Актуално

Днес 17 ноември 2017 г.на пленарно заседание на 44-тото НС бе обсъждана фаталната за България тема за демгравския срив (катастрофа). Сдружение „Хелзинкски наблюдател България” в множество публикации изказвания и писма до Върховните държавни институции – президенти, министър-председатели, парламенти и Народно събрание излезе със свои становища и предложения по проблема. Предвид значимостта и актуалността муискаме да привлечем общественото внимание на някои от тях, които обаче не бяха зачетени от нашити управници. Ще се спрем на някои от тях.:

СДРУЖЕНИЕ “ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ”

ДО  МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО                           към вх.№ 66-00-105 от 30.04.2008г. и

                                                16.10.2008г.,на № 66-00.105 от 10.12.2008г.

КОПИЯ:    ДО    ПРЕЗИДЕНТА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

към .№63-00-28 от 9.6.2008г.и 16.10.2008г.

ДО    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Г-Н  СЕРГЕЙ  СТАНИШЕВ

към №2056/03 от10.09.2008г.и 16.10.2008г.

ДО    МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

към вх.№ 8ПР/616 от 18.9.2008 и 20.10.2008г.

ДО    МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

към № М-6571/10.6.2008 и М-11137/17.10.2008

ДО    ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА

БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

Към вх.№68-00-410-4 от 9.6.2008 и 16.10.2008г.

Позволяваме си да привлечем отново Вашето внимание върху обявените намерения и официално поетите ангажименти от участниците в проведения на 13 май 2008г. Национален форум по актуални проблеми на държавната политика към  българите по света. Запазването на връзките с българските общности, на културната и националната им идентичниост, както и завръщането на емигрирали наши сънародници, са основни задачи на стратегията за българите в чужбина.  Необходима е цялостна, с общ подход и общи цели, координирана на всички нива и с дългосрочно измерение политика на българската държава. Констатирано бе, че съществуващите нормативни уредби – в т.ч. законодателство и подзаконови актове, не отговарят на изискванията. Отделен елемент от тази нова правителствена политика към българите по света трябва да бъде усъвършенстване на разпоредбите по българското гражданство, както по отношение придобиването му от бежанци в близки и далечни страни - оцелели от гнета на османлиите през петвековното робство потомци на наши сънародници, така и по неговото възстановяване за напусналите през последните десетилетия икономически емигранти в западните държави.  Посочена бе належащата нужда от облекчаване, динамичност и по-голяма прозрачност на процедурите по прилагане на съществуващите в тази насока регламенти. Отчетен бе също фактът, че понастоящем срокът за разглеждане на всяка молба е средно 3 – 4 години, поради което през периода от 1990 до 2000г. са одобрени само 32 хиляди искания. При това, над 90% от придобилите български документи за самоличност лица заминават непосредствено след получаването им за държави-членки на Европейския съюз.

Българската държава е призвана да осигури по приемлив начин на желаещите да се установяг в своята прародина сънародници благоприятни условия за трудова заетост, преквалификация, образование на подрастващите, преференциални и нисколихвени кредити, социално осигуряване, на други специфични потребности, както и на жилищни и стопански постройки, обработваема земя, инвентар и пр. Редно е в държавния бюджет – включително за 2009 година, да бъдат предвидени съответните финансови средства, без които всички намерения и ангажименти остават без покритие.

Сдружение “Хелзинкски наблюдател-България” и досега е подкрепяло всички начинания в тази насока. Липсата на обществена информация обаче предизвиква загриженост доколко набелязаните на Националния форум мерки са достатъчни за навременното постигане на обявените цели, а не се заключават преднамерено в една предизборна кампания. Няма и положително отношение към коректните и обосновани предложения на независимото от всякакви донори сдружение “Хелзинкски наблюдател -България” за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, насочени тъкмо към реализиране на поставените от Националния форум задачи. Въпреки настояванията, представителите на сдружението не бяха включени в създадените по тази тема работните органи, което води до съмнения за недотам чисти домогвания

Фрапантен пример за проява на притежаващ български документи за самоличност безроден космополит против  новата държавна политика  към нашите сънародници по света говори публикуваното в чикагския вестник “България” писмо на д-р Орлин Вушков (вж. сп “Вести” Сф. Бр.4/2008г.). Завършилият в Обединеното кралство бизнесадминистратор се жалва от предложената му месечна заплата от 300 брит. паунда и трудностите да се уцелее при съществуващите у нас условия. Изборът си е негов. Но е недопустим отправения призив: (sic) “Не бих препоръчал на никой български студент, завършил в ЕС или други страни, да се връща в България. По-добре е да се работи нелегално или да се отиде в Канада, дори в Африка, отколкото да се върнеш отново в България”! В подобни случаи би трябвало не само да се правят коментарии, а в съответствие със стандартите в рамките на ООН да се предприемат нормативни мерки. Защото е престъпно български гражданин да проявява липса на социална привързаност, на действителна солидарност на съществуване, на интереси и на чувства, свързани с реципрочност на конституционно регламентирани права и задължения към държавата, с която доброволно публично-правно се е обвързал.

По изразеното в писмото Ви от 10.12.2008г. възражение по отношение нашето предложение за уреждане със закон на възможността за придобиване при поискване на българско гражднство от потомци на наши сънародници-бежанци от турското робство бихме припомнили, че е уместно да проучите становищата по този повод на уважаваните от нас консултанти на Народното събрание: господата Роланд Щерер от Швейцарското федерално министерство на правосъдието и на  Джовани Коянец, професор в римския университет “Ла Сапиенца” и член на Комитета по въпроси на гражданството. В случая не бива да се пренебрегва и изразеното в писмо - 63-00-44 от 8.11.2004г. мнение на г-н Пламен Киров - юридическия секретар на президента на Р.България: “Оставам с убеждението, че въпросите които поставяте са изключително важни, а мненията изложени в писмото са политически целесъобразни. В същото време смятам, че изменение трябва да претърпи не конституционният текст, а Законът за българското гражданство.”

Наред с гореизложеното считаме за неприемливо твърдението, че Министерството на правосъдието не може на този етап да изразява мнение дали споделя или не направените от сдружение “Хелзинкски наблюдател-България” конкретни предложения и становища относно изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Това означава те евентуално да бъдат взети под внимание в неопределено бъдаще при следващо или по-следващо преразглеждане на споменатия нормативен акт. Очевидно се изключва всяко начинание за своевременни промени, продиктувани от  официално поетиге  на Националния форум ангажименти на правителството за осъществяваане на нова държавна политика към българите по света, елемент на която е усъвърщенстването на действащите разпоредби по българското гражданство в т.ч. законодателно и подзаконови актове.

         Оставаме в очакване да уважите направените и в предишните изложения на сдружение “Хелзинкски наблюдател-България” добронамерени предложения и да ни дадете възможност да ги обсъдим съвместно и обсновем с допълнителни аргументи.

            СДРУЖЕНИЕ„ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ

      Народното събрание прие на състоялото се на 8 май 2013 пленарно заседание (при отсъствие на представителите на ДПС и неучастие на депутатите от ГЕРБ) становището на Комисията по външна политика във връзка с последните събития в Украйна. В него  е изразено очакването за „провеждане на политика на приобщаване, която да гарантира зачитане правата на всички граждани, включително на лицата от българската общност в Украйна.“

 СТИГА ПОЛИТИЧЕСКО СЛОВОБЛУДСТВО

     НУЖДНИ СА РЕ-ЕМИГРАЦИОННИ МЕРКИ ЗА ПРЕСЕЛВАНЕ     

            НА БЪЛГАРИТЕ ОТ УКРАЙНА В ПРАРОДИНАТА

    На проведения на 24 март 2013 при Президента Консултативен съвет по националната сигурност бе приета препоръка: “Българските институции да поддържат активен диалог с българските общности в Украйна и да им оказват необходимото съдействие.“! Всъщност тази препоръка е избледнял опит за ново претопляне на становищата от проведения на 13.05.2008г. Национален форум по актуални проблеми на държавната политика към българите по света, която нашите управници безсъвестно затлачиха.
    При съвременната геополитическа обстановка и изострени конфликтни ситуации, все по-ясно се очертава липсата на мотивирана дългосрочна държавна политика към нашите сънародници в близки и далечни страни. Вместо това се обявяват инцидентни намерения, които показват, че съдбата на българската диаспора все още не е поставена във фокуса на рационалната и конструктивна политика. Политика, основана на общи  цели и на координирани подходи в отношенията с българските общности зад граница .     В сивата мъгла от добронамерени замисли и палеативни мерки се пренебрегва успешно осъщественият пример на редица държави за организирано в дълбочина преселване от други географски региони на стотици хиляди техни сънародници, изявили желание за връщане в прародината си при осигурени битови и социални условия, възможности за развитие и безпрепятствено предоставяне на съответното гражданство. Става дума за преселването на волжските  немци, на понтийските гърци, на евреите в Израел, на турци от балканския регион и други. При настоящата ситуация в Украйна и Молдова и  наличието на благоприятните възможности би трябвало тези примери да имат още по-голяма стойност поради демографската катастрофа у нас и недостига на квалифицирана работна ръка в някои отрасли на икономиката. Вместо това се замисля настаняване и битово устройване на търсещи убежище големи контингенти от нелегални емигранти от Афганистан и Сирия, от Африканските страни и другаде (предимно жени и деца), начинът на живот и ценностната система на които са несъвместими с европейските и пораждат съмнения относно намеренията им за интегриране в българското общество. Наред с всичко това остава открит проблемът с неправомерното „запазване“ на българско гражданство на стотици хиляди изселници от небългарски произход, които по своя воля и свободен избор са придобили чуждо гражданство. Тези лица, снабдени в нарушение на закона с български документи за самоличност, шетат свободно в целия Европейски съюз, често злепоставяйки с поведението си българския народ и държава. Този двойствен подход представлява по своята същност  расова дискриминация спрамо непритежавалите българско гражданство по  време на турското робство бежанци и техните потомци, запазили през вековете българската си народностна идентичност, своя език, православна вяра и традиции. Вместо уреждането по закон съгласно международните стандарти право на българско гражданство на оцелелите наши сънародници, безродни законотворци уреждат то да става по „натурализация“ (!), а наред с това изселниците от небългарски произход да го „запазват“ в разрез със действащите в случая международни договорености за единственост на гражданството. При съществуващата усложнена процедура за придобиване на  българско гражданство от тези наши сънародници – бежанци по натурализация, а не по закон, то става трудно и практически невъзможно. Поради това, при 4 - 5-милионна диаспора, българско гражданство през периода 1990 -1997г. са придобили по-малко от сто хиляди души. Ето защо е недопустимо и занапред да бъдат отлагани и пренебрегвани належащите изменения и допълнения на действащя Закон да българското гражданство, като на първо място бъде уредено правото нa потомци на прогонените по време на турското робство сънародници да придобиват по закон българско гражданство. За целта да се изисква те да представят по надлежния ред съответни доказателства за народностния си произход и декларация за лоялност към държавата ни.
     Наред с това следва в краткосрочен план да се създадат на правителствено  ниво  условия за своевременното осъществяване на планово организирани ре-емиграционни мерки. Държавата е призвана да осигури предоставяне по възможност в предпочитани от сънародниците ни райони на страната на жилища, стопански постройки и инвентар,  на земеделски площи, на възможности за образование на подрастващите, квалификация и преквалификация на по-младите, уреждане проблемите по социалното им осигуряване и други индивидуални и семейни потребности и пр. За целта би могло да се настоява за безвъзмездна финансова помощ от ООН чрез Върховния комисариат за бежанците или съответните институции на ЕС. Уместно е да се припомни, че близо З милиарда долара безвъзмездна помощ от ООН е предоставена на изселилите се по своя воля от България в Турция през 1989г. лица, които неправомерно са определени за „бежанци“. Нужни са своевременни усилия за разясняване ползите и личната им заинтересованост от завръщането им в тяхната прародина и благоприятните условия за развитието им у нас. Това би трябвало да се урежда съгласувано на междудържавно равнище  на базата на двустранни договори в съответствие с утвърдените правни стандарти.
     Нашите многобройни настоявания през последните 15 години пред върховните държавни институции – президентство, Министерски съвет и Народното събрание, не бяха зачетени. По тази причина излагаме наново залегналите в тях основни положения.
    Настоятелно предлагаме за изменение и допълнение на влезлия в сила от 30.04.2010г. Закон за българското гражданство, който касае българската диаспора в чужбина. То се свежда до създаване в Глава втора, раздел 1 след чл. 9 на нов чл. 9а със следния текст:  “ За български гражданин по произход може да се счита всяко лице с постоянно местоживеене в друга държава, което вследствие историческите превратности е останало (то или негови предци) небългарски поданик или гражданин, но е съхранило  българския си корен и елементите на национална идентичност: съзнание за етническа принадлежност, език, религия и културни традиции, на социална привързаност и солидарност с българския народ и държава. Тези характеристики се доказват с документи, издадени от:
1. Български държавен орган;
2 Българската православна църква;
3  организация на българи по народностен произход, живеещи извън Република България, която е призната от компетентен български държавен орган за  поддържане на трайни връзки с него.
    При липса на документ, посочен в предходните точки, българския произход може да се удостовери с документ, издаден от Държавната агенция за българите в чужбина.
    За целта заинтересованото лице подава молба до Държавната агенция за българите в чужбина. Редът и условията по подаването и разглеждането на молбата се определя с наредба, издадена от министъра на правосъдието.“
     Предлаганата разпоредба относно придобиването по закон (екс леге) на българско гражданство визира нашите сънародници от близки и далечни географски области, като: Македония, Източна и Западна Тракия, Мала Азия, Западните покрайнини, Банат, Поморавието, Приднестровието, Молдова, Руската федерация и другаде по света. Особено Укрйна! Защото там признатото със статут българско национално малцинство
обхваща по статистически данни 250 хиляди (неофициално 500 хиляди) потомци на избягалите масово от „османското присъствие“ по време и след руско-турските войни
1812, 1929 и 1856г. наш сънародници – предимно от Тракия. Понастоящем съществуват външни и вътрешни сили, които по всякакъв начин пречат на връщането им в родината на техните потомци.
 При съществуващата у нас демографска катастрофа е непростимо да се пренебрегват желания и отхвърлят искания на нашите сънародници за придобиване по закон на българско гражданство на основата на народностния им произход. По този повод в писмо на администрацията на Президента от 8.11.2004г. е изразено становище, в което се изтъква, че „поставените въпроси са изключително важни, а изложените мнения са политически целесъобразни.“  В становището се препоръчва предложението да бъде внесено в съответните комисии на Народното събрание с оглед предизвикване на изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. То наистина е внесено своевременно, но без никакъв отзвук.
    В нашите мотиви се позовахме на компетентните становища на консултантите на Народното събрание по проекта на действащия сега Закон за българското гражданство – Роланд Щерер от Швейцарското федерално министерство на правосъдието и полицията и на Джовани Коянец – професор в римския университет „Ла Сапиенца“ и член на Комитета по въпроси на гражданството. Според представените от тях становища, юридическото съдържание на залегналия в чл. 25 (2) на Конституцията термин „български произход“ трябва да се отнесе и до етническите българи, които не са имали и нямат българско гражданство. Съгласно техните интерпретации на Европейската конвенция за гражданство, правилата за гражданство на държавите – страни по нея не могат да съдържат разлики или да включват практики, равностойни на привилегии т.е. дискриминации, на основата на национален или етнически произход. Наред с това, от тяхното интерпретиране на ЕКГ следва, че разликата между лице с български етнически произход, което иска да бъде считано за български гражданин и гражданите на българската държава са обосновани разлики и следователно съответстват на Конвенцията. Това в случая означава отсъствие на дискриминация при признаване „екс леге“ на българското им гражданство по произход, както това е предложено в проекта за изменение и допълнение на ЗБГ със създаване на нов чл. 9а в Глава втора, раздел 1.
     Би било уместно да се посочат редица нормативни актове, с които е било уредено придобиването на българско гражданство от българи по народност. Съгласно чл.9 от Указ от 1880 г., „Всички преселници, щом се преселят в България, се считат за български поданици.“ Според чл. 33 на Закона за заселването на бежанци от 1920г., „Българско поданство се предоставя на заселниците от български произход, дошли от Бесарабия и Южноруските провинции.“ Със Закона за придобиване на българско гражданство от югославски поданици от 1948г. при определени условия (заселване, брак) също се предоставя такава възможност. С Постановление на МС от 1950г. се признава българско гражданство на всички лица югославски или гръцки граждани от български произход, които са се преселили до 31.12.1946г. от Западните покрайнини или от Беломорска Тракия. С Указ от 1950г. се урежда предоставянето на българско гражданство от момента на влизанeто в страната на ония чужди граждани от българска народност, които заявят, че се отказват от чуждото и желаят да придобият българско гражданство.
    Статусът на българския гражданин е формиращ държавността основен конституционен елемент. Поради това във върховният закон на страната е отделено специално внимание на въпросите на гражданството с пояснение, че условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон. Ето защо е належащо, с оглед конфликтните ситуации на Евроейския континент, компетентните държавни органи да предприемат действени мерки, включително ре-емиграционни за преселване на българите от Украйна и от други региони по света в своята прародина.
      Трябва с горчивина да се отбележи, че през периода от споменатата конференция (13.05.2008г.) до днес, отношението на българската държава към нашите сънародници в чужбина става на фона на политическото словоблудство все по-лошо и осъдително.

     Позоваваме се на Хагсксата конвенция за гражданството – респективно чл. 1, според която всяка държава сама определя лицата, които са считани за неини граждани, както и че тази разпоредба трябва да бъде признавана от другите държави, доколкото съответства на международните конвенции, обичай и общопприетите правни принципи.

       СДРУЖЕНИЕ “ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ - БЪЛГАРИЯ”

.

                                       ДО  ПРЕЗИДЕНТА НА

                                                      РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                      Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

                                              ДО  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

                                                      40-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

                                                      Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

                                              ДО   МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

                                                       Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

                                                       

                                                                                     Т   У   К

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Н.С.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ.

     Позволявам си от името на сдружение “Хелзинкски наблюдател-България” да направя предложение пред Вас за сключване на двустранен договор между правителствата на Република България и Федерална република Германия. както и с други държави-членки на Европейския съюз, за отпадане на реципрочна основа на изискването за загубване на предишното гражданство  в случаите на придобиване чрез натурализация, избор или възстановяване гражданството на другата договаряща се страна. Това в частност означава българските граждани, които искат да придобият гражданство на ФРГ или на друга страна-членка на Европейския съюз на споменатите основания, да могат да запазят и предишното си българско гражданство. Несъмнено този акт ще допринесе за по-нататъшната ни европейска интеграция и би бил в полза на гражданите на двете страни.

       С приемането на 15 юли 1999г. на Закона за изменение на Закона за гражданството на Федералната република и последвалото изменение на чл. 87(2) на Закона за чужденците, тази възможност е нормативно уредена. Практическото й осъществяване е възможно посредством сключване на съответен двустранен договор, за която цел обаче е необходимо да се направят изменения в действащия Закон за българското гражданство.

      Както е известно, на 6 май 1963г. в Страсбург бе подписана Конвенция за намаляване случаите на множество гражданства и военната служба в случаите на множество гражданства, а на 24.11.1977г на два протокола към нея. Страните по конвенцията се договориха (чл.1) гражданите , “които са пълнолетни и които придобият по своя воля, чрез натурализация, избор или възстановяване, гражданство на друга страна, губят предишното си гражданство. Те няма да имат право да запазят предишното си гражданство.” Запазване на предишно гражданство се допуска по изключение при смесен брак или на деца, чиито родители са с различно гражданство.

            Към 10.11.1994г. конвенцията е ратифицирана от повечето страни-членки на Европейския съюз: Австрия (31.07.75), Белгия (18.06.91),  Дания (16.11.72), Франция (30.01.65), Германия (17.11.69), Ирландия (16.03.73), Италия (27.02.68), Люксембург (11.10.71), Холандия (9.05.65), Португалия (23.02.79), Испания (16.01.67), Швеция (5.03.69), Обединеното кралство (7.07.71), А също Норвегия (20.11.59).

     Наред със споменатите държави, изискванията по чл.1 на конвенцията са прилагани по силата на вътрешното законодателство от бившите соц.страни- в т.ч. присъединилите се към Европейския съюз през 2004г. държави.

     Българското законодателство има създадена традиция в намаляване случаите на двойно гражданство. Според чл.54 на Търновската конституция (1879г), българско поданство притежават всички родени в България лица, които не са приели друго поданство. За отказ от него се счита приемането на чуждо поданство на каквото и да е основание. На тази конституционна разпоредба са подчинени сключваните от Царство България договори - в това число валидните и понастоящем с Република Турция от 1925г. В чл.16 на действащия до 1999г. Закон за българското гражданство е постановено: “Български гражданин може да придобие чуждо гражданство само ако предварително бъде освободен от българско гражданство.” Влезлият в сила от 2000-та година нов Закон за българското гражданство не отразява обаче положенията на чл.7 и чл.8 от ратифицираната и от България Европейска конвенция за гражданството за загубване на гражданството по инициатива на държавата и по инициативата на лицето.

     Намаляването във възможните случаи на множество гражданства на едно лице се базира на широко възприетото мнение, че то може да предизвика трудности и е малко желателно. В тази насока са изразените от  Конституционния съд становища– примерно Решение №15/1995г., в което се изтъква: “наличието на чуждо гражданство означава публичноправна връзка между лицето и друга държава, изразяваща се в права и задължения, които могат да бъдат в конфликт със задълженията към българската държава.” Аналогични на тях са и някои от залегналите в Европейската конвенцияа за гражданството (1997г.) разпоредби.  В преамбюла се изтъква необходимостта от “...превъзмогване на последиците от множество гражданства и особено що се отнася до правата и задълженията на гражданите с множество гражданства.” В Глава ІХ, чл.26, т.2 се казва, че “настоящата конвенция не пречи на прилагането на Конвенцията за намаляване случаите на множество гражданства от 1963г. и нейните протоколи”. Отбелязваме посочените обстоятелства за да станат ясни настъпилите в рамките на Европейския съюз промени в това отношение. 

      В съответствие с действащия от 1992г. и осъвременен през 2008г. консолидиран Договор за Европейски съюз, устройствената същност на общността може да се определи накратко, като основана на общото културно, религиозно и хуманитарно наследство уникална организация на независими държави, които осъществяват съвместно своя  суверенитет с оглед постигането на част от целите си на принципа на субсидиарност и реципрочност, които самостоятелно е невъзможно или е трудно да бъдат реализирани. Именно изхождайки от основаната на общото европейско наследство цивилизационна ценностна система е възможно постигането на двустранни договорености за развитие на интеграционните връзки между държавите - членки на Европейския съйз в областта на националното и европейското право със запазване на предишно гражданство при придобиване на друго гражданство чрез натурализация. Уместно е да се отбележи, че съгласно изискванията на Раздел 8 на Закона за гражданството от 15 юли 1999г. (Staatsangehorigkeitsgesetz) за натурализацията на чужденци, е необходима отседналост (постоянно местоживеене) от минимум 8 години (доскоро 15 години), отъждествяване с принципите на свобода и демокрация, познания по немски език,  адаптиране към германския начин на живот и пр.

            Към 2004г. Федералната република има сключени двустранни договори за реципрочно запазване на предишното гражданство със следните страни-членки на Европейския съюз: Гърция, Обединеното кралство, Испания, Ирландия, Португалия, Швеция, Финландия, Белгия и Италия. С Холандия договореностите се отнасят до определени категории лица. От 1 май 2004г. границите на приложението на тези договорености покриват Унгария, Полша, Словашката република и Малта като нови членове на общността. По отношение на Словения важат ограничения за определени категории лица. Германският федерален административен съд определя, че реципрочност в случая съществува щом насрещната страна разрешава при натурализация запазване на германското гражданство.

        В съответствие с правната логика следва да се изтъкне, че запазване на предишното гражданство на реципрочна основа на базата на споменатите двустранни договори не би могло да се допусне по отношение на лица, притежаващи и гражданство на друга държава, която не е членка на Европейския съюз.

        Политическата, икономическата и хуманитарната изгода за българската държава и за гражданите на страната е очевидна и не се нуждае от обосноваване. Ето защо предлагаме компетентните органи да подемат инициативата за сключване с държави-членки на Европейския съюз на двустранни договори за запазване на реципрочна основа на българското гражданство на лицата, придобили съответното чуждо гражданство на основата на натурализация, избор или възстановяване.

     Наред с това обаче е наложително по-нататъшното хармонизиране на нашето законодателство с европейското.

     Моля за Вашата оценка по настоящото предложение за сключване на двустранен договор с ФРГ за реципрочно запазване на двойното гражданство в рамките на Европейския съюз, а също и на аналогични спогодби с други държави-членки.

1 август 2007г.

СДРУЖЕНИЕ “ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ”

                                                             ДО  ПРЕЗИДЕНТА НА

                                                                     РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                     Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

                                                                     към № 63-00-56/ 1.08.2007г.

                                                            ДО   ПРЕДСЕДАТЕЛА НА

                                                                     40-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

                                                                     Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

                                                                     на № ПГ7194-М-100/10.09.2007г.

                                                                     и 753-С3-144/ ноември 2007г.

                                                            ДО   МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

                                                                     Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

                                                                     на № 2056/03 от 4.10.2007 и 27.4.2008г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Н.С.,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

     Позовавайки се на утвърдената след 2000-та година в рамките на Европейския съюз практика, направихме с писмо от 1.08.2007г. съобразено с международните правни стандарти предложение за сключване на двустранни спогодби с други държави-членки на общността за отпадане на реципрочна основа изискването за загубване на предишното гражданство в случай на придобиване чрез натурализация, избор или възстановяване гражданство на друга договоряща се страна. Целта е съхраняване на родовата връзка и българското гражданство на лицата, които по силата на действащото национално законодателство на съответната държава-членка са го загубили или следва да го загубят за да придобият това на приемащата страна.       

      Във връзка с това сме уведомени с писмо № 2056/03 на Министерския съвет от 4.10.2007г., че са изискани становища от имащите отношение по темата институции. Експертите на Министерството на външните работи считат, че не съществуват пречки от политически характер за сключване на такива договори. Отбелязва се същевременно, че това следва да се осъществи без да бъдат засегнати двустранните отношения.

От Министерството на правосъдието е направено уточнение, че според чл.2 на Закона за българското гражданство, последното се урежда от Конституцията, закона и международните договори, които са в сила при настъпване на фактите или събитията, свързани с гражданството. Наред с това се застъпва мнение, бъдащото изменение и допълнение на Закона за българското гражданство да се предприема след провеждане на сериозна дискусия между ведомствата, имащи отношение към въпросите на българското гражданство.

          По повод обсъждания на промени в споментия закон, дирекция “Консулски отношения” към МВнР чрез дипломатическите представителства в чужбина е получила и съхранява в архив копия от нормативни актове относно гражданството в редица държави по света. Надяваме се  да ни бъдат предоставени за проучване нормативните актове на държави-членки на Европейския съюз – на първо място на ФРГ, Франция, Гърция, Испания, касаещи подлежащите на дискусии въпроси. От Комисията по правните въпроси на Народното събрание в писмо от м.ноември 2007г. също се изтъква необходимостта тази проблематика да се проучи задълбочено и да е налице двустранно съгласие с оглед предприемането на необходимите мерки.

      Сдружение “Хелзинкски наблюдател-България” споделя и подкрепя изразените  мнения, като се надява изминалите близо две години да са достатъчно време за разработване въз основа на направените проучвания и анализи на обосновани становища от имащите отношение по въпросите на гражданството ведомства и заинтересовани организации  - евентуално и на сънародниците ни в чужбина. При наличие на такива молим те своевременно да ни бъдат предоставени по възможност на хартиен носител. Молим също така да ни информирате за предстоящите в тази насока мероприятия, като очакваме да бъдем включени в тях.

                                                       

СДРУЖЕНИЕ “ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ”

5.01.2010г.

                                                                                                                  ДО  ПРЕЗИДЕНТА НА

                                                                                                                  РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                                                                  Г-Н  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

                                                                                                                  ДО   ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

                                                                                                                  41-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

                                                                                                                  Г-ЖА  ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

                                                                                                                  ДО   ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

                                                                                                                  МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

                                                                                                                  Г-Н  БОЙКО БОРИСОВ

УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН  ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН  ПРЕДСЕДАТЕЛ  НА  Н.С.,

УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН  МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

        Водени от необходимостта от поддържане на устойчиви връзки с емигриралите и придобили гражданство на страни-членки на Европейския съюз наши сънародници, от съхраняване на тяхната родова идентичност, както и от стремежа за укрепване на националното ни единство, поискахме от 40-то Народно събрание и правителството на “тройната коалиция”да проявят инициатива за сключване на двустранни договори в рамките на Общността за запазване на реципрочна основа на предишното им българско гражданство.

       Сключването на такива договори би било в съответствие с международното право – респ. Хагската конвенция от 1930г. с която се урежда, че въпросите на гражданството (националността) са подвластни на компетентността на всяка държава. Също така със залегналия в устройствените договори на Европейския съюз принцип на субсидиарност – примерно с чл. 17 на договора от 1997г., в който се декларира: “Гражданството на Съюза допълва, а не измества националното граданство.”.

      От отношението към писмата на сдружение “Хелзинкски наблюдател - България” до Министерския съвет № 2056/03 от 4.10.2007г., 27.04.2008г. и 25.01.2009г., както и до 40-то Народното събрание - № ПГ 7194-М-100/10.09.2007г. и 26.01.2009г. и № 753-С-3-144/2007г. стана видно, че споменатите институции нямат намeрение да провеждат политика, която да отговоря на националните стремежи и интересите на сънародниците ни в страните-членки на Европейския съюз. По тази причина отново се обръщаме към компетентните инстанции,  позовавайки се на законодателството в държавите на Стария континент-примерно на ФРГ.

       Би било уместно да се вземе под внимание подписаната на 6 май 1963г. в Страсбург Конвенция за намаляване случаите на множествено гражданство и на военната служба в случаите на множество гражданства. Страните са приели  (чл.1), че гражданите,“които са пълнолетни и които придобият по своя воля чрез натурализация, избор или възстановяване гражданство на друга страна, губят предишното си гражданство. Те няма да имат право да запазят предишното си гражданство.” Запазване на предишно гражданство се допуска по изключение при смесен брак или за деца, чиито родители са с различно гражданство. Към 10.11.1994г. тя е ратифицирана от повечето страни-членки на Европейския съюз: Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Испаиия, Португалия, Швеция, Обединеното кралство, а също Норвегия. Наред със споменатите държави, изискванията на чл.1 са прилагани по силата на вътрешното им законодателство от бившите соцстрани – в т.ч. присъединилите се към Обшността след 2004г. държави. При това, в глава IХ, чл.26, т.2 на Европейската конвенция за гражданството (1997г.) се казва: “Настоящата конвенция не пречи на прилагането на Конвенцията за намаляване случаите на множествено гражданство от 1963г. и нейните протоколи.”

      С приемането на 15 юли 1999г. на Закона за изменение на Закона за гражданството на Федералната република (Staatsangehorigkeitsgesetz) и последвалото изменение на чл. 87(2) на Закона за чужденците, се откри възможност за сключване на двустранни договори с други държави - членки на Европейския съюз - включително с Република България, за отпадане на реципрочна основа на изискването за загубване на предишното гражданство в случаите на придобиване чрез натурализация, избор или възстановяване на  гражданството на другата договоряща се страна. Уместно е да се отбележи,че съгласно изикванията на Раздел 8 на споменатия закон от 15.07.1999г., за натурализацията на чужденци е неоходима отседналост (постоянно местоживеене) от минимум осем години, отъждествяване на лицето с принципите на свободата и демокрацията, познаване на немския език, адаптиране към германския начин на живот и пр. Наличието на такива договори би означавало българските граждани, които искат да придобият гражданство на ФРГ или на съответна друга страна-членка на Общността, да могат на посоченото договорно основание да запазят и предишното си българско гражданство. Всеки такъв акт несъмнено ще е от лична полза и ще допринесе за задълбочаване на европейската ни интеграция. Към 2004г. ФРГ има сключени двустранни договори със следните държави-членки: Гърция, Обединеното кралство, Ирландия, Португалия, Швеция, Финландия, Белгия и Италия.  С Холандия и Словения договореностите се отнасят до определени категории лица. Приложението на тези  договорености покриват от 1.05.2004г. Унгария, Полша, Словашката република и Малта.  

          Впрочем, по повод направените с посочените писма постъки, на 10.09.2007г. бяхме уведомени, че предложението е предоставено на вниманието на народните представители от Комисията по правните въпроси на 40-то Нароно събрание.  През ноември с.г. комисията  пояснява, че “Това е въпрос, който изисква задълбочено проучване от компетентните български органи, както и съгласието на германската страна, с оглед предприемането на необходимите мерки”. Последваща информация обаче не постъпи. От Министерския съвет на 4.10.2007г. бяхме известени: “Експертите на МВнР, в рамките на неговите компетенции считат, че не съществуват пречки от политически характер за осъществяването на такъв договор.” Изразява се мнение, че ако се сключат такива договори с държави-членки на ЕС, ще се уреди въпроса със запазването на предишното гражданство на лицата. В писмо на Министерския съвет от 16.05.2009г. обаче е изразено становище на дирекция Консулски отношения на МВнР,  с което “отново се припомня, че Европейският съюз е приел директиви, касаещи даване право на пребиваване и право на убежище, които при прилагане във вътрешното законодателство на страните-членки, дават възможност на държавите от ЕС да запазват досегашното си гражданство при получаване на гражданство на страна-членка.”  Цитираното компетентно мнение на дирекция Консулски отношения противоречи - що се отнася до нашето предложение, както на Хагската конвенция от 1930г., така и на залегналия в устройствените документи на Европейския съюз основен принцип на субсидиарността. Това наше становище е потвърдено на 22.08.2009г. от Европейския информционен център “Европа директно”: “На ниво Европейски съюз не съществуват директиви, уреждащи въпроси, свързани с националното гражданство. Тези въпроси засега се уреждат от националното законодателство на всяка страна.”!

            Уважаеми господин президент,

            Уважаеми господин премиер,

            Уважаеми председателю на Н.С.,

           От името на сдружение “Хелзинкски наблюдател - България” отново настоятелно молим  компетентните институции да прояват инициативи за сключване на двустранни договори с държави – членки на Европейския съюз за запазване на реципрочна основа на предишното българско гражданство при получаване въз основа на натурализация, избор или възстновяване на гражданство на друга договоряща се страна.

   С писмо от 5.01.2010г. за трети път се обърнахме от името на сдружение „Хелзинкски наблюдател – България“ към президента, премиера и председателя на Народното събрание с обосновано предложение за сключване на двустранни договори с държави-членки на ЕС за запазване – респ възстановяване на реципрочна основа, на българското гражданство на емигриралите в тези страни наши сънародници. Положително отношение по същество обаче все още не е взето. Поради това е наложително предложението ни отново да бъде представено с очакваното съдействие и подкрепата на гражданското общество.

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
41- то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България внасяме проект на ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО (обнародван ДВ бр.136/98, изм. ДВ бр.41/01, ДВ бр.54/02. в сила от 2002г) с мотиви към него.

Молим, законопроектът да бъде представен за разглеждане и приемане съгласно установения ред.

София, ......... 2009 г.            

Народни представители:

В Глава втора, раздел І, след чл.9 се създава нов член 9а със следния текст:

“Български гражданин по произход може да се счита всяко лице с постоянно местоживеене в друга страна, което вследствие превратностите на европейската история е останало небългарски поданик или гражданин, но е съхранило българския си корен и елементите на националната си идентичност, а именно: своя език, традиции, религия, културно наследство, както и социална привързаност и солидарност с българския народ и държава. Българският народностен произход се доказва с документ, издаден от:

 1.български държавен орган;

 2.Българската православна църква;

3.Организация на българи по народностен произход, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях;

4. При липса на документ, посочен в предходните точки, българският произход може да се удостовери с документ, издаден от Държавната агенция за българите в чужбина.

За целта заинтересованото лице подава молба до Държавната агенция за българите в чужбина. Редът и условията по подаването и разглеждането на молбата се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието.

Мотиви

към проекта на Закон за изменение и допълнение на

Закона за българското гражданство.

Статусът на българския гражданин е формиращ държавността основен конституционен елемент. Поради това, във върховния закон на страната е отделено специално внимание на въпросите на гражданството с пояснение (чл.25 ал.6), че условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон.

Гражданството не е само формално-правна черупка на националната идентичност. Както е упоменато в правото на Европейския съюз и в други международни документи, неговата същност се изразява в социална привързаност, национална солидарност и народностни чувства, произтичащи от утвърдената чрез неимоверни страдания обща култура, език, религия, традиции и историческа съдба.

Предлаганата разпоредба относно придобиване “екс леге” на българско гражданство по произход от постоянно живеещо в чужбина лице от български корен и с българска идентичност, което вследствие историческите катаклизми не е или родителите му не са били български поданици (граждани), визира нашите сънародници от близки или по-далечни географски области: Македония, Беломорска и Източна Тракия, Мала Азия, Западни покрайнини и Поморавието, Банат, Приднестровието, Молдова, днешна Украйна, Русия и другаде по света. Такъв е примерът на Германия с  преселване на немците от Поволожието, на Гърция със заселените в очертаните от Българската екзархия земи на преселници от Западен Анадол и Понтика, на евреи в Палестина и на още много други държави, които създадоха всички необходими условия за организираното и безпрепятственото им установяване в Родината-майка. При съществуващия у нас десетилетия наред демографски срив е истинско престъпление да се пренебрегваг желанията и отхвърлят исканията на нашите сънародници за придобиване по закон на българско гражданство по народностен произход. В писмо на Администрацията на президента от 8.11.2004г. е изразено по този повод становище в което се изтъква, че поставените въпроси “са изключително важни, а изложените мнения са политически целесъобразни.”. Тъй като президентската институция няма право на законодателна инициатива, в становището се препоръчва предложението да бъде внесено в съответните комисии на Народното събрание с оглед предизвикване на изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.

Съвсем друго е положението с българските бежанци от Турция, забегнали в границите на България вследствие извършвания над тях геноцид в исторически населяваните от тях земи, преминали в чуждо владение по време и след Балканските войни.

Мотиви: Консултантите на Народното събрание по проекта на сега действащия ЗБГ: Роланд Щерер – от Швейцарското федерално министерство на правосъдието и полицията и Джовани Коянец – професор в римския университет “Ла Сапиенца” и член на  Комитета на експертите по въпросите на гражданството, представиха свои становища. Според изразените мнения, юридическото съдържание на залегналия в чл. 25(2) на Конституцията термин “български произход” трябва да се отнесе и до етнически българи, които не са имали и нямат българско гражданство. Съгласно техните интерпретации на ЕКГ, правилата за гражданство на държава-страна по нея не могат да съдържат разлики или да включват практики, равностойни на привилегии – т.е. дискриминация, на основата на национален или етнически произход. Наред с това, от тяхното тълкуване на ЕКГ следва, че разликата между лице с български етнически произход, което иска да бъде считано за български гражданин и гражданите на българската държава са обосновани разлики и следователно съответстват на изискванията на конвенцията. Това в случая означава липса на дискриминация, при признаване “екс леге” на българското им гражданство по произход, както това е предложено в настоящия проект за допълнение на ЗБГ със създаване на нов чл 9а.

Посочените критерии за идентичност са упоменати в чл. 5.1 на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и т. 35 на Обяснителния доклад към нея.

Би било уместно да се отбележат редицата нормативни актове, които са уреждали придобиването на българско гражданство. Според чл.9 на Указ от 1880г., ”Всички преселници, щом се преселят в България, се считат за български поданици”. Закон за заселването на бежанци чл.33 от 1920г.:”Българско поданство се предоставя на всички бежанци от български произход, преселили се в България.” и допълнението му от 1928г, който урежда предоставяне на българско поданство на заселниците от български произход, дошли от Бесарабия и Южноруските провинции. Закон за придобиване на българско гражданство от югославски поданици от 1948г., с който при определени условия (брак, заселване) се предоставя такава възможност. Постановление на МС от 1950г., с което се признава българско гражданство на всички лица от български произход, югославски или гръцки граждани, които са се преселили до 31.12.1946г. от Западните покрайнини или от Беломорска Тракия. Указ от 1950г., с който се постановява, че се предоставя българско гражданство от момента на влизането им в страната на ония чужди граждани от българска народност, които заявят че се отказват от чуждо и желаят да придобият българско гражданство.

Словосъчетанието в §.2 “превратностите на европейската история”, възприето в настоящия проектозакон, е залегнало в преамбюла на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства в съответствие с приетата на 9 октомври 1993г. във Виена Декларация на държавните и правителствени ръководители на страните-членки на Съвета на Европа.