ДО ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ НА 42-то НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС

СДРУЖЕНИЕ „ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ – БЪЛГАРИЯ“
(осн. и рег. 1990г)

ДО ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ НА 42-то НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС
                                            На вниманието на:

                                                                                           - г-жа МАЯ МАНОЛОВA
                                                                                           - г-н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
                                                                                        - г-н ЯНАКИ СТОИЛОВ
                                                                                              - г-жа ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА,

От  името на сдружение „Хелзинкски наблюдател – България“ изразяваме мнение по свързани с проекта за нов Изборен кодекс въпроси, които неотклонно застъпваме през последните 15 години пред състави на Парламента, компетентните институции, както и в множество публикации. С настоящето изложение бихме искали да привлечем Вашето внимание върху някои от най-значимите от тях, заедно с кратки пояснения по същество.

1. По данни на МВР, издадените по ЗБДС валидни лични карти са понастоящем около 5.5 млн. (включително близо 400 хил. на деца между 14 и 18 г. възраст) при регистрирани в изборните списъци близо 7 млн. гласоподаватели което означава, че те съдържат имената на около 1.7 млн. „мъртви души“. Тази необяснима  разлика е посочвана многократно в докладите на ОССЕ до правителството, в Бюлетини на ЦИК и в медиите. Наблюдателите на изборите за 41-то НС дипломатично констатират, че броят на включените в списъците избиратели е твърде висок в сравнение с населението на страната и че тези неточности могат да доведат до потенциални злоупотреби. Наблюдателите изтъкват и очевидната нужда от ревизиране на изборните списъци с оглед избягване на злоупотреби. Още във връзка с изборите през 1996г. е изтъкнат примерът на Великобритания (Медоукрофт) и повечето европейски държави, където списъците са съставяни независимо от всякакви официални регистри. Осъвременяването им става ежедневно,  като в края на годината главата на семейството декларира гражданското състояние на лицата над 18 год. – включително и за наличие на друго гражданство. Липсата на политическа воля у нас за справяне с проблема очевидно е продиктувана от стремежа за манипулиране изборните резултати. Иначе е необяснимо защо предишните и сегашното правителства не са взели спешни и адекватни мерки, въпреки че не се налага изменение на съществуващата уредба или изготвяне на нов законодателен акт. Нужно е обаче включването в изборните списъци да става по постоянно местоживеене в продължение най-малко 9 месеца през годината, а не по формална адресна регистрация. Недопустимо е също вписването в една секция на избиратели над логично допустимия брой лица, адресно регистрирани в една жилищна площ. Често собственици на имоти не подозират за десетките си виртуални „наематели“, включени на тази основа в списъците. Решаването на проблема не търпи повече отлагане.

2. Видно от публикуваните в Бюлетините на ЦИК данни, броят на определяните съгласно  преброяването на населението мандати в някои райони е силно завишен. Докато средно за страната гласувалите са 60-65% от включените в списъците лица, то в дадени случаи те  неизменно са 30-35%. В резултат на неправомерното вписване в преброителните карти и отчитани от НСИ лица, които са пребивавали в чужбина и не подлежат на преброяване у нас, полагащите се на тези райони мандати е увеличен почти двойно. Докладите на ОССЕ препоръчват анализиране на посоченото обстоятелство. Счита се за уместна промяната в   начина за определяне мандатите по райони, който да съответства на истинския брой на населението и реалното му участие в изборния процес като  условие за редовността им.

3. От голямо значение за обществено - политическия живот на страната, за националната ни независимост, настоящето и бъдещето на България, е начинът по който притежаващи българско гражданство и валидни лични документи сънародници участват в провеждане на националните избори на територията на друга държава. Трябва да се изтъкне, че всяка независима държава суверенно определя статута на своите граждани в съответствие с международните договори по които тя е страна и своето национално законодателство. На тази основа статусът на българските граждани при участие в избори на територията на страни – членки на ЕС може да е различен. Следва обаче да се има предвид, че повечето от тях са ратифицирали Конвенцията за намаляване случаите на множество гражданства (от 1963г.), които едно лице притежава (без сключени на базата на брак). Нейният чл. 1. разпорежда, че придобилите по своя воля чрез натурализация, избор или възстановяване гражданство на друга държава, губят предишното гражданство. При това, на основата на европейското цивилизационно единство, общата ценностна система и развитието на интеграционите връзки, правото на Европейския съюз дава възможност със зачитане на националния суверенитет и при спазването на принципа за субсидиарност, предишното гражданство да бъде запазено в границите на Общността чрез сключване на реципрочни двустранни договори.  Представените наши предложения за сключване в рамките на ЕС на подобни договори не срещнаха разбиране. Без съмнение, бързото предприемане на правно обосновани и политически целесъобразни мерки в това отношение би довело до   избягване на някои  формални пречки и по-благоприятни условия за провеждането на избори в страни - членки на ЕС - без необходимост от законодателни промени.

4. От огромно значение предвид демографския срив у нас, както и за зачитане правата на живеещите от векове в близки и далечни географски области наши сънародници, които въпреки злочестата си участ са съхранили своята народностна идентичност, е особено наложително уреждане по закон (а не по „натурализация“) придобиването на българско гражданство. В съответствие с международните стандарти следва да бъде премахнато  дискриминационното отношение на държавата ни към тях. Това би допринесло и за непосредственото им интегриране чрез участие по нормативен ред в изборния процес. Няма разумна причина за пренебрегване препоръките на привлечените от НС експерти проф. Коянец от Италия и Р. Щерер от Швейцария, които в своите становища се позоваха на утвърдения в международното право принцип за „обоснованите разлики“, който ги поставя в равноправно положение с населяващите пределите на страната сънародници.

5. По време на т.нар „преходен период“, българските власти сами създадоха условия и предпоставки за ерозиране суверенитета, държавната независимост, сигурността и реда в страната. Основен подход за създаване на на тази заплаха е участието в президентски, парламентарни и местни избори на живущи у нас или извън границите на  Европейския съюз лица от небългарски народностен произход и техните потомци, които са напуснали безпрепятствено България, установили са се на постоянно местоживеене в чужбина и са придобили по своя инициатива и свободна воля гражданство на друга държава. Трябва да се изтъкне в случая, че „запазването“ на българското гражданство е в противоречие със утвърдените правни стандарти, действащите двустранни договорености и  националното ни законодателство. Това обстоятелство важи особено при наличието на междудържавни спогодби за изселване, за установяване или размяна на население, които постановяват  спазване принципа за единственост на гражданството. По този повод следва да се зачете дадената от ОССЕ препоръка: „Процедурите в чужбина би трябвало да бъдат регулирани  допълнително за да включат защитни мерки срещу евентуално гласуване повече от един път“. Следователно, Изборният кодекс следва да регламентира условия, които да дават на лице с два постоянни адреса в различни държави право да гласуват само ако то живее постянно в България 9 месеца през всяка календарна година т. е. при спазване принципа „един човек – един глас“. Наложително е, също, уреждането на условия за създаване на  липсващия сега съдебен контрол при гласувания в чужбина. Поради тази причина често се допуска гласуване с невалиден паспорт или с лична карта в държава - нечленка на ЕС. Изобщо, наложително е властите у нас да насочат вниманието си върху многото значими проблеми по организиране и провеждане изборния процес в трети страни. Всяко тяхно подценяване вследствие невежество или липса на контрол води до фатални последици.

6. Важна предпоставка за честното и демократично провеждане на избори е спазването  на върховенство на закона, както и стриктно прилагане на действащия у нас правов ред. Примерите за нарушаването им не са малко. Особено значение при осъществяването на изборния процес придобива незачитането от държавни органи и задължените лица  на разпоредби, касаещи издаване и притежаване на български документи за самоличност - като чл. чл. 2, 10 и § 3 от ЗБГ и чл. 10 на ЗБДС във връзка с удостоверяване и на българско гражданство. Не може да се пренебрегва становището на Съда на ООН с постановените от него изисквания за социална привързаност, действителна солидарност на съществуване, на интереси и на чувства, свързани не само с права, но и с реципрочни задължения към  народа и държавата. Запазването на българско гражданство на изселници от небългарска етническа принадлежност, които са се установили в друга държава и са придобили по собствена воля и избор чуждо гражданство се определя от международните стандарти за дискриминационна привилегия на расова основа. Този подход е прилаган преднамерено от “правителствата на прехода“ към останали вследствие историческите катаклизми без българско гражданство наши сънародници, Последиците от тази политика за  резултатите на провежданите избори са престъпни. Защото тук няма следа от върховенство на закона, справедливост и защита на националните интереси, поради което се обръщаме към Вас със настоящото изложение. Държим на Ваше разположение необходимата документация.

 и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 (п) Милко Бояджиев

СЕКРЕТАР:

(п) Румен Воденичаров