнотърговския баланс през 2008г. е 8.3 млрд. дол. или 24.3% от БВП докато две години по рано е бил 2.6 млрд. дол. Финансовите средства в чужбина през 2006г. са покривали 92.1% от дефицита по текущата сметка, а през 2008г. - едва 65.6%. Днешното стопанско състояние на страната в рамките на световната икономическа система не дават основания за развитие и просперитет в дългосрочен план.

        Посочените данни шокират не само финансовите специалисти и икономистите. Непрекъснатото влошаване на стопанското състояние на държавата и големия спад в жизнения стандарт на населението налагат предприемането по инициатива на гражданското общество на радикални политически и икономически мерки за ограничаване във възможната степен последиците от предизвиканата от световната олигархическа върхушка финансова и стопанска криза и премахването на очертаващата се реална за страната ни заплаха от новия вид колониализъм. Бидейки, освен това, членка на Европейския съюз и в съответствие с основополагащите принципи за субсидиарност, реципрочност и солидарност, България би трябвало да настоява чрез новоизбраните свои представители в Европейския парламент, Европейската комисия и най-вече в Съвета приемането в името на общите стремежи и националните интереси, на регламенти, директиви и политики, гарантиращи на основата на възприетите принципи и цели както социалното развитие на страните–членки, така и благосъстоянието на всеки един гражданин на Общността.