НЕООСМАНСКАТА СЪДБА НА БЪЛГАРИТЕ

НЕООСМАНСКАТА СЪДБА НА БЪЛГАРИТЕ

Евангелието на новия османизъм – „Стратегическа дълбочина” на Ахмед адудоглу – не предвижда някакво  бъдеще за българите, както в прочем  иза останалите наследници на раята  в османската империя. Той проектира едно мъгляво отчертано възраждане на имперски рефлекси и амбиции, по-ското  оживяване на едно отдавна мъртво геополитическо  явление. Това обаче предполага структура , каквато в нито едно описание на „възраждането на османките Балкани” не се появява. Може би  не се появява, защото няма кой да я конструира и мотивира – в съвременния свят е трудно да се предвидят обстоятелствата, особено по отношение на  геополитическото пространство. Турският елит играе „ва банк” в движение и според обстоятелствата, защото замият той не знае какво може да излезе от постосманския проект. От сегашната ситуация следва, че постосманска Турция ще управлява в в своето постосманско пространство наследниците на раите с натиск и манипулации, използувайки турската и останалата турцизирана ислямска диаспора, която в България е най-многобройна, най-сплотена и политически най-енергична.

Защо обаче трябва д абъде така, защо непременно османските турци да управляват Европейския Югоизток?! Ахмед  Давутоглу го казва направо – защото османката история е най-успешната за Балканите. По рвеме на османското владичество Балканите са били в центъра на световната политика, иначе те са винаги в периферията. Като основава турската доминанта на историята идеологът на неоосманизма пропуска да попита какво мислят около 50 милиона наследници на раята от гяури. ЗАщо никой не е направил социологическо изседване дали тези хора искат да бъде възстановена Османската империя в какъвто и да било вид, и те да бъдат управлявани от турцкия политически елит. Те смятат ли, че десйствително османската история е била най-услешна за Балканите, след като именно османските турци са унищожили великатата култура на Византия и византийския свят? Същата, която е предала на Запдна Европа достиженията на античната цивилизация, легнали в основата на съвременни общества. Внимателният прочит на културното развитие на Европа показва, че турското нашествие наистина е върнало народите на Югоизточна Европа столетия назад, като ги е лишило от  цъпричастие и участие в сътворяването на най-висшите достижения на европейската цивилизация. Ако наистина управляващите сега Турция неоосманисти бяха почтени политици, щяха откровенно да запитат наследниците на раята дали желаят възстановяването на империята... Но понеже не са и не могат да бъдат такива, те нагло предявяват своите претенции към нас, за да ни превърнат отново в работен добитък, няма значение под каква форма. Мнението и отношението им към нас прозира и в уж случайно изпуснати думи:

„... българите са свине...” (Турхгут Йозал, министър председател и президент на Република Турция).

„...българите са изроди...” (Адем Кенан, народен представител от ДПС)

„...смърт на каурето...” (надпис на чешмата в Белица).

Много е трудно да си представим какво ще представлява животът на хората, които не са турци в тази възстановена в какъвто и да било вид империя. Твърденията, че турците са цивилизована по европейския смисъл на тази дума нация, са направо смешно, отречени от съвременното битие на самите турци. Има десетки доказателства, че те твърде малко се различават от османските си прадеди в онова, което се нарича равнопоставеност, съжителство, партньорство, коректност, съгласие. Основните доказателства са много, като се започне от член първи на съвременната турска конституция, където е написано, че всеки турски гражданин е турчин и се свърши с наименованието на истанбулско училище на Талаат паша, вдъхновител и ръководител на геноцида над арменците по време на Първата световна война. В Турция дори е основан комитет „Талаат паша”, който се занимава с оневиняването на престъплението срещу арменците, изтриването на паметта за него. Прогонването на християните от Истанбул към средата на петдесетте години на миналия век бе извършено  в пълен разрез на съответната докуменация на ООН, чиито член е Турция. Затова никой не  проронва дума, най-вече самоотвержените защитници на човешките права в лицето на различни европейски демократи. При нашествието на турските войски на остров Кипър изчезнаха безследно повече от две хиляди гърци, стотици жени – млади и възрастни, бяха изнасилени, имотите на твърде много гърци просто бяха обсебени от турците, прекрасният град Фамагуста днес е пустиня – турското правителство (и Европа) си мълчат.

Станислав Станилов