ДПС подмина кръстопътя… А сега на къде?

Христо Тепавичаров

ДПС подмина кръстопътя… А сега на къде?

Едва ли щяхме да се занимаваме с приказките на две лица, ако не се казваха Ахмед и Лютви, и ако чрез българските медии не разговаряха на висок глас за това как трябва да живеят Георги и Иван в България и кого да обичат – Турция или Русия!

Ако се спираме на тази тема, то не е за да преразказваме какво са си казали или са искали да си кажат „две каки“, а има ли нещо ново, което до сега не сме знаели и което буди тревога от това, което се случи по Коледа 2015 година сред върхушката на ДПС и което ангажира ръководствата на българската и турската държави по безпрецедентен до сега начин.

Ще се опитаме да анализираме казаното, подсказаното и не казаното от главните действащи лица Ахмед Доган, Лютви Местан, Бойко Борисов, Ахмед Давутоглу и Реджеб Ердоган във водевила „Нашият човек в София“. Молим за снизхождение, ако читателят намери някои от изводите и заключенията ни за не достатъчно обосновани, но при това информационно затъмнение за случилото се, за недопустимите и необясними от професионална гледна точка действия на държавни ръководители на две съседни държави, трудно бихме могли да следваме логиката на събитията и да запазим приличния тон при обясняването им.

Всичко започна с публикувано с 5 дни закъснение изявление на Ахмед Доган на коледно тържество на ръководството на ДПС, състояло се на 17 декември 2015. При внимателен прочит, новото в изказването на Доган се свежда до следното: Отрицателна оценка на декларацията на Лютви Местан, направена в Народното събрание, в подкрепа на официално заявената позиция на Турция по свалянето на руски самолет над сирийска територия, която бе наречена „гаф“ и оценена като акт срещу българския национален интерес. Вторият нов момент е предложеното определение на българския национален интерес от гледна точка на ДПС, в контекста на изразената в декларацията позиция. Всичко останало, касаещо сегашното състояние и бъдеще на Европейския съюз, е казвано и повтаряно не само в България но и по всички краища на Европа и не е новина. За съжаление  Доган не каза нищо за мястото на България в този Европейски съюз, за вредите, ползите и очакванията, свързани с несигурното му бъдеще в преобразуващия се световен ред.

Доган обоснова заключението си по декларацията на Местан, прочетена от името на ДПС в Народното събрание в подкрепа на турската атака и свалянето на руския бомбардировач с няколко ясно дефинирани причини, с които, ако някой не е съгласен, не би могъл да ги отхвърли едносрично с едно „не е вярно“, а трябва да обясни с какво не е съгласен. Основното не е в припомняне на обстоятелството, че Пентагонът и НАТО към онзи момент нямат позиция. Далеч не! Главното е в „чувствителността на българина“, според Доган, и възможната му реакция ако бъде изправен пред избор Русия или Турция. Доган свързва гаранциите за националната сигурност на България с „целостта и стабилността“ на страната. В района на Балканите и Европа, според Доган, Русия и Турция търсят своето „ново място в световния ред“, в който процес, потенциално не може да се изключи конфликт, който да предизвика криза във взаимоотношенията между държавите в района и да доведе до действия, при които „България да се превърне в жертва“, а електоратът на ДПС „в разменна монета“. Изводът е, че всяко политическо действие, замислено или предприето за отстояване на българския национален интерес трябва да е част от цялостна концепция за постигане на сигурност и стабилност в района и държавата, в каквато обстановка само е възможно да се съхрани електората на ДПС! Това е основна тема в изявлението на Доган, която той само постави, отново без да даде отговор на въпроса – при конфликт между Турция и Русия, в който България се окаже по някакъв начин въвлечена и електоратът на ДПС бъде заставен да избира, на чия страна ще застане – на страната на българите, които ще изберат Русия или на страната на Турция? Заключението на Доган е, че не трябва да се допуска този електорат да бъде принуждаван да избира, тъй като печеливш избор е невъзможен!

Разбра се, че, за да се обясни всичко това, е необходима ясна, уязвима и достатъчно разпознаваема мишена, каквато в крайна сметка се оказа Лютви Местан. Събитията подсказват, че първоначалните намерения са били различни. В продължение на 5 дни се е смятало, че злото е сторено, грешката е отчетена, изводът е направен и той се свежда до това повече да не се повтарят подобни необмислени и несъгласувани действия. В тези 5 дни Местан е трябвало да признае грешката, да благодари за колегиалната критика и по установените партийни канали да увери колективното ръководство на ДПС, в лицето на Ахмед Доган, че подобни „гюромихайловски“ подвизи няма да се повтарят.

Какво стори Местан? Започна борба със самия себе си, раздвоен между разума и тщеславието, между лоялността към своите, които павираха пътя му от Чорбаджийско до жълтите павета и Новите анадолски господари, които му обещаваха луната в Румелийския вилает, разпънат между обидата и съблазънта за отмъщение.

Според собствените му признания на 18 декември 2015 „важен посредник“ го предупреждава, че ще му искат оставката, тъй като той пропуска да я подаде още на 17 с надеждата, че великодушно няма да бъде приета. До 22 декември продължава да се изживява като председател на единствената партия в България, споделяща „истинските евроатлантически ценности“, когато „важният посредник“ му съобщава, че оставката му се очаква до края на деня. За да осъзнае, че нещата са сериозни и че е изгубил златен шанс да остане в играта същия ден е публикувано на сайта на ДПС изказването на Доган, с което случаят от вътрешно партиен прераства в национален. Колелото на историята безвъзвратно се завърта, Местан попада под него, губи почва под краката и отказва да осъзнае и приеме, че правилата, които до преди час е прилагал към своите съпартийци, ще бъдат приложени и към него. За наша голяма изненада, здравият разум го напуска и вместо да се опита да спаси, каквото е останало и да изчезне от политическата сцена, той поставя в незавидно положение своите ментори и покровители – турския посланик, турските дипломати в България и държавното ръководство на Турция. За наша още по-голяма изненада – те се оказват на неговото ниво и дори под него. Разбира се, възможно е и друго обяснение – а именно, че България не е страна с която Турция се съобразява, поддържа и има намерение да поддържа равноправни отношения, характерни за отношения между суверенни субекти на международното право.

Отново според твърдения на самия Местан, на 22 декември е имал договорена среща в 20.30 с турския посланик в резиденцията му за обсъждане „участието на посланика и високи гости от Турция във възпоменателните церемонии за възродителния процес в Кърджали“. Интересно в коя част на Турция се намира това Кърджали? Местан се придвижва от дома си до резиденцията на турския посланик с дипломатическа кола на посолството, поискана от самия него! Обяснението, че това се наложило поради свалената му държавна охрана е абсурдно, недостойно, неприлично и уронващо престижа на онези български народни представители, които споделят подобна логика и смятат, че при определени обстоятелства, биха могли да последват примера на Местан и да търсят приют и „сигурност“ в посолствата в София! Това което един нормален български народен представител в тази обстановка може и трябва да направи е да се извини, че не може да се яви на уговорената среща по форсмажорни причини и да уведоми полицията, ако смята живота си за застрашен.

Но той не само отива в посолството, а престоява там неизвестно колко часа – 6 или 16 по същество няма значение, по важно е намерението, с което пребива – за да осигури безопасността си при своите от враговете в България!

Местан и турският посланик Сюлейман Гьокче обсъждат посещението на самопоканилите се заместник министър председател и министъра на външните работи на Турция, Мевлют Чавушоглу,  в България. Подобно държавно посещение липсва в календара на българските колеги на турските правителствени ръководители. Възниква законният въпрос - ако посещения на такова ниво в България се уреждат от и в турското посолство, с участието на български народен представител защо й е на България правителство?

Случаят е изключително сериозен, недопустим и в нарушение на нормите на международното публично и дипломатическо право, регулиращо отношенията между независими, суверенни държави, поддържащи нормални дипломатически отношения. Турското посолство си позволява в България да функционира като втори център на власт в отношенията между изпращащата държава - Турция и приемащата държава - България. Признанията на Местан за целта на срещата в турското посолство, са достатъчен повод и основание, българските следствени власти и службите за сигурност да започнат незабавно разследване срещу лицата от българското правителство, отговарящи за външната политика и сигурността на страната и да им потърсят отговорност за абдикация от конституционните си задължения или да предприемат наказателно преследване срещу Местан за опит за извършване на държавен преврат с помощта на чужда държава и нейните дипломатически представители. Друга алтернатива в случая няма.

Някои изявления на български държавни ръководители, във връзка с възникналата обстановка, правят също образуването на наказателни производства неизбежно. В излъчено на 4 януари 2016 година интервю по БиТиВи, министър председателят Борисов заяви, че „не вижда драма от пребиваването на Местан в турското посолство“, т.е., че не вижда драма в целта и начина на пребиваване в посолството и въпросите, които са обсъждали Местан и посланика. Дали се касае за неразбиране и отказ от поемане на отговорност за защита на националната сигурност на държавата, или за съзнателни компромиси с националния интерес на страната по неизвестни нам причини, ни е трудно да преценим, но компетентните органи са длъжни да отговорят на очакванията на българския народ и да разследват подобни случаи.

В същото интервю, българският министър председател съобщи за половин часов разговор преди коледа с турския министър председател, Ахмед Давутоглу, от което разбрал, че турските ръководители „се бяха нагласили да пратят вицепремиер и министър на външните работи да дойдат в София, и от там да отидат в Кърджали да правят голям сеир“. Г-н Бойко Борисов бил заявил, че няма да приеме турските министри, че ако все пак дойдат щял да счита това за „много лош знак“ и че „не ги съветвал да го правят“, което те разбрали и за което им благодарил. Вместо да им заяви, че България не е разграден двор и че е недопустимо държавник, в това си качество, да посещава чужда държава без покана и да шета из страната!

Не по-малко недоумение буди изявлението на българския министър на външните работи Даниел Митов, който, след 15 дни време да се ориентира в обстановката, на 5 януари 2016 г., заяви: „Отношенията между България и Турция не могат да зависят от политическата криза в една или друга българска партия или от действията на един или други български или турски политик“. Безсъмнено българският министър на външните работи допуска, че българо-турските отношения „не могат да зависят“ от техните президенти или министър председатели, а по всяка вероятност от някои други президенти и министър председатели. Какво зависи и не зависи от българските политици  не бих могъл да твърдя на фона на това изявление, но нямам никакво съмнение, че българо-турските отношенията зависят до много голяма степен от турския президент и министър председател. 

На 7 януари т.г., Лютви Местан, на специално организирана пресконференция, представи своята гледна точка за случилото се. 99% от казаното е без стойност и разочарова онези, които бяха свикнали да възприемат г-н Местан като блестящ оратор, майстор в изграждането на защитни или настъпателни тези, владееш до съвършенство майчиния си български език. Какво каза в останалото по-малко от 1% по време на двучасовата пресконференция?

За партията ДПС, чиито председател бе до изключването си, че е „етно корпоративна партия, олигархична партия на руските интереси". За характера на партията може би е прав. Що се отнася до интересите, които ДПС  обслужва, това са неговите и на управляващата партията върхушка, а как ще нарекат опаковката - руска, турска или  евро-атлантическа – зависи единствено от моралната замърсеност на субектите на тези интереси.

По повод декларацията, прочетена от името на парламентарната група на ДПС, в подкрепа на акта на „сваляне от засада“ на руския самолет, декларация поставила начало на процеса за „сваляне от засада“ на Местан от всичко свързано с ДПС, той заяви: "Да, отивам си заради декларацията и съм горд, че си отивам заради нея". Добави, че не е съгласувал позицията в декларацията с почетния-председател на ДПС Ахмед Доган, за разлика от всички предишни изяви на ДПС. И всичко това, след като в самата Турция, в продължение на три седмици, всички турски ръководители се опитаха да снемат от себе си отговорността за решението за свалянето на руския самолет и да намерят изкупителна жертва, не свързана с властта!

Всъщност какво послание отправя Местан с това свое признание към всички заинтересовани от изхода от този конфликт страни? Първо, че лично поема отговорност за решението в онзи момент да изрази становище в Народното събрание и да ангажира България по конфликта Турция – Русия на страната на Турция. Второ, че в Народното събрание Местан е говорил не от името на своите избиратели и партията, която представлява, а от името на Турция. Трето, че отношението му по свалянето на самолета не било протурско, а пронатовско, където била пресечната точка между българския и турския интереси, с което внушава, че изявлението му е пробългарско, тъй като е пронато. И най-сетне, че отговорността за случващото се е негова. Затова и правилно бил изключен от партията.

Въпросите дали е предател или не, на каква мина е стъпил по коледа – руска или турска, дали брутално или нормално е отстрелян, като вълк в Странджа и защо, като чия пионка е функционирал в продължение на 20 години в Българския парламент, с какво самочувствие живее и има ли основание да се страхува за живота си предстои да бъдат изяснени от прокуратурата и следствените органи.

В тази връзка извън обсега на разследване от прокуратурата не биха могли да останат  признанията на премиера Борисов за проведените от него разговори с президента  на Турция Реджеб Ердоган и министър председателя Ахмет Давутоглу, за да се изясни целта на тези обаждания, тяхното пълно съдържание, очакванията, които са имали турските държавници и какво са получили в крайна сметка. На въпрос на журналист Борисов отговори: "Искаше се от мен да застана зад Лютви Местан, но аз казах, че това не е моя работа". Подобно обяснение звучи наивно и неправдоподобно, защото Борисов, дори да иска, не може и няма как да се намеси в спор между лидери на самостоятелна партия и това турските ръководители знаят много добре. Подозренията ни досежно подмяна на естеството на исканията се подсилват от изпуснатата от българския премиер реплика, че намира за "доста измислено да се смята, че Ахмед Доган е подвластен на Русия". Имаме основание да мислим, че в тези разговори, под някаква форма, са обсъждани българо-руските отношения и българският народ има право да знае защо и в каква степен Турция се меси и влияе на тези отношения. Подозренията ни се подсилват и от заявлението на министъра на външните работи Даниел Митов по повод пребиваването на Местан в турското посолство през нощта на 22 декември 2015 г., в което той казва: „като страни членки на НАТО България и Турция имат общи военно-отбранителни интереси“. Нерде Ямбол, нерде Стамбул!

Единственият начин Борисов да подкрепи Местан в спора с Доган е да се солидаризира с направената от него декларация в Народното събрание и България да сподели отговорността за свалянето на руския самолет в качеството й на член на НАТО. Това ли поискаха Ердоган и Давутоглу?

Допускаме, че по време на тези разговори, в някакъв контекст, е станало дума и за тъй наречения „възродителен процес“, нещо абсолютно недостойно и неуместно да бъде обсъждано от български политици с когото и да било извън контекста на турската подривна и терористична дейност в България в продължения на десетилетия.

И няколко думи за бъдещето на Лютви Местан. Политическата кариера на г-н Местан приключи. Жалкото е, че трудно ще се върне и към даскалската професия, тъй като би могъл да научи много деца на български език. Той няма и не може да създаде и оглави протурска партия в България, защото тя никому не е нужна. Такава партия начело с Местан е обречена да компрометира идеите и целите, в името на които ще бъде създадена и Турция няма интерес от това. Такава партия вече има и излизането на Местан и компанията от десетина човека с него от ДПС, не означава, че в партията не остават още стотици агенти, на активна турска служба. Местан е осветен и вече негоден да върши онова, което в продължение на 20 години е правил. Турция няма да го изостави – тя не изоставя агентите си. Но ще продължи да го използва – в България като шпионин сред своите, наред с армията от мюфтии и проповедници на ислямизма на служба в Турската агенция за сътрудничество и развитие и на Управлението по религиозните въпроси – Дианет, работещи в България и като анализатор, ако реши да се пресели около Босфора, на събитията в потенциалния Румелийски вилает, ако се придържаме към терминологията на Давутоглу.

Временно в Кърджалийска и Хасковска области се налага да бъде въведено извънредно положение, да се забрани достъпа на турски дипломати и турски граждани в областта, да се изгонят от България всички мюсюлмански проповедници, турски граждани или завършили духовни учебни заведения в Турция, за да се пресече разпространението на радикален ислям, особено в тези две уязвими области. За кметове във всички населени места в тези две области да се избират или назначават само етнически българи!

За несъвместима с функциите на ръководител на дипломатическа мисия дейност да бъде помолена турската държава да отзове незабавно посланика си Сюлейман Гьокче и генералните консули в Пловдив и Бургас. Това Турция ще разбере, за да се избегне обявяването им за persona non grata. В отношенията с Турция не търсим конфликт, а ред и взаимно уважение.

Бихме искали да завършим с един по общ коментар. Напълно споделяме мисълта на Ахмет Доган, че с политика трябва „да се занимават хора, които разбират от политика“, а с музика да се занимава онзи, който може „да прави музика“. Същото се отнася и до политолозите и социолозите. Обидно и досадно е национални телевизии, в рейтингови и уважавани предавания, да продължават да канят лица, които облъчват обществото със своите първо сигнални, примитивни, високопарни, под нивото дори на homo sapiens „размисли“, започващи и завършващи с антипутиновска риторика извън всякакъв контекст. Добре е да знаят, че в подобни случаи сменяме канала незабавно!

11 януари 2016