ЛОБИЗЪМ, БЕЗРОДЕН ЛИБЕРАЛИЗЪМ или ... д-р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ
След преживяни много трудности и разочарования, френският държавник ген. Де Гол потвърждава изстраданата истина: “Държавите са студенокръвни чудовища и в техните взаимоотношения не съществуват милосърдие и хуманизъм, характерни за човешките индивиди. Между държавите всичко се решава в жесток сблъсък на сурови интереси!” Някои наши политици обаче, водени от привидна добронамереност и наивитет, поставят страната между воденичните камъни на стратегическите стремежи на близки и по-далечни държави. Понастоящем България отново е в положението преди 650 години, когато поради вътрешни междуособици и липса на европейска солидарност става жертва на османо-турското нашествие. Необяснимо се пренебрегва общовалидното предупреждение на философа Хегел: “Този, който забравя миналото е обречен да го повтори!”
Подходящ пример за това са изявите на първия “демократично избран” български президент. Наред с помпозната награда със златен венец от скопските македонисти заради признаването на “македонски език и нация”, на склонната да се прекланя пред чужди интереси глава на д-р Желю Желев приляга не по-малко символизиращият неоосманските стремежи виртуален анадолски фес. Като проява на привързаност и на благодарност може да се тълкува неговата реч, произнесена на състоялия се на 10 октомври 2009 г. в Истамбул форум на “Балкански политически клуб“ (Bаlkan Political Club) по твърде дискусионната тема “Отношенията Турция – ЕС”. В качеството на председател на този клуб, д-р Желю Желев застъпва категорично изразената в заглавието на своята встъпителна реч теза: “Република Турция трябва да стане редовен член на ЕС. Впрочем, в очерталия се като форум на радетели за възраждане на Османската империя участници личат от българска страна и имената на бившите външни министри Соломон Паси и Иван Станчов.
За лайтмотив д-р Желю Желев преднамерено е избрал внушаваното многократно още от Сюлейман Демирел и Тансу Чилер твърдение: “Турция, дори без да е официален член на ЕС, е много повече интегрирана в Съюза, отколкото някои държави-членки и особено между присъединените през последните десет години.” Има се предвид най-вече членството на България в обявената за “християнски клуб” общност. Защото в институционалните договори за Европейски съюз от 1992, 1997 и 2008 г. наистина се посочва, че той се основава на “културното, религиозното и хуманистично наследство на Европа, от което са се развили универсалните ценности на ненакърними и неотчуждаеми права на всеки човек, както и на свободата, демокрацията, равенството и правовата държава.” При така утвърдената идентичност на Европейския съюз, твърде тенденциозно звучи заклинанието на турския външен министър Ахмед Давутоглу: “Ние влизаме в Европа като турци-мюсюлмани и османлии!” Ясно изразените имперски стремежи на основата на пантюркоислямския синтез, са обявени в нарушение суверенитета на държавите с друга една негова декларация за “ролята на Турция навсякъде, където има понастоящем турци, където те са минали или са управлявали.”! Всъщност каква по-голяма заплаха за 18-вековната българската държава?
Като се спира на кипърския проблем, председателят на “Балканския политически клуб”оправдава инвазията на турската армия в северната част на острова (1974г.). Нахлуването се мотивира със защита на подложените на криминални актове и насилия сънародници. Окупационните действия д-р Желю Желев обяснява с участието на Турция в Договора за независимост на Кипър и за да се попречи присъединяването към Гърция да стане реалност,
Отбелязвайки големите трудности по присъединяването на Турция към ЕС, д-р Желю Желев лобира безусловно за нейното пълноправно членство. Наред с това отхвърля като безпочвени резервите на френския президент Никола Саркози и на германския канцлер Ангела Меркел. От висотата на своите виждания той счита тяхната позиция за реакция на един абсолютен и ретрограден начин на мислене, ограничаващ приемането на Турция в ЕС.
В тази връзка д-р Желю Желев изтъква за основен мотив участието на Турция в НАТО като втора след САЩ военна сила. Също огромното влияние в арабския свят по линия на исляма – включително в притежаващите богати запаси на неф, газ, метали и минерали средноазиатски републики. Не бива да се пренебрегва 71-милионното население на Турция, както и нейното геостратегическото и геополитическо разположение между два континента!
В речта на председателя на “Балканския политически клуб ” няма дума за изискванията на Световната общност и на Европейския съюз по спазване правата на човека и основните свободи в Турция. Не споменава нищичко за утвърденото с Резолюция 1514/ХV/ от 1960г., 61/1506 от 2006г. на ООН и други документи в съответствие с Устава на Световната организация на правото за постигане автономия на кюрдския народ с всички разполагаеми средства – включително въоръжена борба, признато от Великите сили още със Севърския договор (чл.60-63) от 1920г. Не обелва зъб за осъденото от целия цивилизован свят клане през 1915 г. на арменците в империята. Нито за продължилия 500 години най- голям в историята на човечеството геноцид над българския народ. Не споменава нищо по проблема за компенсации на заграбените след 1912 г. имоти на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, които надхвърлят 10 милиарда долара. Или за злощастната участ на признатото с Лозанския договор българско малцинство в Турция.
Има основания д-р Желю Желев да се страхува от възмездие и за други деяния, които могат да се квалифицират за най-тежко престъпление.
Твърдението на турското правителство за взето на 15.06.1993г. от Министерския съвет на България решение относно “запазването” на българско гражданство е фалшификат. Това се вижда от Протокол № 54 за неговото заседание на посочената дата. С писмо № 21911от 7.02.1995г. Главна прокуратура заявява: “Главна прокуратура на Република България във връзка с непубликувано решение на Министерския съвет от 15.06.1993г относно статута на изселилите се лица от Република България за Република Турция извърши щателна проверка, при която се установи: В системата за правна информация, както и в поверителния архив на Министерския съвет няма решение относно въпроси, свързани с изселилите се лица в Република Турция.” В писмо №КУ 602.00.13/94 от 10.1.1995г., подписано от министър Иван Станчов, се изтъква: “В Министерството на външните работи не бе открита преписка от която да е видно, че по молба на турската страна или по инициатива на българското външно министерство на официалните турски власти са предоставени документи, касаещи проблемите, които..... Министерството не разполага с каквато и да е било информация и за разпространения документ от турското вътрешно министерство до окръжните валийства, копие от което сте приложили към Вашето писмо. Предвид изключителната важност на въпроса, чиито отговор търсите, Ви уверявам, че всяка информация, която достигне до министерството по този проблем ще Ви бъде предоставена своевременно.”
Следва да се изтъкне, че това “запазване”на българското гражданство е в нарушение на международни стандарти, включително: Хагската Конвенция от 1930г. за държавния суверенитет и гражданството, Решение от 1955г. на Международния съд на ООН в Хага относно понятието “гражданство”, на Конвенцията за статуса на бежанците (1951г.), Конвенцията за статуса на апатридите (1954г.), Конвенцията за намаляване случаите на множествено гражданство (1963г.), на европейската Конвенция за гражданството - респ. Разяснителния доклад към нея, на Договора за Европейски съюз (1992,1997 и 2009г.) относно субсидиарността по въпроса за националното гражданство.
Нарушени са двустранния договор и Конвенцията от 18.10.1925г. между България и Турция, Спогодбата от 1969г. и Договора от1992г., в които е залегнал принципът за единственост на гражданството, без който те губят в това отношение всякакъв смисъл.
Нашето законодателство има традиции относно“запазване”на предишно българско гражданство. Според чл.54 от Търновската конституция, за отказ от българско поданство се счита приемане на чуждо поданство на каквото и да е основание. Това начало е възприето във всички нормативни разпоредби – вкл. действащите до 2000-та година. В чл. 16 на ЗБГ от 1968г. се казва: “Български гражданин може да придобие чуждо гражданство само ако предварително бъде освободен от българско гражданство.”
Впечатляват преднамереността, обвързаността и последователността на действията на администрациите на двете държави по времето на президента Желю Желев относно запазване българското гражданство на изселниците, довели неизчислими политически, икономически, социални, морални вреди както и до огромни материални загуби за българския народ и държава. При това е направена пробойна във външната граница на Европейския съюз, която безпрепятствено прекосяват десетки хиляди неправомерно притежаващи български документи за самоличност турски граждани.
Подготовката на този заговор се разкрива от изпратеното по указание на президента Желю Желев писмо от министъра на териториалното развитие и строителството и от зам-министъра на правосъдието с изх. № РД-02-08-17 от 24.6.1993г. до кметовете на общини, в което без законово обосноваване е указано: “Лицата, напуснали страната след 1.06.1989г. запазват българското си гражданство независимо, че са придобили и друго гражданство.” Същият текст с допълнение “и живеещи постоянно в чужбина” е залегнал в писмо на двете споменати министерства с №96-00-12 и № 90-04-56 от 12.11.1997г.
Конституцията на Република България гарантира на гражданите свобода на мисълта, убежденията и словото. Никоя група или лице няма право да разпространява идеи, насочени към накърняване или отнемане признатите по силата на националното законодателство или на международното право признати по рождение индивидуални права и свободи. Абсолютни свободи обаче, не са исторически познати, нито логически възможни. Недопустими са действия срещу националната сигурност, единството и териториалната цялост на държавата. Българският гражданин, където и да се намира, освен права има конституционни задължения.Основаните на действащи договори тълкувателни уредби в решенията на Международния съд на ООН в Хага следва да бъдат съблюдавани от всички страни-членки. Според даденото от съда в решение от 1955 г. определение на понятието “гражданство”, то не се изразява само с публично-правната връзка между дадено лице и държавата. Нейното съдържание се изразява в наличе на социална привързаност, на действителна солидарност на съществуване, на интереси и чувства, свързани с реципрочност на права и задължения.
Възникват съмнения доколко с проявите си д-р Желю Желев отговаря на изискванията и е поел отговорностите за да се счита български гражданин.
За лайтмотив д-р Желю Желев преднамерено е избрал внушаваното многократно още от Сюлейман Демирел и Тансу Чилер твърдение: “Турция, дори без да е официален член на ЕС, е много повече интегрирана в Съюза, отколкото някои държави-членки и особено между присъединените през последните десет години.” Има се предвид най-вече членството на България в обявената за “християнски клуб” общност. Защото в институционалните договори за Европейски съюз от 1992, 1997 и 2008 г. наистина се посочва, че той се основава на “културното, религиозното и хуманистично наследство на Европа, от което са се развили универсалните ценности на ненакърними и неотчуждаеми права на всеки човек, както и на свободата, демокрацията, равенството и правовата държава.” При така утвърдената идентичност на Европейския съюз, твърде тенденциозно звучи заклинанието на турския външен министър Ахмед Давутоглу: “Ние влизаме в Европа като турци-мюсюлмани и османлии!” Ясно изразените имперски стремежи на основата на пантюркоислямския синтез, са обявени в нарушение суверенитета на държавите с друга една негова декларация за “ролята на Турция навсякъде, където има понастоящем турци, където те са минали или са управлявали.”! Всъщност каква по-голяма заплаха за 18-вековната българската държава?
Като се спира на кипърския проблем, председателят на “Балканския политически клуб”оправдава инвазията на турската армия в северната част на острова (1974г.). Нахлуването се мотивира със защита на подложените на криминални актове и насилия сънародници. Окупационните действия д-р Желю Желев обяснява с участието на Турция в Договора за независимост на Кипър и за да се попречи присъединяването към Гърция да стане реалност,
Отбелязвайки големите трудности по присъединяването на Турция към ЕС, д-р Желю Желев лобира безусловно за нейното пълноправно членство. Наред с това отхвърля като безпочвени резервите на френския президент Никола Саркози и на германския канцлер Ангела Меркел. От висотата на своите виждания той счита тяхната позиция за реакция на един абсолютен и ретрограден начин на мислене, ограничаващ приемането на Турция в ЕС.
В тази връзка д-р Желю Желев изтъква за основен мотив участието на Турция в НАТО като втора след САЩ военна сила. Също огромното влияние в арабския свят по линия на исляма – включително в притежаващите богати запаси на неф, газ, метали и минерали средноазиатски републики. Не бива да се пренебрегва 71-милионното население на Турция, както и нейното геостратегическото и геополитическо разположение между два континента!
В речта на председателя на “Балканския политически клуб ” няма дума за изискванията на Световната общност и на Европейския съюз по спазване правата на човека и основните свободи в Турция. Не споменава нищичко за утвърденото с Резолюция 1514/ХV/ от 1960г., 61/1506 от 2006г. на ООН и други документи в съответствие с Устава на Световната организация на правото за постигане автономия на кюрдския народ с всички разполагаеми средства – включително въоръжена борба, признато от Великите сили още със Севърския договор (чл.60-63) от 1920г. Не обелва зъб за осъденото от целия цивилизован свят клане през 1915 г. на арменците в империята. Нито за продължилия 500 години най- голям в историята на човечеството геноцид над българския народ. Не споменава нищо по проблема за компенсации на заграбените след 1912 г. имоти на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, които надхвърлят 10 милиарда долара. Или за злощастната участ на признатото с Лозанския договор българско малцинство в Турция.
Има основания д-р Желю Желев да се страхува от възмездие и за други деяния, които могат да се квалифицират за най-тежко престъпление.
Каква е фактологията.
В първите дни на юли 1994 г. делегация на Република България, водена от президента Желю Желев, е на официално посещение в Турция. На среща с държавното ръководство на страната от българската делегация е връчен, в нарушение изискванията на нормативно установения ред – чрез Протокола на МнВР, пакет с държавни документи. Веднага след тази среща турското правителството, предоставяйки на Министерството на вътрешните работи получените от българската делегация документи, му нарежда с писмо с изх. № В.02.0.14/401 от 8.07.1994г. да предприеме необходимите мерки с оглед уреждане ползването на българско гражданство от изселили се - било преди 1.06.1989г. било след тази дата лица, установили се в Турция и приключили процедурите по придобиване на турско гражданство.Турското МВР с писмо -нареждане 055917/15.07.1994г. до всички 70 валийства информира, като се позовава на решение на Министерския съвет на България от 15.06.1993г., за заявление на българското правителство, че българското гражданство на споменатите лица не е отнето. Твърди се, че са признати за валидни и могат да бъдат подновени или продължавани притежавани от турските граждани български задгранични паспорти.На посочените основания те могли да получават социални осигуровки и пенсии и да ползват материалните си и морални права в България. Наред с това са освободени от изходна гранична такса и такса за виза. С правителствено решение от май 1994г. е наредено на поделенията на турската Държавна сигурност да издирят и предадат на “запазилите” българско гражданство лица над 300 хиляди съхранявани при тях български задгранични паспорти за да бъдат употребени. Меджилисът от своя страна е приел на 7.06.1995г. закон, според който всяко напуснало България и установило се до 1993г. в Турция лице, което се е самоидентифицирало от турски произход, получава безпроблемно турско гражданство.Твърдението на турското правителство за взето на 15.06.1993г. от Министерския съвет на България решение относно “запазването” на българско гражданство е фалшификат. Това се вижда от Протокол № 54 за неговото заседание на посочената дата. С писмо № 21911от 7.02.1995г. Главна прокуратура заявява: “Главна прокуратура на Република България във връзка с непубликувано решение на Министерския съвет от 15.06.1993г относно статута на изселилите се лица от Република България за Република Турция извърши щателна проверка, при която се установи: В системата за правна информация, както и в поверителния архив на Министерския съвет няма решение относно въпроси, свързани с изселилите се лица в Република Турция.” В писмо №КУ 602.00.13/94 от 10.1.1995г., подписано от министър Иван Станчов, се изтъква: “В Министерството на външните работи не бе открита преписка от която да е видно, че по молба на турската страна или по инициатива на българското външно министерство на официалните турски власти са предоставени документи, касаещи проблемите, които..... Министерството не разполага с каквато и да е било информация и за разпространения документ от турското вътрешно министерство до окръжните валийства, копие от което сте приложили към Вашето писмо. Предвид изключителната важност на въпроса, чиито отговор търсите, Ви уверявам, че всяка информация, която достигне до министерството по този проблем ще Ви бъде предоставена своевременно.”
Следва да се изтъкне, че това “запазване”на българското гражданство е в нарушение на международни стандарти, включително: Хагската Конвенция от 1930г. за държавния суверенитет и гражданството, Решение от 1955г. на Международния съд на ООН в Хага относно понятието “гражданство”, на Конвенцията за статуса на бежанците (1951г.), Конвенцията за статуса на апатридите (1954г.), Конвенцията за намаляване случаите на множествено гражданство (1963г.), на европейската Конвенция за гражданството - респ. Разяснителния доклад към нея, на Договора за Европейски съюз (1992,1997 и 2009г.) относно субсидиарността по въпроса за националното гражданство.
Нарушени са двустранния договор и Конвенцията от 18.10.1925г. между България и Турция, Спогодбата от 1969г. и Договора от1992г., в които е залегнал принципът за единственост на гражданството, без който те губят в това отношение всякакъв смисъл.
Нашето законодателство има традиции относно“запазване”на предишно българско гражданство. Според чл.54 от Търновската конституция, за отказ от българско поданство се счита приемане на чуждо поданство на каквото и да е основание. Това начало е възприето във всички нормативни разпоредби – вкл. действащите до 2000-та година. В чл. 16 на ЗБГ от 1968г. се казва: “Български гражданин може да придобие чуждо гражданство само ако предварително бъде освободен от българско гражданство.”
Впечатляват преднамереността, обвързаността и последователността на действията на администрациите на двете държави по времето на президента Желю Желев относно запазване българското гражданство на изселниците, довели неизчислими политически, икономически, социални, морални вреди както и до огромни материални загуби за българския народ и държава. При това е направена пробойна във външната граница на Европейския съюз, която безпрепятствено прекосяват десетки хиляди неправомерно притежаващи български документи за самоличност турски граждани.
Подготовката на този заговор се разкрива от изпратеното по указание на президента Желю Желев писмо от министъра на териториалното развитие и строителството и от зам-министъра на правосъдието с изх. № РД-02-08-17 от 24.6.1993г. до кметовете на общини, в което без законово обосноваване е указано: “Лицата, напуснали страната след 1.06.1989г. запазват българското си гражданство независимо, че са придобили и друго гражданство.” Същият текст с допълнение “и живеещи постоянно в чужбина” е залегнал в писмо на двете споменати министерства с №96-00-12 и № 90-04-56 от 12.11.1997г.
Конституцията на Република България гарантира на гражданите свобода на мисълта, убежденията и словото. Никоя група или лице няма право да разпространява идеи, насочени към накърняване или отнемане признатите по силата на националното законодателство или на международното право признати по рождение индивидуални права и свободи. Абсолютни свободи обаче, не са исторически познати, нито логически възможни. Недопустими са действия срещу националната сигурност, единството и териториалната цялост на държавата. Българският гражданин, където и да се намира, освен права има конституционни задължения.Основаните на действащи договори тълкувателни уредби в решенията на Международния съд на ООН в Хага следва да бъдат съблюдавани от всички страни-членки. Според даденото от съда в решение от 1955 г. определение на понятието “гражданство”, то не се изразява само с публично-правната връзка между дадено лице и държавата. Нейното съдържание се изразява в наличе на социална привързаност, на действителна солидарност на съществуване, на интереси и чувства, свързани с реципрочност на права и задължения.
Възникват съмнения доколко с проявите си д-р Желю Желев отговаря на изискванията и е поел отговорностите за да се счита български гражданин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар