Храни куче да те лае „Тези, които се сражават с паметници са страхливци“

         Паметниците от миналото, красиви и величествени или грозни и безмислени са история, която се е състояла. Държави са изчезвали, империи са залязвали. Днешните гърци нямат много общо с древните гърци, но се гордеят с храма Партенон. Днешните италианци имат други зрелища, но треперят над Колозеума – обществената сграда построена специално за публично нарушаване на човешкото право на живот.

          Революциите и войните преразпределят властта и собствеността. Когато те са кървави, новата власт или новите завоеватели, отричайки напълно старото, на чието място идват, започват да рушат, давайки воля на желанието си за мъст или налагайки своята религия, култура или безкултурие.

          Неотдавна руският историк Евгени Спицин изказа една забележителна мисъл :“Кажи ми на кой човек издигаш паметник, за да ти кажа какъв човек си ти“. И като примери дава не случайно появилите се паметници на Бандера, ген.Власов, Солженицин, Елцин и дори на Примаков (вместо тези на други външни министри на СССР като Молотов и  Громико). Бих перифразирал Спицин с подобна фраза: „Кажи ми  какви паметници искаш да разрушиш, за да ти кажа какво представляваш ти!“

            Тази пролет очакваният пик на заразените с коронавирус в Русия ще съвпадне както с 75-тата годишнина от победата на съветския народ в Отечествената война, така и с връх на русофобията и пренаписването на историята на Втората световна война(ВСВ).

            Може да се каже, че софийските русофоби засега са „слаба ракия“. Вече 30 години мечтаят да бутнат паметника на Съветската армия. Аргументът им е, че най-високата му точка бил автоматът на съветския войник. Това че другите три фигури са на наши сънародници- българи и че върху паметника са работили големи български художници като Иван Фунев и Васка Емануилова изобщо не ги вълнува. Общинари периодично подновяват акциите си, датиращи от времето на ранния Янчулев и кметовете на т.н. Асоциация на демократичните общини.Тъй като събаряне на чужда собственост е криминално престъпление, те предлагат все по-уникални начини да скрият от очите на новите софиянци и на гостите на София руския войник. Връх на глупостта, разбира се, беше идеята на кандидата за кмет Борис Бонев да се покрие целия паметник с нещо като шатра-павильон, в който по-любопитните да влизат (сигурно с билети) и да разглеждат монумента на армията пречупила гръбнака на фашизма.

            Както можеше да се очаква първенци в надигналата се русофобия във връзка с годишнината от Победата на 9 май 1945 год. са Украйна и Полша. Жалкото е, че и двете страни са славянски и се дали огромни жертви по време на окупацията във ВСВ. А страшното е както твърди специалистът по мозъка проф.Сергей Савелиев (РФ), че придобитите инстинкти (в частност от СМИ и учебниците в годините на прехода) започват да определят поведението на цели поколения и трудно могат да бъдат променени с демократични процедури. Най-ярките примери са германската и съветската младеж изнесли великата битка по бойните полета  през миналия ХХ век.

        В днешно време с придобитите си инстинкти цяло поколение млади украинци и поляци, например, са напълно загубени за славянска солидарност. Отричайки ролята на руския народ те стават „tabula rasa“ за историци-соросоиди, които продължават Студената война, пренаписвайки историята с изключителен цинизъм. Едните премахнаха паметника на ген. Жуков в Харков, на човека подписал на 5 май 1945 год. капитулацията на Германия във ВСВ. Другите отбелязаха годишнината от освобождаването на Освиенцим (Полша) без да поканят представител на руската армия, освободила концлагеристите.

        След Освобождението от турско робство (което според русофобите си било само руска имперска политика,б.а.) софиянци, насъбрали достатъчно ненавист към поробителите, използвали гръмотевични бури и след някои от тях броят на минаретата в града намалявал. Официалната версия била, че причината са паднали върху тях мълнии. Не бих казал, че днес тази балканска хитрост може да бъде оправдана, но явно по онова време договори съхраняване на паметници на културата не са били сключвани.

            По подобен начин кметът на 6-ти район в Прага Онджей Коларж „майсторски“  използва обявеното извънредно положение покрай „пандемията“ с коронавируса, което забранява събиране на повече от трима граждани. Той разпореди демонтирането на паметника на маршал Иван Конев избягвайки директния сблъсък с поколението, което пази спомена за май 1945 год. и жеста на руския маршал запазил „Злата“ Прага от разрушаване.

          Нека си припомним как столицата на Чехия беше освободена след края на ВСВ.

       След подписване на капитулацията на Германия на 7 май 1945 г., в района на Прага остава боеспособна 900-хилядната групировка на армиите „Център“ под командването на фелдмаршал Фердинанд Шьорнер.

         На 1 май Сталин заповядва на 1, 2 и 4-ти Украински фронтове провеждането на настъпателната Пражка операция. Операцията е подготвена за една седмица.

Драмата започва на 5 май 1945 год. В Прага избухва народно въстание срещу немските окупатори, разчитащо обаче ……… на дивизията на власовеца ген.Сергей Буняненко (16 000 бойци) от РОА. На 6 май Чешкият национален съвет отправя молба за помощ към командването на РОА, но след като американците се отказват да превземат Прага, спазвайки договора в Ялта, на 8 май същият съвет отправя по радиото молба за помощ на изпадналите в трудно положение въстаници към Съветската армия.

          Но за да настъпят руснаците, техните врагове от Руската Освободителна Армия не трябвало да са на пътя им. На танковете им било изписано: „Смърт на Хитлер! Смърт на Сталин!“ Ето защо на 8 май Чешкият национален съвет заповядва на воюващите храбро с тях власовци да напуснат Прага в западно направление.Техните надежди, че американците ще превземат Прага и ще ги разглеждат като техни съюзници пропадат.

         Ударът на украинските фронтове и подразделения на чехи, поляци и румънци е неотразим. Войските на маршал Конев, намиращи се вече в Германия за щурма на Берлин, изминават 200 км за да предприемат щурма на Прага. Маршал Конев заповядва в последното сражение да не се използва тежко въоръжение. Прага и нейните исторически паметници са запазени от разрушаването, което германските войски били подготвили.

         На 9 май гражданите на Прага възторжено посрещат войските на маршал Конев. Той става почетен гражданин на Прага. В 1980 год. по случай на 35-тата годишнина от освобождението на столицата е издигнат паметника на маршала, когото чешките антифашисти наричаха уважително Иван Степанович.

И сега 40 години след построяване на паметника се намира чешки политик, който през главата на президент и без допитване до гражданите решава да се изплюе в лицето на РФ с тази отвратителна постъпка. Аргументът за събарянето вече не може да бъде оръжието. Маршалът държи в ръката си люляков букет, с който са го посрещали в тези паметни пролетни дни на 1945 год. Синът на посланика на Чехия в САЩ и кмет на Прага-6 трябваше да измисли друго. След като вандалите, които обливаха няколко пъти фигурата на маршала с розова боя, не бяха хванати, пан Коларж реши да се шегува: „Ами генералът беше на улицата без маска. А всички трябва да са равни пред закона.“ Дебелашка шега, която ще му се припомни скоро от Следствения комитет на Руската федерация, възбудила наказателно дело срещу десния кмет-западник по чл.3 от НК на РФ „За оскверняване на символите на войнската слава на Русия, извършени публично“. А може би и от антифашистите, след като пандемията отмине.

            Едната пандемия ще отмине, но друга епидемия заразила внуците на борците срещу фашизма явно ще продължи. Политическото пространство в Източна Европа е заето от нови хора, родителите на които преди промените са били лоялни и дори предани служители на партията-държава. Внуците в по-голямата си част не реагират гневно на оскверняването на паметта на дедите си и предпочитат банковите среди. Президентът на Украйна Зеленски замълча, при събарянето на паметника на дядо му – офицер от Съветската армия. В България си имаме Янчулев и Бакърджиев, в Чехия – соросоидът и активист на дясната партия ТОП Онджей Коларж. За поляците да не говорим. Те още в 1987 год. премахнаха паметника на маршал Конев в Краков, но поне разрешиха на Съветския съюз да го премести в родната му област гр.Киров (Русия). Спомням си думите на маршал Рокосовски, ръководил Парада на победата през май 1945 год. Той напуска Полша, след като 10 години е бил министър на отбраната и след като Гомулка идва на власт, с думите „Неблагодарни хора!“

          Има и нещо, което младите не знаят. Холокостът през ВСВ отнема живота на 6 млн евреи в Европа, но една значителна част (над 1 милион) са унищожени не от фашистите, а от самите поляци. Стандарт за антисемитизъм.

През юни 1941 год. 1/3 от въоръжението на Вермахта е произведено в Чехия. Така че в двата народа има хора, които ще продължават да „оправдават фашизма“ за сметка на руските хора без да признават собствената си вина.

           Чест прави на президента на Чешката република Милош Земан, че взе страна в разразилия се скандал. Той заяви:

„Маршал Конев е заслужил мястото си в Прага. Тези, които събарят скулптурата на човека освободил не само Прага, но и Освиенцим, не са постигнали нищо през живота си. ….. Паметниците не могат да се защитават. Тези, които се сражават с паметници, са страхливци“.