Български селища заличени чрез геноцидни практики

Храни куче да те лае „Тези, които се сражават с паметници са страхливци“

         Паметниците от миналото, красиви и величествени или грозни и безмислени са история, която се е състояла. Държави са изчезвали, империи са залязвали. Днешните гърци нямат много общо с древните гърци, но се гордеят с храма Партенон. Днешните италианци имат други зрелища, но треперят над Колозеума – обществената сграда построена специално за публично нарушаване на човешкото право на живот.

          Революциите и войните преразпределят властта и собствеността. Когато те са кървави, новата власт или новите завоеватели, отричайки напълно старото, на чието място идват, започват да рушат, давайки воля на желанието си за мъст или налагайки своята религия, култура или безкултурие.

          Неотдавна руският историк Евгени Спицин изказа една забележителна мисъл :“Кажи ми на кой човек издигаш паметник, за да ти кажа какъв човек си ти“. И като примери дава не случайно появилите се паметници на Бандера, ген.Власов, Солженицин, Елцин и дори на Примаков (вместо тези на други външни министри на СССР като Молотов и  Громико). Бих перифразирал Спицин с подобна фраза: „Кажи ми  какви паметници искаш да разрушиш, за да ти кажа какво представляваш ти!“

            Тази пролет очакваният пик на заразените с коронавирус в Русия ще съвпадне както с 75-тата годишнина от победата на съветския народ в Отечествената война, така и с връх на русофобията и пренаписването на историята на Втората световна война(ВСВ).

            Може да се каже, че софийските русофоби засега са „слаба ракия“. Вече 30 години мечтаят да бутнат паметника на Съветската армия. Аргументът им е, че най-високата му точка бил автоматът на съветския войник. Това че другите три фигури са на наши сънародници- българи и че върху паметника са работили големи български художници като Иван Фунев и Васка Емануилова изобщо не ги вълнува. Общинари периодично подновяват акциите си, датиращи от времето на ранния Янчулев и кметовете на т.н. Асоциация на демократичните общини.Тъй като събаряне на чужда собственост е криминално престъпление, те предлагат все по-уникални начини да скрият от очите на новите софиянци и на гостите на София руския войник. Връх на глупостта, разбира се, беше идеята на кандидата за кмет Борис Бонев да се покрие целия паметник с нещо като шатра-павильон, в който по-любопитните да влизат (сигурно с билети) и да разглеждат монумента на армията пречупила гръбнака на фашизма.

            Както можеше да се очаква първенци в надигналата се русофобия във връзка с годишнината от Победата на 9 май 1945 год. са Украйна и Полша. Жалкото е, че и двете страни са славянски и се дали огромни жертви по време на окупацията във ВСВ. А страшното е както твърди специалистът по мозъка проф.Сергей Савелиев (РФ), че придобитите инстинкти (в частност от СМИ и учебниците в годините на прехода) започват да определят поведението на цели поколения и трудно могат да бъдат променени с демократични процедури. Най-ярките примери са германската и съветската младеж изнесли великата битка по бойните полета  през миналия ХХ век.

        В днешно време с придобитите си инстинкти цяло поколение млади украинци и поляци, например, са напълно загубени за славянска солидарност. Отричайки ролята на руския народ те стават „tabula rasa“ за историци-соросоиди, които продължават Студената война, пренаписвайки историята с изключителен цинизъм. Едните премахнаха паметника на ген. Жуков в Харков, на човека подписал на 5 май 1945 год. капитулацията на Германия във ВСВ. Другите отбелязаха годишнината от освобождаването на Освиенцим (Полша) без да поканят представител на руската армия, освободила концлагеристите.

        След Освобождението от турско робство (което според русофобите си било само руска имперска политика,б.а.) софиянци, насъбрали достатъчно ненавист към поробителите, използвали гръмотевични бури и след някои от тях броят на минаретата в града намалявал. Официалната версия била, че причината са паднали върху тях мълнии. Не бих казал, че днес тази балканска хитрост може да бъде оправдана, но явно по онова време договори съхраняване на паметници на културата не са били сключвани.

            По подобен начин кметът на 6-ти район в Прага Онджей Коларж „майсторски“  използва обявеното извънредно положение покрай „пандемията“ с коронавируса, което забранява събиране на повече от трима граждани. Той разпореди демонтирането на паметника на маршал Иван Конев избягвайки директния сблъсък с поколението, което пази спомена за май 1945 год. и жеста на руския маршал запазил „Злата“ Прага от разрушаване.

          Нека си припомним как столицата на Чехия беше освободена след края на ВСВ.

       След подписване на капитулацията на Германия на 7 май 1945 г., в района на Прага остава боеспособна 900-хилядната групировка на армиите „Център“ под командването на фелдмаршал Фердинанд Шьорнер.

         На 1 май Сталин заповядва на 1, 2 и 4-ти Украински фронтове провеждането на настъпателната Пражка операция. Операцията е подготвена за една седмица.

Драмата започва на 5 май 1945 год. В Прага избухва народно въстание срещу немските окупатори, разчитащо обаче ……… на дивизията на власовеца ген.Сергей Буняненко (16 000 бойци) от РОА. На 6 май Чешкият национален съвет отправя молба за помощ към командването на РОА, но след като американците се отказват да превземат Прага, спазвайки договора в Ялта, на 8 май същият съвет отправя по радиото молба за помощ на изпадналите в трудно положение въстаници към Съветската армия.

          Но за да настъпят руснаците, техните врагове от Руската Освободителна Армия не трябвало да са на пътя им. На танковете им било изписано: „Смърт на Хитлер! Смърт на Сталин!“ Ето защо на 8 май Чешкият национален съвет заповядва на воюващите храбро с тях власовци да напуснат Прага в западно направление.Техните надежди, че американците ще превземат Прага и ще ги разглеждат като техни съюзници пропадат.

         Ударът на украинските фронтове и подразделения на чехи, поляци и румънци е неотразим. Войските на маршал Конев, намиращи се вече в Германия за щурма на Берлин, изминават 200 км за да предприемат щурма на Прага. Маршал Конев заповядва в последното сражение да не се използва тежко въоръжение. Прага и нейните исторически паметници са запазени от разрушаването, което германските войски били подготвили.

         На 9 май гражданите на Прага възторжено посрещат войските на маршал Конев. Той става почетен гражданин на Прага. В 1980 год. по случай на 35-тата годишнина от освобождението на столицата е издигнат паметника на маршала, когото чешките антифашисти наричаха уважително Иван Степанович.

И сега 40 години след построяване на паметника се намира чешки политик, който през главата на президент и без допитване до гражданите решава да се изплюе в лицето на РФ с тази отвратителна постъпка. Аргументът за събарянето вече не може да бъде оръжието. Маршалът държи в ръката си люляков букет, с който са го посрещали в тези паметни пролетни дни на 1945 год. Синът на посланика на Чехия в САЩ и кмет на Прага-6 трябваше да измисли друго. След като вандалите, които обливаха няколко пъти фигурата на маршала с розова боя, не бяха хванати, пан Коларж реши да се шегува: „Ами генералът беше на улицата без маска. А всички трябва да са равни пред закона.“ Дебелашка шега, която ще му се припомни скоро от Следствения комитет на Руската федерация, възбудила наказателно дело срещу десния кмет-западник по чл.3 от НК на РФ „За оскверняване на символите на войнската слава на Русия, извършени публично“. А може би и от антифашистите, след като пандемията отмине.

            Едната пандемия ще отмине, но друга епидемия заразила внуците на борците срещу фашизма явно ще продължи. Политическото пространство в Източна Европа е заето от нови хора, родителите на които преди промените са били лоялни и дори предани служители на партията-държава. Внуците в по-голямата си част не реагират гневно на оскверняването на паметта на дедите си и предпочитат банковите среди. Президентът на Украйна Зеленски замълча, при събарянето на паметника на дядо му – офицер от Съветската армия. В България си имаме Янчулев и Бакърджиев, в Чехия – соросоидът и активист на дясната партия ТОП Онджей Коларж. За поляците да не говорим. Те още в 1987 год. премахнаха паметника на маршал Конев в Краков, но поне разрешиха на Съветския съюз да го премести в родната му област гр.Киров (Русия). Спомням си думите на маршал Рокосовски, ръководил Парада на победата през май 1945 год. Той напуска Полша, след като 10 години е бил министър на отбраната и след като Гомулка идва на власт, с думите „Неблагодарни хора!“

          Има и нещо, което младите не знаят. Холокостът през ВСВ отнема живота на 6 млн евреи в Европа, но една значителна част (над 1 милион) са унищожени не от фашистите, а от самите поляци. Стандарт за антисемитизъм.

През юни 1941 год. 1/3 от въоръжението на Вермахта е произведено в Чехия. Така че в двата народа има хора, които ще продължават да „оправдават фашизма“ за сметка на руските хора без да признават собствената си вина.

           Чест прави на президента на Чешката република Милош Земан, че взе страна в разразилия се скандал. Той заяви:

„Маршал Конев е заслужил мястото си в Прага. Тези, които събарят скулптурата на човека освободил не само Прага, но и Освиенцим, не са постигнали нищо през живота си. ….. Паметниците не могат да се защитават. Тези, които се сражават с паметници, са страхливци“.

ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ СОРОСОКРАЦИЯ

            На 22 февруари т.г. френското издателство Valeurs actuelles публикува данни от свое разследване, че 100 члена на Международния съд за правата на човека (МСПЧ) в периода от 2009 до 2019 година са били пряко или косвено финансирани от структури на Отворено общество („ОО“) на милиардера Джордж Сорос. Съобщението в Европарламента беше направено от евродепутата Николас Бей. „Фактите са ужасяващи!“ От своя страна Марин льо Пен призова френския президент Макрон да предложи на върховните съдилища на Френската република да прекратят изпълняването на решенията на МСПЧ, защото по този начин ЕС придобива колониален статус.

            Поредният скандал не беше голяма изненада. Като член на правозащитната  неправителствена организация Human Rigths Watch (HRW) в Ню Йорк Сорос е тясно свързан с МСПЧ. А активността на мрежата на HRW  естествено е под наблюдението на западните спецслужби.

            Има много милиардери по света. Казват, че китайските са станали повече от американските. Някои от тях са филантропи в истинския смисъл на думата. Те даряват средства и не търсят лоялност в замяна. Но Сорос е друга категория. Началото му е различно. „По онова време печелех много повече, отколкото можех да похарча- споделя той в книгата си „Гаранции за демокрация“(1992). И се чудех какво да си правя парите…Тогава реших, че трябва да помагам на ближния.“ И започва с фондация срещу апартейда в Южна Африка. Разочарова се от  местните либерали. Следват Унгария и Китай, където по-реформаторски настроената  комунистическа номенклатура  решава да не пропусне неговото дарителство. Идеята на Фридрих фон Хайек , изложена в книгата му „Пътят към робството“ (The road to the slavery), резюмирана като „Отворено общество “ потръгва. Постепенно, обаче, както казват руснаците Сорос става  „одержимый“ т.е. обладан от фикс идея, а именно за налагане на световно правителство, което да определя съдбините на хората и държавите им вместо законните им правителства.

Преди 100 години същата идея беше популяризирана от руския революционер от еврейски произход Лео Троцки и неговите последователи. Сблъсъкът му с другия комунистически лидер Йосиф Сталин завърши с неговото поражение и големия терор през 1937-38 год. Построяване на социализъм бе започнато в една страна. Но останалите живи троцкисти (най-вече в чужбина) си останаха троцкисти и отявлени врагове на СССР. Те стигнаха до там, че бяха готови да помогнат на фашистите в техния «План ост» и с техния IV-ти троцкистки интернационал разцепваха комунистическото движение дори след нахлуването на Райха в СССР. Малцина знаят, че Троцки се е срещал с втория човек в нацистката партия по това време Рудолф Хес (1935 г.) както и че по време на испанската гражданска война троцкистите-републиканци са били  финансирани от Берлин.

Русия, обаче, не се разпадна, а остана с граница на изток не до Урал, а до Тихия океан.

            Ако условно приемем, че соросоидите или по-точно неоконсерваторите в САЩ, са съвременните троцкисти (както ги определя геополитикът В.Вацев), то логично беше и те да попаднат на своя Сталин. И те изглежда го намериха в лицето на президента Тръмп в САЩ. Образно казано „Самолетоносачът, замислен и построен от Сорос, се натъкна на небостъргача Trump Tower.»

            Разбира се приликата между Сорос и Троцки е само външна. Троцки, привързан към банките основали Федералната Резервна Система, е разчитал и получавал финансиране от Ротшилдите, докато Сорос е борсов спекулант и печели милионите си със собствени ходове. Четири са големите кризи, по време на които борсовият „гуру“ натрупа огромния капитал от 25 млрд долара.Само след последната в САЩ в началото на 21 век капиталът му нараства 1.5 пъти. Не може да му се отрече ловкост и прозорливост.

Тясно обвързан с ръководството на Демократическата партия на САЩ, Сорос започва да надскача образа на аполитичен филантроп и пряко да работи с парите и структурите си срещу избрани след демократични избори  правителства по света. В края на живота си либералният икономист,  последовател на Карл Попър и Фридрих фон Хайек, преминавайки през периоди на филантроп и валутен спекулант, се превръща в завършен олигарх. Хайек има една мисъл, че социализмът винаги води до тоталитаризъм. Имайки предвид Си Дзинпин, Путин, Порошенко, Лукашенко, Орбан и Тръмп, Сорос е готов да направи допълнението, че и демокрацията също води до авторитаризъм.

            Либералната държава дава възможност на подобни филантропи да създават с парите си мрежа от НПО, които да следват и финансират програми, които сеят хаос, несигурност и предизвикват граждански и финансови конфликти. Неговите фондации са инкубатор на либерални политици, които след като са постигнали ново социално положение с парите на филантропа, стават адепти на концепцията за „ОО“. Негови стипендианти са бившия президент на Грузия Саакашвили, настоящият президент на Унгария Орбан, директорът на БНТ Емил Кошлуков. Сорос лично е споделял пред мене в 1991 год., че неговият политик в нова Русия е Григори Явлински.

            Оказа се, че хора като Сорос имат произход, но нямат дом. Той работи и срещу Израел, и срещу Съединените щати. Той дава пари на Националния фронт за освобождаване на Палестина и нарича Израел – държава на апартейда. Не че е далече от истината, но зад подобни приказки неговите сънародници прозират по-далечни цели. Америка не се харесва на Сорос, защото в нея остават запазени много от атрибутите на държавността. С 6 млн. долара за изборите в 2016 год. той открито подкрепи Демократическата партия и семейство Клинтън, разчитайки да провали  неконтролируемия и нестандартен милиардер Тръмп. Не се получи в президентските избори, а при опита за импичмънт автобусите платени от Сорос пристигаха във Вашингтон с плакатите срещу президента, който създаде 7млн работни места и се опитва да спре либералния хаос в икономиката.

Сорос  твърди, че преди 40 години се занимавал с „политическа филантропия“. Днес вече безцеремонно се намесва в политически въпроси.Той подкрепяше бомбардировките над Югославия през 1999 год. Обвини словашкшя премиер Мечияр в авторитаризъм. Развали отношенията си с десния министър председател на Чехия Вацлав Клаус и с бившия премиер на Украйна Леонид Кучма. Централно европейският университет на Сорос беше преместен от Прага в Будапеща, а накрая във Виена. Неговите структури  оперират с мегапари. С тях се купуват политици, отварят се пазари, сменят се правителства. Двата Майдана в Украйна бяха финансирани и от Сорос. Джихадистките танкове (в Сирия, б.а.) са по-малко опасни от Русия“ – алармира Сорос. Огласената му от хакери кореспонденция с бившия украински президент Порошенко, показва изключителната му ненавист към режима на Путин в Москва, обявил в 2015 год. неговите фондации „ОО“ за нежелани (след възхода им по времето на президента Медведев) и заплаха за конституционния ред в  страната.

В бъдеще тепърва ще се разкрива ролята на Сорос във финансиране на арабската пролет и цветните революции. Той насърчава бежанските вълни към Европа, които променят етническия състав на стария континент. Програмите на „ОО“ подкрепят: потискани малцинства, правото на аборт, легализацията на наркотиците, евтаназията, феминизма, еднополовите бракове. Залезът на Европа, една слаба Европа с лидери като Меркел и Макрон, става съвсем реална цел на неоконсерваторите от „дълбоката държава“. Но най-после евролидерите като че ли  разбраха пъкления му план. „Може ли къща, на която са разрушени стените, да се нарече Отворено общество?“ – питат все по често те.

Евролидери като Орбан и Путин не са единствените, които настояват да се ограничи дейността на „филантропи“ като Сорос. В Съединените щати  през 2016 г. петицията на композиторката Ванеса Фелтнер беше подписана от 9000 възмутени американски избиратели, които искаха премахване на гласуването в 18 щата с машини „подарени“ от главния спонсор на Хилари Клинтън. Те призоваха президента Тръмп да обяви Сорос за „персона нон грата“ в САЩ, за да може Америка да остане независима страна с християнски ценности. „Да пресушим блатото на корупцията и да скрием политиците, които са получавали от него пари, зад решетките!“ „Ако не спонсорираше демократите Обама и сем. Клинтън, Сорос трябваше да седи в затвора!“ – твърдят някои по-крайни негови критици.

Сорос не се трогва особено от хулите по негов адрес. Не са малко известните интелектуалци в 60 страни на света, които са му благодарни за грантовете, възлизащи на 600 млн годишно. А освен това филантропът вече е част от Ротшилдите, семейна групировка от банкери контролиращи астрономическата сума от 4000 млрд долара (4 трилиона) и започнала своето натрупване от средата на 17 век. Той има визия и играе ролята на говорител на тези, които преследват сливане на политическата с финансовата власт т.е. господство на корпоратокрацията над институциите на националната държава.

Сорос огласява мнението и тревогите си за съдбата на света на ежегодните икономически форуми в Давос, Швейцария. Тази година той призна, че след финансовата криза в 2008 год. ситуацията се обърнала срещу отворените общества (ОО). „Надеждата, че през 2019 год. ще настъпи  промяна и отново  „вятърът ще духа в гърба на ОО“, не се оправда. А това води към засилване на национализма–големият враг на ОО. Индия, Венецуела и Северна Корея са типичния пример. В най-силните държави: САЩ, Русия и Китай властта е в ръцете на потенциални или действащи диктатори. Доналд Тръмп е абсолютен мошеник и патологичен нарцис, който иска светът да се върти около него. Перспективата пред отворените общества е мрачна, но промените в климата и борбата, която Европейския съюз започва срещу тях, дават надежда, че ОО ще просъществуват.“

Накрая на своята програмна реч на форума в Давос-2020 Сорос излага и своята стратегическа цел, а именно създаване на уникална образователна мрежа от университети на Отвореното общество (Open Society University Network).За мрежата олигархът ще инвестира 1 млрд долара. „Това е най-важният проект на моя живот. Той ще бъде насочен срещу тоталитарните режими(в САЩ, Русия и Китай) и климатичните промени (както вече по-приемливо наричат плашилото на Ал Гор за „глобално затопляне“,б.а.). Интересно, че същата сума от 1 млрд долара Сорос е готов да инвестира в закупуване на украинска земя, което не звучи като борба с тоталитарния режим, а по-скоро като проект на ГМО-пирата „Монсанто“. Международният лектор по изкуствен интелект рускинята Ирина Мухина(Канада) реагира незабавно: „Това ще бъде мощна мрежа, носеща разрушителна мощ. Това е риск за всички участващи в мрежата страни, защото насочва цяла младежка генерация в погрешна посока. Маскирането  като „теория на заговора“ ще скрие действителната опасност.“

Или с други думи: „Ако не можеш да победиш своя враг – възпитай неговите деца!“

Българските соросоиди, децата на бившата комунистическа номенклатура, са въздъхнали с облекчение. Тяхното добруване с парите на Сорос ще продължи. В изминалите 30 години те показаха че са готови да заменят демокрацията със соросокрация.

КЛИМАТИЧНИ ВЕЩИЦИ

Към края на мита за глобалното затопляне

            Когато през 1992 год. на път за Новозеландските Алпи се появихме с алпиниста Кольо Рапела на плажа в Сидни, забелязахме табела с надпис “Burning time-15 min” (Време за безопасно препичане на слънцето-15 мин.). „Брей, че са напреднали озитата!-рекохме си ние. Контролират си даже събирането на тен, който ние най-безразсъдно в излишък получаваме по рилските върхове. Озоновата дупка сигурно е нещо по-сериозно, отколкото ние сме си представяли.“

            Но ето че изминаха 27 години и предупредителните табели на плажовете изчезнаха. Оказа се, че през 2019 год. озоновата дупка е достигнала минимални размери от 1982 год. насам. Климатичните промени намаляват, а не увеличават озоновата дупка. Канадското момиче Северн Карлис-Сузуки, което по време на Конференцията по климата в Рио (1992), се страхуваше да излиза от къщи заради пробитата от Човека озонова дупка, порасна и отдавна се излежава без страх по плажовете. Монреалският протокол от 1987 год, забраняващ употребата на фреони и подписан единодушно от 197 страни, се оказва напълно излишен. Само дето причини на страна като Съветския съюз колапс на цялата му хладилна промишленост, 100млрд долара загуби и 100 000 безработни. Но в същото време монополът и печалбите от „безопасните“ хладилни агенти на ТНК (концерна „Дюпон“) беше осигурен.

            А обяснението защо озоновият слой над полюсите е два пъти по-тънък, въпреки че там няма хладилници и дами пръскащи козметика с фреони, се оказа доста елементарно. Ами при този наклон на земната ос интензивността на космическото лъчение, разпадащо кислородните молекули(О₂) за да образуват след това озон(О₃) е минимално т.е.  Антарктида е така да се каже „на сянка“. А фреоните, освен че ги няма в Южното полукълбо, са и тежички и трудно биха се издигали  на 15-20 км за да разлагат озоновия слой. За останалото са отговорни до някъде температурата и променящата се циркулация на въздушните потоци .

            След като психозата за киселинните дъждове и озоновата дупка изигра ролята си за възпиране ръста на бързо развиващите се икономики, транснационалните компании (ТНК) трябваше да намерят нова спирачка. И тя им беше предложена от услужливи учени, които докараха от девет дерета вода и изровиха хипотези на световни умове от 19 век (на математика Жозеф Фурие и химика Сванте Арениус) заедно с техните заблуди. Всичко се започна  към средата на 70-те години на ХХ век с шокиращите доклади на Римския клуб (Club of Rome), които предизвикаха необходимата паника. Те размътиха главите на повечето хора, че в условията на промишлената революция, повишаването на температурата на Земята е неизбежно и то се дължи на отделяните от индустрията и животновъдството т.н. парникови газове (ПГ). Опасността от нов всемирен потоп ставала  реална и са необходими спешни мерки.

            Хипотезата за „климатичен апокалипсис“ беше подхваната  от политици и държавни лидери. В училищата на Съединените щати беше въведен предмет „глобално затопляне“. И преди учените да отреагират по същество, се стигна до Протокола от Киото (1997) и до огромни печалби за лобистите с пазара на квоти за емисии на ПГ. Новата лъжа, отначало беше наречена „глобално затопляне“`(global warming), а напоследък по-предпазливо „climate change“ (климатични промени). Вместо решаване на важни екологични проблеми, като ликвидиране на островите от пластмаси в Тихия океан, например, с подписания протокол се изпират по 150 млрд долара/год за намаляване на емисиите на набедения за главен виновник – въглеродния диоксид (СО₂). Алармистите стават все по-агресивни и искат „Отричането на глобалното затопляне да бъде приравнено с отричането на Холокоста“. И двете били престъпления срещу човечеството.

            Една непризната заблуда често довежда до следващата. Новата лъжа трябваше да бъде поддържана от живи авторитети и повтаряна многократно. Връх на кампанията за „глобално затопляне“ бяха книгата и филмът на бившия вицепрезидент на САЩ „Неудобната истина“(2006 г.) Ал Гор, за които той получава в 2007 г. два „Оскар“-а и Нобелова награда за мир.  Цяло поколение беше сугестирано, че Земята не успява да се охлажда и към 2015 година белите мечки в Северният Ледовит океан ще останат без лед.

            Конференциите по климата следваха една след друга. Всичко вървеше по ноти, но точно преди Конференцията в Копенхаген в 2009 г, (годината в която Ал Гор стана  „зелен  милиардер“) хакерите разобличиха климатолозите от Университета в Норич (подаващи данни за IPCC, Междуправителствена комисия по климатичните проблеми), че премълчават, подправят и изтриват всички несъответстващи на глобалното затопляне данни. Те разкриха, че определени хора паразитират върху мита за глобалното затопляне. Ужас!!! Очертаващият се „Климат гейт“ можеше да провали следващото Парижко споразумение, което трябваше да задължи подписалите го държави да събират по 100 млрд долара/год за борба с климатичните промени. Наложи се да се изчака известно време за да отшуми скандалът.

            На това място нервите на учени и политици не издържаха. Трябваше да се намери момчето, което да извика „Царят е гол!“. Първи „изокаха“,  както в разказа на Чудомир, бивши високопоставени експерти. Съветникът на президента Тръмп по науката Дейвид Гелентер енигматично заяви следното: „Кацането на Човек на Луната е пълен абсурд и най-голямата лъжа в историята на Човечеството, даже по-голяма от безсмислицата за глобалното затопляне“. Последваха го екс-президентът на Националната Академия на науките на САЩ Фредерик Зайц. „Консенсус има само между учените, които получават грантове за да тръбят, че трябва да се борим с глобалното затопляне“- заяви той и поднесе петиция, подписана от 15 000 учени, които призовават за отказ от Протокола  в Киото. „Не съществуват никакви убедителни доказателства, че емисиите от въглероден диоксид, метан и други ПГ причиняват или могат да причинят в бъдеще катастрофално затопляне на земната атмосфера и разрушаване на климата“. Още по-гневни бяха проф. Фред Сингер- Ръководител на Държавната Метеорологична служба на САЩ и д-р Джеймс Бейтс- директор на NOAA (National Oceanic and Atmospheric Administration): „Теориите за промяна на климата като резултат на човешката дейност могат да се разглеждат като основани на фалшификации“.        

През Средновековието за промените в климата и по-точно за застудяването между 1650 и 1710 год. са обвинявали вещиците и дори са ги изтребвали. Ал Гор и Комисията към ООН наречена IPCC (International Panel of Climate Change) силно приличат на вещици, които пророкуват за възможната гибел на съвременната цивилизация. Те продължават да твърдят, че „Влиянието на Човека е главната причина за затоплянето, наблюдаващо се от средата на ХХ век“.

            Въпреки научните доказателства за започващ процес на „глобално захлаждане“, климатичните вещици продължават да омайват световния политически елит, че въглеродът изхвърлян в атмосферата провокира парниковия ефект. На Конференцията по климата в Мадрид(2-12 декември 2019 г.) Ген.секретар на ООН Антонио Гутереш продължи да пее втръсващата вече песен „Да се откажем напълно от изкопаемите горива и най-вече от въглищата! Да не бъдем запомнени като поколението, което си зарови главата в пясъка! Да изберем между надеждата и капитулацията!“, а г-жа Каролина  Шмит, министър на околната среда  на Чили, зададе и абсурдната цел „ Глобалните парникови газове до 2050 год. да се намалят с 80%“. Но в капана наречен Парижко споразумение(2015 г.) засега  влизат  само 68 страни, отговорни за ….. 8% от парниковите емисии. Все повече държавни лидери се отнасят подозрително към докладите на IPCC и са склонни да повярват на думите на президента-бизнесмен Тръмп: „Глобалното затопляне е мистификация, измислена от елита за да се печелят големи пари. Протоколът за въглерода може да стане инструмент за продължаваща деиндустриализация на Съединените щати.“ Явно Тръмп е умножил тоновете въглеродни емисии по 75 дол/тон и се е досетил, че с предлаганата нова световна валута, за разлика от алармистите, го грози опасност да стане отново от милиардер милионер.

Проблем с климата съществува, но в него е намесена твърде много политика и по-малко наука.

            Като необоримо доказателство „климатичните вещици“ до скоро показваха подобният ход в графиките на съдържанието на въглеродния диоксид (ВД) и температурата на атмосферата. Но геолозите сондираха ледовете на Антарктида и анализираните проби на въздушните мехурчета в сондажните ядки от 700 хилядолетия показаха категорично, че увеличаването на концентрацията на ВД в земната атмосфера е следствие (а не причина) от повишаване на температурата. Някои твърди глави чак сега започват да проумяват, че след като в повърхностния слой на океана ВД (СО₂)  е 20 пъти повече отколкото в атмосферата, логично е при повишаване на температурата дори с 0.5^оС част от него да се отделя както от газираната вода след изваждане от хладилника.

            На това място е редно да се вслушаме в мнението на учените каква е истинската причина за повишаване  температурата на Земята.

Преди всичко трябва да се прави разлика между климат и време.Времето е състоянието на атмосферата в определен момент описващо се с показатели като температура, влажност, налягане.

Климат( от гръцки наклон) се получава след многогодишна  (поне няколко десетилетия) статистическа обработка на данните от времето. В зависимост от наклона на земната ос съществуват сезоните в северното и южното полукълбо и различните климати на Земята:умерен, тропически, пустинен, полярен… Всеки климат има климатична норма, но временно отклонение от нея не означава непременно изменение на климата. В Сахара падна сняг, но това не е доказателство, че климатът ще стане умерен вместо пустинен.

            Климатът на Земята се е променял винаги. Преди 1000 години викингите са заварили Гренландия с необятни зелени пасища. Останки от динозаври и мамонти палеонтолозите намират в Аляска и Сибир. Значи на мястото на топъл климат е настъпило продължително заледяване. Колко пъти се е случило това в историята на Земята?

Учените твърдят, че се наблюдава цикличност в промените на климата. Всъщност това са колебанията в слънчевата енергия идваща на Земята. Има големи цикли траещи десетки хилядолетия (големи ледникови периоди), има и малки продължаващи по 11 и 17  години. Големите  ледникови периоди (ГЛП) в историята на Земята са четири.След 90 000 години заледяване идват 15 000 години на относително затопляне. В около 80% от времето Земята е била покрита с ледници. Само в останалите 20% е имало затопляне и живот. Последният ГЛП е приключил преди 12 000 години. Ние, човеците живеем в един сравнително хладен междуледников период, който от своя страна има цикли с минимуми и максимуми на температурата на земната повърхност наподобяващи „зъбчатка“. По-силно е захлаждането, когато фазите на слънчевите цикли съвпадат. Тези температурни минимуми носят имената на известни учени, напр. на Далтон, на Маундер и др. През 1812 г.армията на Наполеон е замръзнала в люта зима в Русия по време на минимума на Далтон. През 21 век, обаче, се очаква нов минимум на Маундер т.е. нов малък ледников период, подобен на този, който е принудил викингите да се върнат към Скандинавия и спасителния Гълфстрим. Този път за новия Маундер ще трябва да се готвим ние.

По време на ледниковите периоди Земята не е била населена, но ако теорията на сръбския физик Миланкович се окаже вярна, то предстои Земята да  премине през пети дълъг ледников период, по време на който хората ще споделят участта на динозаврите независимо от съдържанието на въглеродния диоксид в атмосферата и независимо от техните технологии и умения.  

И така от 2020 год. ще бъдем свидетели на нов 25-ти слънчев цикъл. И той ще бъде свързан със захлаждане, защото слънчевата активност пада, тъмните петна за термоядрена активност липсват, а разстоянието до Слънцето расте. Температурата на Земята, повишена с около 1^оС (в предела на относителната грешка), през втората половина на ХХ век, остава непроменена до 2019 г.и предвиждането на Ал Гор и IPCC за «климатичен колапс» не се сбъдва. Системата АРГО със стотици датчици по земното кълбо показва, че „световният  океан бавно се охлажда (проф.Вл.Полеванов). Леденият щит на Антарктида нараства и няма изгледи да се стопи и да вдигне застрашително нивото на океана. Излиза , че компютърните модели за промените на климата може би са погрешни. Стана ясно, че Земята е отворена (неравновесна) система и земният климат зависи от много променливи (вкл. от албедо, космическото запрашване и др.), а не само от съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата. А как да се раздели приноса  в увеличаване на ВК от човешката дейност от този, изхвърлян от вулканичната дейност?

            Аз съм спектроскопист и отдавна съм се убедил, че инфрачервеното излъчване(IR) от земната повърхност се поглъща както от въглеродния диоксид, така и от водните пари. Затова в облачно и влажно време температурата на атмосферата е по-висока. Но водните пари са много повече от ВД и ефектът от тяхното поглъщане би трябвало да се отчита в компютърните модели, а това алармистите съдействащи на Ал Гор не го правят. Съгласно данните не на друг източник, а на IPCC емисиите на ВД от човешка дейност са 27 млрд тона годишно. В същото време фотосинтезата гълта 440 млрд тона ВК, а океанът разтваря или изпуска  330 млрд тона. Или 27 срещу 770 млрд тона. Как ви се струва? Има ли шанс Човекът да промени климата? Но, странно! Слънчевата активност и външните фактори престанаха да влияят на климата на Земята от момента на учредяване на IPCC към ООН. Алармистите нямат сериозни научни доказателства, но не се отказват. Парите са огромни, а и Ал Гор е жив и здрав. „Старата теория отмира само със смъртта на нейния последен яростен защитник“ – е казвал Айнщайн.

Дали е толкова вредно увеличаване на въглеродния диоксид, след като той е „храна“ за растенията, участвайки във фотосинтезата, при която се отделя кислород. Учените са категорични, че ВД е полезен. При по-високи концентрации на ВД растенията трупат повече биомаса. При двойно увеличаване на концентрацията на ВД, добивите от зърнени култури ще нараснат с 22%, а на горите – с 40%.Това вече е доказано: в края на миналия век увеличаване само с 9% за периода от 1970 до 1990 год увеличава биомасата на горите в Европа с 25%. Излиза, че „глобалното затопляне“ е по-скоро от полза за  милиарди гладни земни жители.

Теориите за глобално затопляне доведоха до Глобална бюрокрация, която е на път да създаде тоталитарна институция в «отворено», демократично общество.  Какво означава «зелена» банка, която ще има капитал от 100 млрд долара,  събрани от страните подписали Парижкото споразумение, и ще отпуска избирателно кредити с ниска лихва на тези, които ще закрият своите каменовъглени мини и ще започнат да строят «вятърни мелници» и фотоволтаици. Някой да е видял производство на стомана с ток от ветрогенератори. Лично аз съм свидетел на обратното – преустановяване на производството на стомана в Кремиковци, съпроводено със спиране на двата блока на АЕЦ «Козлодуй», даващи евтината електроенергия.  Глобалното затопляне се превръща във власт, влияние и пари. Тези, които «регулират“ въглеродния диоксид в атмосферата, искат да командват и световната икономика без да са спечелили война.

По този повод палеонтологът проф.Кирил Есков(РФ) каза, че «глобалното затопляне» премина от списъка на естествените науки към идеологическите като диалектическия материализъм».

Причините за промените в Климата са  другаде и не зависят от Човека. С неразумни решения хората могат да влияят само на локалния климат. Коагулантите на Бритиш Петролеум в Мексиканския залив разкъсаха Гълфстрийм на няколко потока. Ако студеното Лабрадорско течение се изравни по плътност с Гълфстрийм, англичаните ще започнат да гледат футболни мачове с ушанки на главите. Черният дим бълващ от комините, с който плашат децата, не е въглероден диоксид. Той съдържа други наистина вредни газове и наночастици, които трябва да се улавят за да може нашия жизнен стандарт да бъде приличен и да не ходим по улиците с маски като китайците. Пред Човечеството има по-важни проблеми от въглеродния диоксид. Безопасни храни, екология, енергетика. Настъпва времето на водородните технологии, които ще отделят вода, а не ВД, но пък крият други опасности. Предстои малък ледников период. ООН трябва да смени целите си и да финансира стратегически, а не печелбарски проекти.

А до настъпване на това време българските политици не трябва да забравят ироничното припомняне на геолога проф. Владимир Полеванов: «В цял свят борбата за човешки права и демокрация, както и борбата за спасяване на климата, нямат никакво отношение към реалните права, демокрацията и климата на Земята.»

Български селища заличени чрез геноцид

В официалната статистика на Османската империя след 1914 г. няма българи. a през 1906 г официалната статистика на Империята отчита от 761,530 до 762,754  българи. По време на балканските и световните войни и периодите между тях българското население в отбелязаните селища става жертва на геноцид, етническо прочистване и асимилация. На картата е отбелязан броя на българите според официалната турска статистика от 1836 г. до 1913 г. и преброяванията, документирани от Васил Кънчов и други изследователи.  Около 1 милион българи стават жертви на геноцид.  

За всяко селище има конкретно информация, през кои години и кои власти са извършили геноцида над българите, както и как и кога са се заселили българите в селището и подробности за българските църкви и българските училища, све'еници и учители.      

Цитирани са и източниците които могат да се консултират.  Ползвайте лика, за да видите и научите повече за своите предци и да отстоявате паметта и правата им  пред света.

 https://drive.google.com/open?id=1UxBcQ6v-qqacEAv05pkq0XABWlMv1JXl&usp=sharing        

Време е за действие!

100 години след подписването на Ньойския договор не е време не за размисъл.

Западните покрайнини трябва да бъдат върнати на България – чух да казва Ангел Джамбазки от ВМРО по телевизията на 30 ноември т.г.  след десетилетия мълчание на цялата самоназначила се да управлява България политическа върхушка!

Положителното е, че вече някои са осъзнали и разбрали това, което повтаряме от години, че БЗП никога не са давани на Сърбия, която, след разпадането и заличаването от политическата карта на света на държавата, на която бяха предоставени, ги окупира.

Един окупатор няма какво да връща, тъй като той нищо законно не е получил и не притежава. Окупаторът трябва да бъде заклеймен и прогонен от окупираните чужди територии.

България трябва да си възстанови суверенитета над БЗП, незабавно и безусловно. Не като обяви война на Сърбия, а като сезира всички международни институции, създадени с цел за поддържане на международния ред и законност и настои за осъждане и международна

изолация на агресора – Република Сърбия.

През 1997 г. сръбската скупщина, години преди окончателното разпадане на остатъчна Югославия, без санкция или съгласие на нито една от бившите съюзни републики, прие Закон за присъединяване на Западните покрайнини към Р Сърбия.

Така Сърбия се опита да бъде узаконявана фактическата окупация на тези български територии и да легитимира агресията по присвояването на БЗП, които, като територия предоставена с

международен договор на саморазпусналата се СФРЮ, останаха извън териториалния суверенитет на новосъздадените държавни образования – Македония, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Словения. Съгласно действащият принцип на международното публично право Restitution ad Integrum, което предполага възстановяване на оригиналните условия от преди наложената промяна, отстраняване на причинена вреда или несправедливост. Този принцип напоследък все по-често се прилага при нарушение на правата на човека и по-специално към хора подложени на принудително разселване и загубили домовете и имотите си. Българите от БЗП са типичен пример, подобно на милионите бежанци по света. Принципите „Pinheiro Principles“, относно условията за връщане на отнета  собственост на прогонени от домовете и собствеността си лица, заслужават специално внимание, проучване и съблюдаване в случаи като окупацията на БЗП в началото на ХХІ век

от Сърбия.

Агресията и окупацията, практикувана от сръбската държава по отношение на БЗП, а може би и по отношение на територии на други съседни на Сърбия народи, никога не е било и няма да бъде международно правно основание за придобиване на територия. Сръбските действия по отношение на БЗП до голяма степен обясняват и легитимират реакцията на обитателите на Косово, обявили национална независимост от Сърбия. Вярваме че и други народности ще последват примера им и дълг на българската държава е да доведе истината за този бандитизъм, превърнат в сръбска държавна политика, до знанието на широката международна общественост.

Докато Сърбия не се изтегли от БЗП, България задължително трябва да блокира участието на Сърбия в международния публичен живот посредством междудържавните многостранни международни организации, а не да продължава овчедушно да очаква благоволението на Сърбия да й върне заграбеното.

Териториите, които по силата на наложените ни обстоятелства продължаваме да наричаме БЗП, (съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните покрайнини с площ 1 545 км²  и население от 64 509 души, от които 54 758 са българи, 8637 - власи, 549 - цигани и едва 127 – сърби), са окупирани преди да бъдат предадени по политически причини, за да бъде наказана България, на субекта на международното право, наречен Сърбо-ХърватскоСловенската държава, чието създаване е прогласено на 1декември 1918 г., държава която България признава с член 36 на самия Ньойски договор в деня на подписването му. На практика, СХСД не би могла да има никакво отношение към събитията, довели до подписването на Ньойския договор. През 1929 г. СХСД се преименува в Кралство Югославия, през 1945 г. Кралство Югославия се трансформира в Федеративна Народна Република Югославия (ФНРЮ), която през 1963 г. приема името Социалистическа Федеративна Република Югославия (СФРЮ), престанала да съществува през 1991 г. През 1992 Република Сърбия и Черна гора образуват Съюзна Република Югославия, която през 2002 г. възкръсва в Държавна общност Сърбия и Черна гора, като в състава й влизат и две области: Войводина и Косово. През 2006 г. Държавната общност се разпада на Република Сърбия и Черна гора. През февруари 2008 г. Косово обявява независимост. Видимо събитията следват своя неизбежен ход на разпад. Включването на БЗП в границите на Сърбия след 2006 г. е акт на агресия и анексия, тъй като към онзи момент, България възстановява ipso facto суверенитета си върху отнетите й през 1919 г. територии след заличаване от правния мир на държавата, на която са били предоставени с международен договор.

С Парижкия мирен договор от 1947 г. правата на Кралство Югославия върху тези български земи бяха прехвърлени върху НФР Югославия. Изрично се подчертава, че се прехвърлят права, а не територии, което бе поредното доказателство, че т.нар. велики сили, които се разпореждаха със земите на българската държава, не оспорваха тяхната принадлежност към българското землище, а единствено правото на България да ги управлява в онзи момент!

По повод отбелязването на 100 години от подписването на Ньойския договор български историци, професори, академици и всякакви други жадни за внимание люде, си позволиха да убеждават от екрана на телевизията българския народ, че в Ньойския договор нямало нищо толкова страшно – България била победена държава и си била получила заслуженото. И онези, които си позволиха назидателно да убеждават българския народ, че и други националности били пострадали не по-малко от българите, пропуснаха да припомнят причините, принудили България да се включи във войните срещу своите съседи на страната на обещаващите възмездие (История.бг с Георги Ангелов!) и да изкрещи: стига грабеж!

Въпросът за БЗП не е за съблюдаване на някакви човешки права или права на малцинство, за каквито неграмотно пледират някои български политици-популисти, а за правата и идентитета на българската нация. Ако има нещо положително то е, че тезата за окупацията на БЗП от Сърбия си пробива път и започват да й дават гласност с искане за тяхното връщане. За съжаление не се разбира, че Сърбия не дължи връщане на тези територии, както отбелязахме, защото ги е заграбила в нарушение на международното право, а не са й предоставени с договор. Тя просто трябва да се изтегли и България да възстанови суверенитета си de jure. За съжаление някои продължават да повтарят мантрата за правата на българското малцинство в БЗП! Българите не са малцинство, а мнозинство у дома си, независимо от числеността им в някой район, ЗАПОМНЕТЕ! 

Христо Тепавичаров 

1 декември 2019

БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ – КАМУФЛАЖЪТ НА ЮДИТЕ

След европейското съвещание в Хелзинки през 1975 г. много българи бяха обсебени от темата за „правата на човека“. Хората заживяха с големи надежди за свобода на словото и свободно пътуване зад граница. Това беше голям пробив в системата, но чак сега се разбира, че една от причините за този пробив е било мълчаливото съгласие на ръководителите на СССР да приемат измамата за полети на НАСА до Луната. Само 15 години след Хелзинкското съвещание, договореностите между Изтока и Запада бяха забравени. Утвърдените държавни граници започнаха да се променят: първо в Германия, след това в Чехословакия и Югославия. Не закъсняха и кървавите конфликти. Европейските държави станаха 29. Процесът „Хелзинки-75“ беше умъртвен, но комитети, по-точно неправителствени организации (НПО), носещи това име, останаха. Първата американска НПО, която се заинтересува от дейността на нашето дружество - Независимо дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ), беше „Хелзинкски наблюдател (Helsinki watch-New York)“ с председател г-жа Джери Лейбър. По аналогия с тази правозащитна НПО, чийто гост бях през март 1990 г., на 15 ноември 1990 г., в Софийския градски съд, регистрирахме Сдружение “Хелзинкски наблюдателБългария“. Очаквахме да станем член на Международната организация „Хелзинки уоч“ със седалище Виена. Естествено, разчитахме на финансиране, защото в нея членуваха „филантропът“ Джордж Сорос, писателят Артър Милър, както и много други знаменитости. Не трябваше да мине много време за да проумеем, че концепцията за „правата на човека“ представлява заблуда, ефективно оръжие за дискредитиране на политически противници и дори за промяна на политически режими без пряка военна намеса. Веднага, след като нашето сдружение непредпазливо заяви, че правата на човека могат да принадлежат само на отделната личност и в демократична България няма как да се говори за „права на малцинствата“ (езикови, етнически, религиозни и сексуални), „Хелзинкски наблюдател-България“ (тогава с председател Румен Воденичаров и секретар Георги Лунд) получи от Виена отказ за членство в международната правозащитна организация. Джордж Сорос, информиран от соросоиди като Стефан Тафров, Деян Кюранов и Димитрина Петрова. Сорос беше силно възмутен, че нашето сдружение настоява (съгласно разпоредбите на новата демократична Конституция) правата на гражданите винаги да са обвързани със задължения, че сме против етническите партии, против всякакви Рамкови конвенции за защита на национални малцинства, и че сме дори за временно въвеждане на изпълнението на смъртното наказание. В своята автобиографична книга „Сорос за Сорос“ (Soros on Soros) мегаспекулантът си спомня за грешното решение по отношение на Румен Воденичаров така: „В България бяхме привлекли за каузата на „ОО“ човек, който се оказа яростен ксенофоб и расист.“ По изпитана тоталитарна практика, след 2 години (1992 г.), Сдружението “Хелзинкски наблюдател-България“ беше дублирано с „по-правилното“, наречено „целесъобразно“ „Български Хелзинкски комитет“ (БХК) с председател Красимир Кънев. Според буквата на закона, тази организация не би трябвало да получи съдебна регистрация, защото в името си съдържа най-съществената съставка от наименованието на съществуващата вече организация – „Хелзинкски“, което създава предпоставка да заблуждава гражданите и обществото, че е истинският блюстител на договореностите от 1975 г. в Хелзинки, но не и в България, където все още съдебната власт не е в пълно съгласие с разпоредбите на Конституцията. Правилните СМИ веднага започнаха да популяризират дейността на дублетната организация – БХК, главно с акцент върху правата на малцинствата. Рингът беше освободен единствено за Кънев, съпругата му Петрова и разрасналата се около яслата на Сорос правозащитна компания от юристи. Финансирането на БХК бе повече от обилно: от „ОО“, от 6 чужди фондации и евроинституции, плюс посолствата на САЩ и Холандия. Всяка година БХК се отчиташе с Доклад за състоянието на човешките права в България.

Оказа се, че текстовете в докладите на БХК и Държавния департамент на САЩ, са доста сходни, почти идентични. Тоест, Красимир Кънев и компания, си присвоиха правото да бъдат източникът от последна инстанция, който да снабдява чуждестранни държавни институции с оценки за България. Нещо повече, Кънев, като член на Изпълнителния комитет на Хелзинкската федерация във Виена (1998-2007 г.) и член на борда на Европейския център за правата на ромите в Будапеща (2007-2010 г.), представлява успешно български жалбоподатели в Страсбург, шета из ЕС и клевети България за всичко, което е жизнено важно за нашата национална идентичност: положението в затворите, отказа за регистрация на ОМО „Илинден“, казуса с алтернативния синод, правната защита на мигранти и бежанци, свободата на хора с различна сексуална ориентация, Истанбулската конвенция и пр. Много бързо, лишен от конкурентна автентична правозащитна НПО, БХК опротивя не само на патриоти и националисти, но и на всички, които виждат физиономията на Кънев по телевизионните канали. Той не пропуска да заблуждава, че БХК е уважавано сдружение, но лично аз не съм срещал човек, който да уважава хора, които ощетяват и клеветят Родината си, защитават нарушителите на закона и дори убийци. И не е случайно, че днес, в България, когато за една организация се каже, че е неправителствена (НПО), веднага замирисва на соросоиди, евроатлантици или ромски барони. Нашето автентично, но останало камерно, сдружение „Хелзинкски наблюдател-България“, още преди 25 години отваряше очите на сънародниците ни („с клечки“, както казваше Хайтов) за вредната дейност на юдите-правозащитници от БХК. „Когато България си има Красимир Кънев (т.е. БХК), врагове не й трябват“ - писахме през 1995 г. по повод на разпространеното платено изследване на положението в българските затвори. Чашата на прословутото българско търпение преля с номиниране от БХК на убиеца Пол Фрийман (Австралия) за „Човек на годината“ за дейността му в „Българско затворническо дружество за рехабилитация“ (?!). Протестите на различни български партии все пак отмениха номинацията. ВМРО-БНД и БНС заявиха на всеослушание „Българският Хелзинкски комитет е подривна терористична организация и инструмент за унищожаване на нацията“. Под петиция за забрана на БХК, се подписаха 10 000 души. С протекцията на властта и на чуждестранните му донори, на които е на ясла, БХК обаче продължава по изпитания алгоритъм: • Семинари за съдии и адвокати (разбирай за зарибяване на същите); • Номинация за „Съдия на годината“ - напр. на съдия Калпакчиев; • Раздава мнения по съдебни казуси, - когато престъплението е скандално, мнението се дава само от Кр. Кънев в „лично качество“; • Решение на независимия съд, което не може да бъде обжалвано; • Предсрочно освобождаване или изплащане обезщетение на осъдения за сметка на българската държава; • Облагодетелстване на семейството на председателя на БХК Кр. Кънев; Това е само едно от гражданските НПО, финансирани от Сорос срещу България. Ако не бъдат квалифицирани като „агенти на чуждо влияние“ и прогонени, както направиха Нетаняху в Израел, Орбан в Унгария и Путин в РФ, то в недалечно бъдеще България ще се сдобие с етнически партии, които открито ще заявяват искане за автономия. Циганският терор и убийства, неплащането на ток, вода и обществен транспорт, ще бъдат третирани като малцинствени права. Избиването на гражданите по пътищата от необразовани водачи без свидетелство за управление на МПС, ще продължи да бъде ежедневие. Конфликтът с БХК в правовите норми на българската държава не е от вчера. Тези лъже-правозащитници бяха наречени дори и от двата враждуващи синода „юдите от БХК“. За своя голяма победа БХК смята разрешаването на двойното гражданство на нашите изселници в Турция в нарушение на сключените двустранни договори и с явна стратегическа подривна цел. Всичко, което днес може да бъде актуализирано след 30 години псевдодемокрация, е казано и написано до институциите на Република България от Сдружение “Хелзинкски наблюдател-България“. Реакция на нашите предложения за законови промени няма. ДПС остава балансьор, а циганските барони усвояват лесни пари от Запад с помощта на нелегитимния „Български Хелзинкски комитет“.Трябва ли да гръмне бомба в софийското метро, за да се стресне българското общество?

Извършва се историческо мародерство. Фарисеите трябва да бъдат изгонени от храма!“, призоваваше нашите законодатели проф. Николай Генчев преди 25 години по повод проникването на сектите. Юдите от БХК са още по-опасни от фарисеите. Те паразитират върху правата на човека не за 30, а за 330 сребърника. И ако не се намери сила, която да спре разрушителната им дейност, без преувеличение може да се каже, чеБългария изживява последните десетилетия, в които тя е държава на българите. 

Румен Воденичаров