ИСКАМЕ ИСТИНАТА...Отворено писмо 

публикувано във в-к Тракия на 26 февруари 2016 г. 

Ние – тракийци, ние – българите, като част от Европа и Света, не можем и не трябва да оставаме безучастни към случващото се, нито пък имаме моралното право да подминем с бездействие и мълчание откритата война срещу българщината, която се води в собствената ни страна! Какво имаме предвид? 

През последните години в Родопите и Южна България безконтролно навлязоха ислямски духовници, които проповядват радикален ислям на българското мохамеданско, помашко население, живеещо в тези райони. 

Привличат ученици с раздаването на безплатна храна, дрехи, помощи и заплащане на духовно образование в чужбина, дори не в Турция,а в арабските страни. Обучението се води на арабски и български език, дори има издаден учебник по Джихад.

Джихад всъщност е шестият стълб на Исляма, без който другите 5, не биха били така динамични. Ислямът, налаган в Родопите, не само поражда, но и задълбочава у своите последователи чувството на страх от „страшния съд“. Според д-р Вениамин Пеев в публикацията му „Свещена война“ ли е ислямският джихад или проява на варварство?“ „страшният съд е неизбежен за мюсюлманина, освен, ако той не участва и не загине в джихад. Само тогава може да избегне последствията от съда на Аллах.“ Въпросът, който поставя д-р Пеев няма еднозначен отговор. В различни сури на Корана се говори за джихад като тотална борба с всеки религиозен и политически враг.

Според Страхил Иванов в публикацията му „Инструментите на ислямската инвазия“, земите, в които ислямът прилага своята система от закони, и механизми са земите, в които мюсюлманите имат пълен политически, икономически и съдебен контрол и се наричат „дома на ислямът“. От друга страна, земите, в които немюмюслманите имат превес на властта, са определени като „дома на войната“. В тези земи, макар политическите и правните норми да са други, и мюсюлманите да живеят по различен начин, те продължават да преследват крайната си цел и да превърнат „дома на войната“ в „дом на исляма“.Шериатът формулира различни видове джихад в няколко разновидности:

– джихад бил-лисан: джихад чрез езика - проповядване, прокламиране, диспути, диалози; 

– джихад бил – калем: джихад чрез перото – публикации, книги, печатни материали;

– джихад бил-хиджра: джихад чрез преселване, миграция; 

– джихад бил-мал: джихад чрез финансите, банкерство, спонсорство и парични субсидии и налагане на финансов контрол над немюсюлманското население;

– джихад бил-нафс: джихад вътре в човека-овладяване на мислите и емоциите на личността;

– джихад ан-нафас: джихад чрез саможертва-сaмоубийствени атентати на мюсюлмани с основна цел-убийството на немюсюлмани и то, колкото може повече.

Освен това тези форми на борба са градирани, т.е реализирането на всяка предходна форма джихад е основание за преминаване към следващата. Тези подробности смятаме за особено важни, защото в нашите Родопи с пълна сила вече действат първите две, а на политическата сцена в България, със съгласието на МОН започва да се налага и третата.

Нима не е обезпокоителна промяната на учебния план по българска литература и история, където предмет на промени са именно възрожденската литература и частта от историята, отнасяща се до турското владичество над българите

Терминът „съжителство“ не само, че не професионален и не само, че въобще няма място в учебниците по история, не само,че е исторически неправдоподобен, но и насажда опасност от национално напрежение. Той може да е политически удобен, може да е платено за него под една или друга форма, но да се извършва чрез него такова изкривяване на историческата истина си е чисто национално предателство и то извършено от Българска държавна институция – МОН.

Тези факти провокират и много въпроси, два от които са особено важни и следва да вълнуват не само тракийци, но и цялото българско общество, защото са в основата на националния ни суверенитет и в основата на запазването и съхранението на българите въобще като народ, а именно: 

– на какво основание МОН допуска проповядването на радикален ислям на български и в България като сам нарушава нормативни разпоредби – чл.8 от ЗНП –официалният език в учебните заведения е българският, а там където, българският език не е майчин, децата, наред със задължителния български, имат право да изучават и майчин език, но под КОНТРОЛА НА ДЪРЖАВАТА. И тук няма как да не възникне въпроса как държавата осъществява този контрол и какви санкции налага при нарушенията.

– на какво основание МОН разрешава разкриването на духовни училища в България, каквито има разкрити и действат легално или полулегално, но във всички случаи реално, под една или друга форма в Родопите, като това е в нарушение изискванията на чл.17, 21 и 23 от ППЗНП, а именно: когато програмата на обучение и учебния план не са съобразени с държавните и образователни изисквания, училищата се закриват. Тук също има много въпроси, напр. според кое държавно изискване и образователно изискване, в България е разрешено да се проповядва радикален ислям, според кое държавно изискване в България се извършва духовно обучение по радикален ислям, след като образованието е светско, а радикалният ислям е забранен, според кое държавно изискване в България се регистрират под една или друга форма секти на исляма като това е еднакво опасно и за християни и за мюсюлмани.

Най-важно обаче е друго! Кой чиновник в МОН и на какво основание утвърждава учебна програма и план, в която се говори за съжителство, а не за владичество и в която липсват произведения от възрожденската литература и националния фолклор? И най вече в чий интерес? Защото определено не е в интерес на българските деца и на българското общество!

Затова ние – тракийци като част от българското общество, пред които институциите и властта са отговорни, отправяме към тях следните искания: 

1. Да се преустанови незабавно незаконното извършване на дейността по налагане на радикален ислям от ислямски проповедници в Родопите като възстановяването на българското национално самосъзнание на мохамеданското население в тези райони стане приоритет на държавата и бъде защитено и контролирано от нея, не само на думи, но и реално.

2. Да бъде преустановено незабавно преиначаването на възрожденската литература и история като чрез образованието започне формирането у децата 

на общочовешки и национални ценности, добродетели и култура като толерантността към чуждите религии и култура НЕ Е ЗА СМЕТКА И В УЩЪРБ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО СЪЗНАНИЕ.

3. В учебниците по история да бъде включена и застъпена темата за тракийския геноцид като последица от Балканската война 

4. Геноцидът над тракийските българи да бъде признат от официалната българска власт.

5. Българската власт да включи в националната си политика като национален приоритет обезщетяването на тракийските българи и техните потомци. Защото тракийци като част от българското общество имаме право на това! Защото ние – тракийци искаме да се чувстваме българи и да сме защитени като българи в собствената си държава, от нашите политици и от нашите закони.

Искаме българските интереси да бъдат с приоритет и основна цел на българските политици! Защото не искаме, нищо, което е незаконно, неморално или невярно! 

Искаме признаването на установен исторически факт! Искаме истината, каквато е тя, да не бъде премълчавана от страх, а да бъде оповестена, защото децата ни имат право да я знаят!

Защото истината формира национално съзнание и не допуска джихад под никаква форма. 

Националното съзнание и възпитаването на децата в национални ценности е ОСНОВНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ И ОСНОВНО ПРАВО НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ!

Петра Мечева е председател на тракийското дружество „Одринска епопея“ в Стара Загора, а Десислава Костова – секретар на тракийското дружество „Капитан Петко войвода“ в Димитровград.