ДО МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА г-н ХАСАН АДЕМОВКъм № 92-276/10.02.2013г.На 92-276/24.06.2013 г.КОПИЕ: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ г-н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ Към 08.10.109/24.06.2013г.

ДО МИНИСТЪРА НА ТРУДА И  СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА г-н ХАСАН АДЕМОВ
Към № 92-276/10.02.2013г.
На № 92-276/24.06.2013 г.
КОПИЕ:  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ г-н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ Към № 08.10.109/24.06.2013г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Учтиво благодарим за изразеното във Вашето писмо от 24.06.2013г. становище по темата за незаконосъобразното изплащане на български пенсии на територията на Република Турция. В дългогодишна преписка с МТСП, сдружение „Хелзинкски наблюдател - България“ продължава категорично да възразява и обосновано да счита за неправомерни и крайно несправедливи осъществяваните в случая от Вас стремежи, насочени единствено в полза на чужди на български народ и държава интереси. Ето защо си позволяваме в анализа на изложените Ваши съждения и позиции да откроим редица предизвикващи възражения и резерви твърдения, които биха могли да бъдат сведени накратко до следните изводи.

1„ Потвърждава се обстоятелството, че МТСП фактически отказва провеждане на прозрачно и равнопоставено обществено обсъждане (публичен дебат) по споменатата тема, при което да се гарантира спазването на върховенство на закона. 

2. Поражда загриженост залегналия във Вашето писмо подход за ерозиране на държавния суверенитет на Република България посредством пренебрегване присъщия в двустранните отношения принцип на реципрочност и налагане едностранни, изключително във вреда на българската страна, задължения.

3. В съдържащите се в писмото уверения за липса на всякакви противоречия с българската Конституция, с нашето законодателство и действащите международни договори в областта на социалната политика не срещаме правно аргументирани основания, които биха оборили застъпваните в множество наши изложения доказателства, обстоятелства и съображения.

4. Не може да бъде пренебрегвано продължаващото нарушаване на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и на националното ни законодателство чрез предоставяне на предимства (привилегии) с изплащането на български пенсии - включително на загубили българско гражданство лица, в държава с които България няма сключена двустранна спогодба за социално осигуряване. 

5. Прави впечатление, че МТСП не изисква от НОИ данни и анализи по повод обоснованите в писмо от 9.05.2011г. с вх. № 9104-121 предположения, придружени с четири изготвени от нас подробни таблични съпоставки на данни от НОИ и НСИ и извлечения от статистическите годишници на НСИ. Разчитахме на съвместното им обсъждане, за което сме многократно настоявали и имаме безответно принципно съгласие на Вашето министерство. При това, съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат да служат за доказване наличието на престъпни деяния от страна на облагодетелстваните лица и оторизираните институции в Република Турция, а също съпричастие на сътрудници на МТСП и НОИ, които не осъществят контрол по отчитане изплащането на български пенсии на територия на Република Турция.

ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Гражданско сдружение „Хелзинкски наблюдател-България“ развива дейност в областта на човешките измерения без всякаква обвързаност с правителствени структури, партийно-корпоративни прослойки, чужди лобита, агентури и финансови донори. През изминалите 23 години то е пренебрегвано умишлено, подтискано и подложено на медийни забрани и ограничения - въпреки неотклонното съблюдаване на утвърдените в Заключителния акт от Хелзинки принципи и стриктно спазване действащите в ООН, ОССЕ, СЕ и Европейския съюз международни правни стандарти. На тази основа, както и в потвърждение на многократно представяните на МТСП изложения, си позволяваме отново да възразим на направените в писмото от 26.07.2013 г. твърдения по Споразумението между правителството на България и правителството на Турция от 4.11.1998г. за изплащане български пенсии на територията на тази държава.

Намираме недопустимо позоваването на Указ № 1496 от 1975г., с който е било уредено сключване на тайни договори - без ратификация от НС и без надлежното им публикуване. Защото според § 3(1) от Конституцията, разпоредбите на заварените закони се прилагат ако не й противоречат или не са отменени по силата на непосредственото действие на чл. 5(2). Тази норма е потвърдена със Закона за международните договори на Република България,§ 4 на които гласи:„Този закон отменя Указ 1496 за участие на НРБ в международни договори“, а контролът по изпълнението следва да се осъществява от Министерския съвет - вкл. МТСП.

Съгласно чл. 11 на Виенската конвенция за право на договорите, начините за изразяване съгласие на държавата да се обвърже с договор може да бъде изразено по начина,който е договорен. В чл. 9 на споменатото споразумение от 4.11.1998г. е изрично договорено, че то влиза в сила след като страните са се информирали за изпълнението на предвидените от националното законодателство изисквания за влизането му в сила. Видно от Решение № 39 от 1.02.1999г. и в нарушение на договореностите, Министерският съвет е заблудил турската страна, информирайки, че националното ни законодателство е било спазено. Тази заблуда продължава преднамерено да се поддържа и от МТСП в нарушение на чл. 5 ал.4, както и на изискванията на чл. 85(1! от Конституцията. Съгласно нейната т.1 на ратификация със закон подлежат международните договори, които имат политически или военен характер. Видно от п. № 08.10.133/18.10.2011г., Министерският съвет утвърждава въпросното споразумение и за акт с политическо значение, считайки го за условие за членството на страната в НАТО и Европейския съюз, за разграничаване от т. нар. „възродителен процес“ и за компенсиране „нарушенията на човешките права, извършвани през този период.“! Споразумението не е обосновано и противоречи на т. 4, на чл. 85(1), тъй като фактически съдържа едностранни финансови задължения за държавата, в резултат на което неправомерно са изплатени на територията на Турция български пенсии на сума 700 милиона лева, към които следва да се прибавят 300 милиона лева други загуби за държавата. Това означава общо един милиард лева, без с това да приключва ограбването на бюджета на НОИ и на българската държава.

Меродавно в този случай е отбелязаното в Решение №9/1999г. на Конституционния съд мнение на НС, че на ратификация подлежат договореностите, определящи участието на българската страна с бюджетни средства при условията на българското законодателство.

Споразумението нарушава изискването на т. 6 на чл. 85(1), тъй като засяга основни права на човека с отнемане на залегналите в държавния бюджет средства, предназначени за лоялни към държавата ни граждани-пенсионери. Според становище на Международния съд на ООН (1955г.), „бенефициентите“ на български пенсии в Турция нямат основание да се считат български граждани и като така – да ползват права без реципрочни задължения. Облагодетелстваните с български пенсии изселници в Турция не са и не могат съгласно международните стандарти да „запазват“ предишно българско гражданство и на такова основание да получават български пенсии. Принципът за единственост на гражданството е спазван при всички двустранни спогодби за установяване, размяна на население или изселване, сключени от балканските държави – включително между България и Турция. В този смисъл важи § 4 на ЗБГ: “Възстановява се българското гражданство на българските граждани изселили се в страни, с които България не е сключила изселнически спогодби“.

Прави впечатление, че МТСП проявява твърде неадекватно и двусмислено отношение по проблема за компенсациите на заграбените от турските власти имоти и имуществените права на българските бежанци от Изт. Тракия и Мала Азия. При наличие на споразумение за изплащане на български пенсии в Турция би било твърде наивно и дори преднамерено неговото справедливо решаване. На МТСП е добре известно категоричното становище на турското правителство, че българските граждани, които то определя за „изселени“ след Балканските войни, нямат законни права върху изоставените свои недвижими имоти!

В своите твърдения, турската страна се позовава главно на Берлинския договор от 1878г., в който новоосвободена България няма никакво участие и не се явява страна по него. При това, Османската империя и републиканска Турция не изпълняват залегнали в него основни задължения спрямо правата и свободите на останалите под турско владичество българи. Трябва да се изтъкне, че преодоляване на турската позиция е възможно да бъде постигнато при наличие на адекватна и последователна държавна политика с предприемане на твърди подходи в няколко насоки. Примерно, с отнасяне спорните въпроси до учредения от Устава на ООН Международен съд. Юрисдикцията на съда обхваща и всички въпроси в действащи договори, прилагайки признатите от цивилизованите нации общи принципи на правото. Паралелен подход би могъл да бъде поставянето на съответно условие за пълноправно членство на Република Турция в Европейския съюз. Съществува и възможността, съгласно чл. 56 от Виенската конвенция за право на договорите, за едностранното денонсиране на въпросното споразумение от 4.11.1998г.

Позволяваме си да предоставим на Министерския съвет копие от настоящото писмо, тъй като министър председателят, като спазва върховенство на закона и интересите на нацията, ръководи и координира общата политика на правителството, носейки отговорност за нея.

С уважение;

и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Милко Бояджиев)

СЕКРЕТАР:

(Румен Воденичаров)

6.07.2013г. 

ДО ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ НА 42-то НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС

СДРУЖЕНИЕ „ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ – БЪЛГАРИЯ“
(осн. и рег. 1990г)

ДО ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ НА 42-то НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС
                                            На вниманието на:

                                                                                           - г-жа МАЯ МАНОЛОВA
                                                                                           - г-н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
                                                                                        - г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ
                                                                                              - г-жа ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА,

От  името на сдружение „Хелзинкски наблюдател – България“ изразяваме мнение по свързани с проекта за нов Изборен кодекс въпроси, които неотклонно застъпваме през последните 15 години пред състави на Парламента, компетентните институции, както и в множество публикации. С настоящето изложение бихме искали да привлечем Вашето внимание върху някои от най-значимите от тях, заедно с кратки пояснения по същество.

1. По данни на МВР, издадените по ЗБДС валидни лични карти са понастоящем около 5.5 млн. (включително близо 400 хил. на деца между 14 и 18 г. възраст) при регистрирани в изборните списъци близо 7 млн. гласоподаватели което означава, че те съдържат имената на около 1.7 млн. „мъртви души“. Тази необяснима  разлика е посочвана многократно в докладите на ОССЕ до правителството, в Бюлетини на ЦИК и в медиите. Наблюдателите на изборите за 41-то НС дипломатично констатират, че броят на включените в списъците избиратели е твърде висок в сравнение с населението на страната и че тези неточности могат да доведат до потенциални злоупотреби. Наблюдателите изтъкват и очевидната нужда от ревизиране на изборните списъци с оглед избягване на злоупотреби. Още във връзка с изборите през 1996г. е изтъкнат примерът на Великобритания (Медоукрофт) и повечето европейски държави, където списъците са съставяни независимо от всякакви официални регистри. Осъвременяването им става ежедневно,  като в края на годината главата на семейството декларира гражданското състояние на лицата над 18 год. – включително и за наличие на друго гражданство. Липсата на политическа воля у нас за справяне с проблема очевидно е продиктувана от стремежа за манипулиране изборните резултати. Иначе е необяснимо защо предишните и сегашното правителства не са взели спешни и адекватни мерки, въпреки че не се налага изменение на съществуващата уредба или изготвяне на нов законодателен акт. Нужно е обаче включването в изборните списъци да става по постоянно местоживеене в продължение най-малко 9 месеца през годината, а не по формална адресна регистрация. Недопустимо е също вписването в една секция на избиратели над логично допустимия брой лица, адресно регистрирани в една жилищна площ. Често собственици на имоти не подозират за десетките си виртуални „наематели“, включени на тази основа в списъците. Решаването на проблема не търпи повече отлагане.

2. Видно от публикуваните в Бюлетините на ЦИК данни, броят на определяните съгласно  преброяването на населението мандати в някои райони е силно завишен. Докато средно за страната гласувалите са 60-65% от включените в списъците лица, то в дадени случаи те  неизменно са 30-35%. В резултат на неправомерното вписване в преброителните карти и отчитани от НСИ лица, които са пребивавали в чужбина и не подлежат на преброяване у нас, полагащите се на тези райони мандати е увеличен почти двойно. Докладите на ОССЕ препоръчват анализиране на посоченото обстоятелство. Счита се за уместна промяната в   начина за определяне мандатите по райони, който да съответства на истинския брой на населението и реалното му участие в изборния процес като  условие за редовността им.

3. От голямо значение за обществено - политическия живот на страната, за националната ни независимост, настоящето и бъдещето на България, е начинът по който притежаващи българско гражданство и валидни лични документи сънародници участват в провеждане на националните избори на територията на друга държава. Трябва да се изтъкне, че всяка независима държава суверенно определя статута на своите граждани в съответствие с международните договори по които тя е страна и своето национално законодателство. На тази основа статусът на българските граждани при участие в избори на територията на страни – членки на ЕС може да е различен. Следва обаче да се има предвид, че повечето от тях са ратифицирали Конвенцията за намаляване случаите на множество гражданства (от 1963г.), които едно лице притежава (без сключени на базата на брак). Нейният чл. 1. разпорежда, че придобилите по своя воля чрез натурализация, избор или възстановяване гражданство на друга държава, губят предишното гражданство. При това, на основата на европейското цивилизационно единство, общата ценностна система и развитието на интеграционите връзки, правото на Европейския съюз дава възможност със зачитане на националния суверенитет и при спазването на принципа за субсидиарност, предишното гражданство да бъде запазено в границите на Общността чрез сключване на реципрочни двустранни договори.  Представените наши предложения за сключване в рамките на ЕС на подобни договори не срещнаха разбиране. Без съмнение, бързото предприемане на правно обосновани и политически целесъобразни мерки в това отношение би довело до   избягване на някои  формални пречки и по-благоприятни условия за провеждането на избори в страни - членки на ЕС - без необходимост от законодателни промени.

4. От огромно значение предвид демографския срив у нас, както и за зачитане правата на живеещите от векове в близки и далечни географски области наши сънародници, които въпреки злочестата си участ са съхранили своята народностна идентичност, е особено наложително уреждане по закон (а не по „натурализация“) придобиването на българско гражданство. В съответствие с международните стандарти следва да бъде премахнато  дискриминационното отношение на държавата ни към тях. Това би допринесло и за непосредственото им интегриране чрез участие по нормативен ред в изборния процес. Няма разумна причина за пренебрегване препоръките на привлечените от НС експерти проф. Коянец от Италия и Р. Щерер от Швейцария, които в своите становища се позоваха на утвърдения в международното право принцип за „обоснованите разлики“, който ги поставя в равноправно положение с населяващите пределите на страната сънародници.

5. По време на т.нар „преходен период“, българските власти сами създадоха условия и предпоставки за ерозиране суверенитета, държавната независимост, сигурността и реда в страната. Основен подход за създаване на на тази заплаха е участието в президентски, парламентарни и местни избори на живущи у нас или извън границите на  Европейския съюз лица от небългарски народностен произход и техните потомци, които са напуснали безпрепятствено България, установили са се на постоянно местоживеене в чужбина и са придобили по своя инициатива и свободна воля гражданство на друга държава. Трябва да се изтъкне в случая, че „запазването“ на българското гражданство е в противоречие със утвърдените правни стандарти, действащите двустранни договорености и  националното ни законодателство. Това обстоятелство важи особено при наличието на междудържавни спогодби за изселване, за установяване или размяна на население, които постановяват  спазване принципа за единственост на гражданството. По този повод следва да се зачете дадената от ОССЕ препоръка: „Процедурите в чужбина би трябвало да бъдат регулирани  допълнително за да включат защитни мерки срещу евентуално гласуване повече от един път“. Следователно, Изборният кодекс следва да регламентира условия, които да дават на лице с два постоянни адреса в различни държави право да гласуват само ако то живее постянно в България 9 месеца през всяка календарна година т. е. при спазване принципа „един човек – един глас“. Наложително е, също, уреждането на условия за създаване на  липсващия сега съдебен контрол при гласувания в чужбина. Поради тази причина често се допуска гласуване с невалиден паспорт или с лична карта в държава - нечленка на ЕС. Изобщо, наложително е властите у нас да насочат вниманието си върху многото значими проблеми по организиране и провеждане изборния процес в трети страни. Всяко тяхно подценяване вследствие невежество или липса на контрол води до фатални последици.

6. Важна предпоставка за честното и демократично провеждане на избори е спазването  на върховенство на закона, както и стриктно прилагане на действащия у нас правов ред. Примерите за нарушаването им не са малко. Особено значение при осъществяването на изборния процес придобива незачитането от държавни органи и задължените лица  на разпоредби, касаещи издаване и притежаване на български документи за самоличност - като чл. чл. 2, 10 и § 3 от ЗБГ и чл. 10 на ЗБДС във връзка с удостоверяване и на българско гражданство. Не може да се пренебрегва становището на Съда на ООН с постановените от него изисквания за социална привързаност, действителна солидарност на съществуване, на интереси и на чувства, свързани не само с права, но и с реципрочни задължения към  народа и държавата. Запазването на българско гражданство на изселници от небългарска етническа принадлежност, които са се установили в друга държава и са придобили по собствена воля и избор чуждо гражданство се определя от международните стандарти за дискриминационна привилегия на расова основа. Този подход е прилаган преднамерено от “правителствата на прехода“ към останали вследствие историческите катаклизми без българско гражданство наши сънародници, Последиците от тази политика за  резултатите на провежданите избори са престъпни. Защото тук няма следа от върховенство на закона, справедливост и защита на националните интереси, поради което се обръщаме към Вас със настоящото изложение. Държим на Ваше разположение необходимата документация.

 и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 (п) Милко Бояджиев

СЕКРЕТАР:

(п) Румен Воденичаров